Показват се публикациите с етикет пиле. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет пиле. Показване на всички публикации

неделя, 19 октомври 2025 г.

Пилешка кавърма в тестено гювече / Chicken Kavarma baked in a bread dough pot

 

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток

Онзи ден с моята приятелка си говорихме още една стара пекарна е затворила, а е изхранила много поколения преди това. Припомнихме си дните, когато вкусният хляб се намираше само на такива места – с дебела, набрашнена кора и, разбира се, не беше завит в найлонова торбичка или нарязан на филийки. Сега и филийките вече са "слайсове".

Докато разни стари пекарни затварят, нови "бейкъри", предлагащи кроасани за 20 лв. парчето, отварят  и не липсват хора, готови да плащат за тях, придружено с кафе със сложно име, с повече съставки от перилен препарат и мляко - всякакво друго, само не и краве.

И разбира се, аз съм човек, който обича да опитва нови неща, но се боя, че с възрастта все повече усещам как старите, позабравени рецепти от българската кухня започват да се усещат като гурме, вместо обратното.

В нашите благоевградски заведения вече рядко пише "селска салата" - много "селско" звучи, сякаш, пък ще ни обвинят в селяния. Наричат я „балканска“, „традиционна“, „пъстра“, „микс от домати и краставици“ – само не и „селска“. Може би "кънтри стайл" ще звучи по-вървежно...

Няма лошо да сме мултикултурни – важното е да сме преди всичко културни. И аз, като някои ергенки, съм яла ойстърс, но и пръжки не отказвам.

А сега, когато навън става все по-хладно, не може да не ни изкушава споменът за старата печка на село, която думка от горящия огън, а отгоре ѝ къкри гърненце с вкусна кавърмичка.

Хем по-прости времена са били, но не сме били чак толкова прости. Аз винаги ще бъда човек на просвещението, революцията, новите идеи и правото на човека да пътува, открива и да се развива. Истината обаче е, че пътешествието на ума ни и душата ни трябва да е с приоритет – защото ако само пътуваме с крака, а нищо не научаваме от извървяния път – пътуваме ли наистина?

Много неща се надявам да се променят за българина и човека като цяло през следващите години – надявам се за по-добро. Но едно нещо се надявам никога да не изчезне – вкусът и топлината, която носи българската гозба.

Ако и вие имате нужда да попътувате в едно по-простичко време, ви каня да си направите тази апетитна и много питателна пилешка кавърма. Може да не е веган, но е богата на протеини, а месото е българско – затова хайде, да започваме:


Тази рецепта може да видите и във 

Необходими продукти:
Около 800 г пържоли от бут Лудогорско пиле
1-2 глава лук
250 г гъби печурки
2 зелени чушки
2 червени чушки
200 мл бяло вино
200 мл млени домати
подправки: сол, черен пипер, мащерка, червен пипер
магданоз
олио
Още:
1 кг тесто



Кавърмата се прави лесно, наистина. А интересното и впечатляващо тук са вкусните, хлебни гювечета, в които се сервира. Може да ги приготвите предварително – дори от предния ден, особено ако очаквате гости. Именно те са по-пипкавата част, но повярвайте ми – ще ги накарате да ахнат, когато поднесете ястието!


Започваме като нарязваме всички продукти предварително. Така готвенето ще върви по-лесно и подредено. Повярвайте ми, ще си спестите доста суетене около котлона.
Месото нарязваме на хапки – нито прекалено дребни, нито твърде едри.
Гъбите режем на средни по дебелина резени.
Чушките – отделно в купичка, на ивици или кубчета, по вкус.
Лукът – на полумесеци или ситно, както предпочитате.

 

В тиган с малко загрято олио слагаме месото да се запържи, докато хване загар. Не го разбъркваме веднага, нека започне да се запича, и чак тогава го обръщаме. Овкусяваме със сол и го изваждаме в чиния. Трябва да остане сочно, затова не го препържвайте.

Добавяме отново малко олио в тигана и запържваме първо лука за няколко минути, докато омекне. След това прибавяме гъбите.

 

И тях (гъбите) запържваме за няколко минути, докато намалят обема си наполовина, и прибавяме чушките. Повтаряме тази процедура – готвим няколко минути, докато и чушките леко омекнат.

След като всички съставки са се задушили леко, връщаме месото в тигана. Прибавяме бялото вино и оставяме ястието да покъкри, докато виното се изпари и остане само прекрасният му аромат.

Аз, разбира се, използвах хубаво, домашно вино от истински дядо – както си му е редът.

 


Тук добавяме част от подправките - още малко сол, черен пипер и мащерка и прибавяме доматите. Моите бяха по-гъсти, затова добавих и малко вода, така че да облее всичко добре. Оставяме ястието да къкри.

Ако обичате кавърмата си по-гъста, може да добавите и една супена лъжица брашно преди да сложите доматите – така сосът ще се сгъсти още повече.

Оставяме ястието да къкри на тих огън, под похлупак, на котлона, а може дори и във фурната, за около 30–40 минути, докато сосът се сгъсти.

Накрая добавяме още подправки, ако преценим, и поръсваме с малко ситно нарязан магданоз.

 

За тестените гювечета използваме обикновено тесто, което се продава в магазините. От половин пакетче (около 500 г) правя две гювечета с капачета, така че от 1 кг тесто ще можете да приготвите поне четири порции.

Разделяме тестото на четири равни части. Всяка част разделяме на две – една по-голяма (около 2/3) и една по-малка (около 1/3).

По-голямата част разточваме на кръг с диаметър около 22 см. С този кръг завиваме дъното и стените на предварително намазани с олио огнеупорни съдчета – гювечета или купички – и добре оформяме тестото по стените.

От по-малката част на тестото оформяме капачетата (похлупачетата). Може да ги разточите или просто да ги оформите на топка, която леко сплесквате – зависи какъв вид търсите.

Украсяваме по желание – с ножче можем да направим шарки или да добавим малки фигурки от тесто отгоре, за по-празничен вид.

 

Печем в предварително загрята фурна на 200 градуса, докато започнат да се зачервяват. 


Сервираме в изпечените гювечета от горещата кавърмичка, пъхаме по едно люто чушле


и поставяме капачетата. 
Аз им правя дупки, така че парата да излиза и да не се овлажняват. 


Това ще бъде вашето любимото зимно ястие в следващите месеци и хубавото е, че след него, няма да има съдове за миене.


И хапване, и хлебче в едно. Опитайте и няма да съжалявате :) 


Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓


👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3






четвъртък, 18 септември 2025 г.

Каджунско пиле с тиквички и чушки/ Cajun Chicken

 

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток

Не ми се пуска лятото, сякаш.
От една страна, очаквам есента — иска ми се да прекарам повече време у дома, гушната в любимите си същества, докато навън вали, а вътре винаги ухае на нещо вкусно.
Но от друга — не искам да се разделя с дългите дни и онази естествена топлина, която се усеща дори късно вечерта.

Събота вечерта имахме рядката възможност с Ачо да отидем на късна прожекция в киното. Докато вървяхме натам, забелязах колко хора седяха спокойно по пейките около фонтаните — водеха тихи разговори, наслаждаваха се на последните топли вечери.
Имаше нещо почти магично във въздуха — ароматът на отиващото си лято, звукът на водата от фонтаните, примесен с лекото жужене на всички разговори.
Беше от онези вечери, в които всичко сякаш се движи по-бавно, моментите са по-ясни, а ти си казваш:

„Колко са хубави малките неща около нас.“



Ачо ме държеше за ръката, докато подминавахме тази гледка. Усмихваше се, сякаш си припомняше как до неотдавна с него прекарвахме летата навън под звездите. Ето там — онази пейка ни беше любима. Стояхме с часове, говорехме си, смеехме се... А сега едно малко човече запълва цялото ни свободно време.

Именно затова – да отидем на кино, само двамата, и да усетя отново как ме държи за ръка (вместо раница, тротинетка или снакс) – за мен е изключително сладък и ценен момент.

Но и това лято ще отмине. Ще дойде ново. Пожелавам си само да мога да се наслаждавам на всички сезони в компанията на любимите си същества, и винаги да имам очи за малките, но истински стойностни неща.

Едно от тях е моята неспираща енергия и желанието ми да изненадвам семейството с вкусна и разнообразна храна. Ачо обожава, че винаги сервирам нещо ново и различно, а Боян просто обожава пиле – във всичките му варианти. Дори и леко пикантният вкус на днешното ястие не уплаши двугодишния барбарон!

Не веднъж съм ви казвала – у дома често се хапва пиле, и държим да е българско, като това от "Лудогорско пиле". Освен това, имам норма на протеините, които трябва да консумирам на ден, а пилешкото никога не ми омръзва.

Днес искам да ви покажа една рецепта, която е идеална за циганското лято и началото на есента — Каджунско пиле.

Тази рецепта може да видите и във 
Необходими продукти:
800 г пилешки гърди Лудогосрко пиле
1 лайм
2 зелени чушки
2 червени чушки
1 малка глава лук
2 скилидки чесън
1 ч.ч. брашно 
200 мл прясно мляко
50 мл сметана
50 мл пилешки бульон или вода
1 с.л. царевично нишесте
3 с.л. кажунска подправка*

Започваме, като мариноваме пилето. Това може да бъде за 30 минути или за цяла нощ — колкото по-дълго престои, толкова по-добре ще поеме от ароматите.

Вземаме всяка пилешка гърда и я разрязваме по хоризонтал на две, така че да получим по-тънки шницели. Слагаме ги в купа и добавяме по-голямата част от подправките.

Каджунска подправка се продава готова в някои магазини (може да проверите онлайн), но можете и сами да си я приготвите. По-долу ще добавя описание как да си я направите.

 

Омесваме добре подправката с месото и добавяме млякото, сокът на един лайм и нарязания на ситно чесън. Разбъркваме и оставяме да се маринова в хладилника. 

 

Следващата стъпка е нарязването на зеленчуците, малка до средна тиквичка нарязваме на кубчета, както и да червените и зелени чушки. Лукът нарязваме на средна големина като останалите зеленчуци. 

 

Когато пилето се е мариновало, изваждаме от купата и слагаме директно в брашно, така че да полепне добре. Редим върху поднос и оставяме няколко минути, за да може брашното да се овлажни леко и да не падне в мазнината, така че да загори, 

 

В подходящ тиган с олио  запържваме пилето до златисто от двете страни. Времето ще варира от дебелината на пържилите, но не препържвайте пилето, требва да остане сочно. Изваждаме го в чиния. 

 

В същия тиган, на умерена степен слагаме да се запържи леко лукът, докато поомекне, а след това прибавяме останалите зеленчуци. Пържим на умерен огън, тъй като искаме зеленчуците да омекнат, а не да прегорят. 
След като омекнат, добавяме останалите подправки и царевичното нишесте.
 Запържваме за още малко и добавяме водата ( или ако имате бульон ) и сметаната. 
Разбъркваме всичко, докато се сгъсти. Аз добавих от себе си една супена лъжица от моето домашно сладко чили, тъй като просто го обожавам. 


Поднасяме ястието като слагаме парче от пилето, а отгоре разпределяме от ароматните и много апетитни зеленчуци. 


За каджунската подправка трябвa  смесите : 
червен пипер (паприка) – сладък или пушен, кайенски пипер – за лютивина, черен пипер, бял пипер, чесън на прах, лук на прах, риган (сушен) , мащерка (сушена), сол

Толкова много цвят, толкова много вкус! Това ястие ще ви стане любимо! 


👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 




неделя, 24 август 2025 г.

Замразен дюнер / Frozen doner

 

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток

Чукнах още една годинка преди няколко дни. Беше първият ми рожден ден, който празнувах в компанията на приятели (колегите в офиса) от години, и се чувствах като ученичка, която се надява да ѝ се размине изпитването в този ден, ако се представи добре. А, аз мисля, че се справих.

Занесох една от любимите си торти, за да се почерпим, а за соленко направих любимата ми пица с блат от пилешко месо вместо тесто (показвала съм ви я тук).

Та така — стегнали сме се на диета в офиса, че ако някой донесе нещо вредно, го очаква линч и някоя допълнителна задача отгоре, за да му дойде акъла. Мен обаче ме чакаха с отворени обятия — две години майчинство без сладкиши си казаха думата, та този ден всички му отпуснахме душата.

Пицата специално я бях обещала на един колега, който безропотно си я дочака… само 36 месеца по-късно. Какво геройство, какъв стоицизъм!

За подарък, освен китка, любима музика на безжична колонка и няколко малки джобни „хулиганки“ с водка и уиски (ей така — за спешни случаи в бюрото), получих и най-якия подарък — чушкопек. Всяка домакиня трябва да го има — къде за чушки, къде да затисне нещо тежко отгоре… или да го метне по някого, ако се наложи.

Аз досега все заемах този на мама, но вече съм горд притежател на един от най-обичаните български уреди — чушкопекът!

Остава само догодина да се снабдя с онази голяма затварачка за буркани, с възможност за регулиране на височината, и ще видите вие на пазара най-добрия пинджур!


Днес обаче ще ви изкуша с една рецепта, която е също толкова впечатляваща като четворен чушкопек, а именно за замразен дюнер. Моето спасение в летните жеги. Супер вкусен, лесен за напарва и винаги готов. Става и за диетичните периоди, тъй като е чудесен източник на протеини.  Трябва да го опитате, защото ще ви скрие шапката, хайде да ви показвам:

 
Тази рецепта може да видите и във 

Необходими продукти:
600 г пилешко филе Лудогорско пиле
3 супени лъжици кисело мляко
100 мл олио
1-2 супена лъжица концентрирано доматено пюре
На вкус: млян кориандър, млян кимион, мащерка, черен пипер, лют пипер, чесън на прах, червен пипер и сол

Рецептата е елементарна. Нарязваме пилешкото месо на ленти, Не трябва да са много дебели, нито много малки, защото парчетата за дюнера ще станат много дребни иначе. Аз се доверявам на Лудогорско пиле, тъй като е българско, пилешко месо с доказано качество. 

 

Слагаме в купа и прибавяме всички останали съставки. Аз слагам повече домати и задължително кориандър. Ако имате чушкопек, може да сложите пасирана и една печена червена чушка :) 

Омесваме хубаво и прехвърляме в стреч фолио и завиваме на салам. Връзваме добре в двата края. 

 

Прибираме във фризера да се замрази за 24 часа, а след това вадим и режем докато 

 

е още замръзнало с остър нож на тънки люспи колкото ни трябва. 


Запържваме месото в силно загрят тиган  и готово. 

Сглобяваме си дюнерите по наше усмотрение с любими зеленчуци.

Аз си правя и домашен чеснов сос и ако искате ще споделя рецепта и за него. 

 

Ах, трябва да опитате тази рецепта. Ще се убедите, че това е най-добрият начин за рязане на супер тънки парченца месо, а подправките са просто точно това, което искате от един истински дюнер. 

Опитайте! 

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓


👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...