Показват се публикациите с етикет основно ястие. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет основно ястие. Показване на всички публикации

вторник, 2 декември 2025 г.

Телешко по бургундски от филма "Джули и Джулия" / Julia Child Boeuf Bourguignon

 


















































Знаете ли, че наскоро станаха 13 години, откакто пиша този блог? Още помня първите моменти, когато неуверено стъпвах в кулинарното онлайн пространство и имената на първите блогъри, които ме караха да ахвам с вкусните им снимки, описанията и малкия свят, който разкриваха сами на страниците си. Тогава ми се струваше, че не са повече от двайсетина души на кръст, които малко по малко навързвах с псевдоними и акаунти в публикации от форума „БГ Мама“, а след това и в различни страници и блогове. Показваха всякакви рецепти толкова вкусно – и то само с една снимка – че бързо се прокрадна мисълта у мен: Защо да не опитам?

Бях сама у дома и си казах: „Ще пробвам тази и тази рецепта. И да не стане – няма кой да научи за моите неуспехи.“ Малко по малко видях колко лесно е да докараш голяма част от нещата без особени усилия, а после дори добих смелост да ги променям и представям по свой начин. Не мина много време и вече имах архив със снимки, които просто стояха някъде, а аз не знаех дали ще си спомня коя от коя рецепта е. Та реших да попитам чичо Гугъл: „Как се прави блог?“ Четях, натисках по клавиатурата и криво-ляво създадох първото си местенце.

























Разбира се, първите ми читатели бяха познати, макар тогава да не беше лесно да достигнеш до хора. И изведнъж започнах да получавам коментари от напълно непознати. Колкото и да се вълнувах, не закъсняха и критиките. 

Още помня първия: „Не е ясна тая рецепта, това мляко прясно ли е, кисело ли е?“ Аз все си мислех, че щом е в литри, а не в грамове, логично е да е прясно. Но бързо осъзнах, че колкото и подробно да обясниш нещо, за някои хора никога не е достатъчно. Не след дълго получих и укори, че съм твърде подробна. Тогава реших, че аз съм си аз – и няма да върна никого от моето местенце. Всеки може да почете, погледне, поговори. Но ако не му е приятно – никого не държа. И рецепти не съм длъжна да давам. Това беше шок за хора, които смятаха, че светът се върти около тях и че нямам друга работа, освен да се грижа за техните нужди.

Винаги съм ценила всеки читател – особено тези, които опознах чрез блога, и те мен. Те знаеха, че и аз спя, и аз съм уморена, взимам отпуски, не мога да съм постоянно във всяка медия, допускам грешки и понякога правя паузи, преди да публикувам нещо. 

Може би за много онлайн кулинари филмът, който най-близо описва това преживяване е „Джули и Джулия“.

 Почти всеки от нас е писал или говорил за него, защото показва романтиката и носталгията в готвенето в едно различно време – и как изглежда то за една жена днес. След работа, уморени, след пътуване с градски транспорт, блъскане в магазина за продукти, избиране между по-евтиното и по-качественото… едва остава време и сили за магия. Но когато желаем нещо силно, като това да намерим своята страст, успяваме да се преборим.
















Не знам кое обичам повече – да пиша или да готвя – но съм сигурна, че най-много обичам да ям.

И аз, като героините във филма, обичам да го правя – да разтоварвам, приготвяйки различни кулинарни изкушения, и използвам готвенето като форма на терапия срещу всички трудности, които ми носи животът.

Едно от знаковите ястия във филма е прочутото говеждо по бургундски, описано супер апетитно от великата Джулия Чайлд. Няма как да гледаш филма и да не ти се дояде това ястие. Никога кадри от телевизор не са ухаели така силно. Трябва да го опитате.

Аз съм го приготвяла многократно, но снимките, които виждате в статията, са от 2017 година, когато го снимах за последен път и рецептата по която го приготвям от тогава.

В месеца на празничните ястия ви предлагам да опитате това ястие като вариант за вашите тържествени трапези. Нека ви разкажа как се прави.

Необходими продукти: 

Около 1, 500 г телешко месо ( шол, нарязано на по-едри кубчета )

170 г бекон

400 г гъби

1 морков

1 глава лук 

2 скилидки чесън

2-3 с.л. брашно

750 мл сухо червено ( бургундско)  вино 

500–750 мл телешки бульон

1 с.л. доматено пюре 

1/2 ч.л. пресен мащерка

1-2 дафинов лист 

12–18 бр. малки лукчета ( може да замените с повече обикновен лук)

2–3 с.л. масло, олио/ зехтин

-


Да започваме. Нарязваме телешкото месо на кубчета с големина около 4-5 см. След това нарязваме бекона. Колкото по-вкусен бекон, толкова по-добре.  


Първо запържваме бекона в малко олио, за да може да пусне от собствената си мазнина и да го ароматизира. Пръжим на средна температура около 2-3 минути. Изваждаме в чиния, а после в 


същата мазнина запържваме месото. За най-добър загар, подсушете месото добре преди да сложете в тигана.  Подправете със сол и черен пипер. 

 

Прибавяме също така и нарязаните лук, моркови и наситнен чесън.


Прибавяме брашното и запържваме за една минута, а след това добавяме виното.                                                                                                                                                             Изберете младо и плътно - като Бургундско, Мерло, Пино Ноар или Кианти. Добавям и бульона така, че да облее месото. 
Прибавете доматеното пюре, мащерката и дафиновия лист. 


Покрийте съдът и оставете да къкри на много тих огън (или в печка, според предпочитания) за няколко часа, докато месото стане много крехко. Отнема около 2-3 часа на 160 градуса. 


Ако искате да обогатите ястието, в отделен тиган сотирайте гъбите и малките лукчета в масло и олио и ги добавете към готовото ястие – това придава допълнителен аромат и текстура. Оставете ястието да почине няколко минути, преди сервиране. По желание — поднесете с картофено пюре, ориз или просто с франзела :) 


Ястието може да изпие още вино допълнително. Със сигурност ще си кажете, ето такъв вкус трябва да има храната:




Не знам каква ще бъде 2026, нито какъв ще бъде краят на 2025, но знам със сигурност, че никога няма да съжалявате, ако се опитате да третирате всеки ден като празник. Животът го заслужава, а с вкусна храна става най-лесно :)
Добър апетит и честит ми блог - вече тийнейджър.


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:


неделя, 19 октомври 2025 г.

Пилешка кавърма в тестено гювече / Chicken Kavarma baked in a bread dough pot

 

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток

Онзи ден с моята приятелка си говорихме още една стара пекарна е затворила, а е изхранила много поколения преди това. Припомнихме си дните, когато вкусният хляб се намираше само на такива места – с дебела, набрашнена кора и, разбира се, не беше завит в найлонова торбичка или нарязан на филийки. Сега и филийките вече са "слайсове".

Докато разни стари пекарни затварят, нови "бейкъри", предлагащи кроасани за 20 лв. парчето, отварят  и не липсват хора, готови да плащат за тях, придружено с кафе със сложно име, с повече съставки от перилен препарат и мляко - всякакво друго, само не и краве.

И разбира се, аз съм човек, който обича да опитва нови неща, но се боя, че с възрастта все повече усещам как старите, позабравени рецепти от българската кухня започват да се усещат като гурме, вместо обратното.

В нашите благоевградски заведения вече рядко пише "селска салата" - много "селско" звучи, сякаш, пък ще ни обвинят в селяния. Наричат я „балканска“, „традиционна“, „пъстра“, „микс от домати и краставици“ – само не и „селска“. Може би "кънтри стайл" ще звучи по-вървежно...

Няма лошо да сме мултикултурни – важното е да сме преди всичко културни. И аз, като някои ергенки, съм яла ойстърс, но и пръжки не отказвам.

А сега, когато навън става все по-хладно, не може да не ни изкушава споменът за старата печка на село, която думка от горящия огън, а отгоре ѝ къкри гърненце с вкусна кавърмичка.

Хем по-прости времена са били, но не сме били чак толкова прости. Аз винаги ще бъда човек на просвещението, революцията, новите идеи и правото на човека да пътува, открива и да се развива. Истината обаче е, че пътешествието на ума ни и душата ни трябва да е с приоритет – защото ако само пътуваме с крака, а нищо не научаваме от извървяния път – пътуваме ли наистина?

Много неща се надявам да се променят за българина и човека като цяло през следващите години – надявам се за по-добро. Но едно нещо се надявам никога да не изчезне – вкусът и топлината, която носи българската гозба.

Ако и вие имате нужда да попътувате в едно по-простичко време, ви каня да си направите тази апетитна и много питателна пилешка кавърма. Може да не е веган, но е богата на протеини, а месото е българско – затова хайде, да започваме:


Тази рецепта може да видите и във 

Необходими продукти:
Около 800 г пържоли от бут Лудогорско пиле
1-2 глава лук
250 г гъби печурки
2 зелени чушки
2 червени чушки
200 мл бяло вино
200 мл млени домати
подправки: сол, черен пипер, мащерка, червен пипер
магданоз
олио
Още:
1 кг тесто



Кавърмата се прави лесно, наистина. А интересното и впечатляващо тук са вкусните, хлебни гювечета, в които се сервира. Може да ги приготвите предварително – дори от предния ден, особено ако очаквате гости. Именно те са по-пипкавата част, но повярвайте ми – ще ги накарате да ахнат, когато поднесете ястието!


Започваме като нарязваме всички продукти предварително. Така готвенето ще върви по-лесно и подредено. Повярвайте ми, ще си спестите доста суетене около котлона.
Месото нарязваме на хапки – нито прекалено дребни, нито твърде едри.
Гъбите режем на средни по дебелина резени.
Чушките – отделно в купичка, на ивици или кубчета, по вкус.
Лукът – на полумесеци или ситно, както предпочитате.

 

В тиган с малко загрято олио слагаме месото да се запържи, докато хване загар. Не го разбъркваме веднага, нека започне да се запича, и чак тогава го обръщаме. Овкусяваме със сол и го изваждаме в чиния. Трябва да остане сочно, затова не го препържвайте.

Добавяме отново малко олио в тигана и запържваме първо лука за няколко минути, докато омекне. След това прибавяме гъбите.

 

И тях (гъбите) запържваме за няколко минути, докато намалят обема си наполовина, и прибавяме чушките. Повтаряме тази процедура – готвим няколко минути, докато и чушките леко омекнат.

След като всички съставки са се задушили леко, връщаме месото в тигана. Прибавяме бялото вино и оставяме ястието да покъкри, докато виното се изпари и остане само прекрасният му аромат.

Аз, разбира се, използвах хубаво, домашно вино от истински дядо – както си му е редът.

 


Тук добавяме част от подправките - още малко сол, черен пипер и мащерка и прибавяме доматите. Моите бяха по-гъсти, затова добавих и малко вода, така че да облее всичко добре. Оставяме ястието да къкри.

Ако обичате кавърмата си по-гъста, може да добавите и една супена лъжица брашно преди да сложите доматите – така сосът ще се сгъсти още повече.

Оставяме ястието да къкри на тих огън, под похлупак, на котлона, а може дори и във фурната, за около 30–40 минути, докато сосът се сгъсти.

Накрая добавяме още подправки, ако преценим, и поръсваме с малко ситно нарязан магданоз.

 

За тестените гювечета използваме обикновено тесто, което се продава в магазините. От половин пакетче (около 500 г) правя две гювечета с капачета, така че от 1 кг тесто ще можете да приготвите поне четири порции.

Разделяме тестото на четири равни части. Всяка част разделяме на две – една по-голяма (около 2/3) и една по-малка (около 1/3).

По-голямата част разточваме на кръг с диаметър около 22 см. С този кръг завиваме дъното и стените на предварително намазани с олио огнеупорни съдчета – гювечета или купички – и добре оформяме тестото по стените.

От по-малката част на тестото оформяме капачетата (похлупачетата). Може да ги разточите или просто да ги оформите на топка, която леко сплесквате – зависи какъв вид търсите.

Украсяваме по желание – с ножче можем да направим шарки или да добавим малки фигурки от тесто отгоре, за по-празничен вид.

 

Печем в предварително загрята фурна на 200 градуса, докато започнат да се зачервяват. 


Сервираме в изпечените гювечета от горещата кавърмичка, пъхаме по едно люто чушле


и поставяме капачетата. 
Аз им правя дупки, така че парата да излиза и да не се овлажняват. 


Това ще бъде вашето любимото зимно ястие в следващите месеци и хубавото е, че след него, няма да има съдове за миене.


И хапване, и хлебче в едно. Опитайте и няма да съжалявате :) 


Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓


👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3






четвъртък, 9 октомври 2025 г.

Сочни ребра на фурна / Easy Fall Off the Bone Oven Baked Ribs Recipe


Отдавна не бях правила ребра у дома, но пък може ли да откажеш на човека, който не пропуска да ти напомни, че е "дал своето", за да те има на този свят? Обича месо моят човек. Колкото и да го пиша и повтарям, пак не можете да си представите в какви размери.

Ето, онзи ден си пишем по време на работа и обсъждаме идеи какво да направя за вечеря и нашият ми пише: „Отдавна не сме яли зеле на фурна.“

Отговарям му: „Супер идея, имаш го. Искаш ли обаче да го направя постничко, за да е по-леко? Ако толкова държиш, ще приготвя отделно и някакво месце.“А той,  дори в чата показа потрес и недоумение: „Е, това няма да е зеле на фурна тогава!“Аз така и не разбрах логиката. Къде в заглавието „зеле на фурна“ пише, че трябва да има месо, та чак да не отговаря на описанието?!?

Но няма да ви изкушавам сега с уникалното си постно зеле, обещавам ви. (Макар че съм сигурна, че ще се влюбите в него.)

 


Днес ще си хапваме ребърца на фурна, сочни и идеални както за предястие, така и като гарнитура към пържоли и кюфтета… ако слушате гастрономическите съвети на мъжа ми, разбира се.

Ако и у вас у дома обичате да се отдадете на удоволствието да гризкате и облизвате сочни ребърца - тази рецепта е точно за вас!


Тази рецепта може да видите и във 
Необходими продукти:
Около 1 кг свински ребра без кожа
Подправки: сол, черен пипер, чубрица, подправки за месо

Всеки от нас някога е стигал до онзи момент, в който вижда вкусните ребра в месарския магазин и си казва: "Май е време да се науча как се готвят..." Никой не се е родил научен, а блогът ми е мястото, което никога няма да те съди (…освен за музикалния ти вкус).

Та значи, няма нужда да се харчите за скъпите ребърца в барбекю ресторантите, ако толкова са ви се дояли. Просто си вземете едно-две парчета от магазина и ги овкусете хубаво с лимонов сок.

След това втрийте подправките добре. Аз обичам да ги смеся предварително в купичка и да ги разбъркам хубаво, така че да съм сигурна, че ще се разпределят равномерно.

Количествата са на вкус, но можете да започнете с две чаени лъжички сол и оттам - равни части от останалите подправки.


 

Втрийте хубаво подправките в месото от двете страни и прехвърлете върху хартия за печене, а нея - върху алуминиево фолио. Така месото няма да има досег с фолиото, но пак ще успеете да го печете добре засушено в него. 

Подвийте добре всички краища и прехвърлете в подходящ съд.
Печете първоначално на силна фурна, 200 градуса около 40 минути, а след това намаляваме и печем на 150 градуса за още час, час и половина. 


Колкото по-дълго печете ребрата на ниска температура, толкова по-крехки стават. Сега, не ме разбирайте два-три дни дълго, но спокойно можете да си направите експеримент - проверете ги след около час и вижте дали месото вече се отделя само от кокала.

За по-хубав загар, запечете накрая без фолиото за кратко на силна фурна.


Аз обичам да ги глазирам с любимия си пикантен сладко-кисел сос, който вече ви споделих как се прави. 


Какво му трябва повече на човек - чиния вкусни ребърца и лека гарнитура от ребърца. 
Пръстите да си оближеш. 


Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓


👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...