Има дни, в които човек е убеден, че му се яде нещо сладко. Не след час. Не утре. Не когато мине през магазина. Сега. Веднага. И вместо да отвори приложението за доставки и да плати половината стойност на десерта за такса и "лошо време", може просто да отвори шкафа.
Защото понякога най-хубавите рецепти се раждат от... почти нищо.
Едно-две добре узрели бананчета, малко самонадигащо се брашно Кекс на София Мел и след двадесетина минути вече имате меки, ароматни понички. Толкова е просто, че чак е подозрително. Аз, разбира се, не се сдържах и добавих една малка тайна – няколко лъжички от сутрешното кафе. Не толкова за вкус на кафе, колкото за онзи лек аромат, който кара хората да питат: „Какво им сложи вътре?“. Истината е, че могат да станат чудесни и само с двете основни съставки.
Най-забавното е, че остават пухкави и меки няколко дни. Поне така твърдят хората. Аз лично не мога да потвърдя тази информация, защото моите мистериозно изчезват в рамките на 24 часа. Проведох щателно разследване и основният заподозрян продължавам да бъда аз.
Напоследък все по-често си пускам „Приятели“. Не защото не знам репликите наизуст. Знам ги. Знам кога Джоуи ще каже нещо абсурдно, кога Чандлър ще се спаси с поредната шега и кога Рос ще започне да обяснява нещо, което никой не е питал. Гледам ги, защото ми липсва усещането за онова по-бавно ежедневие. Времето, в което хората просто се отбиваха един при друг на кафе, сядаха на дивана без да гледат часовника и най-големият проблем беше кой е изял последното парче кекс.
Лятото някак носи същото усещане. Кара ме да забавя темпото, да не превръщам всяко желание в поръчка през телефона и да си напомня, че не всичко вкусно изисква дълъг списък с продукти, сложни техники и половин ден в кухнята.
Понякога две съставки са напълно достатъчни. Особено когато едната е банан, а другата – хубаво брашно. А ако към тях добавите и малко свободно време, любима музика или епизод на „Приятели“, вече сте забъркали не само десерт, а и едно малко лятно настроение.
Необходими продукти:
2 добре узрели банана (около 220–240 г без кора)250 г самонадигащо се брашно Кекс на София Мел
За овалване:
канела и захар
пудра захар
шоколадов ганаш
Намачкваме бананите с вилица до гладко пюре. Прибавяме брашното и, ако ако искате малко от свареното ви кафе. Разбъркваме до получаването на меко тесто. Ако бананите са били по-големи и тестото лепне повече, добавяме още 1–2 супени лъжици брашно. но все пак оставете тестото да бъде меко.
Намасляваме ръцете с олио и взимаме малки парченца с големината на орех и оформяме на топчета.
Още топли ги намазваме с разтопено масло и ги овалваме в смес от захар и канела, поръсваме с пудра захар или топваме в шоколадов ганаш.
Едва ли се учудваме на кой вариант се спрях аз :)
И още едно уточнение, малкото количество кафе не прави поничките на вкус на кафе. То просто подчертава аромата на банана и им придава лек карамелен нюанс. Ако ги предпочитате напълно семпли, спокойно го пропуснете – само с банани и самонадигащо се брашно също стават чудесни.
Получават се пухкави, меки и ароматни понички, които остават свежи и на следващия ден... ако изобщо успеят да оцелеят дотогава. 🍌🍩
Бъдете здрави и добри,
Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

Няма коментари:
Публикуване на коментар