Показват се публикациите с етикет млечни продукти. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет млечни продукти. Показване на всички публикации

петък, 3 октомври 2025 г.

Крем торта "Плаващи пясъци" / 3-Layered Custard Biscuit Cake

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток

Кой е най-сладкият момент, който изживяхте напоследък? Говоря за онези мигове, които наистина разтопяват сърцето.

За мен това беше съвсем наскоро – една сутрин, докато се приготвях за работа. Поглеждам и виждам как Боян е сложил своето мече в столчето за хранене. Малко след това извади чинийка, лъжичка и чаша… и започна търпеливо да го храни. 

Щях да се пръсна от сладост. Тихичко, с телефона, се опитах да запечатам момента и да го изпратя на баща му — „Виж само каква сладурия сме сътворили!“

Обожавам да наблюдавам всеки етап, през който преминава, и всички нови умения, които усвоява. 

Да, миенето на зъби си е приключение от поне 30 минути — я изяде пастата, я сменим три четки… но пък го прави с желание. Почти всичко минава през обяснение. Понякога се усещам като адвокат в съдебна зала, който води пледоария само и само да си обуе обувките. 

Но истината е, че дълбоко (понякога доста дълбоко!) в себе си, аз се гордея. Гордея се, че е смел, буден и търсещ. Че иска да разбира, да пита, да изследва. Че показва какво харесва и какво не.
Че е щастлив. И свободен.

Всеки родител знае колко много усилия струва това — да дадеш усещането за сигурност.
Да знае детето ти, че когато мама и тати са до него, може да лети с тротинетката, без да мисли за нищо.
Че няма да заспи, докато и двамата не са до него, докато не ги закачи с малките си пръстчета, докато не се посмеем заедно и не мушнем носле в онази мека косичка, която ухае на… небе. 

Щастието си има име. И то е дете. 

























Простете ми, че понякога не успявам да публикувам навреме, толкова често, или пък че рецептите не винаги са точно това, което очаквате.

Истината е, че съм заета… да живея. И да обичам. В истинския живот. Алгоритъмът на социалните мрежи не е най-големият ми приоритет на този етап в живота ми.

Все още готвя — почти всеки ден. Снимам, описвам, хапваме си добре. Но вместо да робувам на това пространство и идеята да бъда "следвана " на всяка цена от всеки, искам то да остане едно място за откровеност, автентичност, за вдъхновение и за истински моменти. Нещо, което все повече липсва в интернет пространството.

Оставям профила ми да отразява не перфектния, а реалния ми живот.
Надявам се и вие да продължите да го споделяте с мен – с усмивка, с разбиране и с онази топлина, заради която си заслужава всичко това. 

За щастие, през всичките тези години събрах толкова много рецепти, които всеки ден някой от вас преоткрива. А аз – аз винаги ще намеря нова торта, която си струва вашето внимание. 

Нали затова ме наричате "кралицата на тортите"

 Все още ги обичам. Все още ги правя. Но искам всяка една да е специална – да ви изкуши с нещо различно: понякога с продуктите, друг път с визията, или просто с техниката на приготвяне.

Днешната торта е, както каза моята колежка Роси "наистина специална". Нарекох я торта "Плаващи пясъци", защото когато я опитате ще разберете. И не се притеснявайте, не е никак суха. Даже напротив. Тортата от три вида крем!


Тази рецепта може да видите и във 

Необходими продукти
1 литър прясно мляко
120 г захар
3 бр. пудинг ванилия
250 г млени бисквити
250 г масло
100 г млени орехи или лешници
100 г черен шоколад

Започваме като слагаме две трети от млякото със захарта на котлона да се загреят. В купичка разбиваме нишестето с останалото мляко. Прибавяме към горещото мляко при непрестанно бъркане, 


докато кремът се сгъсти. След това прибавяме 250 г масло. Може да добавите и половин пакетче, но толкова ще е още по-кремообразна.

Разделяме крема на три равни части. 

 

Към едната част прибавяме 200 г млени бисквити, към втората 100 г млени ядки и 50 г млени бисквити, а към третата 100 г тъмен шоколад. 

Във форма за торта с размери 20-22 см, разпределяме най-отдолу пласта само с бисквитите. Той е най-плътен. Може да притиснем с ръка, за да изравним. 

 

Другите два пласта може да сложите както решите, аз слагам първо този с ядките, но ако искате да има контраст - сложете този с шоколада. 

 

Прибираме тортата в хладилника да стегне за една нощ и готова - на сутринта, украсяваме по желание.
Аз го направих с малко шоколадов ганаш, бисквити и ядки, така че да показва какво има в тортата. 

Тортата е изключително кремообразна – на практика си е направо крем! Но ще се убедите колко е приятно да похапвате такава торта, която има всички елементи на перфектната торта… само че без блат.


Нямам търпение да споделите и вашите впечатления в коментарите!

А аз отивам да си хапна последното парченце, което съм скрила в кутия за риба, за да не ми го пипне никой.  Хитро, а?

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3




неделя, 28 септември 2025 г.

Мини пидета с картофи и сирена / Mini pide with cheese and potatoes

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток

Тези дни преживяхме у дома един от най-гадните вируси, които Боян е домъквал от яслата. На него му мина за едно денонощие, но следващата жертва бях аз… и не мога да се похваля с такова щастие. Отдавна не съм се чувствала толкова безпомощна.

Не знам дали ще ми повярвате, но дори когато съм болна, гледам да почистя около себе си, за да мога да си почивам, без да ме дразни безпорядъкът. Този път обаче — където седях, там си оставах, а Боян вадеше каквото му падне наоколо.

По едно време играта му включваше тенджери в кухнята, а малко по-късно имам спомен, че му обличах зимното яке по негово настояване. Толкова му беше скучно, а аз — толкова безсилна, че дори не можех да събера сили да му кажа да не разхвърля, въпреки че неразборията само ми увеличаваше агонията.

Сега, след като най-тежкото премина, сме като "изпрани" — свалили по едно-две кила, но готови с нови сили и нов апетит за даровете на живота. Едно от тях са тези малки питки, които направих с останалите варени картофи от нашата „вирусна диета“.

Определено картофите са по-вкусни така :) Нямам търпение да ви споделя рецептата!

Направих ги с брашно за баница, защото винаги се доверявам на него, когато в рецептата има точене. Така съм сигурна, че тестото ще е достатъчно еластично и няма да се преуморявам много :)

Плънката на пидетата може да е всякаква, но аз заложих на нещо вегетарианско — за ужас на мъжа ми, който ме погледна сякаш съм го номинирала неочаквано за изгонване от къщата. Нищо лично, но след като той единствен успя да се размине с вируса (засега), не мисля, че има право на глас 😄

Ние с Боянчо си хапнахме добре, а сега да ви споделя какво да направите:

Тази рецепта може да видите и във 


Необходими продукти:
310 г брашно за баница София мел
180 мл вода
7 г суха мая
1 ч.л. захар
1 с.л. сол
2 с.л. олио

За плънката:
1 среден варен картоф 
100 г сирене
150 г кашкавал

За овалване:
150 г сусам
мед/ меласа и вода

Започваме като замесваме тестото. В купата на миксера слагаме две трети от брашното  и правим кладенче. Прибавяме маята, захарта и леко затоплената вода. Оставяме да се появят балончета, за да може маята да се активизира, разбъркваме докато получим разтеглива каша. 

 

Пускаме миксера и почваме да добавя малко по малко от солта, брашното и олиото, докато получим еластично тесто, което се отделя само от купата на миксера. 

Поставяме в намаслен съд и оставяме да втаса на топло, докато удвои обема си. Покрит с кърпа на стайна температура може да отнема около час, но ако искате да забързате процеса, сложете го във фурната, отново покрито на 50 градуса. 

Когато тестото е втасало разделяме на шест топки. 

 

Разточваме всяко топче на кръг с размери около 10-12 см и слагаме част от плънката, която предварително сме направили. Тя е рендосан ( или намчкан) варен картоф сирене и кашкавал.

Прибираме краищата и прищипваме тестото правейки овал.

 

Потапяме предната част на пидетата в разтворена в малко вода меласа ( или ко нямате, може да заместите с мед) и след това в леко запечен сусам.

Редим ги в тавичка и правим разрез само по средата, открехваме леко, така че да се види вътрешността. 

 

Пъхаме да се пакт в загрята фурна на 200 градуса без вентилатор или 180 със. Печем за около 20 минути.


Страните да почервенеят, а вътрешността да се запече хубаво. Повдигнете пидето, за да видите дали е добре запечено и отдолу. 



Сърцевината му остава течна и разтеглива, а самите хлебчета пухкави и много апетитни. 

Трябва да ги опитате, за да знаете за какво говоря :) 


👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 



вторник, 9 септември 2025 г.

Дзадзики / Tzatziki

 

Лятото не беше само наужким, но усещам как се изнизва. А вие?
Още топли дни ни очакват и още един дълъг уикенд към края на септември. Тогава отново очакваме голямо задръстване към Гърция. И тъй като е в моя регион, мога да ви кажа, че не ги виня. И аз самата пътувам натам при първа възможност, тъй като нашето любимо Черноморие ми е доста, доста по-далече.

Посетих го тази година на два пъти и си похарчих парите за глупости – да не кажете, че не съм подпомогнала икономиката, малкия, средния и сенчестия бизнес, които често се припокриват, защото всеки един от тях е „писан“ на нечия баба.

И така – нашите баби по Кресненско пак ще останат заложници на задръстването, и не знам дали ще можем да ги посетим. Но стигнем ли натам – още няколко километра и:
„Калимера, калимера!“ – пак сме в Гръцко.

Балканско ли е – все ще намерим причина да не се „долюбваме“, но пък аз смятам да наруша традицията и да хвана да похваля един от нашите съседи.

Освен вкусно фрапе, крехки октоподи и безплатен десерт, там съм намерила и най-вкусната, сочна и дебела пържола на тиган, за която съм готова да пропътувам цялото задръстване по дефилето.

Намерила съм още вдъхновение в безгрижието и спокойствието на гърците – да затварят за обяд, независимо колко туристи има. По обяд – пък каквото ще да става!

Но любовта към дзадзикито намерих у дома.
Истината е, че като повечето хора, и аз съм израснала със салата „Снежанка“, и като такава – нямам намерение да споря дали са еднакви, приличат си или – както казват някои, които живеят, за да злобеят – „нямат нищо общо“.

Сега, аз етикети няма да слагам, но да кажеш, че нямат нищо общо, е малко... хахо-пръ. Най-малкото си приличат по вкус.

И все пак – имат своите разлики, и сега ще ви ги кажа – такива, каквито аз съм установила, че са на почит у дома. Ще ви споделя и различни варианти, които може да направите. И ако търпението да прочетете рецепта е с вас – може и да го направите. За по-мързеливките съм спретнала и клип.

Тази рецепта може да видите и във 

Необходими продукти:
500 г гръцко кисело мляко (поне 10% масленост)
2 средни краставици 
3-4 скилидки чесън
2-3 с.л.  екстра върджин зехтин
1 ч.л. лимонов сок 
3-4 с.л. нарязан на ситно копър 
сол на вкус

Аз таратор с настъргани краставици не признавам,
но виж – дзадзики не можеш да направиш по друг начин. За щастие, там може да използвате и не толкова хрупкави краставички – така че няма да идат зян, ако са ви останали в хладилника.

За целта първо ги настъргваме в купа.
Аз не ги беля, защото когато са настъргани на ситно, не се усещат, а става по-интензивен вкусът.
Овкусявам със сол и разбърквам, така че да поеме от нея самият зеленчук и да пусне вода.

През това време си настъргваме чесън.
За разлика от млечната салата, тук може спокойно да увеличите дозата. Дзадзикито има доста по-силен чеснов вкус. И все пак – сложете според желанието си. Вие ще си го ядете накрая. 😉


Нарязваме и копър на ситно.
В някои региони на Гърция заменят или добавят и малко мента, но ако не сте свикнали – сложете само малко.

След като краставицата пусне водата, трябва добре да се изстиска.
Като казвам добре, значи наистина – да не остава вода.

След това подправяме с лимонов сок и зехтин.
Дзадзикито има по-кисел и по-чеснов вкус. Освен това се прави с цедено гръцко мляко, което също е специфично само по себе си. Някои казват, че слагат и сметана, но лично аз смятам, че на повечето места си е просто тяхното цедено мляко – което се различава от нашето.

В дзадзики не се слагат орехи, но тук си признавам – Ачо ме кара да слагам.
Ако искате автентичност – не ги добавяйте. Или направете като мен – сложете малко отгоре, заедно с още малко зехтин и копър.

Да сипваме по едно узо и да си кажем:

🥂 Йамас! 



Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 





сряда, 3 септември 2025 г.

Гриловани патладжани с ментов винегрет / Grilled Eggplant with Mint Vinaigrette


Ето ме отново с нещо изкушаващо и просто — като участничка в "Ергенът".
Снощи си пуснах старта на новия сезон на „Любов в рая“, докато разтребвах всички чанти, сакове и пусках перални, тъй като се върнахме от морето.
Сигурно се чудите как човек като мен гледа такова предаване, но, първо — казвала съм ви вече, че с него си сверявам часовника: когато се дразня на мъжа ми, бързо осъзнавам колко си е „арен“ човекът.
И второ — мога да си позволя да изгубя няколко мозъчни клетки в името на това, на следващия ден в офиса да си говорим и за нещо друго, освен работа. :)

Не особено смислените ми решения това лято включваха и идеята почивката ни да бъде доста по-късно в сезона — така се насладихме основно на червени флагове, дъждове и осцилококцинум.
И за капак реших да пробвам за първи път all inclusive в България. След като предния път Боян ме караше да търся боб по плажа, си казах, че може би е време да се простя със „свободната почивка“ и да планирам нещо с включена храна — за да не се чудя с какво да го храня, когато апетитът го връхлети изневиделица.

Препоръчаха ни ММЦ – Приморско, хотел с 4 звезди, подходящ за деца, с хубава храна и усещане за море и гора.
Ако сте били там, ще ми е интересно да чуя впечатленията ви — отделете няколко минути и ги споделете в коментар.

Не знам дали беше заради края на сезона, но не видях много от обещаните удобства за деца — освен една детска площадка за цялата база. Детската анимация се състоеше от една сграда с доста изпочупени играчки и девойка, която по-скоро духом беше в някоя галактика far, far away…

Храната в ресторанта не беше ужасна, но като качество определено имаше накъде да се подобри, особено десертите. Добре, че имаше диня — която в първите дни беше поне обелена, а накрая започнаха да я сервират направо с кората.
Боян основно ядеше диня, варени макарони и попара с бисквити за закуска. Един ден имаше и скариди, но желанието ми да отида на море, да ям морска храна, миди и свежи салати в уж четиризвезден хотел… не се сбъдна.

Почти всичко беше размразено, нарязано на едро, нямаше покривки по масите, салфетките бяха кът, а олио и оцет — само едни-единствени, при салатите. Усещането беше, че съм на ученическа станция и се храня в столова, и не ме напусна до края.
Детската дискотека започваше тепърва в 21:00 — а аз по това време вече си лягам, хелоу?!

Като цяло — не бих препоръчала хотела, освен заради милите жени, които почистваха стаите всеки ден, и усещането за гора край плажа — но това може да се намери и на други места.
Може би просто този тип почивка не е за нас. Може би не обичаме да се храним по часовник и да сме на едно и също място. Не знам.

Знам само, че макар малко да се поразболяхме заради лошото време, мина бързо. Поне се наспахме!
Понеже нямаше какво да правим, се отдадохме на сън и наваксахме със спането за последните две години.

Знам също и че лятото още не си е отишло — особено ако съдим по жегите в Благоевград. Там, в горичката, се навличахме с дълги ръкави и панталони, а сега, когато сме си на наша земя, виждам, че лятото още е тук… и за теб, и за мен.

И с него идва летният апетит за леки, лесни ястия — с прясно приготвени зеленчуци, свежи вкусове и добре изстудени (анасонови) напитки.

Представям ви едно леко ястие, което става и за мезе, и за лека вечеря — особено ако следите кантара : Гриловани патладжани с ментов винегрет. Ето как се приготвя:

Необходими продукти:
2 средни патладжана
100 г козе сирене или фета
1/2 ч.ч. зехтин
2 скилидки чесън
2 стръка мента
1/ 4 малка глава червен лук
2 с. л. балсамов оцет
1 с.л. лимонов сол
сол и черен пипер на вкус

Започваме като измиваме патладжаните и нарязваме на шайби с големина около половин сантиметър. 


Посоляваме с малко сол и оставяме за кратко, да се отцеди горчивата вода от тях. 


Загряваме добре грил тиган или скара и намазваме добре всички шайби патладжан с половината зехтин и от двете страни. Гриловаме докато получим хубав захар. След изпичане редим в чиния и по желание подправяме с малко черен пипер. 


За винегрета смесваме лимоновия сок, оцета, останалия зехтин, ситно нарязания червен лук и мента. 


Разпределяме парченца сирене върху патладжана, а 


отгоре изсипваме част от винегрета.


Патладжаните могат да имат толкова много различни вкусове, когато се приготвят и съчетаят с разнообразни продукти. Тази рецепта определено се харесва на всеки, голям или малък почитател на лилавия зеленчук. 
Опитайте и няма да съжалявате 💓



Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...