Есента е тук и вече съм една идея по-щастлив човек! Макар и лятно момиче, когато не мога да прекарам сезона на морето, поглъщайки миди и рибена чорба сякаш животът ми зависи от това ( понякога наистина ми се струва, че е така), предпочитам лятото по-бързо да свърши и да дойде вторият ми най-любим сезон, когато мога вече да спя без да си търся хладно място в леглото. Предвидливо съм си избирала легло от ковано желязо, та спейки една идея по-надолу, не само избягвам въртящите се на центрофуга крайници на Ачо, но и охлаждам краката си на желязото в долната част и само така успявам да преживея благоевградските летни жеги.
Замирише ли на печени чушки навън обаче, знам, че има светлина в тунела и ще мога да си поема глътка хладен въздух,
Светкито отбелязва, че и бебо е като мен, обича да спи на по-хладно, а преродената ми скандинавска душица често се обяснява защо той е без чорапи. Че не съм съвсем от нашите земи, поне душевно си пролича още повече тези дни.
При монтирането на новия климатик за кухнята с изненада установих, че да се монтира външно тяло "отвън", означава да ти го залепят на прозореца. Буквално! Бях толкова втрещена, че хора, които се занимават с това "професионално" няма да си направят труда да го сложат по-нагоре, по-надолу, по-далеч, а не като застана с детето на прозорец да гледам климатика???Защо, кажете ми защо в българина е останало такова отвращение от естетиката и всяко нещо, което трябва да бъда направено елегантно и добре е с цената на милиони преговори с майсторите, сякаш ги карат да се застанат на терасата ..и да се метнат от нея.
Жените си рискуваме живота за едни измити прозорци два пъти в годината поне, но господата майстори смятат, че удобството е най-доброто решение за тях и дотам. Как заспиват вечер, когато знаеш, че си могъл да направиш нещо хубаво, но си направил нещо грозно ???
Възхищаваме се на малките детайли, които правят домовете, улиците и сградите в чужбина да изглеждат чисти, нови и подредени, но имайки възможност да внесем такава практика у дома, веднага си казваме "Аааа нЕма се занимавам, важното е да ти е удобно, па дали е красиво все тая".
Естетиката развива душевността, красотата ще спаси света буквално, когато тя е във вътрешния ни свят, отношенията и работата, която оставяме след себе си, тя ни доближава до божественото и отдалечава от първичното, което мисли само за най-естествените си нужди.
Разбира се, сега с цената на още един загубен ден и предполагам още средства, ще го преместя тоз климатик, защото просто няма да ми даде мира, особено когато липсва логика!! ( В случая възможност да се сложи на по-добро места има в излишък)
За да успокоя нервната си система, реших да се отдам на красотО-правене, с този вкусен, лесен и изгоден есенен сладкиш със сини сливи. Няма нужда да ти струва много за да е хубаво, а вкусно пък със сигурност! Прави се и много бързо, както може да видите и във ВИДЕО РЕЦЕПТАТА ТУК!
Необходими продукти:
За "блатовете":
200 г кокосови стърготини
100 г захар
50 г масло и 50 мл олио
За крема:
1 л мляко
150 г грис София мел
100 г масло
150 г захар
1 ванилия
1 яйце
Още:
Около 1 кг сини сливи
Както винаги, приготвям продуктите на масата, отмерени по количества и на стайна температура.
Започваме като в тиган загряваме маслото и олиото, а към тях прибавяме кокосовите стърготини и захарта.
Разбъркваме докато кокосът пусне аромата си почне да порозовява.
Дърпаме от огъня и на същия котлон слагаме 700 мл от млякото и захарта за крема.
В купичка сместваме заделеното от литъра мляко, едно яйца, ванилията и гриса и разбъркваме на кашичка.
Когато млякото тръгне да завира, прибавяме тази кашичка и бъркаме докато кремът тръгне да се сгъстява. Грисът стяга доста, затова ви препоръчвам да оставите крема една идея по-рядък и да не позволявате млякото да извира прекалено.
Към готовия крем интегрираме маслото, което ще го направи не само по-стабилен след охлаждане, но и по-ароматен.
В подходящ съд слагаме половината от кокоса и 4-5 супени лъжици от крема и разбъркваме на паста. Разпределяме тази паста като основа в тавичката, притискайки по дъното.
Отгоре нареждаме разполовените и почетени от костилката сливи. ( Може да ги наредите и по-плътно, ако искате да има повече плод)
Отгоре изсипваме остатъка от крема, притискаме или заглаждаме, в зависимост от това колко е стегнал и разпределяме останалата част от кокоса.
Пъхаме десерта да се запече във фурната на 180 градуса за около 20-30 минути или поне при мен толкова му беше нужно.
Охлаждаме и разрязваме на квадрати. Толкова е лек и кремообразен, а киселите сливи придават една свежест и ухание на есен.
На свекито все не й е достатъчно сладко, та взе да си търси пудра захар и мед отгоре, ама май прекали. Не можа да го дояде и каза "ти ми каза, че така ще стане, ама аз дай да сложа, та сега не мога да го изям"
Съжалих я жената, че накрая направих и един плътен захарен сироп, с който залях сладкиша, макар това действие да липсва от клипа, според нея така е още по-добре.
Аз не мога да ви кажа как е по-добре, на мен всякак ми е сладко, но не винаги ми се ядат сиропирани десерти.
Ако не обичат кокос обаче, или все ви се навира кокос между зъбите ( разбрах, че и това е голям кахър за някои от вас) може да смените кокоса с галета ( само че сложете двойно- 400 г) или смес галета и някакви млени бадеми или други ядки.
Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята,
а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! !
Потърси ме още във Фейсбук Тук и Тик Ток Тук!
Бъдете здрави и добри,
всичко друго ще се нареди!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
