Показват се публикациите с етикет рецепти от филми. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет рецепти от филми. Показване на всички публикации

вторник, 2 декември 2025 г.

Телешко по бургундски от филма "Джули и Джулия" / Julia Child Boeuf Bourguignon

 


















































Знаете ли, че наскоро станаха 13 години, откакто пиша този блог? Още помня първите моменти, когато неуверено стъпвах в кулинарното онлайн пространство и имената на първите блогъри, които ме караха да ахвам с вкусните им снимки, описанията и малкия свят, който разкриваха сами на страниците си. Тогава ми се струваше, че не са повече от двайсетина души на кръст, които малко по малко навързвах с псевдоними и акаунти в публикации от форума „БГ Мама“, а след това и в различни страници и блогове. Показваха всякакви рецепти толкова вкусно – и то само с една снимка – че бързо се прокрадна мисълта у мен: Защо да не опитам?

Бях сама у дома и си казах: „Ще пробвам тази и тази рецепта. И да не стане – няма кой да научи за моите неуспехи.“ Малко по малко видях колко лесно е да докараш голяма част от нещата без особени усилия, а после дори добих смелост да ги променям и представям по свой начин. Не мина много време и вече имах архив със снимки, които просто стояха някъде, а аз не знаех дали ще си спомня коя от коя рецепта е. Та реших да попитам чичо Гугъл: „Как се прави блог?“ Четях, натисках по клавиатурата и криво-ляво създадох първото си местенце.

























Разбира се, първите ми читатели бяха познати, макар тогава да не беше лесно да достигнеш до хора. И изведнъж започнах да получавам коментари от напълно непознати. Колкото и да се вълнувах, не закъсняха и критиките. 

Още помня първия: „Не е ясна тая рецепта, това мляко прясно ли е, кисело ли е?“ Аз все си мислех, че щом е в литри, а не в грамове, логично е да е прясно. Но бързо осъзнах, че колкото и подробно да обясниш нещо, за някои хора никога не е достатъчно. Не след дълго получих и укори, че съм твърде подробна. Тогава реших, че аз съм си аз – и няма да върна никого от моето местенце. Всеки може да почете, погледне, поговори. Но ако не му е приятно – никого не държа. И рецепти не съм длъжна да давам. Това беше шок за хора, които смятаха, че светът се върти около тях и че нямам друга работа, освен да се грижа за техните нужди.

Винаги съм ценила всеки читател – особено тези, които опознах чрез блога, и те мен. Те знаеха, че и аз спя, и аз съм уморена, взимам отпуски, не мога да съм постоянно във всяка медия, допускам грешки и понякога правя паузи, преди да публикувам нещо. 

Може би за много онлайн кулинари филмът, който най-близо описва това преживяване е „Джули и Джулия“.

 Почти всеки от нас е писал или говорил за него, защото показва романтиката и носталгията в готвенето в едно различно време – и как изглежда то за една жена днес. След работа, уморени, след пътуване с градски транспорт, блъскане в магазина за продукти, избиране между по-евтиното и по-качественото… едва остава време и сили за магия. Но когато желаем нещо силно, като това да намерим своята страст, успяваме да се преборим.
















Не знам кое обичам повече – да пиша или да готвя – но съм сигурна, че най-много обичам да ям.

И аз, като героините във филма, обичам да го правя – да разтоварвам, приготвяйки различни кулинарни изкушения, и използвам готвенето като форма на терапия срещу всички трудности, които ми носи животът.

Едно от знаковите ястия във филма е прочутото говеждо по бургундски, описано супер апетитно от великата Джулия Чайлд. Няма как да гледаш филма и да не ти се дояде това ястие. Никога кадри от телевизор не са ухаели така силно. Трябва да го опитате.

Аз съм го приготвяла многократно, но снимките, които виждате в статията, са от 2017 година, когато го снимах за последен път и рецептата по която го приготвям от тогава.

В месеца на празничните ястия ви предлагам да опитате това ястие като вариант за вашите тържествени трапези. Нека ви разкажа как се прави.

Необходими продукти: 

Около 1, 500 г телешко месо ( шол, нарязано на по-едри кубчета )

170 г бекон

400 г гъби

1 морков

1 глава лук 

2 скилидки чесън

2-3 с.л. брашно

750 мл сухо червено ( бургундско)  вино 

500–750 мл телешки бульон

1 с.л. доматено пюре 

1/2 ч.л. пресен мащерка

1-2 дафинов лист 

12–18 бр. малки лукчета ( може да замените с повече обикновен лук)

2–3 с.л. масло, олио/ зехтин

-


Да започваме. Нарязваме телешкото месо на кубчета с големина около 4-5 см. След това нарязваме бекона. Колкото по-вкусен бекон, толкова по-добре.  


Първо запържваме бекона в малко олио, за да може да пусне от собствената си мазнина и да го ароматизира. Пръжим на средна температура около 2-3 минути. Изваждаме в чиния, а после в 


същата мазнина запържваме месото. За най-добър загар, подсушете месото добре преди да сложете в тигана.  Подправете със сол и черен пипер. 

 

Прибавяме също така и нарязаните лук, моркови и наситнен чесън.


Прибавяме брашното и запържваме за една минута, а след това добавяме виното.                                                                                                                                                             Изберете младо и плътно - като Бургундско, Мерло, Пино Ноар или Кианти. Добавям и бульона така, че да облее месото. 
Прибавете доматеното пюре, мащерката и дафиновия лист. 


Покрийте съдът и оставете да къкри на много тих огън (или в печка, според предпочитания) за няколко часа, докато месото стане много крехко. Отнема около 2-3 часа на 160 градуса. 


Ако искате да обогатите ястието, в отделен тиган сотирайте гъбите и малките лукчета в масло и олио и ги добавете към готовото ястие – това придава допълнителен аромат и текстура. Оставете ястието да почине няколко минути, преди сервиране. По желание — поднесете с картофено пюре, ориз или просто с франзела :) 


Ястието може да изпие още вино допълнително. Със сигурност ще си кажете, ето такъв вкус трябва да има храната:




Не знам каква ще бъде 2026, нито какъв ще бъде краят на 2025, но знам със сигурност, че никога няма да съжалявате, ако се опитате да третирате всеки ден като празник. Животът го заслужава, а с вкусна храна става най-лесно :)
Добър апетит и честит ми блог - вече тийнейджър.


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:


сряда, 15 януари 2025 г.

Трайфълът на Рейчъл от "Приятели" / Rachel's Trifle for "Friends"

 

Един по-различен пост, посветен на моите приятели..

Едва ли има фен на сериала "Приятели", който да не е искал да приготви Трайфълът на Рейчъл. Дали в оригинал или в нейното супер комбо с Овчарски пай, този епизод е един от най-разпознаваемите. Не и за такива откачалки като мен разбира се, която не съм спряла да го гледам от тогава. Обичам хуморът, обичам лекотата, добрината и сарказмът с който е напоен като бишкотка този ситком. 

В епизода Рейчъл приготвя десерта за един от Дните на Благодарността, задача, която не й е присъща, именно затова не намира за странно, че в изглеждащия на пръв поглед чудесен трайфъл от домашен крем, бишкоти и сладко, има и пласт телешко с грах. Паричната е залепени страници от рецептата, което комбинира две рецепти. Спокойно, моето предложение е напълно ядливо и напълно десертно, но съм сигурна, че видът му ще се разпознаван от всеки "Приятел"-запалянко. 

Това  е чудесна рецепта с която да изчистите шкафа от натрупаните сладкиши от предходната година. Винаги по това време правя една чистка и опис какво ми е останало и гледам да направя ястия и всякакви десерти с останалите ми бисквити, бишкоти, парчета шоколад, отворени ядки , сухи чушки и какво ли не. Ако и вие сте като мен, значи ще ви харесат следващите рецепти.

( Ако не искате да научите повече за мен и моите приятелки, прескочете направо към рецептата по-долу, а сега, нека им отдам малко чест)  

Ако имате прекрасни приятели, те ще се зарадват да ги черпите с днешната сладост. Аз я посвещавам на моите най-близки приятелки. Всяка от тях долетя къде от Англия, къде от Испания, къде от уличните каньони на София, за да присъства на моята сватба и така се събрахме отново. Срещата ни за пореден път ми показа, че пред истинското приятелство ...и любов, няма време, няма и разстояние. Разговорът ни сякаш продължи от коридорите на училището, само темите ни бяха малко по-различни. Същите лигни, същите подхвърляне на коментари, същите думи на подкрепа и доза самоирония. 

Истинска щастливка съм да имам такива чудесни приятелки до мен. 

Деси е от Гоце Делчев. Свири на китара, има невероятно чувство за хумор, умна, смела и разбира от коли. В училище слушаше Хип-хоп и можеше да изведе положителното от всяка ситуация, а сега е семейна с дете, с карира и къща. Постоянно пътува по командировки за разни сделки и се включва от различни места по света. Никой дори и не подозира, че знае "Трета вежда" на Гумени глави, а Енрике Иглесис и беше мъж в осми клас. Живеят в Англия ( със сегашния й мъж)

Цвети е от Симитли. Запазила е същата фигура от училище с някаква черна магия явно. Най-добрият, жертвоготовен и инатлив човек, който познавам. Първа изкара книжка, постоянно вадеше и пълномощни и до ден днешен не съм я чула да укорява някого ( освен себе си) в нещо. Между другото роди и моята кръщелница, която е вече на 16 години. Живеят в Испания.

Ваня, моята кума, е цяла вселена от емоции и размишления. За нея може да се напише книга! С каквото се захване, става най-добрата и най-отговорната в него, но вътрешно сърцето и гори за звуците на китарни рифове и мъже с дълги коси. Разликата между разговори за едното до другото при нея са две питиета. Може би най-пълноценното ми приятелство, което имам, тъй като за всичките ни години зад гърба ни, пътувания, работа в чужбина, различни градове и връзки, останахме близки и не изпуснахме нишката за повече от месец. Живее в София. 

И това далече не изчерпва приятелския ми кръг. Веси е също от моя клас, близка и до ден днешен, макар че се виждахме по-често, когато си идваше от Англия, отколкото сега, когато живее в София. Ходи на всичко - фитнес, бокс, зумба, карате. Била е барман в Лондон и НИКОГА НЕ Е БИЛА пияна, макар, че може да надпие руснак. Елегантна дама със смях, който заразява всички. 

Ивето пък беше от френската паралелка, но с нея учехме една година в Математическата, преди да се прехвърли в Езиковата. Срещахме се по средата на коридора и обсъждахме качество на деня в специална тетрадка, тип корабен дневник. Не обичаме сериозни разговори, защото желанието да говорим за глупости надделява. Има височина, куче, собствен бизнес и постоянен абонамент във Вуду ( София). Открадна шоуто на сватбата, тъй като въртя сватбарите на шиш пред вратата толкова време, че едва не ги остави само по потници.

Милена, Марта, Роси, Льоби, Мига са все жени, които наричам приятелки ( Съжалявам, че няма да им напиша визтики, но постът ще стане безкраен) . Не мога да се оплача от липса на такива, истински, човешки, стойностни и сърдечни. Няма злоба, конкуренция, завист, няма неискреност или лъжа. Всеки уважава личното пространство на другия и се радва, когато успее да го види и да споделят прекрасни мигове.   Когато някой каже, че няма женско приятелство, ми става мъчно. 

Истинските приятели често не са с теб за да пиете кафе всеки ден или да говорите с часове по телефона. Те се радват на твоите успехи и те оставят да разгърнеш потенциала си независимо къде отидеш. Те са до теб и когато се случи нещо тревожно и имаш нужда от тях, но през останалото време, преследвате живота и се надявате на нови, щастливи срещи. 

........................................................................................................................................................

РЕЦЕПТАТА ЗАПОЧВА ОТ ТУК

И така, време е да преминем към рецептата, за всички, които искат да почерпят своите приятели с нещо вкусно, дори и да не ги бива в сладкишите. Трайфълът е за това. Трябва ви само по-дълбок прозрачен съд или купа, така че да могат да се виждат всички пластове. 


Необходими продукти:
1бр.  банан
400 гр.  малиново желе или сладко
1 порция домашен ванилов крем ( виж рецепта тук) 
12 броя  бишкоти  
200 гр. стар кекс ( или още бишкоти) 
20-30 бр. зелени бонибони тип M&Ms
10 бр. шоколадови бисквитки 
300 мл сладкарска сметана


Мерките за продуктите са приблизителни, тази рецепта е по-скоро в сглобяването, не толкова в избора на продукти. Визията е най-важното тук и сега ще ви разкажа аз как я постигнах. Първо си направих една доза домашен крем ванилия. Той е вкусен сам по  себе си, така че всичко останало са добавки. Имах малко стар кекс, но ако нямате, сложете просто двойно количество бишкоти. Отделих време единствено да намеря зелени шоколадови бонбонки, има в един пакетчета в Кауфланд, а за цвета на каймата използвах просто натрошени "Орео". Може би ако са по-светло кафяви щеше да стане още по-добре. 

 

Сглобих всичко в съдче за Трайфъл, който си купих от Музея на стъклото в Белослав. 
Започваме като нареждаме бишкоти по стените на съда, а в основата слагаме или натрошен кекс или още бишкоти. Слагаме един-два черпака от домашния крем и повтаряме, още един пласт кекс в средата и още един крем. .  

 

Следва пласт от малиновото желе, по рецепта е по-дебел, но аз не исках да е твърде сладко и сложих малко. Може да сложите малини и на долния пласт около самите бишкоти, но отново, избегнах го, защото не исках вкуса на сладкото да преобладава

 

Върху пласта сладко, слагаме пласт бишкоти отгоре слагаме още малко крем и нареждаме бананите. Върху тях слагаме натрошените какво бисквити и върху тях слагаме зелените бонбонки, имитиращи грах. 

 

Завършваме с дебел пласт сметана. По графика бананите са под сметаната, но аз както винаги си правя някакви мои размествания кое и как ще ми е по-сладко.



Оставаме го да отлежи поне няколко часа, за да могат да се смесят вкусовете, а бишкотите да омекнат. 


Въпреки всички вкусотии, все пак се чудех дали няма да стане манджа с грозде и за щастие, резултатът бе наистина вкусен. 
Навярно тази рецепта няма да е за всеки, но аз отдавна съм решила, че това не е просто блог за готвене, но и за чувстване и четене. Може да потънете в своите спомени с всяка рецепта, да ви припомни едно различно време или да създадете нови такива. 
А, кои са вашите най-близки приятели ? Може да ми разкажете в коментар :) 



Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:









петък, 8 ноември 2024 г.

Елфски хляб Лембас / Elven Lembas Bread recipe



Едва ли има някой, който се е потопил в света на Толкин и не поискал да опита от така прочутия елфски Лембас хляб. За него се знае, че дори малко парченце може да те засити за дълго време, има лекo сладък вкус и в тайната му рецепта елфите са включили своята магия. 

Аз обаче, колкото и да искам да съм елф, явно имам стомаха на хобит, защото рядко нещо сладко може да ме засити от една хапка. Трябва да хапна поне четири-пет...парчета, за да съм сигурна, че няма празни места. Очевидно и на ръст го докарвам до дребосъчетата, но за щастие краката ми са гладки като брадата на Леголас. 

Отдавна не бях се впускала в света на рецептите от книгите и филмите, а днешната ще бъде и от двете :) 

За да се настроите подобаващо, ще ви припомня ( или запозная) с представянето на чудноватия хляб във "Властелинът на пръстените" 




"...На сутринта, докато започваха да приготвят оскъдния си багаж, дойдоха елфи, които можеха да говорят техния език, и донесоха много дарове — храна и дрехи за из път. Храната бе главно под формата на тънички тестени питки, светлокафяви отвън и кремави отвътре. Гимли взе една и я огледа с подозрение.

— Заситка — промърмори той под носа си, отчупи от хрускавата коричка и я загриза. Изражението му бързо се промени и той с наслада дояде питката.

— Стига толкова, стига толкова! — разсмяха се елфите. — Колкото изяде, вече стига за цял ден тежък път.

— Мислех, че е просто нещо като ония питки-заситки, които правят хората от Дейл за пътуване из Пущинака — каза джуджето.

— Така е — отвърнаха те. — Но ние го наричаме лембас или пътен хляб, той дава повече сили от което и да било човешко ястие и по думите на всички е далеч по-приятен от заситката.

— Наистина е тъй — каза Гимли. — По-хубав е дори от медените питки на Беорнингите, а това е голяма похвала, защото не знам по-добри пекари от Беорнингите; пък и напоследък те не проявяват желание да предлагат питките си на пътниците. Вие сте любезни домакини!

— И все пак ви съветваме да пестите храната — казаха те. — Яжте по малко и само при нужда. Защото ви даваме тия питки за времето, когато всичко друго ще свърши. Те ще останат меки още много дни, ако не ги начупите и ги пазите обвити в листа, както ги донесохме. Една от тях може да крепи пътника през целия тежък ден, та бил той дори някой от високите хора на Минас Тирит."

Тази рецепта може да видите и във    





Необходими продукти: 
310 г пълнозърнесто брашно
1 ч.л. сода за хляб
щипка сол
80 г масло
65 г захар
1 яйце
230 г мед
1ч.л. есенция ванилия 

Започваме като в купа смесваме сухите съставки ( без захарта)  и ги оставяме на страна. В друга купа разбиваме мекото масло със захарта.

 

След това прибавяме и яйцето. Продължаваме да разбъркваме енергично, на ръка или с миксер, след което прибавяме меда. Ако се е захаросал, стоплете на водна баня докато се отпусне, тъй като е добре медът да бъде в течно състояние. Прибавяме и ванилията.

 

Завършваме със сухите съставки, като за предпочитане ги прибавете на порции, докато месите през това време. 

Така щом тестото се оформи на леко лепнеща топка, може да спрем да добавяме брашно, дори и да ни остане, тъй като целта е хлебчетата да са меки. 
Така полученото тесто, оформяме на правоъгълник, увиваме в кухненско прозрачно фолио и прибираме за половин час в хладилника. 

 

След това, отрязваме парче от него и разточваме на лист върху леко набрашнена повърхност, а другата половина държим в хладилника. 
Изрязваме квадрати, върху които правим шарка с един или два пресечени диагонала. 

 

Печем в предварително загрята фурна на 190 градуса докато се зачервят. Времето ще варира от големината и дебелината на хлебчетата.


Оставете ги да изстинат и след това съхранявайте в затворен съд. Те остават меки с дни. Както виждате, това е вариация на меденки, но ще ви изненада колко са крехки и вкусни, без да се налага да ги слепвате със сладко.

 
Освен това, няма натрапчиви подправки и вкусът на мед е основен. 

Опитайте ги! 




Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...