Леко парфе с брауни и череши ( без глутен, без бяла захар) / No White Sugar Brownie and Cherry Cheesecake ( Gluten free)

 

Пред вас стои една предоволна Люси. Най-сетне драмата с ремонта приключи ( или поне за сега) и въпреки, че тотално бях забравила какво е готвене се завърнах в кухнята. Тя милата изглежда още по-жална и раздрънкана в контраст с новата баня, но и на нея ще и дойде ред живот и здраве. 

Ще събирам, ще спестявам и ако поредната инфлация не ми изяде парите може и да стигна и нея да ремонтирам. Така сме ние обикновените хора, които няма на кой да разчитаме да ни плаща апаратаментитЙЕ и ремотитЙЕ, ама поне знам, че няма кой да ме съди, че нещо ми е дал или помогнал, а всичко съм постигнала сама:) 

Моята драма с ремонта приключи почти едновременно с тази на Джони Деп и Амбър Харт, като по-епичност не мога да кажа на кой е по-голяма, но мога да ви споделя, че последно време по-интересно реалити не бях гледала. "Ергенът" ряпа да яде!

Не ми е интересно да гледам как младите се лъжат преди да се вземат, но дай ми да слушам какво мазало е след няколко месеца под един покрив и веднага вадя пуканките. Не, не съм злобарка, която се радва на хорското нещастие, но е добре да знаем, че парите не решават всичко и че колкото и половинката да ни лази по нервите понякога, поне не водим битката "за вдигнатата/ свалена седалка" по телевизията. 

И така...нямам търпение да ви покажа какво приготвих първите няколко дни, след моето завръщане. Няма да хваля нищо излишно, обещавам! Готвих това, което ми се ядеше, а не това, което е модерно или търсено. Готвих това, което ме вдъхновяваше и исках да създам рецептите, които искрено исках да влязат в менюто ни. Ето например сега е сезонът на черешки, ягодки, тиквички и честно казано месото го оставям леко на заден план. Сладко все така ми се хапва, но се стремя да си приготвя по-здравословен вариант като днешния.  

Без бяла захар, лек и летен. Нещо, което може да ти даде хем плод, хем свежест, но и малко шоколадово усещане. Предлагам ви да опитате това уникално парфе с основа от шоколадова торта без брашно, която със сигурност ще приготвя и в друг вариант. Още в суров вариант не успях да се насладя на страхотната текстура, а крема на парфето е без желатин в основата, за да се насладим на най-кремообразните хапки.

Ето и рецептата:

За форма 22 см:
За блата :
3 яйца
170 г шоколад
3/4 ч.ч. кокосова захар Passiflora
1/2 ч.ч. кокосово масло ( или обикновено) 
1/2 ч.ч. какао
1 ч.л. ванилия
щипка сол

За крема:
180 г крема сирене
200 г ценено кисело мляко
120 мл сметана
подсладител на вкус*
За отгоре :
500 г череши 
3 с.л. кокосова захар
250 компот/ червен сок
1/2 пак. желатин 

*ксилитол / мед /кленов сироп

Започваме с направата на блата. Разтопяваме шоколада и коксовото масло в микровълновата фурна. 

   

След това разбиваме и прибавяме кокосовата захар, 

какаото, ванилията и солта. Разбъркваме още малко и 

  

прибавяме едно по едно яйцата разбърквайки.

Изпиваме сместа във форма за торта със падащи стени, застлана с хартия за печене. 

    

Печем на 170 градуса за около 20 минути или до суха клечка.

Докато блатът изстива, приготвяме крема. За целта разбиваме с миксера кремата сирене, сметаната и цеденото мляко. 

   

Кремът е достатъчно гъст и няма нужда от желатин или друг стабилизатор, но с какво ще го подсладите оставям сами да изберете. Може да изберете и кокосова захар, но тя е оцветява леко, затова имайте предвид това. 

Изсипваме крема върху изстиналия блат и прибираме в хладилника.

За последния пласт може да изберете два варианта- топъл или студен топинг.

Аз избрах да направя студен или иначе казано желатинов пласт, макар и много тънък, колкото леко да държи черешите, но ако изцяло искате да няма желатин може да направите топъл .( За целта загрейте изчистените от костилките череши с кокосова захар и добавете малко една супена лъжица царевично нишесте и 100 мл вода така че да получите гъста заливка. )

Ако искате десертът да е по-свеж, изберете моя варианта: сложете черешите със някакъв червен сок или компот ( в него вече ще има сладост и може да не слагате повече) , да се загреят на котлона и прибавете набъбналия в малко студена вода желатин, разбърквайки докато се разтвори напълно. ( ако не искате да ползвате сиропи, компоти  или сокове, аз пасирам понякога череши и ги размивам с вода :) )

   

Оставете да се охлади и наредете първо черешите върху крема, а после сложете и от сиропа и приберете в хладилника да стегне.

Нека ви кажа защо избирам и кокосова захар Passiflora като основен подсладител на десерта тук. Освен, че е една от захарите  с минимална обработка, тя се заменя с бялата захар буквално едно към едно, но с тази разлика, че има наистина уникален вкус за десерти, няма нужда даже да добавяте ванилия към сладкиша. Ако искате да направите някой шоколадов блат по-наситен, по-ароматен и една идейка по-здравословен, препоръчвам ви да имате един пакет у дома. Попитай ТУК къде може да я намериш. 

В този десерт исках да създам именно такъв наситен, ароматен,  лепкав, много шоколадов блат тип брауни, но без брашно и бяла захар.

За разлика от повечето ронливи блатове на чийзкейковете с бисквити, тук имаме плътен блат, в контраст с пухкавата и кремообразна и лека текстура на крема.

Свежите, леко тръпчиви черешки пък са последния пласт свежест и сладост, който ще опитате и ще завърши цялата приказка.

Само вижте....

как се плъзга  с лекота..

Най-хубавото е, че дори и да си хапнете по-голямо парче, няма за какво да се притеснявате. В десерта няма нищо вредно!

Искате ли да ви споделя още здравословни рецепти или пък копнеете за традиционна торта от епично нездравословен характер? Кой плод ви се съблазнява най-вече тези дни? Напишете ми в коментар някоя кулинарна задачка или пък просто споделете да си поговорим тук или в Инста :) 

 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! !

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.  Благодаря ви, приятели!

 

Чийзкейк с тиква без бяла захар и печене / No-bake pumpkin cheesecake without white sugar

Ноември дойде, седмицата започна, а аз даже успях да си почина. Противно на всички ангажименти и задачи, този уикенд си взех цял ден почивка и не докоснах компютъра за повече от половин час. Хванах под ръка мама и гаджето и се метнахме на колата и отидохме на уиндоу шопинг по мебелните магазини.

Целта не беше е само да "пипаме неща" както му казваме, когато блеем и нищо не взимаме, но така се получи, защото всички неща, които вече бях набелязала от нета бяха свършили.

Не оставих това да ме сломи, защото си прекарах един страхотен ден с любимите хора, а освен това успях да се потопя сред усмивките, вибрациите на още толкова много други хора.
Обичам да наблюдавам и да се радвам на енергията и животът, който кипи около мен.

Сутрин като стана и тръгна за работа дори и много рано, когато навън е пусто, и се чува само боклукчийския камион или пък метлата на някоя чистачка, не пропускам да ги поздравя, а те хората понякога с почуда установяват, че не всеки ги подминава. Даряват ме с усмивка, и ей така и денят и на двама ни става малко по-хубав. Нищо, че е понеделник!
Този петък пък запътила се на пазар за задушница, попитах една баба дали има нужда от помощ за да пресече, тъй като се озорваше с бастунчето, а колите насреща изглеждаха доста съмнително- изнервени. И тя се изненада, но после се усмихна и ми нареди куп мили думи, и то за нищо.

Обичам хората, пък дори и не всички да ме обичат, но всеки има пламъче в себе си и дали ще го разпалваме или гасим, понякога зависи и от нас самите.
И затова и обичам да изпълнявам вашите кулинарни желания. Имам чувството, че мога с нещо да направя деня ви още по-вкусен, сладък и добър, а насреща си да си кажете, ами да тя Люси ми обеща и съм сигурна, че тази рецепта е за мен. И най-вероятно е така :)

Така преди време ми поискахте повечко неща с тиква, както и ако може малко по-полезни десерти - ами чакането свърши! Радвам се,  че от Пасифлора откликнаха и ме снабдиха с кокосовата си захар, която реших да използвам и ще ви кажа защо.

Има много различни заместители на  бялата захар, но пък повечето променят вкуса на ястието по един или друг начин. Но кокосoвата захар пък е чудесен заместител, тъй като има прекрасен вкус и широко приложение. Добива се по традиционна технология, която се практикува от древността, при ниски температура и затова успява да запази полезните си качества и след това.
Богата е на витамини и минерали, а друго нейно предимство е, че има много нисък гликемичен индекс ( 35 ед.)  и е подходяща за диабетици.

В нея има по-големи количества цинк, магнезии и желязо, както и аминокиселини, спомагащи понижаването на холестерола, което си е я прави чудесна и за десерти, които може да хапвате по време на диета.



Очарова ме като цяло и реших да направя още някои и друг десерт с нея, ако имам възможност, но тази реших да опитам и още една от захарите на Пасифлора, а именно кафявата пудра захар,защото така и така имах у  дома и експериментът си заслужаваше

Получи се най-есенният, ефектен, вкусен, въздушен и О, ГОЖЕ БОСПОДИ невероятен чиизкейк с тиква, който се хапва без угризения.
Освен за много от вас, го приготвих  и за моята приятелка Ваничка, която обича много сладко, но все повече иска да опитва здравословни десерти, защото когато има нужда от сладичко редовно, се замисляш как да разнообразиш тази нужда, да не ти излезе през носа ;)

Тя също много го хареса  и затова с лека ръка споделям с вас тази чудесна рецепта, ето я и нея:

Необходими продукти:
За кората:
2 ч.ч. чаени бисквити ( може и микс бисквити и мюсли)
150 мл разтопено масло
1-2 ч.л. подправка за тиква * ( виж по-долу)

За крема:
Около 3 ч.ч. тиквено пюре
500 г крема сирене
250 мл сметана за разбиване

Още:
100 г качествен черен шоколад
50 г тъмно какао
2 - 3 с.л. кокосова захар Passiflora
1/2 - 1 ч.ч. кафява пудра захар

И така, рецептата всъщност е много лесна, и точно в моя стил от една смес, правим почти всичко, само дето разделяме и овкусяваме малко по по-различен начин всеки пласт. Пак ще бъде подробна като съседка, хванала ви на стълбището, но искам всичко да е пределно ясно, да не се изпитваме после ;)

Може да ползвате печена или варена тиква, колкото по-вкуса, толкова по-добре. Цветът й ще определи и цвета на десерта, а това е малко Божа работа :)  ( освен ако не му слагате боя, ама след като е по-здравословен, не си струва да го разваляте)
Аз си приготвям всичко необходимо около мен и ей го на как изглежда - чисто и просто като къпан полицай! 

Традиционната основа за чийзкейк без печене е от млени бисквити, но аз реших да си добавя и малко протеинови мюсли от тези а La Garone. Мисля, че  добавиха още по-голям вкус към така семплата коричка, а пък е и полезно и може да си ги хапвате за закуска. Добавих около чаша и половина бисквити и половин мюсли и смлях в чопъра заедно. 

                            

Изсипваме във формата за торта с махащи се стени, с диаметър 24 см и добавяме подправката за тиква. *Тя е общо взето микс от разни количества канела, джинджифил, карамфил и индийско орехче. Може да си направите колкото голямо количество искате, и да го ползвате за всякакви есенни и коледни сладкиши. Тук слагаме само половин или една чаена лъжичка, за да ароматизира кората още повече. 

Може да добавите и една лъжичка от кокосовата захар, ако все пак сте се спрели на по-малко бисквити и повече мюсли, за да имате сладост..

Накрая прибавяме разтопеното масло и разбъркваме всичко, а после изравняваме с помощта на лъжица или дъното на равна чаша, с която да притиснем сместа, за да се оформи хубава коричка. 

Прибираме в хладилника да стегне за малко, а ние се захващаме с плънката. 

                           

Разделяме тиквата на две и пасираме едната част с кокосовата захар. Ще забележите, че тя има по-тъмен цвят, затова и тази част ще използваме за шоколадовия пласт на чиизйкейка. 

Другата част от тиквата пасираме с кафявата пудра захар, като количеството е варира спрямо сладостта на тиквата. И към двете прибавете ( ако желаете) още от тиквената  подправка, за да засилите есенния аромат на десерта, а и както знаете, това са още едни полезни подправки. 

Докато си "играем" с пасатора, пуснете в миксера да се бърка кремата сирене ( на стайна температура) и после прибавете и сметаната, Разбийте всичко, 

                            

докато получите хубав, плътен и наистина гъст крем.

Разделете го на две части отново. 

Първата част прибавете към тъмната тиква. Разбърквайте докато получите еднороден крем, а после прибавете 100 г от разронения тъмен шоколад и 

                             

тъмното какао. Може да пропуснете шоколада, ако решите, какаото ще оцвети достатъчно, но аз исках все пак да има онова шоколадово усещане. 

Изсипете този крем върху вече стегналата основа на чийзкейка и приберете пак в хладилника, докато направите втората, по-светла част на десерта.

                            

Втората половина от кремата сирене смесете с другата купичка тиква, като ако желаете може да добавите тук бял шоколад. Ако искате да засилите жълтия цвят на десерта по естествен начин, може и да ползвате щипка куркума, но аз реших, че ще си оставя десерта така, както се получи. 

Изсипваме и втората част от крема върху първата и пъхаме чийзкейка в хладилника да пренощува ( или да престои поне няколко часа) 

На следващия ден украсих съвсем спонтанно, използвайки домашен шоколадов топинг, малко шоколадови бонбони в есенни мотиви ( подарък са ми, хора, не знам от къде са, но те не са важната част в случая) и няколко щипки от овесените ядки  на мюслите. 

Последните се получиха много красиво, като изсъхнали есенни листа по шоколадовите филизи и съм сигурна, че ще е украса, която ще ползвам и за в бъдеще. 

А сега, да поговорим за вкуса - ами ако есента имаше вкус, това щеше да е!
Топло, вкусно, но ненатрапчива сладост, в която можеш да усетиш истинския аромат на тиква, без да бъде доминирана от захарта.

Подправките само засилват желанието на човек да си легне в чийзкейка и да се завие с един от пластовете и да потъне в блажен сън. 

С кафе или чай или пък нещо с по-висок градус, вярвам, че този десерт ще ви влезе под кожата, както го направи и с мен. 

И ако и вие като мен обичате приятните малки монети в уж обикновения живот, но искате да ги живеете пълноценно, опитвайте нещо ново всеки път, когато можете - нова рецепта, нова захар, нови вкусове и усещания.

Човек винаги съжалява повече за нещата, които не е правил, отколкото за тези, които е ! 

Е, това е случай , в който не рискувате нищо, защото сладкишът е просто чудесен! 

Сладка седмица, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!