Показват се публикациите с етикет чуждестранна кухня. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет чуждестранна кухня. Показване на всички публикации

четвъртък, 22 октомври 2026 г.

Кюнефе с кори за баница / Künefe Made with Filo Pastry Sheets


Октомври има едно много неприятно свойство – денят се свива, а списъкът със задачи по никакъв начин не проявява желание да се свива с него. 

Докато се усетиш, си приключил работа, взел си детето от градина, направил си задължителния пазар, после задължителния „пазарък“, а междувременно сте успели да минете и през две площадки. Две! Защото явно една не е достатъчна за едно дете, което има неизчерпаема енергия.

И при какви условия се прибираме вкъщи след тези два гастрола по площадките? Обикновено или с рев, или с поредната измама от страна на родителя от типа: „Хайде да се прибираме, защото вкъщи те чака нещо много интересно!“ 

Ама поне тази измама понякога работи.

И понеже през октомври вече не ми остава нито време, нито желание да обикалям половината град в издирване на някакви специални продукти, все повече оценявам онези универсални неща, които можеш да използваш за сто различни рецепти.

Като корите за баница, например.

Оказва се, че с тях можеш с огромен успех да замениш кадаифа в кюнефето. И не само че можеш – има хора, които даже предпочитат този вариант. Корите стават чудесно хрупкави, сиренето вътре се разтапя, а после идва онзи момент със сиропа… и вече знаете накъде отиват нещата. 

А, аз си признавам – харесва ми идеята да се приберем вкъщи и да ни чака нещо сладко.

Спокойно, не тъпча детето с толкова захар.  Даже за мое щастие още не е проявило особен интерес към сладкото. Но виж, майка му понякога има нужда да я чака вкъщи добре изстуден, сочен и сладък десерт.

А ако мъжът ми го гарнира с топка ванилов сладолед и чашка узо… 

Е, тогава вече знам, че семейният живот си има своите предимства.

Колкото и понякога да ни бяга по площадките. 

Tази рецепта може да видите и във 

Кюнефе с кори за баница (24 см) 

Продукти:
250 г фини кори София мел
100 г краве масло, разтопено ( и малко меко за намазване на тавата) 
250 г моцарела за пица или несолено/малосолно сирене, което се топи добре
2 с.л. шамфъстък или орехи, по желание

За сиропа:
150 г захар
120 мл вода
1 ч.л. лимонов сок
1 ч.л. розова вода или ванилия, по желание

За поръсване:
30–40 г шамфъстък, ситно смлян


Първо приготвяме сиропа. Слагаме захарта и водата в малка касерола и варим около 5–6 минути, след като заври. Добавяме лимоновия сок и махаме от котлона. Ако използваме розова вода, я добавяме накрая. Оставяме сиропа да се охлади.

Корите нарязваме на много тънки лентички. Целта е да получим нещо като фини „нишки“. Запичаме за кратко в сух тиган, за да ги изсушим леко.

 

Слагаме половината кори в добре намазана с масло тавичка ( диаметър 24 см) и ги притискаме леко с ръце, за да получим равен пласт.


Отгоре разпределяме сиренето, нарязано на тънки филийки. ( Ако имате грис у дома, може поръсите отгоре леко – той ще помогне да се поеме излишната влага от сиренето.) 


Покриваме с останалите кори и отново притискаме добре. Заливаме с разтопеното масло, като се стараем да попадне навсякъде.

Печем в предварително загрята фурна на 180°C без вентилатор около 35–40 минути, докато кюнефето стане добре златисто и хрупкаво отгоре.


И тук идва важният момент: студеният сироп върху горещото кюнефе. 

Щом го извадим от фурната, веднага го заливаме равномерно със студения сироп. Оставяме го 5–10 минути да го поеме.


Поръсваме обилно със смлян шамфъстък и сервираме топло.


Очаквайте разтеглива сърцевина и божествен баланс на сладко и леко солено от страна на сиренето. Понякога това ни трябва точно в края на седмицата - нещо да балансира сладките и солените моменти от седмицата. Лично аз мога да се балансирам с едно-две парчета, но не съдя хората, които имат нужда от повече :) Ако ви се намират фини кори у дома, пробвайте тази рецепта, а после ми пишете в коментар отзивите си ;) 


Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3



четвъртък, 8 октомври 2026 г.

Македонски десерт с розен кори / Chocolate Dessert with Rozen Pastry Sheets

 

От сега си представям думите ви: „Откъде сега да го намеря това?“  И знам, че не е никак честно от моя милост да ви поставям толкова трудна задача ей така, от нищото, в октомври месец, но не мога вече да държа настрана тази рецепта.

Приготвих я за първи път през 2024 г. и знам, че си заслужава човек да издири малко връзки, за да се сдобие с тридната съставка. Става въпрос за тези вкусни, тънки кори – „розен кори“, които в Македония продават под път и над път.

Аз, както съм от Македония, край дето се вика, в двора ми е  – отскачаме до Делчево и купуваме. А в града се мотаят македонци наляво и надясно и изпълняват шопинг поръчки. Хубаво е да се добиете с поне няколко пакета, защото един няма да ви стигне.

Десертите с тези розен кори са няколко вида, но аз ще ви покажа любимия ми досега и ви гарантирам, че такъв ще стане и за вас. 


Интересното е, че именно известната благоевградска торта е подобна, което за пореден път затвърждава македонската ни връзка. Но да не почваме политически дебати, които са лесно разрешими – супер лесно, само като използваме мозък. 

Десертът е супер вкусен – шоколадов, кремообразен, а самите кори са толкова нежни, тънки и деликатни, че дори и да искате да ги замените с нещо друго, няма да стане.

Така че – ако имате откъде да се сдобиете с „розен кори“, взимайте няколко пакета. Тази рецепта си заслужава!

Tази рецепта може да видите и във 
Необходими продукти:
1 пак. розен кори ( 430 г)
400 г захар
500 мл вода
300 мл млени бисквити
250 г масло
100 черен шоколад
Глазура:
100 г шоколад
150 мл прясно мляко
70 г масло

Започваме, като карамелизираме захарта, като внимаваме да не я прегорим, за да не стане горчива. Когато достигне красив кехлибарен цвят, внимателно добавяме водата. Оставяме на котлона, докато карамелът се разтвори напълно и получим гладък сироп.

 

След това добавяме маслото, което предварително сме нарязали на кубчета, за да се разтопи по-лесно. Прибавяме и шоколада и разбъркваме, докато всичко се разтопи и получим гладка, еднородна консистенция.

 

Към нея прибавяме смлените на ситно бисквити и разбъркваме всичко докато получим хубав шоколадов крем. 

 

Ето тук ви показвам и как изглеждат корите. Може и да има и други марки, но лично аз само тези съм купувала. 


Разпределяме крема върху корите и ги редим плътно една върху друга. 


След като наредим всички кори и крем, поставяме нещо тежко отгоре. Аз използвах една тавичка, която покрива целия десерт, а върху нея сложих тежест. Прибираме в хладилника и оставяме да престои няколко часа, а най-добре – цяла нощ. Така корите ще поемат от крема, десертът ще се стегне добре и ще стане още по-вкусен.


На следващия ден заливаме десерта с глазурата, приготвена от всички съставки. Оставяме я леко да се охлади, преди да я нанесем – трябва да е все още течна и нежна, за да се разпредели лесно върху десерта.

Оставяме десерта да се охлади добре, след което го нарязваме на парчета и сервираме.


 

И ако стигнахте дотук – значи вече сте готови за най-хубавата част. Направете го, опитайте го и после ми кажете дали не съм била права.


А какво да очаквате като вкус? Представете си нежни, тънки кори, напоени с плътен шоколадов крем с лек карамелен нюанс, а отгоре – фин шоколадов слой, който допълва всичко това. 


Десертът е едновременно богат и нежен, с приятна сладост и онзи дълбок шоколадов вкус, заради който едно парче просто не стига. 
Ако го направите, не забравяйте да ми оставите отзиви в коментар, а дотогава: 

Бъдете здрави и добри, всичко друго ще се нареди!



Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3





събота, 26 септември 2026 г.

Торта "Аржентина" / Argentinian Chocotorta (No-Bake Chocolate Cake)


Ако има десерт, който аржентинците могат да нарекат своята любима торта без дълго обсъждане, това е „Chocotorta“ – торта, която е толкова популярна в Аржентина, че присъства на рождени дни, празници и всякакви поводи, а през последните години дори се превръща в любим десерт в ресторантите. И честно казано, напълно разбирам защо. 

Това е една от онези гениални рецепти, при които почти няма какво да объркате – няма печене, няма блатове, няма сложни кремове и не е необходимо да имате диплома от сладкарската академия. Има шоколадови бисквити, кафе, карамелен крем и малко кисел крем, който балансира сладостта и прави цялата комбинация много по-лека и приятна.


А главният герой тук е dulce de leche – аржентинският карамелен млечен крем, който за тях е почти национално богатство. Слагат го навсякъде и в количества, за които ние вероятно бихме казали „Това май е малко прекалено“. Те пък вероятно биха отговорили: „Не, това е точно толкова, колкото трябва“. 

Историята на тортата също е любопитна – рецептата се появява първоначално на гърба на опаковка с шоколадови бисквити като начин да се популяризира продуктът. Само че явно маркетинговият ход е проработил малко по-добре от очакваното, защото днес Chocotorta е един от най-разпознаваемите аржентински десерти.


Тайната е в простотата, но има един важен момент – тази торта не трябва да се яде веднага. Оставете я да престои поне една нощ, а най-добре ден-два в хладилника. Бисквитите омекват, кремът попива в тях, вкусовете се смесват и от хрупкава бисквитена торта постепенно се превръща в нещо нежно, кремообразно и почти с консистенция на тирамису.

И така стигаме до моята версия на торта „Аржентина“ – без печене, с шоколадови бисквити и онзи прекрасен карамелен вкус, който прави всяка хапка опасно лесна за повторение. 🍫🤎


Tази рецепта може да видите и във 

Необходими продукти:
400 г дулсе де лече ( варена сгушенка)
500 г крема сирене ( или заквасена сметана) 
400 г шоколадови бисквити
250 мл силно кафе ( или шоколадов мляко) 
100 мл сметана
100 г черен шоколад

Започваме с приготвянето на крема. Разбиваме крема сиренето и карамела до получаването на гладък и пухкав крем. Някои хора използват заквасена сметана за по-свеж вкус, но аз лично предпочитам комбинацията с крема сирене, защото леката му киселинност балансира сладостта на карамела и прави крема много по-приятен.

Приготвяме си кафе, а ако десертът е предназначен за деца, спокойно можем да го заменим с мляко с какао. Ако пък искаме съвсем да преминем в отбора на възрастните, добавяме малко ром или друг ароматен алкохол към кафето – за да засилим огнените страсти в този иначе невинен десерт. 


На дъното на форма за торта започваме да подреждаме шоколадовите бисквити, като предварително ги потапяме за кратко в горещото кафе. Не ги оставяйте да се напояват прекалено дълго – целта е да омекнат, но да запазят достатъчно структура, за да не се превърнат в шоколадова каша още преди тортата да е готова.

Аз ползвах бисквити закуска, но ако имате други любими бисквити, ползвайте тях. Редим така бисквити, крем, бисквити крем и така докрай.  

 

Посочените продукти ще ви стигнат за торта с диаметър около 22–24 см.

По традиция тази торта се украсява съвсем семпло – с още малко карамел и натрошени бисквити. Но кога аз съм се спряла пред възможността да вкарам малко помпозност и драматизъм дори в най-простия десерт? 

Затова реших да я завърша с малко шоколадов ганаш. Приготвяме го, като кипваме сметаната и към нея добавяме ситно нарязания шоколад. Разбъркваме, докато шоколадът се разтопи напълно и получим гладък, лъскав и копринен шоколадов сос.


Оставяме ганаша да се охлади до стайна температура, а през това време тортата вече трябва да е добре охладена и стегнала. Заливаме отгоре и оставяме шоколада да се разтече красиво по повърхността.

И ето как една семпла торта с бисквити и карамел внезапно придоби вид, сякаш има повод да празнува нещо много важно. А всъщност поводът може да е съвсем прост – просто ни се е прияло нещо вкусно.



Най-хубавото е, че това е десерт, който става още по-вкусен с времето. Оставете го една нощ в хладилника и на следващия ден ще имате мека, сочна и кремообразна торта, в която всички вкусове вече са се сприятелили.


Торта без печене, без сложни техники и без излишна суета – просто шоколад, карамел и много удоволствие във всяка хапка. 

И ако аржентинците са измислили това като начин да използват шоколадовите си бисквити, аз лично смятам, че са свършили чудесна работа.
Опитайте и вие, а после задължително ми споделете в коментар колко парчета успяхте да изядете.


Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓


👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3



сряда, 9 септември 2026 г.

Бразилски хлебчета / Brazilian Cheese Bread (Pão de Queijo)




Понякога си мисля колко много са се променили кухните ни през последните десетина години. Не толкова като обзавеждане, а като продукти. Ако някой ми беше казал преди петнайсетина години, когато за първи път опитах тези прословути бразилски хлебчета в ресторант Happy, че един ден ще си ги приготвям у дома, сигурно щях да го погледна с недоверие. Не защото рецептата е сложна, а защото тогава нямах никаква представа какво е брашно от тапиока.

Днес обаче времената са други. Брашното от тапиока вече спокойно може да откриете в магазините за здравословни храни, в DM, да си го поръчате онлайн, а аз с най-голяма изненада го намерих дори в кварталното магазинче. Явно светът върви напред. Остава само да измислят как калориите да вървят назад.

Тези хлебчета са естествено безглутенови, приготвят се лесно и са едни от най-пухкавите, които съм правила. Отвън имат фина коричка, а отвътре крият онази еластична, разтеглива сърцевина, която кара всеки любител на сиренето да възкликне: „Още едно само...“. За съжаление не успях да уловя този момент на снимките, но във видеото към рецептата ще го видите в целия му разкош.

Тъй като вкусът им зависи основно от сиренето, не правете компромис с него. Аз избрах продуктите на Дестан, защото са с наситен млечен вкус и се разтапят чудесно, превръщайки всяка хапка в истинско удоволствие.

А сега остава само да си отделите половин час, да извадите хлебчетата още топли от фурната и да се убедите защо тези хлебчета все още се предлагат в менюто на Happy толкова години по-късно.

Необходими продукти:
250 мл прясно мляко
100 мл олио
250 г брашно от тапиока
1 щипка сол
1–2 яйца
200 г настърган кашкавал
50 г сирене на конци, настъргано (или пармезан)


В касерола смесваме прясното мляко, олиото и солта. Загряваме до кипване, след което сваляме от котлона. Прибавяме наведнъж брашното от тапиока и разбъркваме енергично с дървена лъжица, докато получим гладко, гъсто тесто, подобно на парено тесто.

Оставяме сместа да се охлади за 5–10 минути. След това прибавяме едно яйце и разбъркваме добре. Ако тестото е твърде стегнато, добавяме и второто яйце. Трябва да получим меко, леко лепкаво тесто.

Накрая добавяме настъргания кашкавал и сиренето на конци (или пармезана) и разбъркваме до равномерното им разпределяне.


С леко навлажнени ръце оформяме топчета с големината на орех или по желание използваме пош за по-интересна форма. Подреждаме ги върху тава, покрита с хартия за печене, като оставяме разстояние между тях, защото леко ще увеличат обема си.

Печем в предварително загрята на 190°C фурна за около 20 минути, или докато хлебчетата станат приятно златисти.



Поднасяме ги още топли. Отвън са с фина коричка, а отвътре – еластични, въздушни и изпълнени с богатия вкус на разтопен кашкавал. Чудесни са както самостоятелно, така и като гарнитура към супи, салати или месни ястия.


Аз ги хапвам понякога и за закуска, ако са ми останали в кутийка - все така мекички и вкусни. 
Опитайте ги, но внимавайте - водят до пристрастяване. 


Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓


👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 


👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...