Великденска торта с плодово желе / Easter cake with fruit jelly

Онзи ден се замислих. Толкова хубави рецепти имам в чернови, но не успявам да ги публикувам, защото все си мисля, че когато ги правих, не съм заснемала видеа, а сега нямам такива към тях и сигурно няма да се забележат. И сякаш дори не поставям под въпрос дали това има значение.

В крайна сметка никога не съм правила блога за лайкове и статистика, но не можем да отречем, че всяка минута, която прекарваме в социалните мрежи, биваме бомбардирани от съобщения, стимули, идеи и продукти, които само ни карат да консумираме. Да искаме, да правим нещо, да планираме следващата рецепта, покупка, ваканция, проект и дори следващия момент, в който ще си починем от всичко това.

Истината е, че като човек, който се занимава професионално с маркетинг, имам още по-голяма нужда от детокс от него. Не съм изчезнала от блогърското пространство, просто не мога да се боря с постоянната нужда на това гладно за „съдържание“ чудовище (Мета) да бъде захранено. Колкото повече му даваш, толкова повече иска. Толкова повече те наказва, ако отказваш да изпълняваш неговите насоки. И така да бъде.

В момента съм в етап от живота си, в който чествам това, което имам – връзките, семейството, времето, здравето, приятелствата, слуха, зрението си, движението си – за да мога да подаря всичко това на изкуствения интелект, само за да следвам неговите „предложения“.

Съветвам ви да направите същото :) 

Понякога забравяме, че животът е навън. Не е нужно да го прекарваме в социалните мрежи – луксът е да имаме истински отношения с истинските хора.

Е, все пак няма как да напиша всичко това, ако го нямаше блогът, но за мен той винаги ще си остане дигитален дневник, в който ще споделям мислите си, докато ги имам. И рецептите си също – аналогови, обикновени, дълги, кратки, със снимки или просто идеи. Кой е казал, че трябва винаги да сме „тренди“?

Накрая колелото пак ще се завърти и всички, които не искат да полират мозъците си с "Pronto", ще искат все повече да четат, да търсят нещо истинско в нета, дори и да не е перфектно.

Днешната ми тортичка е снимана отдавна и като такава също не е перфектна – но само на вид. На вкус е истинско съкровище. Помня, че исках да си хапна лека, плодова, пролетна торта, която да носи свежестта на идващото слънчево време. Сътворих я от нищото – с неща, които се намираха у дома, и малко фантазия. Толкова е свежа, лека и нежна. Носи пастелните цветове на Великден, затова я кръстих така.





Ягодовото желе е една хладна плодова бомба от вкусове, скрита в деликатния плодов мус от праскови. Не се притеснявайте – може да използвате замразени плодове или продукти от компот и пак ще се получи нещо чудесно.

Но нека ви разкажа повече в рецептата: 🍓🍑🍰
Необходими продукти:
за блата:
2 яйца
100 г спанак
130 г брашно
200 г захар
100 мл олио
10 г бакпулвер

1 пак.ванилия

Плодово желе:
300 г ягоди/ малини
200 мл сок/ компот
100 г захар
10 г желатин 

Плодов мус:
300 г праскови от компот
200 г заквасена сметана
250 мл бита сметана
100 г пудра захар

100 мл сок от компот

1 желатин

Започваме с плодовото желе, за да има време да стегне. Може да го направите предния ден или дори няколко дни по-рано.

За целта слагаме плодовете (аз използвах микс от ягоди и малини – замразени, от градината на баба) със захарта на котлона, докато започнат да пускат сок. След като се затоплят, прибавяме сока. Може да използвате подходящ червен сок от компот или натурален. Когато се загрее и той, оставяме желатина да набъбне в малко студена вода, както е описано на пакетчето.

След това го прибавяме към горещите плодове, като предварително махаме съда от огъня и бъркаме, докато желатинът се разтвори напълно.

 

Изсипваме плодовото желе в леко намаслена с олио тавичка с размер около 23 см (може да сложите и стреч фолио на дъното). Оставяме да стегне напълно – след като поизстине, прибираме в хладилника, за да стане по-бързо.

После приготвяме блата. за него вече съм ви разказвала тук, но накратко. Разбиваме яйцата със захарта на пухкав крем и добавяме ванилията. Пюрираме спанака ( леко го задушаваме, за да спадне) с олиото. 

 

Пресяваме брашното с бакпулвера и ги прибавяме постепенно, заедно със спаначената смес, към яйчената, докато се получи пухкава, нежно зелена смес.

Изсипваме в тавичка с малко по-големи размери от предишната - 25 см и печем на 160 градуса за около 20 минути или до суха клечка.

След като изстине напълно, изравняваме с нож и запазваме трохите за украса. Обръщаме блата с дъното нагоре. Може да сиропораме по желание. Отгоре слагаме вече стегналото желе.

 

За плодови мус разбиваме е в купа студената сметана със захарта на пухкав крем. Прибавяме и половината от заквасената сметана. 

В блендер или с пасатор разбиваме прасковите от компота с другата половина от сметаната. 

 

Прибавяме леко затопления сок от компота, в който вече е разтворен набъбналият и предварително накиснат желатин. Постепенно го изсипваме на тънка струя към сметаната, като бъркаме непрекъснато, докато се получи вкусен плодов мус. Опитайте и добавете още захар по желание.

 

Изсипваме върху желето и блата и прибираме в хладилника да стегне за поне 4 часа, най-добре за една нощ. 

Украсяваме по желание - аз ползвах трохите от блата и малко захарни цветя, които правя от време на време с парченца фондан и оставям да изсъхнат. Ползвам за украса. 

Вкусна и толкова свежа. 

Парфето може би е една от най-любимите ми торти, а знаете, че съм опитала не една и две. Ще се радвам да ви хареса и да споделите впечатленията си.

 

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!

cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉 Добрата кухня - за добра храна с добър вкус

👉 Instagram :

@lussievtimova

👉Tik Tok:3

@lussievtimova

Шоколадова мус торта с ягоди / Strawberry Surprise Chocolate Mousse Cake

( Обещаната история за предложението за брак е тук, ако не ви се чете, премини към рецептата направо... )  

Няколко пъти в живота ми са ми предлагали брак и все съм си намирала оправдание да откажа по деликатен начин. Определено съм любвеобилен човек, непоправим романтик по душа, но и имах шестици по статистика в университета, та затова знам, че в последно време тя не в полза на брака. И все пак, след като вече успях да отложа умело първото предложение на половинката си преди около година, тази успя да ме хване неподготвена и отговорът ми беше напълно спонтанен и истински.. без тежестта на базата данни в главата ми.                                                                                                                                За мен ежегодното бягство към морето е възвръщане към свободата, слънцето, безгрижието, дори детството, в което намирането на перфектната мидичка е едно от най-важните ангажименти за деня. Уханието на сол във въздуха и хипнотизиращия шум на разтварящата се морска пяна е способна да пречисти душата ти от тежестта на ежедневието така както никоя шопинг терапия не може да направи. 

 

И така, за първа година и аз реших да отскоча до Китен и Приморско, за да видя най-сетне тези курорти, които децата посещаваха лятото докато мен ме караха да решавам сборници по математика и да се подготвям за следващата олимпиада. И макар отзивите да не са хвалебствени за градчета през последните години, въпреки обещанието на Орхан Мурат, че всичките кръчми бачкат именно за нас там, все пак аз ги посетих с вълнението на дете, което най-сетне отива да му купят сладоледа, който са му обещавали. Странно е наистина, че човек като мен, който успя да посети страни като Швеция или Норвегия, така и не е стъпвал в някои типични наши курортни градчета. Но луксът не е всичко.                                                                           Щастие е да постигаш дори и нещата, които не си могъл навремето, но и да можеш да им се радваш и да ги оценяваш. Още докато пътувахме се рових какво има около нас и въпреки, че резервата "Ропотамо" и прекрасните еко пътеки ме зоваха, знаех, че далеч няма да зарадвам половинката с желанието да го разнасям като простинала кобила нагоре и надолу. Когато обаче му казах, че искам задължително да посетя Бегликташ, бързо се съгласи, може би защото знаеше, че обожавам такива мистични уга-буга места с древна и необяснима енергия. Ще се постаря в отделен пост ( може би в Инстагарм да ви разкажа повече за местенцето и отделните символи в него, с повече снимки) , а сега ... как стана всичко останало.

 

Докато обикалях като планинска коза между камъните, четейки листовката с информация за кое какво е, поставяйки ръцете си на стъпката на богинята майка и опитвайки се да разградя лабиринта , забелязах как половинката ми се върти нервно, но си мислех, че заради постоянно ми разпиляване между структурите.                                                                                                          Когато останахме насаме на тази, която представляваше Брачното ложе на Бога слънце и Богинята майка, той падна на колене и ми предложи брак с обещание, което значи много за мен, но ще запазя за себе си.                                                                                                                   Когато се чувстваш щастлив, страхът си отива и виждаш само това, което стои ясно пред теб - чиста любов, търпение, решителност и много, много старание. Ако Богинята майка имаше нещо против, можеше да завили и загърми в този момент, и без това беше се доста смрачило, но така и не се случи.

 Знаех, че решението ми е правилно и след като като си създадохме този скъпоценен миг, продължихме с обиколката си с усмивка и хванати за ръце.                                                                                                             Срещнахме една по-възрастна семейна двойка, с която се разминахме и на пътя, а и те точно като нас - той помъкнат там заради съпругата си, опасявайки се да не ни настигне дъждът от предния ден, а тя, жадно попивайки с камерата всеки камънак.                                                                                                                Посмяхме се всички заедно, че осъзнавайки как репликите на двете двойки се припокриват и двете с нея решихме да се вслушаме в опасенията на половинките ни, които все пак бяха поели отговорност пред Бога Слънце да ни пазят да не ни тресне нещо от Бога Мълния..евентуално.

Денят премина с още забвaни момeнти, посещения на музеи край морето, романтична вечеря, разговори и много много малки мигове на радост, които няма как да се опишат и разкажат до един. И все пак, може би за първи път от шест години насам си позволявам да направя това тук. Да пиша за връзката си в блога по този начин, може би защото след разпадането на последната, която продължи повече от 17 години имаше доста материал в него, който ми напомня за това. Но от самото начало на този кулинарен (и не само) дневник бях наясно, че ще трябва да се рискувам и да споделям какво ме тревожи, мисля, обичам или ме вдъхновява. Понякога пътят към сърцето на нас хората не е толкова храната, а е неподправената откровеност, в която може да се припознаем или пък истински желаем да чуем. 

Още много искам да кажа и разкажа, но за да е що-годе поносимо, ще го направя на части. И сега за десерт - един десерт. И то какъв! Една уникална торта, която направих по повод рождения си ден на 20-ти август. Отдавна не ви бях изкушавала с нещо шоколадово, но с новия сезон искам да ви подготвя за една доста шоколадова серия, която планирах и изработвах постепенно. 

Ето и рецептата: 

Необходими продукти;

За блат с размери 24 см:

225 гр брашно

350 гр пудра захар

250 мл прясно мляко

250 мл вряла вода

125 мл олио

1/2 пак. бакпулвер

1 ч.л сода бикарбонат

85 гр какао

2 яйца

1 ванилия

За крема:

4 бр яйца ( разделени жълтъци и белтъци) 

130 г масло

200 г захар

250 г шоколад ( тъмен за предпочитане) 

шипка сол

За сиропа:

1 ч.ч. захар

2 ч.ч. вода 

( или компот) 

Още:

Около 500 г ягоди ( може и други плодове) 

шоколадов ганаш

Започваме като приготвяме блата, Той ви е вече познат от една от първите ми рецепти в блога, като хубавото му е, че може да го направите и без миксер дори. Смесете сухите съставки в купа и разбъркайте добре. После почвайте да прибавяте яйцата едно по едно и мокрите съставки постепенно. ( Припомнете си по-подробно рецептата за блата тук) 

Когато блатът се изпече, разрежете на две чести и сложете горната част за дъно, а равното дъно - заделете за отгоре.

Останалата важна част от тортата е направата на шоколадовия мус. За целта разбиваме белтъците с щипка сол и 150 г от захарта на твърд сняг, като аз винаги слагам белтъците със захарта първо на водна баня, за да се разтвори захарта и чак тогава прехвърлям в миксера да се разбъркват. 

 

Отново на водна баня разтопяваме шоколада и маслото, а в още една купа, разбиваме жълтъците и захарта докато побелеят. ако ви притеснява, че се консумират почти сурови, може и тях да минете за кратко на водна баня - ще бъде достатъчно. Водната баня ще им помогне да се разтвори захарта в тях, ако е много едра, затова я препоръчвам. 

Първо смесваме шоколадовата смес с жълтъчената, 

а след това прибавяме към белтъчната смес постепенно, така че да се запази възможно най-пухкава и обемна.

Сиропираме долния блат със захарен сироп, който сме приготвили от захар и вода, но може да ползвате и някакъв компот или сок, Може да добавите и алкохол към захарния сироп. На толкова много шоколад  захар му върви нещо резливо, но зависи и какво обичате - така и го пригответе. 

Отгоре нареждаме цели ягоди, като за предпочитане е да са с средни и еднакви по големина, за да ви стигнат за тази форма. Ако са по-големи, вземете по-голям грамаж. За щастие ягоди вече има целогодишно в магазините, но може да приготвите тортата с банани, малини, праскови и т.н

Отгоре изсипваме шоколадовия мус и изравняваме.

Завършваме с втория блат ( който ни беше дъното) и сиропираме отново. Оставяме тортата за една нощ в хладилника. 

На следващия ден изваждаме от формата и украсяваме по желание, като за мен това е нещо минималистично, но достатъчно.

Шоколадов ганаш от млечен шоколад с ядки и още малко ягоди.

Това се казва фанатзия! Толкова много въздушен шоколад в комбинация с пресни плодове и топъл, разтопен ганаш за заливка е способен да ви накара да кажете "да, хиляди пъти да". 

И тъй като съм в черпавка, режа виртуални парчета на всички. Обаче, може да имам още един повод за черпене, ако ми помогнете : Номинирана съм за Инфлуесър на годината в категория Храна и само с ваша помощ ще успя да спечеля. Затова ако искате да ми покажете, че успявам да ви нося хубави емоции и сладост, може да го направите като гласувате за мен ТУК( цък) .

Важно е да знаете, че за да се впишете да гласувате, ще трябва да се регистрирате  и ще се наложи да гласувате във всички категории, за да може гласът за мен да се признае. 

Благодаря на всеки, който ще се преори заради мен:) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Шоколадова торта "Ягодова касетка" / Chocolate and strawberry crate cake

 

Чакането си заслужаваше, а?  Гледайте каква съм подмазвачка, защото нямам време да ви отвърна на всички коментари и запитвания, но само да свърши ремонта на банята и вярвам, "че само след 800 дни "( или поне толкова ми се струват) всичко ще бъде наред! Липсва ми кухнята, ароматите в нея и нямам търпение да се нахвърля на десертите, защото такива красоти съм намислила, че само време да имам, ще създадем заедно на трапезата незабравими картини. 

Като днешната!

 Отдавна бях запланувала такава тортичка, щайга с ягодки и тъй като те все по-често се появяват в зеленчуковите магазинчета, сметнах, че сега й е времето. Човек никога не може да сбърка с шоколада, затова заложих на шоколадова торта с мока усещане, за тези от нас, които обожават кафето. Ако не сте от тях обаче, винаги може да го пропуснете и да заложите само на какао и шоколад.

 Вярвам, че тази торта ще ви направи усмихнати и щастливи, защото има това свойство като първи клиент пред току-що отворила каса в супермаркета в 17 часа. Кефът  е неописуем, когато късметът е толкова на твоя страна. Няма да ви бавя много, защото знам, че ще трябва да напазарите продуктите след работа, за да може уикенда да я спретнете, а аз ще протъркам ръчички в очакване на първите ви снимки, с които да се похваля! 

Необходими продукти:

За блата:

300 гр брашно 

100 гр какао 

300 гр кафява захар

 250 мл мляко 

250 мл олио 

250 мл вряла вода 

3 яйца 

1 ч.л. сода 

1 ч.л. бакпулвер 

1 ч.л. ванилия

За сиропиране:

500 мл топло леко кафе с какао 

Крем:

300 г шоколад

400 мл сметана

250 мл маскарпоне

40 г мед

1 ч.л. нес кафе ( по желание) 

Още : 

14 бр бишкоти саворяди 

16 бр вафлички за щайгата 

натрошено Орео за "пръстта" 

700 г ягоди 

Започваме с направата на блата. Съставките са от любимата ми Руска черно- бяла торта, но съм заменила бялата с кафява захар. 

Може да видите по-подобно в линка по-горе как да направите блата, но иначе е на принципа 1. Яйца със захар се разбиват на крем. 2. Сухи съставки се смесват в купа. 3. Прибавят се към яйцата и поетапно с течните съставки се достига хомогенна смес. 

   

Печем блата на 170 градуса за около 15-20 минути в тавата от фурната, застлана с хартия за печене. Размерите на тавичката ми са 26х36 см.

След като блата се изпече го оставяме да се охлади и разделяме на две равни части. 

И двата блата се сиропират при сглобяването на тортата, но тъй като нямам снимка на самия сироп ще го опиша тук. Аз правя много слабо , разредено кафе или мляко с какао с кафе, зависи кой вкус ви допада повече и сиропирам много. Тъй като четката не винаги ми върши работа, си слагам сиропа в шише с дупки на капачката и така попитва много повече в блата, 

       

    

Кремът правим като разтопяваме шоколада ( аз избирам микс от млечен и черен) в 250 мл гореща сметана на крем. Към тях прибавяме и меда и кафето, ако искаме още по-засилен мока вкус. 

Останалата сметана, разбивам задно с маскарпонето на пухкав крем. 

Слагаме малко по малко от пухкавия крем, към охладения ганаш, така че да им изравним температурата и разбъркваме, а 

после прехвърляме шоколада към сметаната и маскарпонето създавайки тази шоколадова фантазия като мус. 

Върху сиропирания блат редим бишкотките за да видим колко ще ни отидат като бройка.

Предполагам, че ще има разлика от вида на тавата и бишкотите, но идеята е да имаме още един сочен елемент в муса.

Намазваме един пласт от крема върху сиропирания блат, а после редим и бишкотите, които също потапяме в сиропа.

     

Завършваме с още крем, с който измазваме и тортичката отстрани. Не заравяйте да сиропирате и втория блат. 

По крема ще бъде лесно да залепите и вафлите, като слагаме страничните по хоризонтал, а в краищата по вертикал. Вместо "пръст" слагаме натрошено Орео. 

    

Пълним щайгичката с красиви и свежи ягоди, като за повече автентичност не махайте дръжките - те придават повече чар и свежест. 

Не мажа ягодите с нищо, вярвам, че така се запазват свежи също и честно казано понякога просто искам да хапна плода в най-естествена му форма.

Tака де...това преди да ги залея с шоколад, защото аз просто не мога да се спра :D

Хора, слушайте ме сега! Не знам през какво преминавате, не знам на коя страна сте, в който и да е конфликт, но както едно малко детенце наскоро ме попитат "Защо възрастните никога не се усмихват?",  се сетих, че е наша задача да си намираме поводите за усмивки. Ако не намираме, да си ги създадем. Е, кажете сега, това не ви ли усмихва?! 

Обичам да създавам торти и десерти с характер, защото Господ знае, аз имам такъв в излишък! Искам да ви заредя с енергията ми и напоследък ви създавам по-живи или различни десерти именно с тази идея, всичко това е около нас, детското също :) 

Хващам ножче и режа парчета, защото кой би отказал на тази магия от шоколад, сочни бишкоти, шоколадов мус и ароматни ягоди? 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! !

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.  Благодаря ви, приятели!