сряда, 21 ноември 2018 г.

Запеканка с карфиол / Creamy mustard cauliflower


Още малко ни остава до началото на коледната еуфория, като моя милост вече се захвана с подготовката на такива вкусотии, че ще ви пълня и очите и стомасите само със снимките. Тази година ще има още нови и по интересни идеи за оформяне и представяне на коледните ястия и десерти и се надявам да не се изложа накрая с празни обещания и всичко да ми се получи просто муцка, дет се вика. 

Точно така се получи днешното ми предложение например, което е точно на време в сезона на карфиола, за да ви покаже, че може и без месо пак да е вкусно.
Спрях се на тази невероятно ароматна запеканка с карфиол, облят в плътен бешамел сос и пармезанова коричка отгоре. Уханието на подправките само допринасят за желанието да си заврете цялата глава в тавичката, докато облизвате и крайщата й и топките хляба в соса. 


Този път за овкусяване на бешамела се спрях  на една от любимите ми вкусове горчица Борние - мека с чесън и магданоз. Тя се доближава най-много до вкуса на тази, с  която си хапваме картофите в Холандия и лично аз съм виновна за половината и консумация в България ;) Съветвам ви да я опитате, защото по-традиционалистите от вас  може и да я подминат на щанда. А ето и как може да я включите в ястието: 


Необходими продукти:
1 малка до средна глава карфиол
60 г масло плюс малко олио
3 с.л. брашно
600 мл прясно мляко
4 с.л. галета
4 с.л. пармезан рендосан
сол, пипер меланж

Започваме с пет минутно втренчване в карфиола и се любуваме колко е красив и колко  много прилича всъщност на мозък, който липсва на толкова много хора по света. :)


Разрязвайки го се убеждаваме още повече и се чудя дали да не направя дарителска кампания да подаря по един карфиол на политиците за Коледа, белким им послужи поне декоративно :)


Отърсвам се от собствените си мисли продължавам към рецептата. разчупваме карфиола на малки парченца, така че да са като мини версия на дърво- албинос ;) 


В подходящ тиган слагаме да загрее маслото и една -две линийки олио, а след това прибавяме брашното.


Разбъркваме докато брашното се запържи и стане на кашичка, която започва да придобива лек, златист отенък.


Прибавяме половината мляко и разбъркваме. Дърпаме от огъня и добавяме горчицата, като разбъркваме отново. От топлината сосът ще се сгъсти много бързо, затова накрая прибавяме втората половина от млякото, докато получим хубав, лъскав сос.


Прибавяме към него и карфиола и разбъркваме. Овкусяваме със сол и пипер на вкус :) 


Прехвърляме в подходящ съд, а отгоре рендосваме пармезана и поръсваме с галетата. Подправяме отново с пипер, ако обичаме повече подправки :) 


Печем в гореща фурна на 180 градуса, за около 12 минути, така че коричката да се запече, но карфиола да остане все още леко свеж ;) 


И в слънчев и в мрачен ден,. това ястие ще ви се услади, затова запишАЙте си рецептата и хайде към кухнята за готвене. Става супер бързо, а за тези от вас, които не могат без месо, това е чудесна гарнитура към него :) 
Усмихната седмица, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!


неделя, 18 ноември 2018 г.

Пастицио / Pastitsio recipe


Ако утрото се познава от вечерта, то вечерта се познава от обяда, защото едно и също ще се яде за вечеря. Рядко някой да иска да хапне едно и също през няколко часа, но и това се случва, стига рецептата да е много добра. Точно такава е и днешната, която наруши традиционния ми неделен мързел и ме накара да седна да ви я напиша, защото сигурна съм, че ако решите може да си я приготвите още днес. Това е така защото става много бързо и може да разчупите модела и вместо традиционна българска мусака, на масата тази вечер да поднесете вкусно, гръцко пастицио, ако че изглежда еднакво. 
Навън е доста студено, но от снимките ми лъха топлина, която може да поканите вкъщи с това ястие, а пък аз се настроих за него като си седнах на столчето между цели два радиатора. ( иначе нямам стопляне аз).

Спретнах една по-голяма тавичка пастицио и и сега само може да се подгрява, кой когато му се яде, та ада може вкусния кашкавал отгоре да се разтапя отново и отново.

 Моята работа е свършена за днес и не ме търсете повече, тъй като възнамерявам да си вдигна краката пред някое филмче и да си похапвам малко от безумно вкусния домашен десерт, който съвсем скоро ще си споделя и тук ( съспенса е като за Хичкок) :) 

Тъй като доста ме мързи обаче, няма даже много да ви занимавам, а направо ще премина към рецептата, която ще видите, че е никак трудна за правене. Ето я и нея :) 



Необходими продукти:
400 г паста ( дебели макарони или спагети)
500 г доматено пюре / млени домати
500 г кайма
70 г краве сирене
70 г кашкавал
2-3 стръка магданоз
1 глава лук
3-4 с.л. брашно
Около 800 мл прясно мляко
мазнина: зехтин/ олио/ масло
подправки: сол, черен пипер, чеснов пипер, индийско орехче, дафинов лист и др.


 Продуктите са приблизителни, като разбира се може да увеличавате количеството им, спрямо дозата която искате да направите. Моята беше за средна по големина йенска правоъгълна тавичка. 
Започваме като слагаме подсолена вода да кипне на котлона и прибавяме макароните. Оставям да се сварят ПОЧТИ, като не е необходимо да са съвсем сварени, тъй като ще ги печем после и да не се разварят. Аз използвах тези италиански макарони, но вие може да изберете спагети номер 2 или други тръбни макарони :) Готовата паста отцеждаме добре и прибавяме една супена лъжица масло ( или олио) и разбъркаме, за да не се слепят.
  
                     

Докато водата се вари, после пък пастата започваме да приготвяме сос а на съседния котлон. В тиган загряваме малко олио ( може и зехтин ако решите) и запържваме нарязаната на средно ситно глава лук. След като лукът започва да става прозрачен прибавяме каймата и разбъркваме, да се раздроби добре.


Докато каймата се запържва, подготвяме доматите. Ако имате някакви омекнали, може да си сложите пресни доматки, смлени на чопъра, но за по-бързо отворете буркан или шише от зимнината :) 


Овкусяваме каймата с подправките ( те са на вкус) и прибавяме доматите. В зависимост от гъстотата им ( ако е гъсто пюре), може да долеете и малко вода ( 200-300 мл). 

                         
 Оставяме соса да заври,а  след това  намаляваме огъня и го оставяме да покъкри, за да изври водата и да стане вкусен ,ароматен сос. 


 В тавичката слагаме малко олио и отгоре изсипваме макароните. Върху тях поръсваме от нарязания на ситно магданози начупеното сирене. 
Отгоре изсипваме готовия сос и завършваме с рендосан кашкавал.

                             
Накрая заливаме със сос бешамел, който сме приготвили буквално за минута преди това, а ето кака: в тиганче слагаме 2- 3 с.л. масло, прибавям брашното и запържваме на каша. Прибавяме прясното мляко и бъркаме, докато получим хубав сос ( ако ви се сгъсти прекалено, дръпнете огъня) и долейте още малко мляко, което да го разводни.)
Слагаме около една супена лъжица сол и щипка индийско орехче и черен пипер.


Пъхаме ястието да се пече във фурната на 200 градуса, като след като се запече отгоре, може да покриете със фолио и да допечете на 180 градуса, за около 40 минути. 


Сигурна съм, че някои от вас ще се притесняват от опциите за количества в рецептата, но повярвайте ми - няма по-точно нещо от собствените ви рецептори. Опитвайте, опитвай те и пак опитвайте - така няма да сбъркате. Слагайте сол, почти накрая, тъй като на нея й трябва повечко време да попие във съставки и се усеща чак към крайната фаза на сосовете най-добре. Може да ви кажа да сложете чаена лъжичка пипер, но после да ви е много или малко, затова  е добре да се доверите на собствения си вкус. Някои от вас, може да решат да разделят пастата на две равни части, като сложите соса между двата пласта макарони, което също е вариант. Важно е само да го сготвите с кеф, да му се насладите накрая и да ви отнеме възможно най-малко време и грижи в кухнята, защото е неделя и е време за почивка. 

Сладко похапване, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!



петък, 16 ноември 2018 г.

Торта" Горска поляна" / Forest Meadow Cake



Има ли някой, който да не обича шоколадово суфле или течен шоколад?! Аз лично не познавам, затова и съм сигурна, че днешната торта ще е като дар от природата за всички нас, които избутахме тази работна седмица - ту топла, ту студена, ту светла, ту тъмна, ту протестираща, ту не протестираща ( ако съдим по телевизиите). 

Аз лично имам нужда от голямо парче сочна, вкусна домашна торта, а тази е точно такава защото и сърцевината й е като суфле и просто мога да ви кажа, че е една от най-вкусните приготвяни през тази година. Толкова труд й хвърлих да я направя като хората, ама тя не се получи както се надявах или поне не и на външен вид. Отдавна исках да направя една тематична, есенна торта, която да впечатлява с визия и вкус, но повечето подобни обикновено изискваха или използването на не любимия ми фондан ( бляк) или на някакви скъпи работи, които моят разорен г*з не може да си позволи баш сега. 

Реших, че сиромаси -лакомници като мен бол и те също ще се радват на идея за такава торта, но да им излиза по-тънко :)  Аз пък се спрях на торта, която ми глътна почти всички продукти в  хладилника ( но поне са такива, които имаме под ръка), но пак ще повторя, макар да не съм го казвала - не съжалявам. Толкова е вкусна, че имах чувството, че преживявам с рецепторите си фантазията за страстна ménage à trois между домашен течен шоколад, плънката на шоколадов суфле и вкусни орехови бишкоти. 


За украсата пък се спрях на целувки- гъбки, които приготвих както и духчетата от призрачната торта за Хелоуин тук и по същата рецепта. Не бяха никак трудни за направа и въобще като правя целувки, правя поне няколко различни форми от една доза. Ако някои от вас пожелаят обаче, ще пусна и отделна публикация за гъбките, за да не удължавам и без това дългата публикация. Дълга е не защото дрънкам много ( все пак затова сте ми на гости дошли - да ви забавлявам), нито защото рецептата е кой знае колко трудна ( всъщност въобще не е, по мои стандарти), а защото искам да ви опиша по подробно метода за направата на ядлив "мъх" за украса. Научих за него от Йоли, където тя го представи в къде-къде по-пищна и изпипана торта, но аз нали съм джаста-праста творих в друго направление.  
Без повече отлагане, преминавам към рецептата, за да може да се амбицирате да я сготвите още този уикенд. А ето и продуктите:

За блата: 
6 яйца
6 с.л. захар
2 с.л. брашно
4 с.л. млени орехи

За крема:

1) 1 бр. пудинг Др. Йоктер тъмен шоколад , 350 мл прясно мляко, 4 с.л. захар
2) 6 жълтъка, 6 с.л. захар, 60 г тъмен шоколад
3) 250* г масло, 60 г пудра захар


Още: 150 г млени бисквити
50 г млени орехи

За украсата:
бита сметана 
сладък мъх*
горски плодове


Не се плашете предварително от списъка на продуктите, всичко ще си дойде на мястото и ще видите, че не е толкова разточителна. 
Първо правим блата. На мен обикновено ми отнема около 30 минути да направя един такъв блат, та се захващам вечер, защото обичам тортата да "пресипи" поне една нощ в хладилника, да се успокои, че ще живее там и въобще да не подозира как щя я изплюскаме на другия ден.

За целта, разделяме белтъци от жълтици и разбиваме в напълно сухата купа на миксера първо белтъците със захарта на твърд сняг. 


След като стане такъв, прибавяме жълтъците последователно, като намаляваме леко и мощността на миксера, за да не спадне белтъка. Спираме миксера и на ръка, пресявайки малко по малко прибавяме брашно и орехите, като бъркаме със силиконова шпатула или телена бъркалка, с бавни и плавни движения. 
Прехвърляме сместа във форма за торта с диаметър 24 см, с хартия за печене на дъното и леко намазана с олио. Хоп в печката на 150 градуса за 15-20 минути, докато леко порозове. Оставяме да се охлади постепенно, върху отворената врата на фурната например.

                             

Докато това стане, почвам крема. За целта сваряваме един пудинг на др. Йоткер - тъмен шоколад в 350 мл прясно мляко според инструкциите. Дърпаме настрана да се охлади.

                           

През това време в миксера вече разбивам мекото масло и пудрата захар на крем. Аз сложих само 125 г масло, тъй като ми се видя, че кремът ще стане и с толкова, но стана по-мек както се вижда от снимките. Не мога да ви гарантирам дали ако е по-твърд ще ми хареса, защото честно казано този крем подлуди от кеф всички, които го опитаха ( За първи път майка ми се изскръндзави така, че да не даде на някой приятел).

Оставам на вас да прецените как искате да бъде той - смятам, че обаче е добре да ви кажа, че за по-стабилен крем ще ви трябват поне 250 г масло или пък да увеличите грамажа на шоколада в жълтъчния крем.

       

Последната част от крема е да разбием жълтъците и захарта на водна баня на котлона, докато станат на крем, който побелява и става все по-светъл и гъст. 
                   
                         

Към него прибавяме настъргания на ситно шоколад, да се разтопи и разбъркваме.
Всички тези компоненти после смесваме в купата на миксера, пудинга. жълтъчения крем, масления крем, и накрая прибавяме бисквитите и ядките.  Добере е всички съставки да са вече поохладени, но все пак  меки, за да поличите хубав, пухкав крем. 

                         

 Разрязваме готовия блат на две, слагаме едната част във формата ( той е достатъчно крехък и няма нужда от напояване) и изсипваме крема по средата. Завършваме с втората част на блата.
И хайде в хладилника да си почине :) 


На следващия ден, с нови сили реших да се захвана с приготвяне но сладки мъх*. Както ви казах, видях рецептата от Йоли, а ето как се прави:
Трябват ни четири картонени чашки за кафе (от по-големите), хранителни бои  и продуктите за тестото:

1 яйце
30 г глюкоза
12 г захар
25 г брашно
5 г бакпулвер

С миксер добре се разбърква яйцето, глюкозата и захарта. После пресявайки постепенно прибавяме и сухите съставки, като бъркаме така, че да се запази бездушността на сместа. Разделяме на четири части оцветяваме или пък сложете първо една част от боите - зелено, кафяво и бъркайте докато стане шарено на различни места :) 

                         

 Прехвърляме сместа в чашките, като гледаме да е като количество една трета от обема на съда, тъй като се надига. 
След това взимаме една чашка и я слагаме в микровълновата за една минута, като наблюдаваме  процеса да не прикипи или изгори. Проверете на няколко секунди ако трябва, като сместа ще се надига при самото печене. Правете една по една чашките тъй като ще имате възможност, ако направите грешка  да се поправите със следващите, докато му хванете цаката :) 

                         

За да извадите мъха трябва да скъсате чашка, за да може да си запази формата ;) 

С него украсяваме тортата, която реших да измажа с малко бита сметана първоначално ( тя ми държеше крема на място) , а отгоре и с шоколадов ганаш.
Шарките може да направите с къдрав нож за хляб или някои от пластмасовите шпатули за сладкарска украса, ако имате такива.



Завършваме с малко целувки-гъбки, които поръсваме с како, за да имат още по-горски ефект. Може да украсите тортата и с горски плодове. Моите бяха замразени, но също доста вкусни ;) 


 Определено не ней-добрата ми украса за торта, но пък е една от най-вкусните и докато водя вътрешна битка със себе си дали да я публикувам или не, си давам сметка, че вече сме отвикнали от този вид истински неща около нас. Всичко е перфектно - плажовете в инстаграм, перфектните селфите, перфектните фотошоп снимки на ястия в списанията и Интернет, че си обещах да ви показвам нещата такива каквито са - както преди, така и за напред :) 

Кръстих тортата на една много стара сладкарница в моя град,  където дядо ми обичаше да ходи да си пие кафето с приятели! Нямаше по-истински и прекрасен човек от него и тъй като преди дни отбелязахме годишнина от деня, в който ни напусна, реших, че ще се радва внучка му да му приготви още една от вкусните, меки тортички, които той обичаше. 

Прекрасни, усмихнати и много обичливи почивни дни, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...