Ето, че след достатъчно дълго плануване, най-сетне успях да ви представя днешната публикация, посветена на три основни теми.
Първата, едно от най-честите молби на читателите напоследък, а именно представянето на упътване за направата на огледална глазура (по възможност с няколко цвята).
Втората тема е да ви разкажа за събитието, което ми помогна да науча няколко тънкости за самия процес и третата, комбинирането на глазурата, отново с един от най-популярните в последно време видове торти - със скрити блатове и пълнеж изненада .
И аз си помислих, че е голяма вилица за моята уста, но пък аз колко торти съм изяла с тази вилица и тази няма да ми се опре.
Причината да се чувствам доста по-уверена в начинанието да направя първата си многоцветна огледална глазура е, че Петко Костадинов от
"Змееборец" бе така любезен (готин, напарво да кажем готин) да ме покани на
организирания от тях курс със световния шампиион от World Chocolate Master - Масимо Карнио, в който разкриха безброй тайни за работата с шоколад, приготвянето на въздушни мусове, цветни и шоколадови фигури, както и разбира се различни видове глазури, сред които бе и огледалната.
Отдавна бях хвърлила око на провежданите от тях курсове, тъй като са доста интересни, изключително актуални спрямо модата в сладкарството и място, където наистина може да научиш както неща за начинаещи, така и за по-напреднали, сред които вече започвам да се имам и аз :)
Освен това на място се предлагаха изключително разнообразие от формички, молдове и какви ли не спрейове, сред които беше и кадифеният, на който отдавна съм хвърлила око.
Ако и вие искате да се научите на такива неща, препоръчвам ви да следите предлаганите от
"Змееборец" курсове, защото съм сигурна, че крият още много изненади.
Ако имам щастието да ме поканят пак, със сигурност ще ме намерите там, а след това и ще ви разкрия още някоя "тайна от кухнята", каквато е днешната.
Както вече ви казах, днес ще ви покажа как да си направите огледална глазура, като в интернет съществуват най-различни вариации на сместа за нея, но предложената в курса сама по себе си е наистина вкусна, така че няма да имате усещането, че ядете някакво желе.
Важното при нея е, независимо дали е с един или няколко цвята, да я излеете с подходящата температура върху добре охладена торта, така че покритието да не е твърде течно, което да го направи прозрачно, или пък прекалено втърдила се, което ще я направи на бучки.
Като за първи път, при мен има какво още да се желае, но като цяло съм доволна от резултата, тъй като боравех с доста цветове и само две ръце ;)
В процеса на работа съм направила доста бележки, които съм споделила в ръководството и ви казвам от сега - няма нищо страшно!
Може да ви се струва много дълго като обяснение, но истината е, че съм се опитала да бъда максимално полезна, изчерпателна и обяснителна до степен на досада, тъй като съм сигурна, че има и други като мен, които имат поне сто въпроса по темата :)
Самата торта също е нещо, което правя за първи път и е само вдъхновена от безбройните подобни рецепти, но е изцяло мое производство и идея. От сега мога да ви кажа, че тя е лесна за изпълнение, може да правите доста промени в нея, като например да изберете други плодове, като всички възможни детайли по работата са описани в самата рецепта.
Отново казвам, не се плашете нито от дългите обяснения, нито от списъка с продуктите, защото ако го съберете, всичко на всичко ще имате предимно - вода, сметана, шоколад, желатин и захар :)
И така, преди да започнем, да ви убедя, че тортата е наистина в пъти по-ефектна на живо, изключително нежна, вкусна и въздушна и определно си струва усилията.
Но ето и самата рецепта:
Неоходими продукти:
За блата:
3 яйца
3 с.л. захар
3 с.л. брашно
100 г млечен шоколад
1/2 с.л. масло
За боровинковото желе:
2 ч.ч. боровинки
100 мл течност (вода, компот)
1 ч.ч. захар
1 с.л. лимонов сок
1 ванилия
1/2 ч.ч. орехи
1 пак. желатин
За муса:
200 г заквасена сметана
300 мл сладка сметана за разбиване
100 г бял шоколад
100 г пудра захар
1 пак. желатин
За огледалната глазура:
300 г захар
300 г глюкоза
200 г кондензирано мляко (сметана)
270 мл вода
300 г бял шоколад
2 пак. желатин
ядливи боички
Започвам с приготвянето на блата. Използвах класическа рецепта за пандишпан, в малки размери, за 22 см в диаметър форма, като прибавих към него млечен шоколад, тъй като исках да го обогатя.
За целта отделям белтъци от жълтъци. Първо разбивам белтъците със захарта на сняг, а след това започвам да прибавям един по едн жълтъците.
Застилам формата, в която ще печем с хартия за печене, и леко намаслявам дъното и стените. Включвам фурната да загрява на 150-160 градуса. Разтопявам шоколада с малко масло в микровълновата фурна.
Пресявайки, постепенно вграждаме брашното в яйчената смес, като прибавяме на два-три пъти и от шоколада. Опитваме се да запазим въздушността на сместа, като бъркаме внимателно. Изсипваме в тавичка, заглаждаме с шпатулата и хоп - във фурната!
След като се изпече, оставям блата леко да се охлади на притворена врата във фурната, за да стане постепенно и да не спадне. Охладения блат разрязвам на две с помощта на голям нож.
Тъй като исках блатовете да са скрити, както сега е модерно ( и аз да не видя нещо:) ), реших да ги поокастря малко, ползвайки дъното на една форма от 20 см ето така:
След като сме приключили с блата, а може и още щом го сложим да се пече, за да спестим време, се заемаме с желето от боровинки.
Може да ползвате и други плодове (аз тези имах във фризера), но ако са със семки, като малините например, ще е добре да ги прецедите и ползвате като пюре.
Аз сложих две чаени чаши (от по 200 мл) замразени боровинки, заедно със захарта и малко течност. По моите плодове имаше доста лед, затова преценявам на око. Добавям лимоновия сок и ванилията и оставям боровинките да поврат, докато почнат да образуват такива балончета ( слагам шпатула върху касеролата, за да не изкипи ;) )
През това време накисвам желатина в малко студена вода и го оставям да набъбне. По мое мнение може да ползвате и половин пакетче желатин, особено ако направите сместа от боровинки по-гъста. Аз обаче я оставих по-редичка, тъй като знам, че желатинът може да желира до 500 мл течност съвсем спокойно.
Дърпам топлите боровинки от котлона и прибавям желатина. Разбърквам, докато се разтвори напълно в соса.
Изсипвам в предварително подготвена тавичка (диаметър 20 см) , която съм намазала с малко кокосово масло, може да ползвате и хартия за печене, олио или друго.
Отгоре нареждам по-едри парченца от орехи ето така:
Пъхам в хладилника да стегне, а след това сложих дори за кратко във фризера, за да ми е по-лесно при сглобяването.
С напредването на вечерта се замислих дали докато приготвя тази торта, ще ми поникне брада, но всъщност самият факт, че всичко вървеше гладко, с малки паузи, през които можех да поцъкам нещо на компа, си дадох сметка, че не е кой знае какво.
С правилната музика и нагласа и по-сложните десерти се правят с лекота :)
И така, почти на финалната права сме - приготвянето на муса.
Разбивам 200 мл от сметаната на сняг, а другите 100 мл слагам в касерола на котлона да се загреят.
Накисвам желатина в студена вода, а в миксера вече се разбива заквасената сметана със пудрата захар. (Извадила съм в друга купа битата сметана)
Сметаната на котлона вече е пред завиране, дърпам от котлона и добавям белия шоколад. Разбърквам, докато се разтвори напълно и стане всичко на хубав бял сос. Прибавям и желатина, разбърквайки, до пълното му разтваряне.
Започвам да прибавям топлата смес на тънка струйка към заквасената сметана, а след това и битата сметана.
Сглобяване на тортата: В същата форма, отново с хартия за печене на дъното, слагам една малка част от крема, а след това блата, после отново от крема,
после плодовото желе, което виждате на супер размазаната и нескопосана снимка по-долу (не, нямате проблеми със зрението), след това още крем, втория блат и завършвам с остатъка от крема.
Изравнявам, доколкото мога, и пъхам в хладилника, защото вече съм уморена, а на другия ден ни чака огледалната глазура. Лягаме си рано с надеждата утре боговете да са на наша страна!
Нов ден, нови сили. Предстои ни направата на огледалната глазура. Като нещо, което правих за първи път, се бях притеснила достатъчно, че да си направя сутрешното кафе ирландско ( и следобедното след това, но защо да нарушавам добрите практики :) ).
В тенджера на котлона слагам 150 мл вода и 300 г глюкоза.
Прибавям и захарта, като аз сложих само една чаена чаша. В останалите 120 мл студена вода накисвам двата желатина.
Разбърквам сиропа в тенджерата, докато всичко се стопи и стане еднородно и доста по-течно. Не е нужно да завира, просто да е горещо.
Дърпам от котлона и прибавям подсладеното кондензирано мляко (аз замених с още сметана), което ще понижи температурата на сместа. Добавям шоколада, а след това и желатина и разбърквам всичко с телена бъркалка.
След това разпределям сместа в различни купи и оцветявам с хранителни боички - аз направих розова, лилава, тюркоазена, синя и черна.
Разбърквам сместа периодично, тъй като сега е на малки части и ще изстине по-бързо и ще започне да се сгъстява.
Изваждам тортата, която за кратко съм прибрала във фризера и я обръщам върху по-малък като диаметър съд. Може да сложите чинийка отдолу за основа. Дъното на тортата сега ни е горна част, като по този начин си гарантираме възможно най-равна повърхност. Изглаждам неравностите по ръбчетата с топлината на ръцете си.
Поставям тортата след това в някаква друга тава, където да може да се оттича глазурата, за да не става пълно мазало по плота:)
Започвавам като изсипвам редувайки различните цветове един върху друг, така че да се преливат. Препоръчвам ви да започнете изливането от краищата на тортата и след това към центъра.
Може да смесите и два цвята, ако искате да се преливат по-естествено въху повърхността. Например: сложете в синьото една част от черното. Разбъркайте с лъжица, но съвсем леко, колкото да направите спираловидна шарка от двата цвята, а не да се смесят напълно.
Когато се изливат, те ще падат по същия начин. Може да процедирате така и с другите цветове или да ги изливате на различни шарки по отделно.
Имайте предвид, че изстудената торта ще стяга глазурата почти мигновено и няма да има много възможности за корекция, затова или трябва да работите с малко по-топла глазура, за да е по-лесна за смесване, което ще я направи по-рядка и ненаситена, или като моята, плътна, но по-трудна за коригиране на шарките. (Ох, изписах си живота, но искам да дам всички възможни съвети, за да няма изненадани! )
Последни щрихи: Потапям четка в бяла боя и правя пръски върху тортата. Сложих и малко ядлив брокат за още повече ефект.
По основата на тортата полепих кокосови стърготини, като леко изрязах образувалите се желирани нишки.
Прибираме тортата в хладилника, но честно казано е готова за консумация почти веднага ;)
Ако ползвате само един цвят глазура, може да си съберете остатъците и да ги съхраните в бурканче, като може да я претоплите и използвате отново.
Според мен това количество е достатъчно и за торта до 26 см в диаметър, така че не се притеснявайте за това, тъй като аз наистина се чудех дали ще ми е достатъчна.
И така, доволна и предоволна от резултата, липсата на съществени гафове, седнах и се насладих на едно парче от тортата. Знам, че фокусът на публикацията е главно да ви разкажа как да си правите огледална глазура, но, О, Гоже Босподи, наистина е много, много вкусна. Не забравяйте, че тази глазура не е само някаква желирана вода, а бял шоколад, като имаме още толкова нежен сметанов мус, който обгръща прекрасната плодова сърцевина. Всички, които я опитаха, похвалиха решението ми да сложа орехите, като казаха, че просто я прави едно невероятно кулинарно постижение, съчетаващо толкова много вкусове и елементи изключително подходящо.
И така...не ми остава нищо друго освен да се наслаждавам на тази вкусотия тези почивни дни, а ако вие имате повод или просто решите да усъвършенствате кулинарните си умения, направете си една такава красота у дома и изненадайте всичко живо :)
Усмихнати и слънчеви почивни дни, приятели!
Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Понеделник, понеделник, ама слънчев! Пак се търпи повече! Започва да се усеща как зимата леко започва да се изнизва по терлици, въпреки падналия сняг вчера на места. По-меко е навън времето, слънцето в небето вече не е само за украса, ами върши някаква работа и може да ти стопли гърбинката, ако седнеш на някоя пейка. 
