Телешко по бургундски от филма "Джули и Джулия" / Julia Child Boeuf Bourguignon

 

Знаете ли, че наскоро станаха 13 години, откакто пиша този блог? Още помня първите моменти, когато неуверено стъпвах в кулинарното онлайн пространство и имената на първите блогъри, които ме караха да ахвам с вкусните им снимки, описанията и малкия свят, който разкриваха сами на страниците си. Тогава ми се струваше, че не са повече от двайсетина души на кръст, които малко по малко навързвах с псевдоними и акаунти в публикации от форума „БГ Мама“, а след това и в различни страници и блогове. Показваха всякакви рецепти толкова вкусно – и то само с една снимка – че бързо се прокрадна мисълта у мен: Защо да не опитам?

Бях сама у дома и си казах: „Ще пробвам тази и тази рецепта. И да не стане – няма кой да научи за моите неуспехи.“ Малко по малко видях колко лесно е да докараш голяма част от нещата без особени усилия, а после дори добих смелост да ги променям и представям по свой начин. Не мина много време и вече имах архив със снимки, които просто стояха някъде, а аз не знаех дали ще си спомня коя от коя рецепта е. Та реших да попитам чичо Гугъл: „Как се прави блог?“ Четях, натисках по клавиатурата и криво-ляво създадох първото си местенце.

Разбира се, първите ми читатели бяха познати, макар тогава да не беше лесно да достигнеш до хора. И изведнъж започнах да получавам коментари от напълно непознати. Колкото и да се вълнувах, не закъсняха и критиките. 

Още помня първия: „Не е ясна тая рецепта, това мляко прясно ли е, кисело ли е?“ Аз все си мислех, че щом е в литри, а не в грамове, логично е да е прясно. Но бързо осъзнах, че колкото и подробно да обясниш нещо, за някои хора никога не е достатъчно. Не след дълго получих и укори, че съм твърде подробна. Тогава реших, че аз съм си аз – и няма да върна никого от моето местенце. Всеки може да почете, погледне, поговори. Но ако не му е приятно – никого не държа. И рецепти не съм длъжна да давам. Това беше шок за хора, които смятаха, че светът се върти около тях и че нямам друга работа, освен да се грижа за техните нужди.

Винаги съм ценила всеки читател – особено тези, които опознах чрез блога, и те мен. Те знаеха, че и аз спя, и аз съм уморена, взимам отпуски, не мога да съм постоянно във всяка медия, допускам грешки и понякога правя паузи, преди да публикувам нещо. 

Може би за много онлайн кулинари филмът, който най-близо описва това преживяване е „Джули и Джулия“.

 Почти всеки от нас е писал или говорил за него, защото показва романтиката и носталгията в готвенето в едно различно време – и как изглежда то за една жена днес. След работа, уморени, след пътуване с градски транспорт, блъскане в магазина за продукти, избиране между по-евтиното и по-качественото… едва остава време и сили за магия. Но когато желаем нещо силно, като това да намерим своята страст, успяваме да се преборим.

Не знам кое обичам повече – да пиша или да готвя – но съм сигурна, че най-много обичам да ям.

И аз, като героините във филма, обичам да го правя – да разтоварвам, приготвяйки различни кулинарни изкушения, и използвам готвенето като форма на терапия срещу всички трудности, които ми носи животът.

Едно от знаковите ястия във филма е прочутото говеждо по бургундски, описано супер апетитно от великата Джулия Чайлд. Няма как да гледаш филма и да не ти се дояде това ястие. Никога кадри от телевизор не са ухаели така силно. Трябва да го опитате.

Аз съм го приготвяла многократно, но снимките, които виждате в статията, са от 2017 година, когато го снимах за последен път и рецептата по която го приготвям от тогава.

В месеца на празничните ястия ви предлагам да опитате това ястие като вариант за вашите тържествени трапези. Нека ви разкажа как се прави.

Необходими продукти: 

Около 1, 500 г телешко месо ( шол, нарязано на по-едри кубчета )

170 г бекон

400 г гъби

1 морков

1 глава лук 

2 скилидки чесън

2-3 с.л. брашно

750 мл сухо червено ( бургундско)  вино 

500–750 мл телешки бульон

1 с.л. доматено пюре 

1/2 ч.л. пресен мащерка

1-2 дафинов лист 

12–18 бр. малки лукчета ( може да замените с повече обикновен лук)

2–3 с.л. масло, олио/ зехтин

-

Да започваме. Нарязваме телешкото месо на кубчета с големина около 4-5 см. След това нарязваме бекона. Колкото по-вкусен бекон, толкова по-добре.  

Първо запържваме бекона в малко олио, за да може да пусне от собствената си мазнина и да го ароматизира. Пръжим на средна температура около 2-3 минути. Изваждаме в чиния, а после в 

същата мазнина запържваме месото. За най-добър загар, подсушете месото добре преди да сложете в тигана.  Подправете със сол и черен пипер. 

 

Прибавяме също така и нарязаните лук, моркови и наситнен чесън.

Прибавяме брашното и запържваме за една минута, а след това добавяме виното.                                                                                                                                                             Изберете младо и плътно - като Бургундско, Мерло, Пино Ноар или Кианти. Добавям и бульона така, че да облее месото. 

Прибавете доматеното пюре, мащерката и дафиновия лист. 

Покрийте съдът и оставете да къкри на много тих огън (или в печка, според предпочитания) за няколко часа, докато месото стане много крехко. Отнема около 2-3 часа на 160 градуса. 

Ако искате да обогатите ястието, в отделен тиган сотирайте гъбите и малките лукчета в масло и олио и ги добавете към готовото ястие – това придава допълнителен аромат и текстура. Оставете ястието да почине няколко минути, преди сервиране. По желание — поднесете с картофено пюре, ориз или просто с франзела :) 

Ястието може да изпие още вино допълнително. Със сигурност ще си кажете, ето такъв вкус трябва да има храната:

Не знам каква ще бъде 2026, нито какъв ще бъде краят на 2025, но знам със сигурност, че никога няма да съжалявате, ако се опитате да третирате всеки ден като празник. Животът го заслужава, а с вкусна храна става най-лесно :)
Добър апетит и честит ми блог - вече тийнейджър.

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !

cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova

Пилаф с телешко/ Beef Rice Pilaf Recipe

 

Обожавам ориз и никога няма да спра да готвя с него. Поне не и доброволно. Толкова го обичам, че ако не беше offensive шега вече, щях да кажа, че очите почват да ми се дръпват от честа консумация. Но няма да го кажа :) Затова пък ще кажа, че ако човек е зациклил у дома, на работа и с идеите за хапване, искам да му предложа този страхотен пилаф с телешко. Той е по узбекистански, страна която завинаги ще свързвам с филма Борат, заради начина по който ги нарече. Думичката пилаф пък свързвам с моята приятелка Марта, която го приготвя чудесно и дано някой ден имам честта да ме научи, докато съм й на гости. Дано го прочете това и се амбицира да изпълни тази моя мечта, както и ми прости, че не намирам време да й пиша, та сега се налага да се обяснявам в любов тук в статията за пилафа.

 Хубаво е човек да има приятели, и пилаф, или приятели с пилаф най-добре, като в случая днес това съм аз. Представям ви една страхотна и според мен сравнително лесна рецепта за пилаф, която открих в нета, защото до Узбекистан специално за нея не съм ходила. Стремя се обаче да готвя по-често с телешко, не само защото е по-диетично, но и купуваме домашно, а ползите тук са още повече. За ориза пък естествено се спрях на Крина, защото оризът Басмати от вида Super Kernel е един от най-висококачествените сортове Басмати – с изключително издължени фини зрънца и незабравим аромат.

Наричан още „Кралят на ориза“, след сваряване този ориз си запазва целостта, но става пухкав и не се слепва. Той е и оризът с най-нисък гликемичен индекс, така че може да го хапвате спокойно.

Сега ще ви покажа аз как приготвих рецептата, и да, може да замените месото с друго, ако решите, като сигурно ще повлияе на времето за готвене и вкуса, но това е предизвикателство, с което всеки, който реши да променя рецепта трябва да се изправи. Аз например реших да сваря месото предварително в тенджера под налягане за да си спестя няколко часа ток на вятъра и пак се получи :) Ето как:

Необходими продукти: 

1 1/2 ч.ч. ориз Басмати Крина

4 1/2 ч.ч. вода
Около 700 телешко
1 глава лук
2 моркова
3 ч.л. млян кимион
1 ч.л. куркума
1 глава чесън
олио
сол

магданоза за поръсване

1.ч.ч=200 мл

Започваме като си приготвяме продуктите на масата. Измиваме ориза докато стане бистър, нарязваме лука на средно големи кубчета, а морковите на резенчета. Слагаме подправките в купичка, като ако решите, може да добавите и някоя по желание аз имах малко готова ориенталска подправка и добавих малко от нея. 

  

Нарязваме месото на кубчета с големина около 2 см и запържваме в сгорещено олио, докато получи хубав захар. Добавяме сол и прехвърляме в тенджера под налягаме. с малко водичка на дъното, колкото да залее леко месото. Варим в него на функция за месо около 30-35 минути. 

Ако нямате тенджера ще трябва ада продължите към следващата стъпка и да сварите месото със зеленчуците на бавен огън, докато омекне.

След като месото ни се сварило в тенджерата, загряваме отново олио и запържваме в него лука и морковите.

Прибавяме свареното месо и подправките и разбъркваме още една-две минути, 

за да може да се смеят хубаво ароматите. 

Накрая прибавяме измития до бистра вода ориз, почстените цели скилидки чесън, разбъркваме и 

добавяме водата. Оставяме я да заври, а след това намаляваме на тих огън и варим под капак, докато водата 

се абсорбира напълно от ориза и се свари. Важно е да не бъркаме пилафа, докато се готви. 

Едва след като се свари напълно и може да го "бухнем' като го разбърквам е с виличка.

Леле, колко вкусно стана само.....

Тази красива картинка въобще не е подвеждаща. Крехкото месце, ароматните подправки и пухкавият ориз е ястие, което наистина ще ви накара да си благодарите, че сте си го приготвили. 

Не запарвайте, ако го приготвите да ми пишете или да ми изпратите снимка :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!

Бьоф Строганоф / Beef Stroganoff

Не знам как сте вие, но аз напоследък съм complete mess. Не мога да се наспя, чувствам се постоянно уморена и да си го кажем направо подтисната. Мисля, че всяка година по това време съм на предела на силите си, може би заради отминаващата зима и настъпващата пролетна умора, а и завишената тревожност от болести не ми помага особено. Опитвам се да се държа доколкото мога, най-вече тук пред вас в блога, но вярна на себе си, се стремя да бъда и вряна на вас, като съм откровена и напълно честна. 

Не винаги съм изпълнена с енергия  и позитивизъм, колкото и да ми се иска. В такива случаи да споделяш компанията с лица от интернет пространството може да бъде вдъхновяващо, но и изтощително, ако не споделяш същата любов към спорта, ставането в шест и любовта към понеделника. 

Дали заради тежкия грип, който изкарах или подредбата на планетите, но всеки ден нося една тревога в сърцето си от работа вкъщи, цивря си периодично за разни неща и се моля вече да дойде пролетта и надеждата за малко повече слънце и социални контакти. 

Истината е, че през изминалия месец загубихме близък приятел, все още млад и в разцвета на силите си и май ми се отрази повече отколкото искам да си призная. Не минава де без да се сетя, че него вече го няма и всичко това, което си приел като стабилност в живота ти не е нищо повече от една илюзия. Знам, че би трябвало да се фокусирам тогава още повече върху хубавите неща, но забраната за всякакви тържества, културни прояви и заливащите ни "опасни новини" не ми помагат много да ги видя. 

И готвенето не ми бе приоритет честно казано, защото ходенето до магазина се превърна в предвоенна подготовка. 

Както винаги обаче реших да правя baby steps, като първо си дадох сметка какво не съм готвила отдавна, за да съм сигурна, че ще ви изненадам приятно. Когато вие сте щастливи, мигновено го усещам и това ме зарежда много. 

Последно време ви споделях доста десерти, стари и познати, нови и диетични, но реших, че е време за нещо вкусно, класическо, познато, но все пак част от световната кухня - Бьоф Строгоноф. 

Една хубава новина  е наличието на домашно телешко месце във фризера, а картофките от баба също си почиваха в касетката на терасата. 

Рецептата не е никак трудна за правене, а пък ще разнообрази напрегнатото ежедневие, като покани малка руска приказка у дома. Точно така, макар с френски корени, ястието е познато предимно от руската кухня, но после и по целия свят. 

Ако и вие като мен имате нужда от смяна на канала, съветвам ви да опитате този - далеч по-вкусен и по -интересен! 

Ето и рецептата:

Необходими продукти:

Около 600 г телешко месо

250 г гъби печурки

1 ч.ч. заквасена сметана ( 200 г) 

400 мл телешки бульон

1 глава лук

100 мл бяло вино

2 скилидки чесън

1 1/2 с.л. брашно

3 с.л. олио

1 с.л. масло

черен пипер

сол

Може да ползвате и цял килограм месо за тези продукти, но според мен и 600 г са достатъчни. Нарязваме месото на жулиени, ленти с  дебелина около един сантиметър.

Овкусяваме ги със сол и черен пипер.

В тигана загряваме олиото на висока температура и добавяме месото. Запържваме добре до като хване хубав загар месцето и го изваждаме в отделен съд. 

                             

След това, в същия тиган слагаме още олио и маслото, да се разтопят. Работим вече на средна температура, като прибавяме нарязания на ситно лук, 

                             

а след това и гъбите. Овкусяваме със сол. 

Когато гъбите и лука омекнат и хванат хубав захар, прибавяме нарязания на ситно чесън и брашното и разбъркваме на каша около една минута. 

                                                           

Прибавяме виното и разбъркваме още малко, докато алкохола се изпари и остане само ароматът.  

Накрая прибавяме говеждия бульон и месото, и захлупваме ястието под капак или лист фолио и оставяме да къкри около час, на ниска температура, докато месото се свари и стане крехко. 

Накрая дърпаме от огъня и прибавяме сметаната към ястието.

Поднасяме върху канапе от картофи, които може да замените с ориз или пък някаква паста. 

Ястието се поднася по различни начини по целия свят, но аз ви предлагам да опитате моя, като не пропускате да си сложите достатъчно от ароматното сосче.

Може би тази рецепта няма да промени положението по света, но съм почти сто процента сигурна, че ще ви накара да се чувствате много по-добре, след като у дома заухае и похапнете от нея. 

Аз получих една голяма целувка за нея и денят ми стана много, много по-хубав! 

Надявам се същия ефект да има и при вас и не забравяйте да ми пишете с отзиви! 

 До нови срещи, приятели 

и ако рецептите ви харесват, последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!

Благодаря ви, приятели!