вторник, 25 юни 2019 г.

Солена торта с макарони / Italian pasta pie recipe



Не е Никулден, но смятам да избия рибата с днешната рецепта. Отдавна й се канех, но така и не намирах подходяща паста за целта. Да, знам, че най-често тази солена торта може да я видите приготвена с паста ригатони, но според мен е, защото по-лесно се намира в магазините, но мъката да набуташ сос в нея е направо нечовешка, колкото и лесно да се опитат да ви убедят, че е.
Аз съм практичен човек и знам, че не всяко ефектно ястие трябва да ни коства побеляване на косите, а по-скоро трябва да си набавим правилния продукт.

 Ето защо си взех тази по-едра паста - пакери, от любимото си магазинче за истински италиански продукти Вера Италия. Там ме чакат като топъл хляб веднъж на два-три месеца, от където си набавям продуктите за следващите.

Този път освен пастата, се заредих с любимия си зехтин - какво е хубаво италианско ястие без зехтин?! Пак си набавих брашна и един нов шоколадов крем, който нямам търпение да опитам, но стига съм дрънкала не по същество, а да говорим за тази наслада за окото, която седи пред вас.


Едва ли има човек, който има добър вкус за храна и да не се задави лекинко при тази гледка.
Пакерито е идеална форма за този вид солена торта, като прави пълненето с ароматния сос направо детска игра. Всеки може да ти направи спагети -  бъди кулинар и направи торта от паста!
Всичко ще ви кажа, нищо за себе си няма да оставя, а даже ще дам жокер и за още един-два продукта, с които може да съкратите готвенето. 
Аз предлагам да преминем направо към рецептата, че само като гледам снимките и си давам сметка, че е останало само едно парче от тази вкусотия и да си я хапна за обяд, преди някой да ме изпревари. Ето и какво ви трябва:



Необходими продукти:
800 мл доматен сос/ пюре
500 г кайма
2-3 скилидки чесън
2 с.л. брашно 
1 с.л. масло
500 мл прясно мляко
300 г кашкавал 
подправки:  босилек, риган, черен пипер, сол, чеснов пипер или готов италиански микс от тук 


Започваме като подготвяме пастата. По принцип в рецептата ригатоните се сваряват предварително, което ги прави още по-трудни и за пълнене и редене, но както е казано "Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл", аз ще и покажа още по-бърз и лесен начин. Първо си нареждаме пастата в подходящ съд - за мен това беше формичка за торта с диаметър около 20 см.


След това поставяме така наредената паста, заедно със съда в по-дълбоко тенджера и запълваме с вряла вода. Захлупваме капака и оставяме така да "се свари" пастата - таман наредени и готова за пълнене. 
През това време в подходящ тиган загряваме малко от зехтина

                             

и запържваме каймата, като се стремим да я раздробим добре. 
Аз винаги готвя като съм загряла максимално тигана, а веднага след като сложа храната намалявам на половина силата на котлона, за да се готви бавничко. След като водата от каймата се изпари, прибавяме накълцания на ситно чесън 

                             

и подправките.  Тях слагам на око, като не мога да отрека, че съм голям любител на подправките и обичам всяко ястие от конкретната кухня да си има специфичното ухание. 


Накрая прибавяме и доматите, като аз сложих консерва млени домати и още около 500 - 600 мл домашен доматен сос, така че се получи средно гъст сос. Разбира се, трябва да го оставим да поври известно време, така че водата от доматите да изври, сосът да се сгъсти и да потъмнее. Подправете със сол! 

( За забързаните домакини има и готов сос с месо, който може да ползвате като този тук


След като сосът е готов, отцеждаме водата от пастата и я запълваме с него. Добавяме съвсем малко водичка, около 1/3 ч..ч чаша и то само ако сосът ни е достатъчно гъст. Следва да напарим втория сос за заливката - бешамела.

( Бележка: Ако формата ви е с махащи стени, хубаво е да я уплътнете с фолио и тиксо, както направих аз, за да няма изтичане на сосовете през нея и да стане мазало във фурната)


Бешамела приготвяме след това, защото мързеливецът отсреща ви ползваше един и същ тиган, за да не мие много :) Вие може да си направите сосовете успоредно. Аз забърсах с кухненска хартия още топлия тиган и сложих в него да загрее маслото и една-две супени лъжички от зехтина. 
Когато тръгне да се сгорещява мазнината, прибавяме брашното и запържваме, докато получим ароматна каша. Изсипваме след това прясното мляко и бъркаме докато поличим хубав бял сос. Може да го подправите с типичните за бешамела подправки като горчица и индийско орехче, но тъй като в рецептата вече имаме италиански подправки пропуснах и го обогатих само със 150 г от рендосания на ситно кашкавал.

Разбъркваме го добре в топлия сос, а той се разтваря в него и става гъст и плътен.
Разпределяме върху макароните отново и пъхаме ястието да се пече на 180 градуса ( с обдухване)  във фурната за около 30-40 минути.

                             

След като бешамелът тръгне да се запича по повърхността и да образува ароматна, златна коричка, изваждаме тортата и рендосваме останалата част от кашкавала.


Връщаме във фурната да се дозапече за още 5-10 минути.


Колкото и да ви изкушава ароматът ( напълно ви разбирам), опитайте се да изчакате ястието да поизстине, преди да махнете от съда. Така ще запази формата си след като махнете стените.  Ястието изстива бавно в средата, макар по стените си вече да се охладило, което ни гарантира чудесни парченца и изкусително сочна сърцевина.
Ако тази торта ви е впечатлила, както направи с всички, които я опитаха, погледнете актуалните предложения във Вера Италия тук, където получавате подарък с всяка поръчка. Аз ви оставям с пожелание за прекрасен ден и ви казвам : Pasta la vista, baby! 


п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



понеделник, 24 юни 2019 г.

Направи си сам: Естествени оцветители за храна / DIY: Natural homemade food coloring


Нова седмица, ново двайсе! Очертават се интересни седем дни, в които не само ще ви споделя кои са печелившите от предизвикателството на Кикоман, не само трябва да се подготвя за участието си за фестивала в Пловдив, не само ще се вихря в кухнята, за да изпълня още от обещаните рецепти, но и ще направя всичко това в тотално мълчание като тибетски монах. 


Защо, може би ще се запитат някои от вас и веднага ви казвам - освен вкусни рецепти, успях да си сътворя и остър ларингит, който започна с лека пресипналост на гласа, която напомняше на разболялата се Фийби от сериала "Приятели" до сегашното ми отстояние на "пълна липса" на глас.

Да знаете колко ми е неудобно да наблюдавам звънящия телефон с ангажименти и да не мога да отговоря, защото насреща мога да предложа само някакви ултразвукови вопли на син кит. 


Както и да е, стига да се оправя за  Пловдив, няма да мрънкам ( не, че има как ) :) Дотогава ще се отдам на задачата да направя колкото може повече от вашите желания за публикации, като една от тях бе за повече постове от рода - направи си сам, домашни трикове и по-специално, ако е възможно -  безвредни хранителни боички. Възможно е разбира се и ще ви покажа колко лесно става това. 
В нета може да намерите много вариации на боичките, като индийците често използват изсушено червено цвекло, което след това претриват на прах, за да получат суха червена боя, която може да се разтваря във вода. Процесът е по-дълъг, затова аз се спрях на тази рецепта за бързи боички, които може да направите с подръчни материали. 

Количествата на продуктите са примерни, като аз направих всичко на око. Другата промяна, която направих бе, че вместо вода, използвах за разреждане на боите домашен захарен сироп. Така и така ще ги използвам за сладкиши, пък и реших, че захарта може да тушира малко вкусът на цвекло или спанак, а освен това да предаде на боичките и по-гъста текстура ( в зависимост колко гъст сироп сте си направили).  Но ето и как става всичко:


Необходим продукти:
Около 1 ч.ч вода / захарен сироп
1/2 средна глава червено цвекло
1 ч.ч. замразен спанак
1 ч.л. куркума

За боичките използвах тези продукти, като във видеото предложиха и използването на боровинки за лилава боя. Лично на мен не ми хареса как се получи цвета, нито консистенцията и затова не я предлагам, но вие може да опитате.


Най-бързо и лесно се прави жълтата боя с куркума. Просто разтворете половин или една цяла чаена лъжичка от подправката във вода или захарен сироп. Куркумата няма толкаво доминиращ вкус, но пък има наситен цвят и може да подсили всякакви кремове на яйчена основа например, или да оцветите различни теста.
Смесете добре и прехвърлете в бурканче.

                             

За червената боя използваме цвекло, като го попарваме за кратко с топла вода и варим пет минути . Не го варим прекалено, защото потъмнява доста, а искаме да има наситен червен цвят. След това пасираме с пасатора и претриваме през голяма цедка, така че да падане само гъстия сок. За по-лесното смилане на цвеклото  може да добавите малко от червената вода от варенето или захарен сироп.
Отново получения наситен сок прехвърляме в бурканчето и готово.

                             

На същия принцип приготвяме и зелената боя, като пасираме вече размразения спанак с малко вода или захарен сироп и претриваме през цедката. Вие ще изберете дали искате да бъде по-гъста боята, като добавите повече от спаначените частици или само от сока.


Така консервираните боички могат да изкарат до шест седмици в хладилника.

 Бих искала да спомена, че този вид боички са чудесни за по-нежно боядисване на десерти като сладки "Прасковки" или пък просто леки нюанси на глазура, но определено не мисля, че може да постигнете супер наситен цвят като за торта "Червено кадифе " например, освен ако не използвате самото пюре от цвеклото. 

Това обаче ще повлияе значително на вкуса, затова ви предлагам този вид боички за случаите, когато искате да засилите някой цвят или пък просто да предадете нюанс на сладкишите си. 

Надявам се публикацията да ви е била полезна, а аз се отправям към кухнята, където съм ви подготвила още чудесни изненади, една от която ще ви покажа още утре.   

Усмихната седмица, приятели!

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

петък, 21 юни 2019 г.

Ягодов мус ( самбука) / Strawberry sambuk ( mousse) recipe


Лято е! Официално! Толкова заредена се събудих тази сутрин в шест, без никакви аларми и чудесии!!! Слънцето навън вече печеше, а аз имам чувството, че мога веднага да се захвана  с готвене, писане, чистене, работа и какво ли още не. 

Първата ми задача бе обаче да дам последната си торта на един познат по път за работа, тъй като както знаете аз ги раздавам тези неща. Затова и имотите покрай моя дом поскъпнаха, а гледам има и случайни минувачи, които разпитват как да се уредят с "прИмоцията"

Стига да имам - ще давам, нищо няма да занеса на онзи свят, пък и защо да мисля за него, като този си е pretty cool! Да, винаги ще има и тежки моменти, но затова трябва да ценим тези дни, в които всичко ни е що-годе добре. 
Днес за първи път се събудих с неустоимо желание да изживея мига, нищо не ме боли, пъпката на брадичката ми, която беше толкова голяма, че ЕСГРАОН щяха да й издадат собствено ЕГН вече поотминава, а и днес в града ще се проведе и ежегодният фестивал Франкофоли, където ще свират прекрасни изпълнители. Абе,  направо ще се пръсна от вълнение! 


Толкова много, че като слизах по стълбите да занеса тортата, се сетих за един мой съсед, алкохолен ентусиаст ( или иначе казано пияница), който сабахлем като се прибираше от запой ( още по-тъмно) викаше под терасите на всички в сградата " Спите ли беее? Ай, стига сте спали, глей'те какво е хубаво навънка, слизайте долу да се веселиме". 

И аз така днес, само дето си викам на ум, како е хубаво времето и как ми се иска всеки ден да е лято. Да е светло до девет и музика да звучи непрекъснато около нас. ( Като казвам музиката, знаете аз какво считам за музика , нали? Да ги нямаме такива "тупур, тупор, тя") 

И така, енергична, засмяната, изкъпана, вече на полутон литър вода, седнах да пиша аз една обещана рецепта за ягодов мус. Една читателка ми спомена, че търси рецептата за ягодов крем от едно време, който образувал вкусна коричка отгоре. Сетих се за тази рецепта за ягодова самбука, която се прави само от белтъци, така че е възможно да е това. Плюс това, преди години не се правеха сложни рецепти с маскарпоне и какво ли не, а белтъците също се ползваха доста често, за разлика от сега. Затова и смятам, че тази рецепта, ако не е същата е много близко до тази, която търси дамата, а пък съм сигурна, че и останалите ще се  впечатлите не само от това колко е лесна, но и вкусна. Хайде да ви я покажа! :) 


Необходим продукти:
Около 200 г ягоди 
50 г захар
2 бр. белтък
1/2 пак. желатин

Аз имах от сладките ягоди на баба, така че не беше нужно много захар, но ви предлагам да си нагласите захарта спрямо сладостта на плодовете.
Накисваме половин пакетче желатин в малко вода да набъбне, като моето беше от 7 г, но има и от 10 г, които желират същото количество, така че грамажът няма значение, а какво количество течност желира. На нас ни е необходимо толкова, че да желира около 250 мл течност горе-долу.


Пасираме ягодите с половината захар, докато станат на хубав нектар.

Загряваме леко ягодите на микровълновата, както и желатина, така че да се поразтопи и ги смесваме заедно, за да може желатина да се разтвори в ягодите напълно.                                                                                                      Важно е жълатинът да не завира, затова пускайте на интервали от по няколко секунди и разбърквайте за да сте сигурни, че няма да направите белЪтЪ. Ако се притеснявате, направете го на водна баня, но аз нямам време за тези работи. 

                             

През това време в миксера разбиваме белтъците с другата част от захарта на твърд сняг.

                             

Накрая смесваме ягодите с желатина и белтъците и разбъркваме добре,


 но бавно, за да не ни спаднат въздушните белтъци.

След това разпределяме муса в чашки и украсяваме с още ягоди и лист мента - по желание. Пъхаме в хладилника да стегне, като не му трябва чак толкова много време - около час. :) 


                             

Да, може да обогатите крема със сметана или маскарпоне, а защо не и с парченца шоколад, но исках да ви демонстрирам тази базова рецепта върху която може да експериментирате колкото душа ви иска.





От тази доза излязоха пет муса и не остана нито един до края на деня. Вие му правете сметката каква доза ще си направите!

И още нещо - сигурна съм, че рецептата ще бъде вкусна с други плодове, затова дори и да нямате ягоди под ръка - хващайте каквото имате в хладилника - череши, праскови, тиквички. луканка и нека уикенда започне сега!

Усмихнати почивни дни, приятели! 



п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 



 Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...