Знаете ли, че наскоро станаха 13 години, откакто пиша този блог? Още помня първите моменти, когато неуверено стъпвах в кулинарното онлайн пространство и имената на първите блогъри, които ме караха да ахвам с вкусните им снимки, описанията и малкия свят, който разкриваха сами на страниците си. Тогава ми се струваше, че не са повече от двайсетина души на кръст, които малко по малко навързвах с псевдоними и акаунти в публикации от форума „БГ Мама“, а след това и в различни страници и блогове. Показваха всякакви рецепти толкова вкусно – и то само с една снимка – че бързо се прокрадна мисълта у мен: Защо да не опитам?
Бях сама у дома и си казах: „Ще пробвам тази и тази рецепта. И да не стане – няма кой да научи за моите неуспехи.“ Малко по малко видях колко лесно е да докараш голяма част от нещата без особени усилия, а после дори добих смелост да ги променям и представям по свой начин. Не мина много време и вече имах архив със снимки, които просто стояха някъде, а аз не знаех дали ще си спомня коя от коя рецепта е. Та реших да попитам чичо Гугъл: „Как се прави блог?“ Четях, натисках по клавиатурата и криво-ляво създадох първото си местенце.
Разбира се, първите ми читатели бяха познати, макар тогава да не беше лесно да достигнеш до хора. И изведнъж започнах да получавам коментари от напълно непознати. Колкото и да се вълнувах, не закъсняха и критиките.
Още помня първия: „Не е ясна тая рецепта, това мляко прясно ли е, кисело ли е?“ Аз все си мислех, че щом е в литри, а не в грамове, логично е да е прясно. Но бързо осъзнах, че колкото и подробно да обясниш нещо, за някои хора никога не е достатъчно. Не след дълго получих и укори, че съм твърде подробна. Тогава реших, че аз съм си аз – и няма да върна никого от моето местенце. Всеки може да почете, погледне, поговори. Но ако не му е приятно – никого не държа. И рецепти не съм длъжна да давам. Това беше шок за хора, които смятаха, че светът се върти около тях и че нямам друга работа, освен да се грижа за техните нужди.
Винаги съм ценила всеки читател – особено тези, които опознах чрез блога, и те мен. Те знаеха, че и аз спя, и аз съм уморена, взимам отпуски, не мога да съм постоянно във всяка медия, допускам грешки и понякога правя паузи, преди да публикувам нещо.
Може би за много онлайн кулинари филмът, който най-близо описва това преживяване е „Джули и Джулия“.
Почти всеки от нас е писал или говорил за него, защото показва романтиката и носталгията в готвенето в едно различно време – и как изглежда то за една жена днес. След работа, уморени, след пътуване с градски транспорт, блъскане в магазина за продукти, избиране между по-евтиното и по-качественото… едва остава време и сили за магия. Но когато желаем нещо силно, като това да намерим своята страст, успяваме да се преборим.
Не знам кое обичам повече – да пиша или да готвя – но съм сигурна, че най-много обичам да ям.
И аз, като героините във филма, обичам да го правя – да разтоварвам, приготвяйки различни кулинарни изкушения, и използвам готвенето като форма на терапия срещу всички трудности, които ми носи животът.
Едно от знаковите ястия във филма е прочутото говеждо по бургундски, описано супер апетитно от великата Джулия Чайлд. Няма как да гледаш филма и да не ти се дояде това ястие. Никога кадри от телевизор не са ухаели така силно. Трябва да го опитате.
Аз съм го приготвяла многократно, но снимките, които виждате в статията, са от 2017 година, когато го снимах за последен път и рецептата по която го приготвям от тогава.
В месеца на празничните ястия ви предлагам да опитате това ястие като вариант за вашите тържествени трапези. Нека ви разкажа как се прави.
Необходими продукти:
Около 1, 500 г телешко месо ( шол, нарязано на по-едри кубчета )
170 г бекон
400 г гъби
1 морков
1 глава лук
2 скилидки чесън
2-3 с.л. брашно
750 мл сухо червено ( бургундско) вино
500–750 мл телешки бульон
1 с.л. доматено пюре
1/2 ч.л. пресен мащерка
1-2 дафинов лист
12–18 бр. малки лукчета ( може да замените с повече обикновен лук)
2–3 с.л. масло, олио/ зехтин
-
Да започваме. Нарязваме телешкото месо на кубчета с големина около 4-5 см. След това нарязваме бекона. Колкото по-вкусен бекон, толкова по-добре.
Първо запържваме бекона в малко олио, за да може да пусне от собствената си мазнина и да го ароматизира. Пръжим на средна температура около 2-3 минути. Изваждаме в чиния, а после в
същата мазнина запържваме месото. За най-добър загар, подсушете месото добре преди да сложете в тигана. Подправете със сол и черен пипер.
Прибавяме също така и нарязаните лук, моркови и наситнен чесън.
Прибавяме брашното и запържваме за една минута, а след това добавяме виното. Изберете младо и плътно - като Бургундско, Мерло, Пино Ноар или Кианти. Добавям и бульона така, че да облее месото.
Прибавете доматеното пюре, мащерката и дафиновия лист.
Покрийте съдът и оставете да къкри на много тих огън (или в печка, според предпочитания) за няколко часа, докато месото стане много крехко. Отнема около 2-3 часа на 160 градуса.
Ако искате да обогатите ястието, в отделен тиган сотирайте гъбите и малките лукчета в масло и олио и ги добавете към готовото ястие – това придава допълнителен аромат и текстура. Оставете ястието да почине няколко минути, преди сервиране. По желание — поднесете с картофено пюре, ориз или просто с франзела :)
Ястието може да изпие още вино допълнително. Със сигурност ще си кажете, ето такъв вкус трябва да има храната:
Не знам каква ще бъде 2026, нито какъв ще бъде краят на 2025, но знам със сигурност, че никога няма да съжалявате, ако се опитате да третирате всеки ден като празник. Животът го заслужава, а с вкусна храна става най-лесно :)
Добър апетит и честит ми блог - вече тийнейджър.
Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓
👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.comКулинарното ми пътешествие продължава още във :Страницата на блога във Facebook:👉Lussi`s World of ArtcraftПриятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:
👉Тik Tok:
Само че истината е доста по-проста.
