Думите ми от тази статия може и да не са особено актуални след ден-два, но рецептата в нея – тя ще си остане вечен евъргрийн.
Днес е изборен ден и рядко ми се случва да публикувам рецепта в същия ден, в който пиша, но ето че днес усетих, че по един или друг повод на всички ни се иска да „ударим един шот“ в края на вечерта. А тъй като младите родители рядко имаме възможност да пием (или поне ние с Ачо така се оправдаваме – че вече не можем да носим на алкохол 😄), реших, че можем да си го вземем… под формата на десерт.
Имаме нужда от нещо, което да подслади живота ни в тези малко по-напрегнати времена, не мислите ли?
В деня за размисъл (вчера) една от моите баби – сестрата на „оригиналната“ ми баба – отпразнува своя 80-годишен юбилей. Събрахме се на лек обяд в тесен семеен кръг, в който не липсваха нито смехът, нито онези типични за рода ни хапливи подмятания и леко излишното напрежение около организацията.
Истинското напрежение обаче дойде, когато разговорът тръгна към днешния вот… и по-точно – кой за кого ще гласува. В такива моменти човек неволно си задава въпроса: „Абе, аз наистина ли съм роднина с всички тук?“
Но може би това е част от реалността, която всеки от нас трябва да приеме – че хората имат право на своето мнение, на своя избор, а понякога и на своите грешки. Да, понякога тези грешки засягат и други хора, но историята винаги се повтаря.
Аз все още пазя надежда – ако не за днешните избори, то за следващите… и по-следващите. Надявам се някога разумът и желанието да живеем по-добре да настигнат всички ни.
И въпреки различията, вярвам, че най-важното е да съхраним любовта помежду си. Защото само така имаме шанс да не се радикализираме, да не се радваме на чуждото нещастие и да мислим за доброто като нещо общо, а не разделено по убеждения.
И така – не мислете, че денят за размисъл трябва да е само един. Той може да бъде всеки ден.
Но ще ви дам и нещо, за което няма нужда да мислите толкова много – коя да е следващата сладка изненада в кухнята ви.
Ето този вкусен сиропиран кейк, който успя да обедини целия „електорат“ на нашето семейство
Нека ви го покажа и да ви разкажа малко повече за него.
5 листа фини кори София мел
80 г масло, разтопено
За кафе сиропа:
1 ч.ч. силно кафе ( 200 мл)
130 г кафява захар
3 с.л. уиски
За кейка:
100 г черен шоколад (70%)
100 г масло
1 ч.л. ванилия
1 шот еспресо
4 яйца (разделени)
100 г захар
100 г бадемово брашно
щипка сол
Слaгамe кафето и захарта в касерола и варим 5 минути на силен огън, след това още 5 минути на слаб.
Оставяме да изстине и добавяме уискито и водката.
Разбиваме белтъците с няколко лъжички от захарта на сняг. Разбиваме в друга купа жълтъците с останалата захарта до светъл крем.
Разтопяваме шоколада с маслото на водна баня или в микровълнова. Добавете ванилията и еспресото.
Накрая внимателно добавяме белтъците, като бъркаме бавно с въртеливи движения, така че да запазим въздушността на сместа.
Печем само 5 минути, селд това изваждаме и слагаме пакетчетата от корите. За тях...
Завиваме на вътре и обръщаме, така ще видим как се получава красиво набрано. Слагаме в кейка и правим така с останалите кори.
Въпреки че кейкът привлича вниманието с идеята за алкохол, по думите на мама той почти не се усеща – дори казва, че може да поеме още 😄 Аз обаче, като фен на вкуса на тирамисуто, предпочетох да запазя този шоколадово-кафеен аромат точно толкова деликатен, колкото е необходимо.
Сигурно се чудите защо в десерта има кори за баница и дали могат да се пропуснат. Отговорът е един – опитайте го и сами ще се убедите, че мястото им е точно там. Именно те придават онази интересна и различна текстура, която прави кейка толкова специален.
Голям плюс е корите да са вкусни сами по себе си – а за това спокойно можете да се доверите на корите на София Мел.
