Леля Вили много щеше да хареса тази рецепта. Тя беше една от най-старите приятелки на мама и смея да кажа, и моя също. Беше невероятна жена, която превърна терасата си в обикновена панелка в награждавана градина, вареше си сама водка на котлона в кухнята и правеше дяволски добър домашен балсамиков оцет. Винаги изнамираше отнякъде нова рецепта за чудновато ястие, трик за приготвяне на нещо уж сложно в домашни условия и въобще като нищо можеше да преподава "Елексири, серуми и мехлеми" в Хогуортс, без ние да подозираме.
И макар тя вече да не е сред нас телом и понякога това да ме натъжава, знам, че ние, които помним, имаме правото да държим духът й жив сред нас, дори и само, когато разказваме за нея.
Не е ли това красивото в човешките взаимоотношения и понякога, ако се чудите дали си струва да правите нещо за някого, и дали въобще ще го забележи или оцени, бъдете сигурни, че винаги оставяте следа в живота на хората. Така мисля и аз за моята леля Вили, винаги когато реша да опитам някоя рецепта, която съвсем не съм сигурна дали ще ми се получи. Идеята е там, проучването направено, но съмнението, че ще стане е твърде голямо и отлагам и отлагам. Този уикенд обаче надделя и най-сетне се наех да си направя домашен пилешки бульон на кубчета.
Не стига, че пак бяхме болни и така добре ни дойде по една чаша от този бульонен елексир, но и заради Боян често правя супи, варя месо, правя заготовки и затварям разни бульони в шишчета в хладилника, заемайки ми доста място.
Не веднъж сте виждали в блога, че използвам готови бульони на кубчета, защото просто ми е по-удобно ( и бързо), но сега реших, че настъпи моментът да си направя и домашен такъв.
Гръбче и едно бутче Лудогорско пиле
3 скилидки чесън
2 зелени чушки
2 червени чушки
1-2 корена пащърнак
3 стръка целина
3-4 с.л. сол
куркума за цвят
1 с.л. царевично нишесте
половин глава целина
половин връзка магданоз
Запържваме ги от двете страни в малко загрято олио, а след като хванат хубав загар, прибавяме около 150-200 мл вода и слагаме под похлупак да къкри, докато месото се свари напълно.
През това време си нарязваме зеленчуците: лука, морковите и пащърнака,
корена и стръкчетата целина, чушки, чесън и магданоз.
Слагаме всичко в купа, а свареното ни вече месо обезкостяваме ( аз сложих и кожата, която нарязах на ситно) и връщаме в тенджерата, в която вече има само останала ни мазнинка. Запържваме месото за кратко и прибавяме зеленчуците.
Разбъркваме зеленчуците периодично, докато топлината ги обгърне добре и почнат да пускат водичка. Добавяме и солта, която ще засили този процес. Солта може да ви се стори много, но даже може да понесе и още. Хубавият пилешки бульон е приятно солен.
След като зеленчуците се сварят прибавяме шипка захар, нишестето и куркумата. Може да пропуснете тази стъпка, но според мен така кубчето става още по-близко до оригинала.
Прехвърляме всичко в дълбока купа и пасираме.
Готовата смес разпределяме в голяма правилна тава, аз ползвах тази от фурната, застлана с хартия за печене и заглаждаме добре. След като изстине сместа на стайна температура, прибираме във фризера за една нощ.
На следващия ден изваждаме и режем на кубчета. По желание може да опаковате всяко кубче в парче фолио, за по-лесно използване за в бъдеще. Бульончето се съхранява във фризера,
но обмислям варианта да се опитам да го изсуша и във фурната следващия път, да видим как ще стане.
Трябваше веднага да тествам как се разтваря във вода и направо онемях.
Когато бях ученичка, винаги се чудех как някой сяда и си поръчва бульон в чаша, но сега разбирам напълно. Сякаш пиех бульон на здравето и щастието и всяка глътка стопляше гърлото и стомахчето.
Опитайте и вие!
Кулинарното ми пътешествие продължава още във :
Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft
Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:
Няма коментари:
Публикуване на коментар