Показват се публикациите с етикет основно ястие. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет основно ястие. Показване на всички публикации

сряда, 20 ноември 2024 г.

Пиле Строганов / Chicken Stroganoff


Този уикенд украсихме с коледна украса у дома, докато малкият беше на гости при баба му. И двамата с Ачо се чудехме как ли ще реагира, когато вече съзнателно ( миналата година на практика си беше още зеленчук) види всички светлинки и най-вече голямата коледна елха у дома. Не веднъж съм ви споделяла, че обичам да украсявам още от ноември, тъй като голяма част от декември прекарваме в Холандия и нямам възможност да се насладя на коледния уют у дома. И така, вместо да почиваме, както ни бяха заръчали, ние сглобявахме елха, закачахме зеленини и лампички навсякъде, под звуците на коледни песни. 

Веднага щом си дойде нашето коледно джудже облещи такива очи, почна да сочи с пръстче, а ние с Ачо проследявахме всяка негова реакция. Веднага се запъти към елхата, тъй като светеше най-силно от всичко, а и нашата пухкава котка ползва за катерушка, та се беше скрила в нея. Радостта му е толкова голяма и толкова по-лесно е сега да го преобличаме, когато е хипнотизиран от малките светлинки навсякъде. Какво да ви кажа, това малко човече обожава всичко, което свети. За крехката си възраст обича и вкусни ястия, на базата на паста и гъби, затова одобри още повече ястието, което бяхме спретнали за вечеря - Пиле Страгонов. Това е вариация на известното Бьоф Страгонов, което се приготвя с телешко и вече съм преставала в блога, но сега ще го опитате в по-лек вариант. 

И макар рецептата е да е руска, аз пак ви каня да си я приготвите с българско месо, каквото е Лудогорско пиле. За гарнитура избрах паста, защото знам, че Боян ще му се отяде и точно така и стана. Ще се радвам да го опитате и да ми споделите в коментар вашите впечатления.

Тази рецепта може да видите и във 


Необходими продукти:
Около 700 г пилешки гърди Лудогорско пиле
1 глава лук
200 г гъби
2 скилидки чесън 
1 ч.л. мащерка
1 с.л. червен пипер
1 ч.ч пилешки бульон 
1 с.л. горчица 
1 с.л. Уорчестър сос 
1 с.л соев сос
1/ 2 ч.ч. заквасена сметана
сол/ черен пипер
1 с.л. масло и 1 с.л.олио

Може да гарнирате ястието с ориз или паста, за някои хора може и картофено пюре. На единия котлон може да сложите да се вари пастата, а на другия загрейте тиган с по една супена лъжица масло и олио. През това време нарязваме месото на парченца. 

 

Запържваме месото докато се зачерви и прехвърляме в чиния. В същия тиган, запържваме нарязаните на резенчета гъби и след като покафенеят, 

 

добавяме нарязаната на дребно глава лук и чесън. Прибавяме мащерката и червения пипер и разбъркваме, а след това прибавяме бульона. Аз използвах кубче от домашния пилешки бульон, който вече съм ви показвала тук. След това прибавяме сосовете и горчицата и месото. Оставяме ястието да покъкри за няколко минутки, докато сосът се сгъсти. 


След това дърпаме от огъня и прибавяме заквасената сметана, като разбъркваме добре. Тъй като сосът и като цяло ястието е по-тежко, малка поръска от свеж магданоз е достатъчно да даде нужната свежест,  която да балансира всичко.


Сервираме върху сварената паста и готово. Ще бъде най-питателно и апетитно ястие, което ще искате да си приготвяте целогодишно. 



Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:




вторник, 15 октомври 2024 г.

Ризото с чушки / Risotto With Peppers

 
Тази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток тук 

Тази сутрин с триста зора се опитах да измисля нещо интересно, което да ви напиша и стигнах до заключението, че няма какво. Животът ми е същевременно еднообразен и в същото време ужасно напрегнат. Косата ми скоро ще побелее от стрес и ще си спестя някой лев за боя и това, ако случайно не окапе в тон с есенните листа. Кортизолът ми се качил до небето, а препоръките да го сваля с повече "сън и спокойствие" ми се струват като подигравка. Боян продължава да се буди вечер с рев, а търпението му е просто химера. Изключително бесен, че дори и на детските площадки майки с любезност заявяват "колко е неуморен", докато техните деца играят кротко в пясъчника, моят успява да го изгребе, изпразни извън очертанията, да го обиколи четири пъти, да се измъкне от площадката и да се завре в някоя канавка. 

Постоянно съм в движене и когато ми препоръчват още да подобря състоянието си  с "малко спорт" си казвам, "тези хора, знаят ли, че мечтая просто задникът ми да си спомни какво е да седиш на стол, без да трябва да се ослушвам с третото си ухо ( и око) за случващото се наоколо. И надявам се, не ви звучи като оплакване, положението просто е  такова и това е самата истина.

 Истина е още, че каквото и да прави Боян, винаги е с усмивка, дори когато плаче. Много е обичлив, много се гушка и постоянно иска прегръдки. Обича да гали лицето ми и ме целува с отворената си устичка по бузките, тъй като още не знае как. Обичам сладкия му аромат когато заспиваме гушнати и понякога, признавам си, тайничко се радвам, когато не може да заспи без мен, защото не само имам оправдание да си легна по-рано, но и знам, че съм любимия му човек, както той на мен. 

Знам, че и много скоро това ще се промени и после тати ще бъде този специален човек, затова се опитвам да се насладя на времето ни заедно, колкото и лудо или скучно да е то понякога. Денят ни хем е един и същ, хем цицините са различни, никога не знаеш колко ще спиш, кога и дали въобще ще ядеш. Никога не знаеш колко малко нещо ще те разсмее и какво важно нещо, което си търсил със седмици се е озовало в кофата. 

 Понякога искам да се върне за малко старото ми ежедневие, с колеги, работа и различни и смислени разговори, но по-често се усещам сякаш изпитвам носталгия към времето, което още дори не е свършило. Изпивали ли сте го? Онзи ден с Боян танцувахме на Sweet child of mine на Guns and Roses, докато закусвахме  в кухнята и усетих огромен прилив на любов, топлина и пълноценност, която не съм изпивала преди. Очите ми се насълзиха, изричайки думите на припева, осъзнавайки, че този миг е само тук и сега, а неговия звънлив смях, малки протегнати ръчички и въртящия се в кръг малък пумпал съвсем скоро ще има други интереси, вместо да танцува с мама в кухнята. Изпитах носталгия по настоящето...

И затова и макар да няма какво да ви разкажа, знам, че има какво да разкажа на себе си след време, когато чета тези редова или го правят моите деца, а защо не и внуци. 

Затова и в този блог винаги ще има не само рецепта, но и история, моята история, която оставям за всеки, които иска да ме опознае, а сигурна съм, че има и други хора като мен,

И така, ако има още хора като мен, те със сигурност ще обичат есента, сезонът на чушките и разбира се, ризотото. Днешната рецепта, ми напомня точно на това, на домашен уют, топлина, спомените по изминалото лято и желанието за сгряваща сърцето храна. Рецептата не е никак трудна и е една от най-често приготвяните у дома. 

Тази рецепта може да видите и във 




Необходими продукти:
Около 300 г ориз за ризото ( арборио, бомба, карнароли) 
1,5 литра пилешки бульон
100 мл сметана
200 г бекон
1/2 глава лук
 11/2 ч.ч. нарязани цветни чушки 
70 г топено сирене
сол и черен пипер
пармезан за поръсване
1-2 с.л. копър по желание
олио


У дома му казваме "креместото рзиото с чушките", тъй като видове ризото да искаш у нас. Сега има много чушки и ако решите да замените традиционния миш маш с нещо, нека да е тази рецепта. тя точно от онези рецепти, които не спираш да ядеш, а всяка хапка, сякаш достига точно това място в  теб, която има нужда от прегръдка. 

Започваме като нарязваме лука и запържваме в тиган с малко загрята мазнина. След като омекне и стане прозрачен, прибавяме и нарязания на кубчета бекон. Запържваме за още 2-3 минути или спрямо желания от вас загар на месото.

 

Следваща стъпка е прибавянето на чушките. Може а сложите всякакви, но месести и по-сладки са по-добрият избор - червени или жълти. Запържваме за още 2-3 минути и прибавяме ориза. Тук може да добавите сол, но ако ползвате солен бульон, солен бекон и т,н, може да си го спестите. 

 

Отново разбъркваме няколко пъти, така че оризът добре да се намокри от мазнината и след като леко промени цевта си почваме да прибавяме от топлия бульон черпак по черпак. Първоначално слагаме черпак, черпак и половина и разбъркваме на умерен огън, докато оризът го абсорбира напълно. едва след това прибавяме следващия черпак. Така процедираме докато оризът се сготви напълно и разбира се си гарантираме кремообразно, но не преварено и скашкано ризото, тъй като спираме да прибавяме бульона, щом получим желаната консистенция. 
След като оризът е почти готов, прибавяме сметана и топеното сирене. Пушеното сирене също е подхождаща опция, тъй като много добре се съчетава с чупките. 


Оставаме ястието на съвсем тих огън да абсорбира цялата течност и сиренето да се разтвори в сместа. Подправяме с черен пипер, а аз обичам да добавям и съвсем малко пресен копър, тъй като дава на ястието една свежест, от която се нуждае. 
Поднасяме с поръска пармезан. 

 
Просто божествено!


Ням да може да се спрете ..опитайте и вие!





Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:



сряда, 18 септември 2024 г.

Пилешко с пармезанова коричка, хрупкави картофи и авокадо сос / Avocado chicken parmigiana

 

Тази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток тук

Последният път, когато посетихме ресторант "Виктория" в София, опитах това пиле и бях убедена, че ще намеря начин да си го приготвя у дома. Комбинацията на пармезановата панировка на пилето с нежния мус от авокадо и хрупкавите картофки е просто божествена, а ястието е истинско превъплъщение на лятото в чиния. И въпреки, че до астрономическата есен да остават броени дни, аз ви предлагам да не спираме да хапваме плодове, зеленчуци и протеини, и още по-добре - всичко в едно, с това прекрасно ястие.

Вярна на себе си, трябваше да направя една-две промени в рецептата и дано шеф-готвачът в ресторанта не се засегне :) Замених пилешкото филе с пържола от бут "Лудогорско пиле", за да има ястието повече сочност. Определено беше доста сухо в ресторант, а пърженето не помогна много за това. Аз пък реших да си спестя труда и ги запекох във фурната, така че котлонът ми беше свободен само да изпържа картофките. 
В ресторанта ястието се предлагаше с цяло яйце на очи отгоре, но замених само с жълтък, тъй като сосът е достатъчно "маслен" и няма нужда да става ястието толкова тежко.
А, сосът ? Той е просто вълшебен! Признавам си, излапах половината само докато го пасирах. 


Тази рецепта може да видите и във 

Необходими продукти:
За пилето:
Около 700 г пилешки пържоли от бут Лудогорско пиле
1 ч.ч. галета
1 ч.ч. пармезан
100 мл олио, зехтин или разтопено масло
1 -2 ч.л. черен пипер
1-2 ч/л. италиански микс подправка ( по желание) 
1 ч.л. сол

За соса от авокадо:
2 бр. авокадо
1-2 с.л. лимонов сок
1-2 ч.л. мека горчица
сол на вкус

За гарнитурата:
1 кг картофи
жълтък/ци 

1ч.ч. - 200 мл

Ястието се сервира върху канапе от картофен чипс, от ситно рендосани картофки. Така и направих и аз. За да станат хрупкави, сложете картофите в купа, и ги измийте, докато водата стане бистра. После ги сложете върху кърпа или кухненска хартия, да се отцедят и изсъхнат. 

 

Докато картофките съхнат, се захващаме с месото. Тъй като пържолките в тарелката са по-големи, ги разрязваме на половина. Почистваме ги от нишки мазнина или друго, ако е необходими и след това приготвяме в две чинийки панировката.
В едната изсипваме разтопено масло, олио или зехтин. Аз имах домашно приготвен лют зехтин и използвах него, но вие може да изберете и друго. Прибавяме към него и солта.
В другата чинийка изсипваме галетата, пармезана и слагаме черен пипер на вкус и италианския микс. Разбъркваме добре. 

 

Взимаме една малка пържолка, овалваме я от двете страни в мазнината, 


а след това и в пармезановата панировка. Редим ги в тавичка с хартия за печене на дъното. Правим една две линийки с мазнина върху тях и пъхаме да се пекат в загрята фурна на 200 градуса за около 20 минути. 

 

Продължаваме с направата на авокадовия мус. За целта пасираме добре узрялото авокадо, с лимоновия сок, горчицата и олиото. Пасираме и подправяме на вкус. Добавете олиото последователно и тъй като различните плодове, ще поемат различно количество. 


Остава само да изпържим картофите в сгорещено олио, а след като станат хрупкави, изваждаме и отцеждаме върху кухненска хартия. 

 

Когато картофите са готови, дърпаме тигана от огъня и докато е още топла мазнината, прибавяме един жълтък, който обръщаме от двете страни, колкото да хване коричка, но да остане течен в сърцевината си. Сложете колкото жълтъци поискате, спрямо порциите, които искате да сервирате. 


Сглобяване на ястието:
Слагаме на дъното на чинията от хрупкавите картофки, отгоре от сочната пържолка с ароматна коричка, върху нея няколко лъжици от соса от авокадо и завършваме с жълтъка. 
Аз поръсих още малко пармезан, защото се развълнувах прекалено много колко вкусно изглежда всичко. 

Трябва да опитите тази комбинация. Неустоима е! В нея има всички видове текстура - сочно, хрупкаво, кремообразно и течно. Всяка хапка ще ви кара да търсите още и още от порцията в чинийката и се чудите дали ще е твърде нахално да си сипете още :) 



Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓


📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:




Харесва ли ви публикацията и моя блог? 

Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти ! 
📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на cussivalo@yahoo.com 
Благодаря ви, приятели!


сряда, 11 септември 2024 г.

Шишчета със свинско, ананас и скариди / Easy Grilled Hawaiian Shrimp and Pork Kabobs Recipe



Преди години, когато за първи път чух термина сърф енд търф ( surf and turf) или, иначе казано -  комбинирането на червено месо и морски дарове, първо си помислих, че хората на Запад тотално са изплискали легена и всячески се опитват да си пробутат раците, пък било то с месо, за да ги преглътнем по-лесно. После, обаче, се сетих за култовата рецепта за пълнения шаран с кайма на мама, който обърна представите за пълнена риба на всеки, който я е опитал. Повечето хора, които познавах, включително и аз, просто си казвахме, че не обичаме шаран. Явно не го обичам, защото, за бога, няма рецепта, която да ми хареса, но ето, че се появи. Оттогава и съм доста по-широко скроена във вкусовите комбинации, защото човек може да яде мусака и таратор само определен брой пъти, преди да реши, че по-добре да рискува, но да хапне нещо различно.

 
Така за мое учудване и Ачо си поръча преди две лета на морето шишче сърф енд търф - говеждо със скариди. Не можех да повярвам на очите си, че "Човекът-Дюнер и Тройка кебапчета" не само опитва морска храна, но и в тази комбинация. Явно спомените му не са никак лоши, защото наскоро ме помоли да му спретна пак някакви шишчета, този път със скариди и свинско. На мен пък ми се хапваше ананас и ето как се появи днешната рецепта.


Не знам какво ми стана но щом запалих скарата у дома, пък било то и електрическа, от нея излезе джинът на желанията, забърка ми един коктейл с ананас и направи ей тези невероятно вкусни шишчета. Да си оближеш пръстите! БУКВАЛНО!
Че как иначе да хапнеш вкусни шишчета, ако не си поизцапаш ръцете?! Нека ви покажа как ги направих и дано ви вдъхновя да опитате нещо, което ще е твърде скъпо, ако го поръчате в ресторант, и  е твърде вкусно и лесно да пропуснете възможността да го пригответе  у дома :) 



Тази рецепта може да видите и във 



Необходими продукти:
500 г свинско месо ( бут, врат) 
250 г скариди
1 бр. малък  ананас
2 с.л. Picantina Grillhouse за червено месо
1-2 с.л. сос сладко чили по желание 
олио


Започваме като нарязваме месото на кубчета или по-малки парчета, за да се изпекат по-лесно. Овкусяваме ги с Picantina Grillhouse  за червено месо и малко олио. Слагаме толкова мазнина, че да стигне да намажем всички парченца месо много добре.


През това време обелваме скаридите ( аз не обичам да готвя с непочистени скариди, виждам, че на много места го правят, но за мен това е big no no) и нарязваме около половината ананас на кубчета. Прибавяме и ананаса към месото, като освен, че ще се овкуси с подправката, ще пусне от соковете си и ще направи месото още по-крехко. 

На метални или дървени шишове започваме да редуваме месо, ананас, скариди, както желаете и колкото желаете.

 

Слагаме шишовете върху добре загрята скара и печем от всички страни, като обръщаме периодично. Сега - всеки знае, че време за шишове не може да се каже с точност, защото ще зависи от вида на месото, колко големи са парчетата и разбира се силата на скарата, но най-добрият съвет, който мога да ви дам, е да гледате да направите всички компоненти на шишчето горе-долу с една големина, за да докосват скарата равномерно и второ... ами - опитвайте. Винаги опитвайте храната и не се чудете защо готвачът е дебел, когато все не му се яде. 



Готовите шишчета забучваме в останалата ни половина ананас и по желание ги глазираме със сос от сладко чили или с още от подправката смесена с мазнината от скарата. 


Кой казва, че скара се яде само лятото, когато може да ни бъде лятно и вкусно през цялата година с такива слънчеви рецепти. Гриловайте с вкус, хапвайте с апетит! 
 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓


📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:

Харесва ли ви публикацията и моя блог? 

Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти ! 
📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на cussivalo@yahoo.com 
Благодаря ви, приятели! 




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...