Питки за хот-дог / Homemade hot dog buns

Новата учебна година започна и сигурно във фейсбук новините ви още има десетки снимки на неловко усмихнати деца и родители пред училищни сгради, на стълби или в учебни стаи. Вълнуващо си е и макар и това нещо, като сезоните да се повтаря всяка година, винаги имаме някой нов познат, чието дете ще преживее това за първи път. Също като абитуриентите на пролет. Чудим се защо се вдига толкова шум, когато не сме част от него, вместо да се опитаме да се насладим на всеки момент, защото ние сме част от света около нас, от хората и обществото около нас, следователно всяка една радост и еуфория може да бъде и наша, ако я прегърнем и се научим да се зареждаме от нея. 

Аз и моите най-добри приятелки от училище - Цвети и Деси,
 втората от която вече я боли главата от знания :)
( Отзад Генади иска да бъде запомнен със своята отдаденост към книгите) 

Аз намирам за очарователно всяко ново начало, пък било то и да се повтаря всяка година. ( Малко като диетата, която почвам всеки месец, но пък затова, всеки път съм супер накъсана и сериозна ) Харесва ми, че мога да отброявам сезоните с тези малки наши човешки привички - започването или приключването на училището. 

Градът се оживява, децата и родителите са поизтупани, и дори големите разходи за учебници и дрехи не могат да скрият вълнението и гордостта им да видят детето си прекрачващо за първи път училищния праг. 

Виждам как мои приятели изпращат децата си в същото училище, когато някога  с тях играехме народна топка, а сега и мънците ще си шушукат и подсказват в същите класни стаи.  Не е кой знае какво, но това е нашият живот. На хората. 

И така, тръгнала на работа в първия учебен ден, срещах на улицата ученици в униформи запътили се към гимназията, в която самата аз завърших преди години. Те отиваха в тази посока, а аз - в другата. Колко пъти съм минавала по тази улица, влачеща се като сопол след поредното контролно, което никак не съм очаквала. Колко пъти съм се измъквала по същата уличка, защото рядко учителите минаваха от там. Но такива сме си ние и тава е нашият свят. На хората. 

И ето, че усещането за есен за загнезди още повече в съзнанието ми, с хладните сутрини, с все по-забързаните улици, със същите тези деца, които отиваха за първия ден, в който всички знаем, че няма да се учи, а ще наквасваме с приятелите кой какви ги е свършил лятото.

Обичам тези дни, в които усещам новия етап, новия сезон, сякаш се е сменил посред нощ докато спя и на следващия ден се носи вече и във въздуха. Есен е! 

Спомените възродиха и друг шорткът в мозъка ми, и като кучето на Павлов веднага изпитах глад за училищни закуски. Реших, че тези дни ще си направя едно носталгично пиршество, което пък ще бъде от полза на тези от вас, които приготвят закуски у дома - било то за училище, работа или просто почивните дни. Първото ми предложение е за домашни хот-дози ( или както пишеше на една лавка край училище Хоци-доци), като в случая ще споделя рецептата за питките. 

Хубавото на тези закуски е, че не са мазни и могат лесно да се пренасят в кутия за храна, а пък са еднакво вкусни и топли и студени. Аз ги направих ето така: 

Необходим продукти: 

Около 500 г брашно София мел Екстра

250 мл хладка вода ( или прясно мляко) 

30 мл мазнина  ( олио, масло, зехтин) 

1 пак. суха мая ( 7 г)

1  1/2 ч.л. сол

1 бр. яйце 

1 ч.л. захар

Започваме като се пресяваме около половин килограм брашно и си изваждаме останалите продукти да са на стайна температура. Аз обикновено замесвам на око и бих казала, че тестото може да се обогати или да се направи семпло, но пак си е много вкусно. 

В купа слагаме малко повече от половината от брашното и правим кладенче. Прибавяме захарта, маята и леко хладката водичка. Може да замените с прясно мляко и да добавите и едно яйца. Аз понякога правя тестото и без яйце :) 

Разбъркваме на ръка ( аз с миксера), като постепенно почвам да добавям по ръба на купата още брашно, мазнината и солта. Редувам ги така, че тестото да си става лепкаво, после сухо, за да обира всичко от страните на съда. Спрете да добавяте брашното щом поеме достатъчно. Може и 80 грама брашно да останат, но не го добавяйте. Нека тестото не лепне,но все пак да е меко. така ще имате и меки хлебчета накрая. 

                             

Оставате тестото да втаса на топло за час или два, но аз нямам време и обикновено го покривам със стреч фолио и го пъхам във фурната на около 50 градуса. За  половин час се е надигнало. 

След това изваждаме на масата и разделям на осем- десет парчета, в зависимост колко големи искате да са хлебчетата.

Всяко парче оформям първо на топче, което после разточвам на малък правоъгълник.  Завивам на руло, а след това подпъхвам лекичко двата края, така че да се формат багетки ето така: 

Редим ги в тавата с хартия за печене , която сме надиплили като акордеон, ако искаме да не си се залепнат по време на печене и ги оставяме да втасат на топло още 15-20 минути или докато си почистим масата и съдовете, те ще са готови. 

Печем ги в предварително загрята фурна на 190-200  градуса с обдухване, докато хванат приятен, златен загар. След като ги извадим, ги задушваме с кърпа и в плик, за да омекнат от топлината. 

Стават като душички, мекички и изключително пухкави. 

За хот-доците ги разрязвам на половина, като попарвам в гореща вода кренвиршите. Аз купувам веднъж на три години такова нещо, но за щастие може да намерите хубави кренвирши, на чуждестранни марки, които са с качествени продукти, някои от тях разработени специално за деца. 

Другото е по желание, а у дома това е домашна майонеза, горчица, малко пресен домат и два вида лук - салатен и пържен.
Не е кой знае какво, но пък е всичко, което някога ми се хапва. Надявам се и на вас да ви харесат и съм сигурна, че всеки един от на може да измисли своя собствена оригинална комбинация от вкусове и авторски хот-дог.

Е, аз ви оставям и се отправям към кухнята, защото и утре ще ви изкуша с нещо ново и много интересно.

До вкусни срещи, приятели ! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Питка "Часовник" за Нова година / Soft Bread "Clock" for New Year`s Eve

Ето, че тeкат последните часове до новата година и е време и за моята последна публикация за 2018-та.  Давам ви един ден за размисъл коя от всички вкусни рецепти да включите в новогодишното меню утре, като ви предлагам хлябът да е пак от мен, с тази вкусна питка "Часовник". 

Идеята е много популярна за празника под формата на торти, салати и хлябове, като доколкото помня миналата година и Добриана Димова я беше направила, а пък за тестото се спрях за изпитаната рецепта за памук погачата на Зичето. Идея е и да сложите във всяко парче от питката малко късметче, така че да замени баницата с късмети. 

Аз украсих всяка част на циферблата с малко хранителна боя от "розово злато", а цифрите са изписани с "кафяво". Може да ползвате хранителни боички като цяло, а ако нямате такива под ръка, може да си забъркате "боя"от малко кафе, какао или червен пипер :) 

И тъй като времето тече, аз преминавам направо към рецептата:

Необходими продукти:

Около 1 кг брашно София мел Класик

240 мл хладко прясно мляко

240 мл хладка вода

240 мл олио

2 с.л. захар

1 1/2 с.л. сол

7 гр. суха мая

1 жълтък за намазване 

Тестото за питката се забърква много лесно, затова и аз използвам суха мая, за още по-голямо улеснение, та и тези от вас, които не са боравили с тесто, да могат да я направят. Слагаме две трети от пресятото брашното в купата и правим кладенче. Прибавяме маята, захарта и леко затоплените до хладко мляко и вода.

Отстрани на купата слагаме олиото и солта, като може да сложите повече сол или захар, в зависимост какъв вкус искате да има питката - сладък или солен като за хляб :) 

Пускаме миксера да меси с приставка за тесто (или може да го направите на ръка), като прибавяте постепенно от останалото брашно, докато тестото започне да се отделя от стените на купата и получим меко, не лепнещо тесто.

Прехвърляме тестото в леко намаслена с олио купа и оставяме да втаса на топло за около час или може да забързате процеса, като го сложите във фурната на 50 градуса, както правя аз. И в двата случая го покрийте с памучна кърпа или стреч фолио.

Оставяме тестото да се надигне двойно, но не и прекалено, тъй като не е хубаво да ви превтаса.

След като тестото е готово, отделяме една топка с големината на голям грейпфрут, която леко сплескваме. Другата част от тестото оформяме на голяма топка и разделяме на две равни части.

Всяка една от тях разделяме на шест равни части, които оформяме на топки.

В намаслена тавичка ( или с хартия за печене) слагаме голямата топка в средата и малките около нея, така че да се образува часовник.  Приплесквам леко топката в средата за да ми е по-лесно да украся циферблата. Това е по желания и за целта,когато оформях топчетата, ако ми се видеха някои по-големи, махах от тестото и го заделях.

С него направих украсата на циферблата, която просто импровизирах. 

Оставяме питката да втаса още 20-30 минути на топло, а след това намазваме с жълтък, леко разбит с вода.

Пъхаме да се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 40 минути.

Докато питката се пече, забъркваме тестото за украсата. Него винаги правя на око. Слагам брашно, ( ако имам и царевично нишесте, защото е по-бяло) вода и сол и бъркам докато получа меко тесто, което не лепне и мога да разточа. От него изрязваме малки кръгове с големина на по-голяма капачка ( аз ползвах такава от мелничка за подправки). С останалата част оформяме и стрелките.

Когато питката  е почти готова, я вадим от фурната и залепваме с помощта на жълтъка елементите и пъхаме във фурната за още няколко минутки.
След като питката е готова, задушаваме за кратко с найлонова торба, за да омекне допълнително. Като поизстине рисуваме с помощта на хранителни боички като нанасяме цифрите ;)

И това е всичко! 

Тик-так...време е да си пожелаем нещо, да си сложим хубавите дрехи, най-голямата усмивка и да се настроим не толкова за прекрасен купон, а за една нова и по-хубава 2019-та година!

До другата година, приятели! 

п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Засукана питка с пресен лук / Spring Onion Bread

Реших, че тази година ще влизам във форма, но кръгла. И това е форма все пак! Както се казва "По-добре седмица срам на плажа, отколкото цяла година глад". E, не мога да се спра да готвя и това е. Направих една пауза от около седмица, така колкото да не се изкушавам, но изчетох сума книги, изгледах сериали, на кино ходих, на концерт, и пак, вечер като си легна, посягах към телефона да си напълня очите с хранително порно. То какво ли не се поделя сега - всичко е толкова шарено - плодове, зеленчуци, аромати...ооо, не! 

Няма да стане тая - ясно е. Готвенето за мен е призвание и мога и да спра да ям в определени количества, но не мога да спра да готвя. Ето защо се отдадох на чувството и реших, че тази година ще се опитам да усвоя най-различни начини за оформяне на питки и погачи. Все пак тестото е едно от най-креативните сфери. Отнема повече време за приготвяне, но пък накрая съм просто щастлива да се радвам на резултата и определено не изяждам цяла питка ( за разлика от други ястия)

Ето така например, реших да оползотворя цяла торба зелен кромид, който получих от градината на баба. Може да я направите с различни видове зелени плънки - спанак, чесън, кромид, лапад, по-късното праз, а защо не и и в сладък вариант. Изборът е безкраен, а резултатът - смайващо вкусен.

Не ми ли вярвате - опитайте сами!

А ето и самата рецепта:

Необходими продукти:
550 г брашно София мел за Козунак / Екстра
1/2 кубче жива мая
200 мл прясно мляко
2 с.л. кисело мляко
2 с.л. олио
2 бр. яйца
1 ч.л. захар
1 ч.л. сол

За плънка:
10 стръка пресен лук или чесън
50 г масло
олио
щипка сол

В купичка слагаме хладкото прясно мляко, захарта и маята. Разбъркване и оставяме да шупне. В купата на миксера пресяваме 2/3 от брашното, правим кладенче и слагаме киселото мляко, едно яйце и един белтък, олиото, солта и шупналата мая. Замесваме меко, нелепнещо тесто, като постепенно прибавяме от останалото брашно.

                          

Готовото тесто оформяме на топка и слагаме в леко намаслена с олио купа, покрито с памучна кърпа ( или фолио) да втаса във фурната на 50 градуса.

През това време нарязваме стръковете кромид ( може да сложите и чесън) и ги задушаваме в тиган, с малко олио на котлона и овкусяваме със щипка сол.

След като тестото удвои обема си го разделяме на  четири части, които също оформяме на топки.

                             

Взимаме едно топче и разточваме на кръг с големина 24 -25 см диаметър. ( Работим директно върху хартията за печене)

Отгоре разпределяме с една трета от кромида и слагаме масло, като аз го ползвам направо студено и го рендосвам като кашкавал ( Виждате на снимката).

Процедираме така и с останалата част от продуктите, нареждайки ги една върху друга,  като на последната кора не мажем нищо.

Слагаме чаша в центъра, и разрязваме корите на осем части ето така:

Всяка част засукваме два пъти така:

Прехвърляме питката в тавичка и оставяме да втаса още 30 минути на топло.

                             

Преди печене мажем с леко размития с вода или прясно мляко останал ни жълтък и пъхаме във фурната.

Печем на 180 градуса до златисто :)
Питката се надига при печенето и е добре да я покриете с фолио, да не ви прегори :)

Готовата питка задушвам леко с кърпа и найлон ( или фолио), за да омекне допълнително. 

Самата идея за оформяне е доста позната вече, както и рецептата за тестото, но ще споделя кога ме грабна най-вече и бе от тази рецепта тук.

Уханието на масло и пресни подправки може да ви накара да забравите за всичко, включително и калории и да й се насладите напълно!

Опитайте и се убедете сами!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!