Коледна торта шах-мат / Christmas Chess board cake

Весела Коледа, човечество!

Нека бъдем живи и здрави и да създаваме красота и добротата за всичко живо около нас - хора, растения и животни! Нека страховете ни пазят само от злополуки, а не затварят сърцата ни! Нека с духа на празника успяваме да си върнем малка част от детското вълнение покрай подаръците, светлинките и уюта на дома. Нека любов извира от сърцата ни и я даряваме не само на близки и познати, а намерим място и за всеки човек, който се нуждае от протегната ръка. Надявам се магията на Коледа да ни направи по-далтонисти относно това което ни различава, и започнем да виждаме повече нещата, по които си приличаме.

И макар празникът да се свърза повече със семейството, нека не забравяме, че има хора, които го посрещат сами. За да си добър човек и да обичаш обаче не значи, че трябва да имаш семейство, деца или да си от правилната религия. Трябва просто да виждаш своята роля в света като такава, че да го прави по-добро място за живеене за всеки един от нас. 

Аз благодаря на всеки от вас, който ми писа за празниците, изпрати снимки на своите сготвени ястия и като мен, отдаде безброи часове труд в кухнята, за да може да създаде малко повече красота за любимите си хора. Обещавам, че ще кача втората част от снимките след празниците, тъй като съм се отдала изцяло на любимите си хора, далеч от интернет и всякакви задължения, освен техните нужди.

Благодаря на всеки, който се включи в една от моите благотворителни инициативи и успяхме да закупим малко подаръци и книжки за дом за възрастни хора с деменция, а аз дарих част от моите десерти за различни благотворителни кампании, както приканих и вие да направите с част от вашите. Благодаря специално на Марта и Алекс, които ми изпратиха подаръци без да очаквам и се радвах на тях като малко дете, та и под моята елха се навъдиха дарове от приятели-читатели <3

Открадвам няколко мига от близките си, за да мога да пожелая на вас, защото и вие за мен сте такива, да споделим една красива и топла Коледа, последвана от една много по-спокойна и успешна 2019-та година.

 Сигурна съм, че макар да си пожелаваме здраве, щастие и късмет, със сигурност в годината ще ни случват хубави, но и неприятни неща, но кое ще надделее - никой не може да знае. 

Аз бих искала да си пожелая да запазим присъствие и вяра в доброто и да не забравяме, че докато отваряме очи на Коледното утро, всичко може да се промени за по-добро.

Вчера например, изпълнена с огромна топлина от целия празник и малкия ми племенник, който ме гушка и изпива цялото ми внимание реших да напиша една празнична публикация посветена на всички вас, хората, с които деля своето ежедневие, а дори не познавам лично. 

Писах, писах ли писах, толкова красиви неща, които изливаха от сърцето ми и си казвах, "е,  това е много хубаво, добре го казах". Писах докато всички се бяха събрали да гледаме филмче около камината, а елхата ухаеше до нас и накрая стана грешка и цялата публикация изчезна. Бях съкрушена!!! Знаех, че няма да мога да напиша всичко така както съм го почуствала отново, нито мога да върна три часа от живота си и късно вечерта да започна от начало.

Признавам си пуснах си някоя сълза, защото знаех, че семейството ми няма да оцени факта ако втори ден съм на лаптопа по време на семейни занимания. Качих се гора с малка ярост към целия ден, седмица, година, изтощението от целия празник и въобще месеца на печене и готвене и пустите му рецепти. Може би защото успях и да се разболея от дъждовното холандско време или защото малкия ти кашля в лицето докато ти говори, но към края на годината се чувствам като стафида. 

Тази сутрин обаче, въпреки че бях решила да пропусна статията, какво пък толкова, на дали някой ще забележи от собствените му празнични занимания дали съм писала или не, но щом отворих очи, първата ми мисъл бе "Коледа е!"

Ноата се бе събудил в съседната стая и го чух да пита " Лаля, Ляля", та знаех, че двегодишното му дупенеце ме търси,а под елхата има доста подаръка, които чакат да бъдат отворени. 

Още рошави и сънени, всички се измъкнахме от леглата и се запътихме към отрупаната от снощното пиршество маса. Открадвах си няколко минути да ви напиша набързо моите пожелания, а след това и рецепта! 

Затова и преминавам направо към нея, защото нямах търпение да ви почерпя с нещо супер празнично и красиво!!

 Една торта, с която завършвам троицата от рецепти в стила шах-мат, първата, която ви представих за годишната на блога, класическата рецепта за шах-мат тук и втората,  лесна, само с един блат и много крем тук.

Ето я и коледната шах-матна торта, която замислях от доста време, защото знаех че на празник може да си позволят и най-стриктните да хапнат малко хранителни боички, все пак не е всеки ден. 

Спрях се на вкусове от сметана и шампанско за крема, а за сглобяването отново използвах само два блата, но с три цвята, които само на пръв поглед изглеждат сложни, но аз съм направила схема и всичко,което ви трябва за да я приготвите без проблем :) А ето  самата рецепта:

Необходими продукти:

За един блат с размер 24 см 

3 бр. яйца

2/ 3 ч.ч. захар*

2/3 ч.ч. брашно

1-2 с.л. олио

1 ч.л бакпулвер

хранителна боя ( червна и зелена)

За крема:

500 мл сметана ( сладка)

200 г цедено кисело мляко ( или маскарпоне)

200 мл сладко шампнаско ( или бяло вино)

около 2-3 с.л захар

2 ванилии

1 пак. желатин

За сиропиране:

захарен сироп или светъл компот ( праскови, кайсии и т.н)

За украса:

Бита сметана, 

трохи от блата, 

желирани бонбони, 

ганаш

*ч.ч.=200 мл

За рецептата ни трябват общо два блата с този размер, единия зелен, а другия червен. И двата се приготвят по следния начин, като продуктите по-горе са за един блат.

Разбиваме яйцата със захарта на пухкав крем. Прибавяме малко по малко от брашното и бакпулвера.

                             

Накрая прибавяме малко и разтворените в малко олио боички, така че да се поличи хубав наситен вят на всеки един от блатовете.
Имайте предвид, че боите потъмняват леко с времето и след изпичане, затова не бива да ви притеснява много и да са светли. Все пак коледното червено е радостно :)
Слагаме сместа за блата в тавичка, леко намаслена и застлана с кръг хартия за печене на дъното и печем в предварително загряна фурна на 170 градуса за около 25-30 минути.

                             

Оставяме блатовете да се охладят добре след изпичане, като изравняваме с нож, ако са се издули на места. Оставате трохичките за украса.

Докато блатовете се охлаждат, приготвяме крема. Слагаме желатина като го оставям първо да набъбне в малко студена вода, както е написано на опаковката.

Слагаме шампанското да се затопли на котлона. ( Може и някакво сладко бяло вино)

                           

През това време разбиваме сметаната със захарта на пухкав крем. Моята сметана бе подсладена ( растителна, тъй като бухва повече и ми е по-удобна за работа, тъй като не се пресича), но вие може да ползвате и неподсладена, стига да става за десерти и да добавите повече захар. След това прибавяме ванилиите и цеденото мляко, което може да замените с маскарпоне. В единия вариант кремът е по-лек, а в другия по-богат. Може да го обогатите и още, с половин пакетче крем Оле ванилия или друг светъл инстантен пудинг, които имате, тъй като в различни страни има много варианти за празнични аромати.

                           

Слагаме набъбналия желатин в горещия алкохол и бъркаме докато се разтвори. След това оставям да се охлади за няколко минути, докато стане хладко и го прибавяме на тънка струйка към крема.

Следваща стъпка е да изрежем блатовете. С помощта на чинийки и чашки или някакви шаблони изрязваме четири концентрични кръга от всеки балт, с големина от около 2 см.

Тъй като аз исках тортата да е с три цвята, единия от който е крем се наложи да си направя една схема за сглобяване на цветовете, която ми помогна да си построя блатовете, къде да има празни места. Ето я и нея:

Ето така трябва да подредите и вие вашите блатове, заедно с празните места, като започнах подредбата с комплекта блатове, най-отпред на снимката, защото счетох, че ще ми е най-лесно.

Слагаме първия комплект блатове, заедно с празните отстояния и сиропираме със захарен сироп. ( В моя сложих още малко шампанско)

Запълваме празните места с крем.

Отгоре слагаме най-малкия комплект блатове, най-отгоре на снимката, със зелената среда, като ги поставяме на съответните места, за да паснат после шарките. Сиропираме и отново запълваме с крем.

Завършваме с третия комплект блатове (в средата на снимката), те са и най-много, четири на брой, като разпределяме остатъка от крема и отгоре.

Пъхаме тортата да стегне за няколко часа в хладилника, при мен за цяла нощ ( знаете, че аз така правя)

На следващия ден я украсяваме по желание, като аз се спрях на украса от още бита сметана, за измазване и розички, трохите от блатовете, малко ядлив брокат, шоколадов ганаш и едни супер симпатични желирани бонбони, които взех насипно.

Толкова много се вълнувах дали ще е станала както и си я представях в разрез, че отрязах ли парчето въздъхнах като бебе пред лампа.

Тортата е една малка коледна приказка и вярвам,че всеки ще се наслади на този невероятен вкус и комбинация на нежен крем и сочни блатове.

Аз ви отрязвам парченце и ви пожелавам една чудесна и магическа Коледа и нека малките несполуки да не спират желанието ни за живот, а загубените статии и неизживяните мечти да са само повод да си създадем още по-добри!

П.п. 1 Тези дни ще оставам по нощите, но трябва да ви предложа още три чудесни рецепти за Нова Година, които обезателно трябва да опитате! :)

п.п.2 Моля да ме извините за невъзможността да отговря всички съобщения в блога и на страницата във фейсбук, но се опасявам, че някаква част ще трябва да оставя за след празниците.

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Торта ”Коледна приказка” / Cake "Winter's Tale"

Остава съвсем малко дни до Коледа, затова в сряда е се гощавам с торта. По-сладка сряда има ли от тази? За мен започна сладко от сутринта ( или вечерта), когато моята приятелка по писмо ми написала поредния си разказ.

 Имам си едно такова приятелче, с което ни делят километри, часове, време, преживявания, но все едно сме една душица, разпръсната ма две и макар да сме се виждали само веднъж, да прочета нейните мисли е все едно да чета лявата половина на мозъка ми да си говори с дясната. Не знам кой ден с кой крак ще стана и дали ще съм весела, или скептична, не знам и тя как ще е, но веднага щом намерим време си пишем "по-малко" ( казвам по малко, но всъщност седнем ли да пишем нещата са глобални)

 Говорим за ежедневието, връзки, спомени, семейство, деца, роднини, манджи, клюки и каквото душа ти иска, без цензура, без обмисляне, като някакъв поток, който се излива от сърцето ти и достига до човека, който си сигурен, че ще го разбере по най-истинския и верен начин. И като се замисля, че тя беше просто един от вас. Човек, който ме четеше всеки ден, от далечна страна, когато пишех, а не знаех, че пиша за нея. 

Думите са силно нещо, както ви споменах в и предишната си публикация и все повече се убеждавам, че ако имаме глас и го използваме, ще достигне до тези, които могат да ни чуят и разберат. 

Аз се участвам щастлива днес, защото в края на тази изтощителна 2018-та година, годината на разделите и какво ли още не, се сдобих с много хубави хора около себе си и Марта е един от тях. 

На нея и показах първа днешната торта, която искам да споделя с вас, макар и тя като вас, да й се любува само на снимка. То и аз не и се любувах много, защото свърши за отрицателно време и за това може да съжалява само дебелата Люси от 2019-та, защото празнично настроената и навлечена да не й личи Люси от 2018-та хич не и пука :) 

Тази торта е част от рецептите, които направих с любимците ми от Др. Йоткер ( вижте рецептите тук)  и макар някои от вас да не одобряват използването на готови кремове, аз не веднъж съм споделяла, че те са необходимост за много домакинства, начинаещи готвачи, условия и определено улеснение за приготвянето на сладкиши, когато имаме нужда.

Така решена да ви представя една много лесна торта, която използва два от готовите крема, но усещането за тортата е като на бутикова такава, и е идеална за любителите на меките, мус торти, в които има експлозия от вкусове. Затова й дадох името "Коледна приказка", защото наистина ще се почуствате като в такава. Но няма да ви бавя повече, ето и самата рецепта, която може да видите и в страницата на Др. Йоткер! 

Необходими продукти:

Блат:

4 бр. яйца

4 с.л. захар

2 с.л. пшеничено брашно

2 с.л. какао Dr.Oetker

Желе:

200 г вишни (замразени)

200 г захар

200 мл вода

1 пак. желатин Dr.Oetker

Захарен сироп:

200 г захар

200 мл вода

1 пак. Захар с аромат ром Dr.Oetker

Крем 1: 

1 пак. Крем Оле страчатела

400 мл прясно мляко

Крем 2:

1 бр. крем за сладкиши шоколад Dr.Oetker

250 мл прясно мляко

2 - 3 с.л. пудра захар

 За блата:

Започваме с направата на блата. Отделяме жълтъци от белтъци и разбиваме белтъците със захарта на твърд сняг. След това прибавяме един по един жълтъците. След това спираме миксера и пресявайки бавно и внимателно интегрираме брашното и какаото в блата, като разбъркваме с бавни и въртеливи движения, така че да запазим въздушността на сместа. 

Изсипваме във форма за торта с размери 24 см, застлана с хартия за печене на дъното. Печем в предварително загрята фурна на 150 градуса за около 25-30 минути. 

Не отваряме фурната преди 20-тата минута от печенето и охлаждаме блата постепенно, на открехната врата, за да не спадне.

Захарен сироп

Докато блатът с е пече, правим сиропа за сиропиране като слагаме водата и захарта да заврат на котлона. След като кипнат, намаляваме температурата и оставаме да къкри на тих огън 10 минути. След това махаме от огъня и прибавяме ромовата захар.

На съседния котлон, в касерола слагаме замразените вишни, захарта и водата, като водата зависи от количеството течност в самите плодове. Оставяме тази смес да заври, а след това махаме от огъня и прибавяме оставения предварително да набъбне желатин в студена вода. Разбъркваме в горещата смес, докато желатинът се разтвори.

Разпределяме вишните във форма за мъфини (или малки чашки) с дебелина на сместа около 1-2 см. Оставяме да стегне напълно.

                             

След като блатът е готов и изстинал, разделяме на две части с помощта на дълг нож.

Сиропираме със захарния сироп и разпределяме от желираните вишни по целия блат.

Разбиваме едно пакетче крем Оле Страчатела на гъст крем и го изсипваме върху желето. Завършваме с втората част на блата и сиропираме отново. Прибираме тортата във фризера.

                             

След като тортата стегне, изваждаме я от формата и я прехвърляме в по-голяма форма за торта, с размери 25 см. Изсипваме отгоре предварително разбития на мус шоколадов крем за сладкиши с шоколадов вкус така че да облее страните и повърхността равномерно. Прибираме отново в хладилника да стегне за още един –два часа. 

Завършваме украсата с бита сметана и останалата ни част от желето.

Съвет: За по-изявени пластове, може да сложите две пакетчета Страчатела за белия пласт, но е хубаво да използвате едно пакетче желатин за стабилизатор в случая.

Украсих тортата с бита сметана, крокан и малко от останалото ми желе, но съм сигурна, че вие може да измислите и още по-празнична украса, мен ръцете ми трепереха да я опитам, та едвам се сдържаш да не забия виличка в нея. Тя не е толкова необходима, защото и с лъжичка ще се яде, тъй като е изключително мека и пухкава!

Аз ви оставям да планирате следващата вкусотия в коледното меню и се захващам със другата  изненада, която съм ви подготвила ;) 

Прекрасна седмица, приятели! 

 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Тиквеник / Tikvenik - Bulgarian pumpkin rolled phyllo pie

Имах нужда от почивка този уикенд и макар да не успях да си открадна целия за мен, неделята беше просто всичко от което се нуждаех. "Ден на велико лежане" - както го наричаме в нашето семейство, където причина да сваляш пижамата няма, почти целия ден си в леглото, завит като сармичка и си примъкваш рани лакомства от кухнята - мандаринки, кафенце, палачинки, шоколадови бонбони и каквото душа ти там иска. 

Гледах един от любимите си филми "Студената планина" и се наслаждавах на светлинките и коледната украса у дома, докато навън валеше пухкав сняг. Тъй като си отпочинах добре, завърших всичко това с късно кино в полунощ, където не знам от къде намерих сили и успях да навлека някакви дрехи, и без грим ( и гребен, повтарям гребен) се запътих към киното с надеждата, че малко са идиотите като мен, които ще излизат по среднощ в неделя на тая поледица. 

За мое " щастие" "идиоти" не липсваха и не случайно се оказаха мои познати, които успяха да се насладят на моя неглиже вид, който се опитвах бързо да прикрия в тъмния кино салон.

 (По дяволите, аз излизах от леглото, за да си догледам последния филм за деня - защо не раздават юргани във киното??!@! ) 

Истината е, че имах отчайваща нужда от почивка . Последните дни на седмицата бяха толкова натоварени, че не само се разболях, но взеха да ме изкарат извън нерви в пощенската станция, когато една служителка успя най-накрая да изсмуче какъвто и да е останал коледен дух в мен.

 Бях тръгнала както винаги в края на деня да вършея по задачи, тъй като светлината на деня се пази за готвене и снимки, та от една задача и на друга, трябваше да ида да прибера един да наречем служебен колет от пощата. Още преди него, двама "господа- анцузари" бяха решили, че е забавно да ми препречат пътя и да не ми позволят да мина, защото явно им е скучно и това е идеален начин да заговориш някоя "мадама", като се смееха гласно, че се опитвам да им избягам. 

На гишето пък вече ме чакаше Гринч, която въпреки поздравите ми, личната карта и кръвната проба, която се изисква да си взема пратката, пак не благоволи да каже нещо. След като я уведомих, че трябва да заплатя колета, тя си измърмори нещо от рода " Ми дайте ми бележката", а а й казах,  че се намира вътре.  "Ми отвори си го", отговори тя с някакво задоволство, че сякаш ми дава урок против мързел. Дали защото не ми беше добре вече от дни, но не се сдържах да й кажа " Можете да ми го кажете по-учтиво, подробно, да ме погледнете. Ние гражданите откъде да знаем какво се очаква от нас, като ваши колеги процедират по друг начин". Тя се изхили и попита: " Е, па кой ти е отварял колета", а аз й казах :" Един ваш колега, мъж, беше много любезен, правеше това вместо нас", и тя :" Ми той не работи вече тук" 

Направо ми идеше да и допълня, че явно човекът на е преминал теста за безхаберие и арогантност, за да остане на работа в тъпата им поща. Казах само "Бихте могли да казвате, "ако обичате, заповядайте и моля", все пак сте на пост, който го изисква". Усмивката и стана вече още по-нагла, отговаряйки ми под носа си, все още забила поглед в клавиатурата, тъй като явно зрителния контакт е забранен в пощата, и си промърмори " Да, бе! Ще ви казвам аз, "ако обичате и моля". Щеше ченето да ми падне на пода, да го събирам после цяла седмица, но вече изтощена от сблъсъкът и невероятната некомпетентност просто казах: "След като учим децата да го правят, вие нямате извинение". 

По някаква магия на природата вещицата от дивия запад Благоевград млъкна и накрая все пак й пожелах лека работа и приятен ден, а тя, разбира се нищо не каза, вярна на убежденията си, че трябва да поддържа реномето на държавата.

По път за вкъщи, опитвайки се да се отърся от целия негативизъм срещнах разни познати, които поздравявах отдалеч, пожалвайки им весели празници, но отново "нищо" като отговор. Ясно е, че мизерията и несправедливостта са господари в тази страна, но какъв е смисълът да празнуваме празник, честващ доброто и любовта към ближния, ако не го правим наистина. Тогава всичко е просто храна. Запътих се към вкъщи с идеята, че още днес ще зарадвам някого, с нещо, което мога да направя за него. 

Бях си записала желанието на Диана Бонева, която ме помоли за рецепта за тиквеник и реших, че е идеалното нещо, в което да канализирам малко положителни емоции.

Спретнах рецептата за тиквеника на мама, който е много вкусен и макар да си призная, не ми е най-любимия десерт като цяло, чак когато си го направих сама за първи път си дадох сметка колко е вкусен всъщност. 

Няма по-коледно ухание от постния тиквеник на масата, затова ще премина към рецептата вече, тъй като трябваше да си излея душата в увода. За самия тиквеник ще пиша по-надолу :) 

А ето и необходимите продукти:

Необходим продукти:

1/2 пакет кори за баница

Около 2 ч.ч. рендосана тиква

захар на вкус

1 ч.л. канела

1-2 шепи орехи ( по желание)

олио

Както мама, така и аз правим тиквеника с половин пакет кори, защото го сервираме за Бъдни вечер и искаме да се изяде по-скоро, че от толкова гозби да не остава. С другата половина правим баничка с праз, но и тази рецепта ще си покажа скоро. 

Започваме като рендосваме тиквата. 

Овкусяваме я после с малко захар на вкус, като не мога да ви кажа количество, защото много зависи от това колко е сладка самата тиква. Сложете няколко супени лъжици, намачкайте я хубаво да може да се втрие добре в тиквата и оставете да си пусне соковете.

 Опитайте и преценете дали има нужда от още.

Прибавете след това канелата и малко счукани орехи, като аз слагам две шепи, като моите са като една-мъжка, така че не много :)  Майка ми не слага орехи, но аз реших да си го обогатя :) 

Взимаме една кора, слагаме мъничко олио и разпределяме 2-3 с.л. от плънката. 

Прихлупваме на две по-средата и завиваме на руло.

Процедираме така с остатъка от корите.

Аз реших да изпека тиквеника в един стар тиган, който намерих наскоро и реших, че ще е много подходящо за снимките.

 Намазваме съда с олио, 

и почваме да редим корите една по-една, на охлювче, от вътре навън. 

Останалия сок разпределяме върху тиквеника ( ако е много, не всичкия), така че той също ще се глазира, запече и карамелизира, тъй като е предимно захарна вода.

Пъхаме го да се пече на 180 градуса за около 40 минути.

След като изстине , поръсваме обилно с пудра захар.

Дали защото отдавна не бях яла тиквеник или защото сама го приготвих, но наистина ми се услади ужасно много. Струва си да го правим за празниците и се радвам, че Диди ми поиска тази рецепта. Така не само, аз ще я зарадвам, но и тя ми подари сладки емоции - в крайна сметка празникът може да е с храна, но не само за храна.

Искрено се надявам моят разказа по-скоро да ви е разведрил, може пък да сте се припознали в него и да ви зареди с друга гледана точка на последната седмица до Коледа. Време да се настроим с усмивки и да ги раздаваме повече на хората около нас 

Аз се захващам със следващата обещана рецепта , а на вас добър апетит и хйаде на тиквеника..преди да е отишъл на работа в пощата ;) 

 

 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!