петък, 21 юни 2019 г.

Ягодов мус ( самбука) / Strawberry sambuk ( mousse) recipe


Лято е! Официално! Толкова заредена се събудих тази сутрин в шест, без никакви аларми и чудесии!!! Слънцето навън вече печеше, а аз имам чувството, че мога веднага да се захвана  с готвене, писане, чистене, работа и какво ли още не. 

Първата ми задача бе обаче да дам последната си торта на един познат по път за работа, тъй като както знаете аз ги раздавам тези неща. Затова и имотите покрай моя дом поскъпнаха, а гледам има и случайни минувачи, които разпитват как да се уредят с "прИмоцията"

Стига да имам - ще давам, нищо няма да занеса на онзи свят, пък и защо да мисля за него, като този си е pretty cool! Да, винаги ще има и тежки моменти, но затова трябва да ценим тези дни, в които всичко ни е що-годе добре. 
Днес за първи път се събудих с неустоимо желание да изживея мига, нищо не ме боли, пъпката на брадичката ми, която беше толкова голяма, че ЕСГРАОН щяха да й издадат собствено ЕГН вече поотминава, а и днес в града ще се проведе и ежегодният фестивал Франкофоли, където ще свират прекрасни изпълнители. Абе,  направо ще се пръсна от вълнение! 


Толкова много, че като слизах по стълбите да занеса тортата, се сетих за един мой съсед, алкохолен ентусиаст ( или иначе казано пияница), който сабахлем като се прибираше от запой ( още по-тъмно) викаше под терасите на всички в сградата " Спите ли беее? Ай, стига сте спали, глей'те какво е хубаво навънка, слизайте долу да се веселиме". 

И аз така днес, само дето си викам на ум, како е хубаво времето и как ми се иска всеки ден да е лято. Да е светло до девет и музика да звучи непрекъснато около нас. ( Като казвам музиката, знаете аз какво считам за музика , нали? Да ги нямаме такива "тупур, тупор, тя") 

И така, енергична, засмяната, изкъпана, вече на полутон литър вода, седнах да пиша аз една обещана рецепта за ягодов мус. Една читателка ми спомена, че търси рецептата за ягодов крем от едно време, който образувал вкусна коричка отгоре. Сетих се за тази рецепта за ягодова самбука, която се прави само от белтъци, така че е възможно да е това. Плюс това, преди години не се правеха сложни рецепти с маскарпоне и какво ли не, а белтъците също се ползваха доста често, за разлика от сега. Затова и смятам, че тази рецепта, ако не е същата е много близко до тази, която търси дамата, а пък съм сигурна, че и останалите ще се  впечатлите не само от това колко е лесна, но и вкусна. Хайде да ви я покажа! :) 


Необходим продукти:
Около 200 г ягоди 
50 г захар
2 бр. белтък
1/2 пак. желатин

Аз имах от сладките ягоди на баба, така че не беше нужно много захар, но ви предлагам да си нагласите захарта спрямо сладостта на плодовете.
Накисваме половин пакетче желатин в малко вода да набъбне, като моето беше от 7 г, но има и от 10 г, които желират същото количество, така че грамажът няма значение, а какво количество течност желира. На нас ни е необходимо толкова, че да желира около 250 мл течност горе-долу.


Пасираме ягодите с половината захар, докато станат на хубав нектар.

Загряваме леко ягодите на микровълновата, както и желатина, така че да се поразтопи и ги смесваме заедно, за да може желатина да се разтвори в ягодите напълно.                                                                                                      Важно е жълатинът да не завира, затова пускайте на интервали от по няколко секунди и разбърквайте за да сте сигурни, че няма да направите белЪтЪ. Ако се притеснявате, направете го на водна баня, но аз нямам време за тези работи. 

                             

През това време в миксера разбиваме белтъците с другата част от захарта на твърд сняг.

                             

Накрая смесваме ягодите с желатина и белтъците и разбъркваме добре,


 но бавно, за да не ни спаднат въздушните белтъци.

След това разпределяме муса в чашки и украсяваме с още ягоди и лист мента - по желание. Пъхаме в хладилника да стегне, като не му трябва чак толкова много време - около час. :) 


                             

Да, може да обогатите крема със сметана или маскарпоне, а защо не и с парченца шоколад, но исках да ви демонстрирам тази базова рецепта върху която може да експериментирате колкото душа ви иска.





От тази доза излязоха пет муса и не остана нито един до края на деня. Вие му правете сметката каква доза ще си направите!

И още нещо - сигурна съм, че рецептата ще бъде вкусна с други плодове, затова дори и да нямате ягоди под ръка - хващайте каквото имате в хладилника - череши, праскови, тиквички. луканка и нека уикенда започне сега!

Усмихнати почивни дни, приятели! 



п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 



 Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!




вторник, 18 юни 2019 г.

Грис торта без печене / Semolina no-bake cake


Защото се шетам много по Холандия сега ще трябва да наваксвам с рецептите за месеца! :) Днес например у дома ще се прави един чудесен домашен, шоколадов сладолед, който приготвяхме с моя племенник, а в хладилника се охлаждат точно три десерта. Не се чудете кой ще ги изяде, това най-бързо се намира ;) 
Денят е дълъг, предимно слънчев, като изключим кратките тропически дъждове и определено вече имаме време и за работа, и за почивка, пък и за малко експериментиране в кухнята. Казвам малко, защото през седмицата е добре да готвим по-бързички неща и точно такива десерти ще ви предложа и аз. Един от тях е днешният, който приготвих специално за приятелите си от София мел и техния сайт, където може да да намерите още мои ( непубликувани в блога) рецепти.

Тъй като знам, че сега е моментът за сладкишите без печене, ви предлагам тази изключително вкусна и точно толкова лесна тортичка с крем от грис, кокос и бисквитки. Аз самата никога не съм гледала на гриса на нещо повече от каша, която ми пробутваха за десерт в детската, и така й не му минаваше номера, но с течение на времето се радвам, че мнението ми се промени. Грисът си има своето очарование и смятам, че по-скоро бихте впечатлили някой с нещо такова, отколкото типичните торти, защото ще го хване яд как сам не се се сетил да си го приготви по-рано. 
Наистина изключително разхлаждаща тортичка, която няма да ви отнеме повече от двадесет минути за приготвяне. Защо да губя повече време тогава в приказки, като мога да ви кажа какво ще ви трябва?! : 




Необходими продукти:
1 литър прясно мляко
1 ч.ч. захар
110 г кокосови стърготини
около 250 г какаови бисквити

1 ч.ч. = 200 мл

Когато е готов, отлепваме леко страните му с помощта на остро ножче и и обръщаме върху чиния или поднос. Заливаме с шоколадов ганаш. Чудесен изстуден десерт без печене за горещите летни дни.



Надявам се съм ви заинтригувала, а пък ако искате да направите деня си още по-вълнуващ, не забравяйте, че до петък може да се включите и в моята игра тук, в която трима от вас ще спечелят награди само заради един коментар !

Успешна седмица, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!


понеделник, 17 юни 2019 г.

Тиквички-бюрек "Люси" / Cheese Fried Zucchini Recipe


Такава почивка отдавна не му бях правила, признавам си. Не, не говоря за разходки сред природата или някаква продуктивна съботно-неделна дейност, а точно обратното. Почти два дни не изпълзях от леглото, където упражнявах най-различни пози като "Препичаща се морска крава", протягайки крака към отворения прозорец, за да ме хване малко слънцето, поза "Наваксващия с филми", като изгледах поне десетина такива, като за два дена не е кой знае какво, и разбира се "Подремващия с възглавници" и "Примъкващия храна", които са най-често упражняваните за този уикенд. 

Ако търсите нещо по-пикантно от това, откажете се сега, защото като казвам, че имах нужда от почивка, говоря сериозно. Не само, че тази седмица се разсипах от готвене (този списък дето сте ми го дали с рецепти за изпълнение е наполовина готов, считайте за какво говоря), но и правих сладко на село, заедно с бабетката, както традицията повелява. 
Успях да уредя част от отлаганите от мен служебни ангажименти, та ми остана само наваксването с приятели ( Марте, ако четеш това, скоро ще ти пиша, обещавам).

 Тъй като се подготвях за задушницата в събота, бях решила, че в петък ще си легна с кокошките, но подмолната ми дружина ме излъга да посетя концерта на нашенските изпълнители, който се проведе в Благоевград.

 Аз не съм от най-големите привърженици на бг музиката, но като ми казаха, че братя Аргирови ще идват, нямаше как да пропусна шанса да ме питат тридесет пъти "Как си ти", и то от господа с такава емблематична прическа.  


И така, след като предадох рапорт какви (не) съм ги вършила тези дни, мога да ви кажа, че започвам толкова енергично тази седмица, че не мога да се позная. Понякога на човек наистина му трябва само едно - да се наспи и да презареди. Сега се завръщам с гръм и трясък като изсипалата се през уикенда буря и ви представям моята последна гордост от кулинарния тефтер - култовете тиквички бюрек на Люси. Знаете, че съм се изкефила не нещо тотално като му зашия името си към заглавието.  Освен, че рецептата е толкова вкусна, че само чакам бабината реколта да си направя поне две торби заготовки за фризера, които да си правя за вечеря, но ви говори, че е и практична и бърза. 

Любовта ми към тиквичките нараства пропорционално през годините и не спирам да измислям нови и различни варианти за консумирането им. Аз самата знам, че не съм открила топлата "тиквичка" с рецептата за бюрек с тях, но баш този вариант не знам дали го има, защото ми хрумна в движение. 

Амбицираха ме приятелите от Kikkoman, които ми подадоха ново предизвикателство да създам храна поднесена под формата на известния им дозатор за соев сос. Ако и вие искате да го направите имате шанс да спечелите мулиткукър, но ако искате да участвате в още по-простичка игра, погледнете моята, която стартирах тук. 
Не ви трябва нищо повече от това да отговорите на един въпрос, а после на случаен принцип ще изтегля ТРИМА печеливши, така че всеки от вас има шанс да спечели без да си мръдне пръста ( освен да напише отговора де, то пък съвсем мързеливата не можИ) 
Аз ще се радвам да се включите, а за да ви подкокоросам по-лесно преминавам към рецептата за това безумие, което ще се яде у дома цяло лято. Ето я и нея: 


Необходими продукти:
2 бр. тиквички ( среден размер) 
150 г краве сирене
100 г крема сирене
50 г кашкавал
1/2 морков
1 стрък пресен чесън
1 бр зелена / червена чушка
2-3 с.л. соев сос Кикоман
2 бр. яйца
брашно

олио
сол

Започваме като измиваме и подсушаваме тиквичките. Разрязваме ги по дължина на средно тънки ленти, не е нужно вестник да четеш през тях :) 
Комбинираме ги две по две, за да сме сигурни, че за всяко си има "другарче".

                         

След това ги поръсваме добре със соевия сос ( ако обичате по-солено може да сложите и сол), и нарязаната на ситно глава от пресния чесън ( само бялата част). Оставяме ги за няколко минути така, докато загряваме грил тигана.


Гриловаме тиквичките от всяка страна в намасления с олио тиган, докато поомекнат, но не е нужно да са съвсем готови, добре да останат леко хрупкави. 

                             

Стават много бързо и ги изваждаме в чиния. Докато се охлаждат, приготвяме плънката.
В подходяща чиния разбъркваме добре сирената, кашкавала и рендосания на ситно морков. Прибавяме и нарязаните на дребно чушка/ и. За още повече вкус прибавяме и зелената част от чесъна.


Разбъркваме добре докато получи еднородна паста.


Разпределяме по около една пълна лъжица от пастата между всеки две ленти от тиквичките, които към този момент е добре да са напълно изстинали. Пристискаме ги, така че да залепнат добре. 
Така оформите тиквички редим на поднос и прибираме във фризера да се замразят, докато станат напълно твърди.

След това загряваме дълбок съд с олио, а в отделна чиния разбиваме яйцата с вилиця.

                             

Замразените тиквички овалваме за кратко в малко брашно, а след това в яйца и пускаме да се пържат в сгорещената мазнина.
Пържим до желания за нас загар, а след това изваждаме в чиния. 



Поднасяме с още малко поръска от соев сос, накълцан чесън и ако обичате - ситно нарязана люта чушка.


Не знам дали мога правилно да ви опиша какво означава блаженство до такава степен, че си сигурен, че няма да ти се яде нищо друго скоро време осен тези тиквички.  Не ми ли вярвате, ами опитайте и вие и не забравяйте да се включите в играта тук!


Усмихната и успешна седмица, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 


 Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...