Показват се публикациите с етикет предястия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет предястия. Показване на всички публикации

сряда, 18 февруари 2026 г.

Цъфнал лук / Blooming onion


Не знам при вас как върви февруари, но при мен не е леко. Засега нямам нещо сериозно, от което да се оплача, но напрежението в работата си казва думата. Все едно бяхме попаднали в някаква черна дупка с ретроградни Меркурии по време на Петък 13-ти. Имах чувството, че около мен се случват само катаклизми, а това, че техниката отказваше точно когато ми трябва, изобщо не беше най-същественият проблем.

По едно време започнах да се чувствам като във филм – оглеждах се зад гърба си в очакване на следващата неприятност. Оказа се, че наистина е имало някакъв (космически) цикъл и съвсем не съм си въобразявала, защото някои хора около нас го отнесоха доста сериозно. Но няма да загатвам повече – няма и да разказвам.

Ще ви разкажа обаче как, ако не искате в такива дни да рискувате да пържите кюфтета, да загрявате литри олио или да се чудите дали вечерята на промоция след 17:00 от „Мръсното кебапче“ (да, има такова заведение в Благоевград и да, край пътя е) е добра идея – може да си осигурите по-практична, бърза и лесна вечеря у дома.


Откакто у дома имам малък хобит, който постоянно ме мъкне на приключения, вечерите ни станаха значително по-бързи и практични. Той пак ще мляска попара с мляко – то се знае. Но поне за нас с таткото, след като се приберем пребити от поредното „леко“ излизане до парка – натоварени с тротинетка, солети, кифлички, вода, яке, шапка, пръчка и пухкава раница във формата на мече – ни се иска нещо лесно и вкусно.

И тук на сцената излиза любимият ми еърфрайър. Казвала съм го и пак ще го кажа – откакто се сдобих с него, се превърна в най-използваната ми кухненска джаджа. Бързо, чисто и без литри мазнина. ( ВИЖ ЛИНК към магазина в края на публикацията) 

Най-сетне успях да си приготвя този ефектен и много вкусен „цъфнал“ лук – нещо, за което иначе биха отишли поне два литра мазнина. А сега ще ви покажа колко лесно става.


Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 


Необходими продукти:
1 голяма глава лук (жълт или бял)
2 яйца
200 мл прясно мляко
150 г брашно
1 ч.л. червен пипер
½ ч.л. чесън на прах
½ ч.л. сол
½ ч.л. черен пипер
щипка лют пипер (по желание)

малко зехтин  

Обелете лука и отрежете малко от горната част (не откъм корена – той трябва да остане цял). Издълбайте малка част от сърцевината.
Направете разрези на кръст, после още няколко между тях, така че да получите 8–12 „листенца“. Внимавайте да не стигате до края – лукът трябва да остане цял в основата.
Леко разтворете с пръсти, за да „цъфне“.

 

В една купа разбийте яйцата с млякото.

В друга купа смесете брашното и всички подправки.

Потопете лука ту в яйчената смес, ту в брашнената. Направете тази процедура поне три пъти за всяка купа, 


 

и поставете в аеърфраеръра, като разтворите повече "цветчетата", така че да се "Изпържат " добре. Може да полеете с малко зехтин.
Печем на 180°C за около 15–20 минути, докато стане златист и хрупкав.
Ако е много голям, може да му трябват още 3–5 минути.


Много е вкусен със свеж сос от кисело мляко и чесън или с домашния ми сос "домашно чили".
Опитайте и наминете да ми споделите впечатленията си :) 


👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3


неделя, 14 септември 2025 г.

Сладък чили сос / Sweet chili sauce


Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток

Обожавам сладко-чили сос. Може и да не е традиционен за нашата кухня, но ако има ястие, в което мога да му се насладя — правя го с удоволствие.

Всеки път, когато посегна към бутилка сладко чили в магазина, си обещавам, че скоро ще си го направя сама у дома. И всеки път... така си и остава.
Ту не е сезонът на чушките, ту не продават чили чушлета, ту съм решила, че този уикенд ще чистя зад някой шкаф — и просто графикът ми е пълен.                                                                        
Но в момента, в който видях чили чушлетата, захвърлени в секцията с намалени продукти, ги грабнах за ушите (образно казано ) и си казах: "Този уикенд ще го направя! Ако ще и Франция да банкрутира!"                   
И ето ме тук – пред вас, с рецепта за сладко-чили сос, който ще искате да приготвяте отново и отново. Повечето рецепти, на които попадах, съдържаха съставки, които не ми се искаше да използвам – като нишесте или прекалено голямо количество чушки.


Затова ви показвам една олекотена версия – за малко количество, няколко малки бурканчета, които ще са ви достатъчни да изкарате известно време.
 А после? 

Просто си направете нова доза.







Тази рецепта може да видите и във 

Необходими продукти: 
30 г чили чушлета
4 червени чушки
1 зелена чушка
300 г желираща захар
150 мл ябълков оцет
300 мл вода
1-2  ч.л. сол ( пълни)

Измиваме, почистваме от семките и нарязваме чушките на по-малки парчета, така че да могат да влязат в блендера.


Чили чушлетата също почистваме от семките, като може да оставите една две със семки, за по-силно лютив вкус на чилито. Нарязваме на парчета. 



Прехвърляме всички чушки в блендера и блендираме докато получим малки много парченца.


Изсипваме чушлетата в тиган и добавяме водата. разбъркваме и прибавяме желиращата захар и солта.
След като сместа заври, прибавяме оцета и оставяме да поври още няколко минути. 
Опитваме. Ако преценим, че имаме нужда от още малко сол или сладост, добавяме. 
Имайте предвид, че оцета извира и киселинността му ще намалее, ако варите по-дълго. 


Оставяме сместа да изстине и сама ще се сгъсти заради пектина в желиращата захар. Някои хора добавят агар агар или нишесте към сместа, но аз предпочитам този. 


Готово е за минути, а е толкова вкусно!
Използвам го за глазиране на меса, като дип, или в комбинация със сирена. Универсално — а тоооолкова вкусно! 😋

Моето сладко чили е леко пикантно, точно както го обичам — с приятен ритъм, но без да те удря в челото.



Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 


вторник, 9 септември 2025 г.

Дзадзики / Tzatziki

 

Лятото не беше само наужким, но усещам как се изнизва. А вие?
Още топли дни ни очакват и още един дълъг уикенд към края на септември. Тогава отново очакваме голямо задръстване към Гърция. И тъй като е в моя регион, мога да ви кажа, че не ги виня. И аз самата пътувам натам при първа възможност, тъй като нашето любимо Черноморие ми е доста, доста по-далече.

Посетих го тази година на два пъти и си похарчих парите за глупости – да не кажете, че не съм подпомогнала икономиката, малкия, средния и сенчестия бизнес, които често се припокриват, защото всеки един от тях е „писан“ на нечия баба.

И така – нашите баби по Кресненско пак ще останат заложници на задръстването, и не знам дали ще можем да ги посетим. Но стигнем ли натам – още няколко километра и:
„Калимера, калимера!“ – пак сме в Гръцко.

Балканско ли е – все ще намерим причина да не се „долюбваме“, но пък аз смятам да наруша традицията и да хвана да похваля един от нашите съседи.

Освен вкусно фрапе, крехки октоподи и безплатен десерт, там съм намерила и най-вкусната, сочна и дебела пържола на тиган, за която съм готова да пропътувам цялото задръстване по дефилето.

Намерила съм още вдъхновение в безгрижието и спокойствието на гърците – да затварят за обяд, независимо колко туристи има. По обяд – пък каквото ще да става!

Но любовта към дзадзикито намерих у дома.
Истината е, че като повечето хора, и аз съм израснала със салата „Снежанка“, и като такава – нямам намерение да споря дали са еднакви, приличат си или – както казват някои, които живеят, за да злобеят – „нямат нищо общо“.

Сега, аз етикети няма да слагам, но да кажеш, че нямат нищо общо, е малко... хахо-пръ. Най-малкото си приличат по вкус.

И все пак – имат своите разлики, и сега ще ви ги кажа – такива, каквито аз съм установила, че са на почит у дома. Ще ви споделя и различни варианти, които може да направите. И ако търпението да прочетете рецепта е с вас – може и да го направите. За по-мързеливките съм спретнала и клип.

Тази рецепта може да видите и във 

Необходими продукти:
500 г гръцко кисело мляко (поне 10% масленост)
2 средни краставици 
3-4 скилидки чесън
2-3 с.л.  екстра върджин зехтин
1 ч.л. лимонов сок 
3-4 с.л. нарязан на ситно копър 
сол на вкус

Аз таратор с настъргани краставици не признавам,
но виж – дзадзики не можеш да направиш по друг начин. За щастие, там може да използвате и не толкова хрупкави краставички – така че няма да идат зян, ако са ви останали в хладилника.

За целта първо ги настъргваме в купа.
Аз не ги беля, защото когато са настъргани на ситно, не се усещат, а става по-интензивен вкусът.
Овкусявам със сол и разбърквам, така че да поеме от нея самият зеленчук и да пусне вода.

През това време си настъргваме чесън.
За разлика от млечната салата, тук може спокойно да увеличите дозата. Дзадзикито има доста по-силен чеснов вкус. И все пак – сложете според желанието си. Вие ще си го ядете накрая. 😉


Нарязваме и копър на ситно.
В някои региони на Гърция заменят или добавят и малко мента, но ако не сте свикнали – сложете само малко.

След като краставицата пусне водата, трябва добре да се изстиска.
Като казвам добре, значи наистина – да не остава вода.

След това подправяме с лимонов сок и зехтин.
Дзадзикито има по-кисел и по-чеснов вкус. Освен това се прави с цедено гръцко мляко, което също е специфично само по себе си. Някои казват, че слагат и сметана, но лично аз смятам, че на повечето места си е просто тяхното цедено мляко – което се различава от нашето.

В дзадзики не се слагат орехи, но тук си признавам – Ачо ме кара да слагам.
Ако искате автентичност – не ги добавяйте. Или направете като мен – сложете малко отгоре, заедно с още малко зехтин и копър.

Да сипваме по едно узо и да си кажем:

🥂 Йамас! 



Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 





сряда, 3 септември 2025 г.

Гриловани патладжани с ментов винегрет / Grilled Eggplant with Mint Vinaigrette


Ето ме отново с нещо изкушаващо и просто — като участничка в "Ергенът".
Снощи си пуснах старта на новия сезон на „Любов в рая“, докато разтребвах всички чанти, сакове и пусках перални, тъй като се върнахме от морето.
Сигурно се чудите как човек като мен гледа такова предаване, но, първо — казвала съм ви вече, че с него си сверявам часовника: когато се дразня на мъжа ми, бързо осъзнавам колко си е „арен“ човекът.
И второ — мога да си позволя да изгубя няколко мозъчни клетки в името на това, на следващия ден в офиса да си говорим и за нещо друго, освен работа. :)

Не особено смислените ми решения това лято включваха и идеята почивката ни да бъде доста по-късно в сезона — така се насладихме основно на червени флагове, дъждове и осцилококцинум.
И за капак реших да пробвам за първи път all inclusive в България. След като предния път Боян ме караше да търся боб по плажа, си казах, че може би е време да се простя със „свободната почивка“ и да планирам нещо с включена храна — за да не се чудя с какво да го храня, когато апетитът го връхлети изневиделица.

Препоръчаха ни ММЦ – Приморско, хотел с 4 звезди, подходящ за деца, с хубава храна и усещане за море и гора.
Ако сте били там, ще ми е интересно да чуя впечатленията ви — отделете няколко минути и ги споделете в коментар.

Не знам дали беше заради края на сезона, но не видях много от обещаните удобства за деца — освен една детска площадка за цялата база. Детската анимация се състоеше от една сграда с доста изпочупени играчки и девойка, която по-скоро духом беше в някоя галактика far, far away…

Храната в ресторанта не беше ужасна, но като качество определено имаше накъде да се подобри, особено десертите. Добре, че имаше диня — която в първите дни беше поне обелена, а накрая започнаха да я сервират направо с кората.
Боян основно ядеше диня, варени макарони и попара с бисквити за закуска. Един ден имаше и скариди, но желанието ми да отида на море, да ям морска храна, миди и свежи салати в уж четиризвезден хотел… не се сбъдна.

Почти всичко беше размразено, нарязано на едро, нямаше покривки по масите, салфетките бяха кът, а олио и оцет — само едни-единствени, при салатите. Усещането беше, че съм на ученическа станция и се храня в столова, и не ме напусна до края.
Детската дискотека започваше тепърва в 21:00 — а аз по това време вече си лягам, хелоу?!

Като цяло — не бих препоръчала хотела, освен заради милите жени, които почистваха стаите всеки ден, и усещането за гора край плажа — но това може да се намери и на други места.
Може би просто този тип почивка не е за нас. Може би не обичаме да се храним по часовник и да сме на едно и също място. Не знам.

Знам само, че макар малко да се поразболяхме заради лошото време, мина бързо. Поне се наспахме!
Понеже нямаше какво да правим, се отдадохме на сън и наваксахме със спането за последните две години.

Знам също и че лятото още не си е отишло — особено ако съдим по жегите в Благоевград. Там, в горичката, се навличахме с дълги ръкави и панталони, а сега, когато сме си на наша земя, виждам, че лятото още е тук… и за теб, и за мен.

И с него идва летният апетит за леки, лесни ястия — с прясно приготвени зеленчуци, свежи вкусове и добре изстудени (анасонови) напитки.

Представям ви едно леко ястие, което става и за мезе, и за лека вечеря — особено ако следите кантара : Гриловани патладжани с ментов винегрет. Ето как се приготвя:

Необходими продукти:
2 средни патладжана
100 г козе сирене или фета
1/2 ч.ч. зехтин
2 скилидки чесън
2 стръка мента
1/ 4 малка глава червен лук
2 с. л. балсамов оцет
1 с.л. лимонов сол
сол и черен пипер на вкус

Започваме като измиваме патладжаните и нарязваме на шайби с големина около половин сантиметър. 


Посоляваме с малко сол и оставяме за кратко, да се отцеди горчивата вода от тях. 


Загряваме добре грил тиган или скара и намазваме добре всички шайби патладжан с половината зехтин и от двете страни. Гриловаме докато получим хубав захар. След изпичане редим в чиния и по желание подправяме с малко черен пипер. 


За винегрета смесваме лимоновия сок, оцета, останалия зехтин, ситно нарязания червен лук и мента. 


Разпределяме парченца сирене върху патладжана, а 


отгоре изсипваме част от винегрета.


Патладжаните могат да имат толкова много различни вкусове, когато се приготвят и съчетаят с разнообразни продукти. Тази рецепта определено се харесва на всеки, голям или малък почитател на лилавия зеленчук. 
Опитайте и няма да съжалявате 💓



Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 



четвъртък, 31 юли 2025 г.

Запеканка със зеленчуци и фини кори / Breakfast Veggie Crinkle Cake

 

След ваканцията и удоволствието да си избираш ястията от меню, спрямо какво ти се яде на момента, сега се хващам в чудо какво да готвя. Жегата не помага с апетита, а дезориентацията от разбития ни режим е на лице, та гледам малко като теле в железница празния хладилник и уредите в кухнята. 

Добре, че попаднах на тази бърза и лесна рецепта за нещо като солена закуска/ обяд или вечеря, която не само съдържа протеини, но и сезонни зеленчуци. 

Точно това ми трябваше в отпускарския сезон - бърза и лесна рецепта, която да става за всяко хранене от деня. Трябват ви само няколко листа фини кори и каквото е останало в хладилника. тъй като е лято, нямаше как да не включа любимите си тиквички, но вие приемете списъка с продукти по-скоро като един от много варианти, който може да си направите. 

Тази рецепта може да видите и във 


Необходими продукти:
6-8 бр. фини кори София мел
120 мл прясно мляко
100 г сирене бри или друго мазно сирене
2 яйца
1/2 тиквичка
1 морков
1 червена чушка
1 зелена чушка
2 скилидки чесън
1/4 връзка магданоз
олио/ масло
Подправки: червен пипер, черен пипер, сол, шарена сол


Започваме като намазваме тавичката за печене с малко масло или олио. След това взимаме един лист от фините кори и навиваме леко на ветрило, а след това поставяме в тавичката под формата на охлювче. Добре е да оставим разстояние между диплите, тъй като именно там ще посоляваме зеленчуците. Моята тавичка беше с размери около 24 см. 

След това си нарязваме зеленчуците. Може да ги нарежете на ленти или резенчета. Може да ползвате и други зеленчуци - като леко сварен картоф, праз, броколи, спанак.

 

Започваме да редим зеленчуците в гънките на корите, като подмушваме и парченца от сиренето. Намазваме отгоре с малко олио и пъхаме във фурната да се запече за около 15-20 минути на 190 градуса.  


През това време разбиваме яйцата с млякото и прибавяме подправките, Изваждаме запеканката и заливаме с яйчената смес по гънките. Пъхаме да се дозапече във фурната за още 20 минути на 170 градуса. 


Още топла я намазваме с разтопено масло или олио, в което сме сложили нарязания на ситно магданоз и чесън. Аз добавих и копър, тъй като ми носи ухание на лято и свежест. 


Леко хрупкава, но все пак мека за хапване, тази закуско-обядна вечеря е идеална за всеки път, когато се чудите какво да приготвите, а искате да заложите на зеленчуците, вместо месото. 
Опитайте и не забравяйте да ми оставите своите отзиви в коментарите :) 


Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...