Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и
Знаете ли защо седя по нощите и пиша тази статия, докато любимите ми хора похъркват в другата стая? Защото искам да знам, че тези рецепти ще останат много след мен и моите внуци също ще могат да се насладят на вкусния бабин тиквеник, който вече приготвям и аз.
Докато мама приготвя тиквеника с готови кори, моята баба винаги е залагала на домашно точените кори. Като малка, когато я виждах с точилката, не изпитвах само хубави емоции — честно казано, леко ни плашеше с нея и с "пръчката от банята" (сега, ако ме питате, какава беше тази пръчка там, не помня). А, точилката? Тя беше като естествено продължение на ръката на баба.
Няма събота и неделя, в които да не се точеха някакви листи, кори, юфки; брашното хвърчеше навсякъде под звуците на радио-точката и Силвия Кацарова, която разкъсваше последната си рокля. Детството ми сякаш избледнява с времето, но има ярки спомени и аромати, които се надявам да запомня точно такива, каквито са. Смехът на баба, когато виждаше, че ям с апетит, и думите ѝ: „Ручай, бабо. Пак ще направим“ — остават в сърцето ми.
Баба все по-рядко хваща точилката, макар все още да ме изненадва с по някой попарник, когато отида на село. Сега обаче исках аз да изненадам с точно нейния сиропиран тиквеник с домашно точени кори. И за да съм абсолютно сигурна, че ще бъде същият, я попитах точно какво слага. Баба не обича канела, а и орехи не слага — казва, че ѝ застояват между зъбите. Аз ще ги напиша като опция, вие слагайте на воля.
Разточването на домашни кори си е цяла магия — и съм почти сигурна, че пръчката от банята е била някаква от Хогуортс.
Потопете се и вие в тази сиропирана приказка — домашно изпечени кори, попарени със сладък сироп и ароматна плънка от сочна, блага тиква.
Започваме с приготвянето на тестото, защото ще му трябва време да втаса. Пресяваме брашното в купа — използвам брашно за баница, най-подходящо за такива печива.
В отделна купичка слагаме хладката вода, маята и една лъжичка захар и разбъркваме. Оставяме да шупне.
Правим кладенче в брашното и прибавяме шупналата мая. Постепенно смесваме с брашното, започвайки да месим. В процеса на месене добавяме малко олио, за да получим гладко и еластично тесто. Оставяме го в намаслена с олио купа на топло, покрито с кърпа, да втаса. Аз го оставям във фурната на 50 градуса.
След като тестото втаса, разделяме го на четири равни части. Всяка част разточваме с точилка на голяма кора. За да не залепва по масата, използвайте обилно количество брашно — по масата и по точилката. Разточете колкото е възможно най-тънко.
Сложете около една-две шепи от плънката върху кората, разнесете я равномерно и навийте на руло. След това завийте рулото на охлювче и го поставете в намазана с олио тава. Процедираме така с всяка кора.
Оставете тиквеника да втаса още 20 минути — така ще стане още по-пухкав.
Печем го на 200 градуса за около 30–40 минути.
Докато е още горещ, залейте с вече изстиналия сироп и покрийте, за да се задуши и поеме сладостта равномерно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар