Безглутенови сухи пасти без захар / Gluten free, no sugar chocolate mini cakes

Хубаво нещо е да излизаш навън. Може да ви се стори толкова безсмислен извод като наново откриването на топлата вода, но както и първото, така и второто установявам, че има хора които все още не го знаят. (Тези , които се возят лятото в градски транспорт например ) Just saying!

 Затънала в работа и личните си тревоги напоследък все по-трудно намирам желание да изляза навън, пък каму ли да се виждам с хора, защото мислено си представям целия процес от насилствено социализиране, усмивки и прикриване на изтощение и разочарование. Радвам се обаче, че здравият ми разум все още не ме е напуснал, защото няма по-голям проблем от този, който може да надуем в собствената си глава, а дори неочаквани срещи и разговори могат да ни донесат, ако не положителни емоции, то поне различни гледни точки. 

Така преди няколко дни успях да си поговоря с една приятелка, която познавам едва от около година, но предимно в парти среда. Случи се така, че това доста по-малко на години от мен момиче, познато с винаги усмихнатото си настроение и непрестанна енергия има също не малко препятствия зад гърба си, за което едва ли човек би могъл да подозира. Излизали сме доста пъти, но ето че точно в този дъждовен ден, пиейки биричка в нашето си заведение успяхме да се опознаем малко повече.

 Сходните ни преживявания се увеличаваха, а с това и моята гледна точка как може и би трябвало да гледаме на нещата около нас. Не, не е задължително да се виждате с хора, които обезателно да имат по-лош проблем от вас, за да оцените ситуацията си. Но определено е добре да насочите същата сила на познание, което ви кара да премисляте всичко по-скоро навън, към някого другиго, да го изслушате, да почерпите от него и да се вдъхновите. 

Радвам се, че излязох в този дъждовен ден. Радвам се, че все още успявам да задържа някои нови черти от характера си, които придобих през последните години и се радвам, че въпреки всичко, което се случва, последния вкус в устата ми от деня е сладък. 

Алекс, както се казва моята приятелка не яде месо и макар за хората в България да е малко странно, не като да каже, че не пие. На това наистина се гледа с лошо око в тази държава, :) 

Опитва се да се храни по-здравословно и все повече хора около мен искат същото за себе си. Аз пък искам да помагам където с каквото мога, затова и търся рецепти, които да са в ползва на колкото може повече хора. Ето така например, не отдавна се влюбих в тези пастички на Кристина Колева, която сподели в една своя публикация. Хареса ми, че са безглутенови, рецепти, които ви обещах да вмъквам по-честно, но също така и без кристална захар. Според мен спирането на захарта е понякога по-трудно от спирането на месо или глутен, затова и бях впечатлена от изкусителния вкус на тези пастички. 

Дадох си сметка, че е чудесен десерт, който може да да се сервира и на деца, точно поради липсата на захар, а пък наличието на протеини, така че да стане и веган също може да се измисли, ако това се цели.

В този случай обаче, реших да изпълня рецептата дословно, тъй като бях впечатлена точно от крайния продукт.

Получиха се чудесни пастички, които впечатляваха и с ухание, и с вкус.

Както и повечето рецепти, решавам да ги правя вечер преди лягане, за да не ги мисля кога ще станат и да им дам време да престоят като хората. Но ето първо какво ви трябва: 

За блата:

2 яйца

1 1/2 намачкан банан

2 с.л. кисело мляко ( пълни)

2 с.л. тъмно какао ( пълни) 

1 ч.л. хлебна сода

1-2 с.л. ром ( ликьор или есенция по желание) 

1-2 с.л. сироп от агаве ( или кленов) 

6 с.л оризово брашно ( или кокосово)

6 с.л. овесено брашно без глутен ( или трици, но може и друго) 

За крема:

4-5 с.л. цедено кисело мляко

3 с.л. кокосов брашно

2-4 с.л. кокосови стърготини

1 с.л. сироп  от агаве

1 ванилия

За глазуарата:

1/2 авокадо зряло

1 малък банан

1 с.л. кокосо масло

4 с.л. какао

агаве / мед на вкус

В купа слагаме първо баните и ги намачкваме. Прибавяме яйцата  и киселото мляко, в което разбъркваме содата. Аз ползвах това оризово брашно, което се продава в Кауфланд (... и на други места, но това е по-достъпния магазин за повечето от вас, затова го споменавам.)

                            

Прибавяме и останалите съставки, като аз ползвах овесени трици, но съм сигурна, че може да ползвате различни видове безглутенови брашна, както и да прибавите ядки, ако желаете.

Готовата смес изсипваме в правоъгълна / квадратна тава, като сместа  е хубаво да е edin пръст височинна

Моята тава бе малко по-голяма,  затова и не разрязах блатa в  последствие на дължина, а по средата и прехлупих двете му половинки.

                      

Печем блата за около 20 минути във предварително загрята фурна на 180 градуса. Готовия блат е добре да се охлади напълно, преди да се слепят пастичките, защото топлината ще отпусне крема.

За него пък сместваме всички съставки в отделна купа, като може да ползвате и някакъв вид сметана - растителна, животинска, веган и др, ако решите, вместо цеденото мляко. 

Слепваме двата блата и оставяме да престоят в хладилника да стегнат.

                     

В последствие го режем на пастички по предпочитана форма. 

 

Отгоре украсяваме с глазура, направена от изброените съставки, които сме пасирали или минали на блендера до еднородна смес. 

Станаха прекрасни!
Чудесно е чувството да опиташ нещо ново, да видиш всички нюанси както в кулинарията, така и и извън нея.

Красиво и усмихнато лято, приятели :) 

 Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!