Преди броени дни се завърнах от Неапол, където прекарах една от най-незабравимите и дългоочаквани почивки ( само 20 години) с моите приятелки от училище Деси и Цвети. Не веднъж съм ви разказвала за нашето истинско и магическо приятелство, което оцеля не само на времето, но и на пространството, защото всяка от нас живее в различна страна, та едва заради сватбата ми миналата година успяхме да се съберем за 48 часа. Още там, ден преди събитието, докато пиехме в кафе в заведението до нашата гимназия ( бившето "Строител") си обещахме, че ще се съберем отново съвсем скоро, защото не можехме да се наговорим, а сватбата едва ли ще ни позволи да го направим. Радвам се, че нашата изпълнителност и желание бяха толкова силни и успяха да осъществят обещаното само една година по-късно. Коя взимаше отпуски, коя прехвърляше автобуси и влакове, за да стигне до удобно летище, коя уговаряше бабите за отпуска, за да се отдели от детето за първи път за цели четири дни ( аз, това последното съм аз), но ето, че на 27 март, около два часа следобед местно време, три приятелки от училище оживиха неаполското летище с много смях, прегръдки и вълнение.
Няма да ви разказвам сега за всичките ни приключени в Неапол, освен ако не искате, но ще бъде в отделна публикация, защото сега е момент да ви се оплача, че веднага щом се прибрах така хубаво се разболях ( отново от бацилите на малката ми пухкава жужа, която нацелувах барабар със сополите), че отдавна не се бях чувствала толкова зле. Лежах на дивана зарината в салфетки, натъпкана като канола със самосъжаление и температура, която може спокойно да изпече неаполитанска пица на челото ми.
Така че, разказите ще почакат, но за щастие рецептите не е нужно да чакат. Както казваше любимия ми Фокхорн Легхорн, аз съм предвидила подобни случаи и съм си номерирала перата. Тоест, имам чудесни рецепти в чернови, а великденските рецепти ги почнах отдавна, за да знам, че каквото и да стане, този месец ще сложите нови и изкусителни рецепти на масата, които няма и да ви струват скъпо, а съставките няма да са трудни за намиране.
Днес ще ви съблазня с този страхотен морковен чийзкейк, който може да приготвите без миксер за нула време. Знаете, че обичам морковените рецепти, защото освен запазващи свежестта си, те могат да си позволят да коригирате количеството подсладител на вкус, тъй като морковите са достатъчно сладки. И тази рецепта не е изключение, но няма да губя повече време, нека ви покажа как се прави.
Необходими продукти:
За морковената смес:
И да ви кажа, че малко парче може да ви засити е така, но в крайна сметка, и вие и аз знаем, че няма да изядете малко парче...както и аз :)
1 1/2 ч.ч. брашно
1 1/2 ч.ч. рендосани моркови
1/2 ч.ч. млени орехи
1 ч.ч. захар
1 ч.л. канела
1 ч.л.сол
1 ч.л.сода
3/ 4 ч.ч. олио
2 яйца
1/2 ч.ч. стафиди
За чийз сместа:
500 г крема сирене
1/2 ч.ч заквасена сметана
2 яйца
3/4 ч.ч. захар
1 1/2 с.л. брашно
1 ванилия
щипка сол
Глазура:
120 г крема сирене
1/ 3 ч.ч пудра захар
4 с.л. масло
ванилия и орехи
1ч.ч= 200 мл
Както винаги ви препоръчвам да започнете приготвянето на десерта, като сложите всички продукти на масата в исканите мерки, защото от там насетне не само е детска игра, но и няма къде да сбъркате. Плюс това продуктите стават на стайна температура.
Започваме със смесването на сухите съставки за морковената смес. В купа слагаме брашното, захарта, канелата, солта, содата, млените орехи и разбъркваме.
След това прибавяме морковите,
олиото, стафидите ( може да ги накиснете в малко топла вода с ванилия преди това, за да набъбнат) и яйцата. Разбъркваме всичко с телена бъркалка на ръка до еднородна смес.
В друга купа смесваме всички ставки за чийз сместа. Може да ползвате и само крема сирене, без сметана, но смятам, че със сметана става още по-пухкава.
Отново разбиваме всичко на ръка с телена бъркалка до еднородна смес.
Приготвяме си форма за торта с махащи се стени с диаметър около 22 см и застиламе с хартия за печене на дъното.
Изсипваме две трети от морковената смес,
после слагаме една трета от чийз сместа, после слагаме още малко от морковите, и завършваме пак със чийз сместа.
Пъхаме да се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 40-50 минути. Преди да се украси е добре да изстине напълно, което може да отнеме няколко часа.
За украсата заложих на глазура от крема сирене, масло и захар, но вие може да изберете и друга.
Декорирах с още малко орехи и захарни морковчета, които се продават готови в магазините по Великден.
Този десерт си има всичко - кексова основа, свежест, сладост, кремообразна чийзкейк смес за баланс и още по-пухкава глазура. Ако обичате чийзкейкове и торти, които няма как да сбъркате, ако не обичате да пeчете блатове, които да режете и сглобявате, тази торта е течно за вас.
Надяваме се това да е моето предложение и да е от ползването, а ако търсите и виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ни го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓
👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo @yahoo.com
Моето кулинарно пътешествие продължава тук:
Страница на блог във Facebook :
👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група
на приятел , където можете да публикувате себе си във Facebook :
Моето кулинарно пътешествие продължава тук:
Страница на блог във Facebook :
👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група
на приятел , където можете да публикувате себе си във Facebook :
👉Tik Tok:
