събота, 18 януари 2020 г.

Торта "Киев" и 7 години Lussi`s world of Artcraft / Kiev Cake


През януари доста хора имат поводи да черпят ( например Атанасовците днес), но не и аз. Защо тогава съм се захванала да правя торта, освен това, че от време на време трябва да ви приготвям по една такава прелестна рецепта, за да не забравяте, че аз споделя ли торта, значи е нещо необикновено. Но и друг е въпросът - с какъв акъл човек на диета прави торта, която няма как да опита, а ще раздаде на хора, близки, познати и непознати ( Да, правя го.. последния път занесох коледни сладки на служителките в моя пощенски клон, които също имат нужда от усмивки).

Истината е, че днес е спокойна събота, малко мрачна и освен, че вече съм свикнала да ставам по това време за работа, друга причина нямах да стана от леглото, освен тази, да ви напиша следните думи. 


Винаги съм искала да обичам толкава силно, че хората да се заразят с тази емоция. Може да ставам малко за смях понякога, може да ви се струвам твърде неестествено мила и че нещо не е наред ( у мен неща не наред с лопата да ги ринеш, но гарантирам ви - не са свързани със сърцето ми), но чувството за любов е това, заради което живея. И не говоря само за красивата, романтична любов, а  за тази на хората помежду си. Искам да я виждам, искам да я провокирам, искам да я създавам, с каквото мога.
В тъжните дни, във веселите, да изкопая от някъде история за чудесен човек, която да ви усмихне и да знаем всички ние, че въпреки мрачните събития и не толкова розова действителност, животът трябва да продължи, трябва да се вижда, оценява и да сме благодарни за него.

world love GIFБлагодарност е чувството, което се опитвам да развивам дори за най-малките неща, които имам щастието да изпитам, защото ако не си благодарен на малкото, няма да бъдеш и за голямото. Празнината в нас не се запълва с нищо, освен любов, а тя трябва да дойде първо от нас самите, за да може хората да отвърнат на същото. И нека да не обръщаме толкова внимание на факта, че винаги ще има хора, които няма да виждат това, които ще ни убедят, че предадени, изоставени, наранени или с тъмни мотиви, могат да стигнат по-далеч и с чувствата си сме само по-уязвими и слаби. Нека кратките мигове на завист, яд и гняв, да не ви заблуждават, че и вие сте един от тях, защото и аз ги имам, но не това ни определя, а какво ще направим накрая. Не мислите, а действията! 

Затова съм благодарна, че имам красиви хора около себе си, и фактът, че те се увеличават  с всеки изминал ден показва, че повече хора имат нужда от такъв приятел. Благодарна съм за всички вас, които успях да видя и да се запозная лично през изминалата годна, които ме спряхте и казахте мила дума, за тези, които ми писахте писма, картички, за тези,които споделиха своите лични моменти и просто искаха да кажат нещо на някого, които ги е накарал да го почувстват близък, макар да не са виждали никога. Това ми дава сили, за да продължа. 


Знаете, че в храната човек влага много енергия и емоция и  вярвам, че наистина едно приготвено с любов ястие може да излекува тъга, да усетиш грижата на мама и обичта на любимия. Вярвам,че и най-скъпото гурме ястие, идващо от ръцете на разтревожен готвач може да не ни се услади. Стремя се тук на страничките на блога да намирате и храна за душата,  с думите, които пиша за вас и себе си, ден след ден. Да си припомня какво има значение и защо, колкото и да живеем в сват на етикети, не съм просто момиче, жена, инфлуенсър, блогър, кулинар, блондинка, благоевградчанка, провинциалистка, българка или друго, а съм човек, който като всеки един от нас носи много в себе и и просто иска да бъде себе си, да се радва, да чувства, да има приятели и да създава и усеща любов и подкрепа. 

След като преживях доста разрушителна раздяла през 2018-та, 2019-та трябваше да положа всички основи на това да си стъпя на краката по възможно най-бързия наличен начин. Все още събирам парчетата, защото за съжаление сърцето не е винаги само това, което е пострадало.

 За мен изминалата година бе толкова натоварена и изпълнена с толкова препятствия и предизвикателства, че ме беше страх да споделя с който и да е било, че нямам идея как живота ми стигна до тук. Нали съм вече голям човек и всички имаме проблеми, не би трябвало да обръщам внимание на тези неща. 

Ето защото отново избрах да показвам хубавите неща, не защото ме е страх да говоря за лошите, а защото знам, че те така и не ме промениха. Аз съм си същия човек, все така силно обичам, и все така искам да се радвам на живота и ако има нещо, което ми донесоха е още по-голямо желание да показвам на хората, че лошото не побеждава доброто, докато ние не му позволим. 



И докато през изминалата 2019-та година не успях да отбележа годишнината на моя блог, поради ред причини, реших, че торта трябва да има, макар и по-късно. Празник трябва да има, макар и по-късно. Трябва да благодаря на хората, макар и по-късно, защото вие не сте никак малко: 

     и 1 изключително благодарен и обичащ човек в мое лице


Благодаря на всеки, които застава зад мен, гласува за мен, пише ми, отнася с мен преди всичко като с човек. Зная, че понякога на успявам да отговявам на време, но не съм така неангажирана като преди,. Зная, че понякога в бързината допускам технически грешки, но докато за някои от вас е трети или пети коментар за деня, за мен това е сто и десетия, като пиша текстове на работа, пиша в къщи, пиша навсякъде и понякога мозъкът ми се уморява. Зная, че не мога да се харесам на всички, и че колкото и да се опиташ да показваш най-доброто от себе си, може самото ти съществуване да дразни някого, но и това е нещо, което няма как да променя. 

Благодаря на всеки един, който е допринесъл за тези числа по-горе, защото макар да са просто числа за някои, за мен това сте вие, до последната цифра. Благодаря на всеки, които иска да вижда повече такова съдържание около себе си в Интернет, по телевизия или в пресата, само с вашата подкрепа и интерес може да стане това! Споделяйте рецептите, пишете на марките какви продукти искате да имате у дома, пишете на  книжните издателства какво искате да виждате, да четете, да гледате по телевизията. И моля, това да не се приеме като някаква политическа или пък амбиция за телевизионна кариера от моя страна ( там ще ме изядат с парцалите с моята душичка), просто искам да обърна внимание, че хората са по- склонни да коментират нещо, когато не им харесва, когато "зле"," тъпо", "този човек не е подходящ" или да укоряват, вместо да предлагат неща, които те искат да видят. Не е нужно да вредим на някого, за да получим това, което искаме. 

Благодаря на всеки, които и да е той, ако чете това и думите ми предизвикват разбиране. 
Благодаря ви, приятели, днешната торта е за вас, и защото знам, че  някои може да имат алергия към фъстъци, ще ви черпя през екрана :) 

Обичам ви! 

Ваше Люсе



Необходими продукти:
За блатовете:
4 бр. яйца
3/4 ч.ч. захар*
2 с.л. масло
3/4 ч.ч. брашно
1/4 ч.ч. тъмно какао
1/2 пак бакпулвер
щипка сол

За крема:
250 г меко масло
1 консерва варено кондензирано мляко ( карамел) 
250 мл сметана

За сиропиране:
1 ч.ч. вряла вода ( може и повече течност по-влажна торта) 
3 с.л. захар
1 с.л. ликьор
1 ванилия

Още: 
13 бр. средно големи целувки
100 г печени фъстъци ( моите бяха с мед) 


ч.ч = 200мл

Започваме като разбиваме яйцата със захарта на пухкава смес. През това време в купа смесваме сухите съставки и добавяме постепенно при яйцата. 

                         

Прибавяме и разтопеното масло и разбиваме отново, докато получим плътна, шоколадов смес, която разпределяме в две намазани с олио и с хартия за печене на дъното тавички, с размер 20 см ( Може и едни блат с размери около 24 см диаметър) 

Пъхаме да се пекат едновременно в предавателно загрята фурна на 170 градуса с обдухване за около 20-30 минути или до тест със суха клечка. 

                         

През това време разбиваме карамела с мекото масло, докато стане на крем, а след това смесваме с предварително разбитата на твърд сняга сметана. Получаваме много карамелен и вкусен пухкав крем.

                        

Когато блатовете са готови и изстинали напълно  ги разрязваме на половина по ширина.

Подготвяме си и сиропа за сиропиране на сладкиша като кипваме водата със захарта, а след това го овкусяваме  с малко винила и ликьор по желания. Всъщност тази стъпка е най-възможно да направите по свой вкус, защото може да бъде алкохолен ликьор с вкус на кафе или просто да сложите някакъв компот за напояване на блатовете, който смятате, че ще съчетае добре като вкусове с останалите компоненти. Аз винаги препоръчвам светли и нежни компоти като от кайсии, дюли или праскови. Може да сиропирате и с обикновен захарен сироп.


Сглобяване на тортата: Тъй като кремът е много стабилен, нямах нужда от ринг. Слагаме една част от блата, сиропираме и разпределяме част от крема. Поставяме втората част на блата, сиропираме отново, слагаме крем и счупваме отгоре от целувките, завършвайки с богата порция от фъстъците. Слагаме още малко крем и отново блат. След това сиропираме, слагаме крем и последния блат. 
Да поясня, целувки и фъстъци има само в средната част на тортата, но се стремим тя да  е по-обемна и целувките да са по-едри парчета, които да се вижда и да не се стопят в крема. 

                       

Измазваме тортата с крема и прибираме в хладилника да "спи".

На следващия ден я заливаме с щедра порция ганаш от черен шоколад ( към който също може да добавите ликьор, ако искате да сгрее душата в тези студени дни) и украсяваме с още малко натрошени фъстъци с мед.


След толкова много писане, сигурно си мислите, че едва ли имам още думи, но причината да нямам е защото тортата е безумно вкусна. 
Такава комбинация на хрупкаво, леко солено от фъстъците, но и въздушните и леки целувки, в комбинация  с карамел и шоколад, просто е торта, която ще ви засити, където и да е останало празно местенце - в стомаха или душата :) 


Споделям я с вас, в този скромен блогорожден ден и  ще се радвам на всеки, който се присъдени, да се почерпи. 

Бъдете живи, здрави и се обичайте! 



Подкрепете ме като ме последвате и споделяте публикации от моя Инстаграм акаунт:   https://www.instagram.com/lussievtimova/ 
и блога 
или фейсбук страницата на блога - https://www.facebook.com/Lussis-World-Of-Artcraft-492229107474274/


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!





сряда, 15 януари 2020 г.

Домашен Бейк ролс / Homemade Bake rolls


Познато ли ви е това чувство, когато тъкмо седнете пред телевизора ( лаптопа) за любимия си сериал ( филм) и изведнъж започвате да слюноотделяте. Ама почти веднага. Дори и да сте яли съвсем скоро, започнете ли да гледате нещо, веднага искате да гризкате, ръфате или похрупквате нещо ей така. Като дресирано куче на Павлов и ние сме се обучили да свързваме гледането с яденето и направо си е като някоя краста.

А, познато ли ви е чувството половинката да се появява в къщи с цяла торба "боклуци" за гризикане, които са нищо като количество, но не и като парична стойност. Ей, така се научих вече да си пукам пуканките сама, в голямо тенждарче както баба правеше и вече не мога да ям онези радиоактивни пуканки, които са с вкус на Менделеевата таблица.

Неволята учи много добре, затова и втората спасяваща бюджета рецепта са домашните Бейк ролс.



 Винаги може да ги направите от готов хляб за сухари, но аз ще ви дам още по-добра рецепта и тя е с ръжено брашно, което ги прави поне десет пъти по-добре за вас и близките ви. 
У дома се хапват по време на филм, като заместител на хляб или крутони за супа дори. Пак са хрупкави, но не толкова твърди, а количеството на сол определено е по-ниско от тези в магазина. 
Още едно предимство, че от едно тесто може да си направите много варианти, а кой знае - може да създадете и свой собствен вкус. :)



Ето и рецептата:
Необходими продукти:
Около 300 мл хладка вода
1 пак суха мая ( 7 г) 
2-3 с.л. зехтин
1 ч.л. захар
1 ч.л. сол

подправки за овкусяване

Започваме като си пресяваме брашното. Слагаме две трети от него в купата на миксера ( или просто подходящ съд, ако ще месим на ръка) и правим кладенче. Прибавяме в него маята, захарта,  хладката вода и по ръба на съда от олиото.

                             

Пускаме тестото да се меси с приставка за тесто (или на ръка) като в последствие добавяме и солта. Оформяме меко, не лепнещо тесто и го слагаме на топло да втаса и да удвои обема си - може да стане по-бързо, го поставете в намазана с олио купа във фурната на 50 градуса, добре покрито. 
След като втаса разделяме на четири части ( може и повече), в зависимост колко вкусове искате да направите.

                             

Към едната част добавих подправки с вкус на сирене, които съм си взела от Нидерландия ( да сме актуални с името) , но вие може да добавите и някой твърд кашкавал като пармезана например. 


Другите части овкусявах с червен, черен пипер и чубрица, като слагах и чесън на прах, или пък микс подправки за месо, така че да напомнят на любима храна. 
Оставям избора на подправки на вас, като разбира се може да добавите и сушени гъби или някакви други аромати, които обичате. 

                           

Всяка част се разточва на лист и се изрязват първо кръгове - аз го направих с капачка на един буркан, който имах под ръка и един по-малък кръг, който направих с по-голям отвор на накрайника за шприцоване.

Тъй като тестото е с мая ще бухне при печене, затова ги напарвате по-тънички. 


Редим в тавичка застлана с хартия за печене и печем в предварително загряна фурна на 180 градуса с обдухване, докато порозовеят.



И уханието, и вкуса са просто чудесни, затова ако и вие си падате по похапванията между хапванията, добре е да имате такива стръволежи у дома. 
Надявам се моята рецепта да ви е харесала, а ако е така - пишете ми, споделете я или ме последвайте! :) Това е моята награда! 

Усмихната седмица, приятели!


 п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



  

понеделник, 13 януари 2020 г.

Мъжка лазаня с бекон / Bacon Wrapped Lasagna



Ето, че почти преполовихме и този месец, а аз още не мога да се съвзема. Ще кажеш, че съм му ударила страшна почивка по празниците, но ви уверявам,че въобще не е така. Всеки знае, че с дете почивка няма, рано се става, цял ден се тича, а събере ли се семейството на едно място и всеки ден да се готви, все не е достатъчно.
Ето, че 2020-та започна, а аз още се чувствам като ударена с мокър парцал - не мога да се наспя, не мога да се наям ( това второто е по-страшно), а желанието ми излизане навън е обратно пропорционално на трупащите се причини да го направя, наред с желанието да си запазя работата. На всичкото отгоре и диета реших да правя,( както знаете) и днешното ястие не влезе в нещата, на които се насладих.



Причината за днешната рецепта е мъжкото присъствие в живота ми, което настоява за лазаня, ама с повече месо. Понякога се почват някакви блянове за милфьой с бекон, супа с месни пръжки вместо крутони и лазаня, но с два вида месо. Така и така съм на диета и депресията е мой верен спътник, реших, че поне хората около мен  нека да са щастливи, пък техните усмивки радват и мен. 

Наистина се радвам, че го направих, защото се получи ей тази красавица, която ме съблазняваше с чудните си дипли. Знаете за моето правило "италиански ястия - с италиански продукти", затова и този път си набавих повечето неща от Вера Италия
След правниците има много оферти, като много исках да купя истински хубава панчета ( бекон), вместо някое менте от магазините. Беше ми важно, за да не си разваля хубавата лазаня с някой миришещ на гадно бекон, а италианската панчета е така вкусно осолена, че няма равна. Корите за лазная също са съвсем различни от тези в магазините, в което може да се убедите и сами. С ярко жълт цвят, благодарение на яйцата, а шуплестата им структура поемат сосовете много по-добре.


Image result for O sole mio pavarotti gif"Спрях се и на друг вид кашкавал - Баите - защото е по-изгодният вариант на пармезана, отново с високо качество и невероятен вкус. 
За мое щастие за сега съм отрязала само сладкото и тестените продукти ( все пак е зима, хелоу) и затова успях да шмугна няколко хапки от панчетата и кашкавала в устата и .......OSM ( O Sole mio) , напълно разбирам защо човек му иде да запее на италиански.

Рецептата за този вид лазаня се "въргаля " из нета от доста време и ето, че дойде време и аз да я тествам. 


Изключително съм доволна от резултата, макар и лично да не успях да я опитам в готов вариант, но пък мъжката половина остана много доволна. Определено е рецепта, която бих пригодила и друг път, защото като цяло става бързо, пък е и ефектна и може да се сервира за специални случаи. Ето я и нея: 


Необходими продукти:
400 г кайма смес
400 г млени домати
500 мл сос Бешамел *
1 глава лук


Както винаги, и този път съм сложила активни линкове върху продуктите, които може да ви интересуват каква марка са. 
Рецептата е много лесна и затова бързам да ви я споделя - може пък да решите да я направите за вечеря ;) 

Панчетата е в кръгла форма, затова аз реших да я срежа по средата и да ползвам парчета във формата на полумесеци за покриване на формата. 
Ползвах силиконова форма за хляб с размери 21 х 11 см в основата.

Отрязах два-три резена от бекона, които запържих в сух тефлонов тиган. Исках да видя вкуса на месото, дали е достатъчно солено и колко още мазнина да добавя. Лапнах си няколко вкусни късчета, добавих още една-две лъжици нарязан бекон и запържих с още 2 - 3 с.л. зехтин. 

                            

малко след това прибавих нарязания на ситно лук, докато омекна, а веднага след това и каймата. Може да ползвате и по-малко кайма, но както казах - у дома се яде повече месо :) 

                            

Работим на средна степен на огъня, за да не прегорим лука и каймата, като овкусяваме с италианските подправки на вкус. Добавете сол, ако е необходимо, макар, че панчетата върши същата работа :)
Накрая прибавяме млените домати и разбъркваме. Обикновено добавям още 100 мл вода, ако са от консерва, за да може да поизври течност и сосът да се ароматизира повече. 

                             

През това време подготвяме останалите съставки за лазанята - рендосваме кашкавала и кипвам вода за корите. Може напълно спокойно да ги слагате директно от кутията, но аз обичам преди да ги редя да ги потапям за кратко ( няколко секунди)  в топла вода. така ми е по-лесно да си отчупя парче, ако искам да си натаманя корите по формата. 

                             

Приготвяме си и сос Бешамел*, който съм описвала десетки пъти, затова тук само ще сложа линк към най-близката рецепта, която може да ползвате, макар повечето от вас, сигурно да го знаят наизуст.

След като всичко е готово почваме да сглобяваме ястието.


Във формата поставяме лист от попарените кори за лазаня, а отгоре нареждаме малко от каймата. 

                           

Върху него слагаме няколко супени лъжици от бешамела, не е нужно да е плътно покрито и поръсваме с кашкавала. Повтаряме с нова кора и така докрай. 
При мен отидоха към пет- шест кори, като някой начупвах и наслагвах, тъй като формата ми се увеличаваше във височина. 

Завършваме отново с пласт от бекона, като се стремим хубаво да облечем лазанята от всички страни, като пристискаме леко накрая, за да стане една обща и стабилна фигура.

                            

Може да приберете ястието да стегне в хладилника за около час, преди печене, но аз не го направих - инсталирах го във фурната на 180 градуса и пекох около 40 минути до час. 

 

След като яденето е готово, го оставяме да се охлади напълно и след това го обръщаме върху подходяща чиния или поднос.


Може да поръсите отгоре отново с кашкавал и да запечеше на грил функция във фурната.
Аз реших да я снимам в по-студен вариант, за да мога да отрежа тези красиви парчета. 
Да не ви заблуждава обаче - загреете ли я, сосовете пак се отпускат, кашкавалът се разтопява и няма кой да чака да снимам - 


направо ми я нападат с вилицата :) 
Надявам се моето предложение за зимно вечеря да ви е харесала, а пък ако искате да видите моите диетични "мъчения" ще гледам да ги споделям в Инстаграм акаунта си, за да не дотягам, но знам, че много от вас искаха да видят какво хапвам по време на диета. 

А, сега ви оставям с още малко вкусни кадри и не забравяйте - близките ни трябва да ядат, независимо каква диета спазваме ;) 

Усмихната седмица, приятели! 


п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...