Показват се публикациите с етикет чушки. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет чушки. Показване на всички публикации

неделя, 19 октомври 2025 г.

Пилешка кавърма в тестено гювече / Chicken Kavarma baked in a bread dough pot

 

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток

Онзи ден с моята приятелка си говорихме още една стара пекарна е затворила, а е изхранила много поколения преди това. Припомнихме си дните, когато вкусният хляб се намираше само на такива места – с дебела, набрашнена кора и, разбира се, не беше завит в найлонова торбичка или нарязан на филийки. Сега и филийките вече са "слайсове".

Докато разни стари пекарни затварят, нови "бейкъри", предлагащи кроасани за 20 лв. парчето, отварят  и не липсват хора, готови да плащат за тях, придружено с кафе със сложно име, с повече съставки от перилен препарат и мляко - всякакво друго, само не и краве.

И разбира се, аз съм човек, който обича да опитва нови неща, но се боя, че с възрастта все повече усещам как старите, позабравени рецепти от българската кухня започват да се усещат като гурме, вместо обратното.

В нашите благоевградски заведения вече рядко пише "селска салата" - много "селско" звучи, сякаш, пък ще ни обвинят в селяния. Наричат я „балканска“, „традиционна“, „пъстра“, „микс от домати и краставици“ – само не и „селска“. Може би "кънтри стайл" ще звучи по-вървежно...

Няма лошо да сме мултикултурни – важното е да сме преди всичко културни. И аз, като някои ергенки, съм яла ойстърс, но и пръжки не отказвам.

А сега, когато навън става все по-хладно, не може да не ни изкушава споменът за старата печка на село, която думка от горящия огън, а отгоре ѝ къкри гърненце с вкусна кавърмичка.

Хем по-прости времена са били, но не сме били чак толкова прости. Аз винаги ще бъда човек на просвещението, революцията, новите идеи и правото на човека да пътува, открива и да се развива. Истината обаче е, че пътешествието на ума ни и душата ни трябва да е с приоритет – защото ако само пътуваме с крака, а нищо не научаваме от извървяния път – пътуваме ли наистина?

Много неща се надявам да се променят за българина и човека като цяло през следващите години – надявам се за по-добро. Но едно нещо се надявам никога да не изчезне – вкусът и топлината, която носи българската гозба.

Ако и вие имате нужда да попътувате в едно по-простичко време, ви каня да си направите тази апетитна и много питателна пилешка кавърма. Може да не е веган, но е богата на протеини, а месото е българско – затова хайде, да започваме:


Тази рецепта може да видите и във 

Необходими продукти:
Около 800 г пържоли от бут Лудогорско пиле
1-2 глава лук
250 г гъби печурки
2 зелени чушки
2 червени чушки
200 мл бяло вино
200 мл млени домати
подправки: сол, черен пипер, мащерка, червен пипер
магданоз
олио
Още:
1 кг тесто



Кавърмата се прави лесно, наистина. А интересното и впечатляващо тук са вкусните, хлебни гювечета, в които се сервира. Може да ги приготвите предварително – дори от предния ден, особено ако очаквате гости. Именно те са по-пипкавата част, но повярвайте ми – ще ги накарате да ахнат, когато поднесете ястието!


Започваме като нарязваме всички продукти предварително. Така готвенето ще върви по-лесно и подредено. Повярвайте ми, ще си спестите доста суетене около котлона.
Месото нарязваме на хапки – нито прекалено дребни, нито твърде едри.
Гъбите режем на средни по дебелина резени.
Чушките – отделно в купичка, на ивици или кубчета, по вкус.
Лукът – на полумесеци или ситно, както предпочитате.

 

В тиган с малко загрято олио слагаме месото да се запържи, докато хване загар. Не го разбъркваме веднага, нека започне да се запича, и чак тогава го обръщаме. Овкусяваме със сол и го изваждаме в чиния. Трябва да остане сочно, затова не го препържвайте.

Добавяме отново малко олио в тигана и запържваме първо лука за няколко минути, докато омекне. След това прибавяме гъбите.

 

И тях (гъбите) запържваме за няколко минути, докато намалят обема си наполовина, и прибавяме чушките. Повтаряме тази процедура – готвим няколко минути, докато и чушките леко омекнат.

След като всички съставки са се задушили леко, връщаме месото в тигана. Прибавяме бялото вино и оставяме ястието да покъкри, докато виното се изпари и остане само прекрасният му аромат.

Аз, разбира се, използвах хубаво, домашно вино от истински дядо – както си му е редът.

 


Тук добавяме част от подправките - още малко сол, черен пипер и мащерка и прибавяме доматите. Моите бяха по-гъсти, затова добавих и малко вода, така че да облее всичко добре. Оставяме ястието да къкри.

Ако обичате кавърмата си по-гъста, може да добавите и една супена лъжица брашно преди да сложите доматите – така сосът ще се сгъсти още повече.

Оставяме ястието да къкри на тих огън, под похлупак, на котлона, а може дори и във фурната, за около 30–40 минути, докато сосът се сгъсти.

Накрая добавяме още подправки, ако преценим, и поръсваме с малко ситно нарязан магданоз.

 

За тестените гювечета използваме обикновено тесто, което се продава в магазините. От половин пакетче (около 500 г) правя две гювечета с капачета, така че от 1 кг тесто ще можете да приготвите поне четири порции.

Разделяме тестото на четири равни части. Всяка част разделяме на две – една по-голяма (около 2/3) и една по-малка (около 1/3).

По-голямата част разточваме на кръг с диаметър около 22 см. С този кръг завиваме дъното и стените на предварително намазани с олио огнеупорни съдчета – гювечета или купички – и добре оформяме тестото по стените.

От по-малката част на тестото оформяме капачетата (похлупачетата). Може да ги разточите или просто да ги оформите на топка, която леко сплесквате – зависи какъв вид търсите.

Украсяваме по желание – с ножче можем да направим шарки или да добавим малки фигурки от тесто отгоре, за по-празничен вид.

 

Печем в предварително загрята фурна на 200 градуса, докато започнат да се зачервяват. 


Сервираме в изпечените гювечета от горещата кавърмичка, пъхаме по едно люто чушле


и поставяме капачетата. 
Аз им правя дупки, така че парата да излиза и да не се овлажняват. 


Това ще бъде вашето любимото зимно ястие в следващите месеци и хубавото е, че след него, няма да има съдове за миене.


И хапване, и хлебче в едно. Опитайте и няма да съжалявате :) 


Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓


👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3






четвъртък, 18 септември 2025 г.

Каджунско пиле с тиквички и чушки/ Cajun Chicken

 

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток

Не ми се пуска лятото, сякаш.
От една страна, очаквам есента — иска ми се да прекарам повече време у дома, гушната в любимите си същества, докато навън вали, а вътре винаги ухае на нещо вкусно.
Но от друга — не искам да се разделя с дългите дни и онази естествена топлина, която се усеща дори късно вечерта.

Събота вечерта имахме рядката възможност с Ачо да отидем на късна прожекция в киното. Докато вървяхме натам, забелязах колко хора седяха спокойно по пейките около фонтаните — водеха тихи разговори, наслаждаваха се на последните топли вечери.
Имаше нещо почти магично във въздуха — ароматът на отиващото си лято, звукът на водата от фонтаните, примесен с лекото жужене на всички разговори.
Беше от онези вечери, в които всичко сякаш се движи по-бавно, моментите са по-ясни, а ти си казваш:

„Колко са хубави малките неща около нас.“



Ачо ме държеше за ръката, докато подминавахме тази гледка. Усмихваше се, сякаш си припомняше как до неотдавна с него прекарвахме летата навън под звездите. Ето там — онази пейка ни беше любима. Стояхме с часове, говорехме си, смеехме се... А сега едно малко човече запълва цялото ни свободно време.

Именно затова – да отидем на кино, само двамата, и да усетя отново как ме държи за ръка (вместо раница, тротинетка или снакс) – за мен е изключително сладък и ценен момент.

Но и това лято ще отмине. Ще дойде ново. Пожелавам си само да мога да се наслаждавам на всички сезони в компанията на любимите си същества, и винаги да имам очи за малките, но истински стойностни неща.

Едно от тях е моята неспираща енергия и желанието ми да изненадвам семейството с вкусна и разнообразна храна. Ачо обожава, че винаги сервирам нещо ново и различно, а Боян просто обожава пиле – във всичките му варианти. Дори и леко пикантният вкус на днешното ястие не уплаши двугодишния барбарон!

Не веднъж съм ви казвала – у дома често се хапва пиле, и държим да е българско, като това от "Лудогорско пиле". Освен това, имам норма на протеините, които трябва да консумирам на ден, а пилешкото никога не ми омръзва.

Днес искам да ви покажа една рецепта, която е идеална за циганското лято и началото на есента — Каджунско пиле.

Тази рецепта може да видите и във 
Необходими продукти:
800 г пилешки гърди Лудогосрко пиле
1 лайм
2 зелени чушки
2 червени чушки
1 малка глава лук
2 скилидки чесън
1 ч.ч. брашно 
200 мл прясно мляко
50 мл сметана
50 мл пилешки бульон или вода
1 с.л. царевично нишесте
3 с.л. кажунска подправка*

Започваме, като мариноваме пилето. Това може да бъде за 30 минути или за цяла нощ — колкото по-дълго престои, толкова по-добре ще поеме от ароматите.

Вземаме всяка пилешка гърда и я разрязваме по хоризонтал на две, така че да получим по-тънки шницели. Слагаме ги в купа и добавяме по-голямата част от подправките.

Каджунска подправка се продава готова в някои магазини (може да проверите онлайн), но можете и сами да си я приготвите. По-долу ще добавя описание как да си я направите.

 

Омесваме добре подправката с месото и добавяме млякото, сокът на един лайм и нарязания на ситно чесън. Разбъркваме и оставяме да се маринова в хладилника. 

 

Следващата стъпка е нарязването на зеленчуците, малка до средна тиквичка нарязваме на кубчета, както и да червените и зелени чушки. Лукът нарязваме на средна големина като останалите зеленчуци. 

 

Когато пилето се е мариновало, изваждаме от купата и слагаме директно в брашно, така че да полепне добре. Редим върху поднос и оставяме няколко минути, за да може брашното да се овлажни леко и да не падне в мазнината, така че да загори, 

 

В подходящ тиган с олио  запържваме пилето до златисто от двете страни. Времето ще варира от дебелината на пържилите, но не препържвайте пилето, требва да остане сочно. Изваждаме го в чиния. 

 

В същия тиган, на умерена степен слагаме да се запържи леко лукът, докато поомекне, а след това прибавяме останалите зеленчуци. Пържим на умерен огън, тъй като искаме зеленчуците да омекнат, а не да прегорят. 
След като омекнат, добавяме останалите подправки и царевичното нишесте.
 Запържваме за още малко и добавяме водата ( или ако имате бульон ) и сметаната. 
Разбъркваме всичко, докато се сгъсти. Аз добавих от себе си една супена лъжица от моето домашно сладко чили, тъй като просто го обожавам. 


Поднасяме ястието като слагаме парче от пилето, а отгоре разпределяме от ароматните и много апетитни зеленчуци. 


За каджунската подправка трябвa  смесите : 
червен пипер (паприка) – сладък или пушен, кайенски пипер – за лютивина, черен пипер, бял пипер, чесън на прах, лук на прах, риган (сушен) , мащерка (сушена), сол

Толкова много цвят, толкова много вкус! Това ястие ще ви стане любимо! 


👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 




неделя, 14 септември 2025 г.

Сладък чили сос / Sweet chili sauce


Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток

Обожавам сладко-чили сос. Може и да не е традиционен за нашата кухня, но ако има ястие, в което мога да му се насладя — правя го с удоволствие.

Всеки път, когато посегна към бутилка сладко чили в магазина, си обещавам, че скоро ще си го направя сама у дома. И всеки път... така си и остава.
Ту не е сезонът на чушките, ту не продават чили чушлета, ту съм решила, че този уикенд ще чистя зад някой шкаф — и просто графикът ми е пълен.                                                                        
Но в момента, в който видях чили чушлетата, захвърлени в секцията с намалени продукти, ги грабнах за ушите (образно казано ) и си казах: "Този уикенд ще го направя! Ако ще и Франция да банкрутира!"                   
И ето ме тук – пред вас, с рецепта за сладко-чили сос, който ще искате да приготвяте отново и отново. Повечето рецепти, на които попадах, съдържаха съставки, които не ми се искаше да използвам – като нишесте или прекалено голямо количество чушки.


Затова ви показвам една олекотена версия – за малко количество, няколко малки бурканчета, които ще са ви достатъчни да изкарате известно време.
 А после? 

Просто си направете нова доза.







Тази рецепта може да видите и във 

Необходими продукти: 
30 г чили чушлета
4 червени чушки
1 зелена чушка
300 г желираща захар
150 мл ябълков оцет
300 мл вода
1-2  ч.л. сол ( пълни)

Измиваме, почистваме от семките и нарязваме чушките на по-малки парчета, така че да могат да влязат в блендера.


Чили чушлетата също почистваме от семките, като може да оставите една две със семки, за по-силно лютив вкус на чилито. Нарязваме на парчета. 



Прехвърляме всички чушки в блендера и блендираме докато получим малки много парченца.


Изсипваме чушлетата в тиган и добавяме водата. разбъркваме и прибавяме желиращата захар и солта.
След като сместа заври, прибавяме оцета и оставяме да поври още няколко минути. 
Опитваме. Ако преценим, че имаме нужда от още малко сол или сладост, добавяме. 
Имайте предвид, че оцета извира и киселинността му ще намалее, ако варите по-дълго. 


Оставяме сместа да изстине и сама ще се сгъсти заради пектина в желиращата захар. Някои хора добавят агар агар или нишесте към сместа, но аз предпочитам този. 


Готово е за минути, а е толкова вкусно!
Използвам го за глазиране на меса, като дип, или в комбинация със сирена. Универсално — а тоооолкова вкусно! 😋

Моето сладко чили е леко пикантно, точно както го обичам — с приятен ритъм, но без да те удря в челото.



Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...