Шоколадови трюфели с авокадо / Chocolate Avocado Truffles

Тези дни ще ви предложа едни страхотни вкусотии, които приготвих предишните седмици. Всичко опитах, така че решила ли съм да го споделя - тупалка е, както се казва ( от хората, които не използват думата възхитително) 

Това обаче да не ви заблуждава, защото вече официално съм на режим. Ходя пеша винаги където мога, изкачвам стълбите до офиса, раздала съм сто тона благини на приятелите да ме споменават с добро, а когато пазарувам за вкъщи се питам - от това бих ли изяла цяла купа и ако е да, не се слага в торбата. Правя упражненията у дома, дори когато съм скапана след работа, а сега новата ми лична колекция рецепти е за по-здравословни и диетични такива, отговарящи на различни режими на хранене. Препоръчвам ви да черпите идеи където намерите за добре, защото рецептите ще продължат да бъдат от разнообразни, по-разнообразни :) 

Днес например моя дядо има рожден ден и макар от години да не с нас, аз няма как да не почерпя за този прекрасен ден, в който е роден. Реших този път да стане с тази супер вкусни, шоколадови трюфели с авокадо, които намерих публикувани във фейсбук, а после проследих рецептата до тук. Адаптирах я спрямо моите наличности, но кажи речи е същата, затова и няма как да не спомена източника. Варианти на тези бонбони може да немерните в Интеренет много, но аз ви предлагам да започнете с тези.

 Хубавото е, че успях да оползотворя няколко застаряващи авокадота, като се поличи нещо наистина много, ама много вкусно и всъщност - здравословно. 

Ето как се правят: 

Необходими продукти: 

Около 160 г авокадо ( аз ползвах повече)

3-4 с.л. агаве сироп

35 г. лешников тахан ( или друг)

1 с.л. кокосово масло

2-3 с.л. какао

60 г тъмен шоколад ( колкото по-тъмен, по-полезен) 

80 г суров шам фъстък ( може и кокосов стърготини, орехи , бадеми т.н) 

Започваме като почистваме и намачкваме авокадото в купа. Аз мисля, че сложих малко повече авокадо, но пък и съответно увеличих някои продукти.  Работих на око, но ако спазвате количества по-горе като началото, ще може да се ориентирате. 

Прибавяме агаветео ( Сладостта е на вкус и може да зависи много и от процента какао в шоколада, който ще използвате) ,

а след това и останалите съставки ( без последните две).

После прибавяме разтопения шоколад и разбъркваме. Прибираме сместа да стегне в хладилника за около половин час, а после 

когато се е втвърдила правим от нея топчета с размерите на малък орехи и овалваме в суровите ядки.

Толкова вкусни, меки и шоколадови - определено ще заситят апетита ви за сладко дори и да не сте на диета, но ако сте - просто яжте спокойно :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!  

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Лимоново ризото / Lemon Risotto recipe

Заради натоварената работна седмица в офиса, решавам да се отдам на кулинарни творчество през уикенда. Хем да си наготвя за работната седмица, хем да усетя сладостта на живота, като пътувам по света от вкъщи. Тази година май само с това ще си останем, но затова пък кулинарията е способна точно на това - с всяка хапка, глътка и аромат да ви пренесе на някое конкретно място. Ето например, онзи ден по път за работа ме пекна едно слънце, което не беше типично за ранно сутрин. Пътят ми минава през магазинче за мелене на кафе и отдалече се разнесе онзи истински аромат на кафе, силно, наситено и тутакси се пренесох в Италия. 

Имам чувството, че там въздуха на това си мирише непрекъснато. 

Така се върнах  в спомените си, когато бях последно там -пиех кафе с големината на напръстник, а после цяла вечер играех брейк денс с краката под завивките от нерва. Плюсках ризото и пица на корем където ми видят очите, а бялото вино се лееше като вода при всяко сядане в заведение. 

Ех, какви красиви спомени. Не беше минал деня и вече знаех, че ще си направя ризото съвсем скоро, а за истинско ризото задължително ви трябва Ориз Арборио. 

С изненада открих, че и Крина имат такъв вече! Обичам ориз в картонени кутии, по-лесно ми е за съхранение някакси. За вкусно ризото си трябва ориз за такова  и ви съветвам, дори и да правите компромиси с много неща от рецептата, не жертвайте ориза! 

Реших, че ще направя едно свежо лимоново ризото, което ми се въртеше в главата така и така, като го гарнирах и с малко гъбки, защото така красиво ми се усмихваха в зеленчуковия магазин. Цяла щайга дребни печурки, като меки копченца, които ти иде да глътнеш цели. Взех и лимони, шафран и хайде към вкъщи. А ето какво последва! 

Необходими продукти:

1 1/2 ч.ч. ориз Арборио на Крина

1 л. зеленчуков бульон

1 глава лук

2-3 скилидки чесън

2 ч.л. зехтин

2 бр .лимони

1/2 ч.ч. бяло вино/ шампанско

щипка шафран

4 с.л. маскарпоне

1/ 2 ч.ч. пармезан рендосан

сол/ пипер

Още:

2-3 с.л. масло

200 г печурки

сол

1 ч.ч.=200 мл

Започваме като рендосваме само жълтата част на лимоните и изстискваме сока на един лимон. 

В подходящ съд затопляме зеленчуковия бульон ( аз използвах био бульон на кубчета), като побавяме лимоновата кора и шафрана.

                             

Докато бульона завира, слагаме тигана на котлона заедно със зехтина да се загрее. В чопър ( или на ръка) нарязваме на ситно лука и чесъна - аз обичам повече чесън :) 

Прибавяме го към затопления зехтин и задушаваме, докато омекне. Важното е да работим на умерен огън, за да не прегорят. 

След това прибавяме и ориза и бъркаме още около минута. Овкусяваме със сол и прясно смлян черен пипер, а след това прибавяме алкохола. Оставяме го да се изпари напълно и започваме да прибавям черпак по черпак от бульона. 

Прибавяме един черпак и оставяме ястието да къкри, като го разбъркваме периодично, и даваме време на ориза да се свари и да абсорбира бульона. Едва след като "изпие" целия черпак бульон, прибавяме следващия. Така процедираме, докато оризът се свари напълно. 

Когато е готов, прибавяме прясно изцедения лимонов сок, маскаронето и пармезана. 

 Разбъркваме докато сирената се отпусната и поличим красива кремообразна смес. Около 2-3 минути преди това, на съседен котлон може да загреем малко масло ( смесено с олио, за да не прегаря) и добавям нарязаните гъбки - ако са малки като моите може и цели или на половинки) 

Запържваме ги до златно кафяво и ги сервираме върху ризотото.

Не мога така лесно да ви опиша невероятната комбинация от свежест на и крема сирената с маслените гъбки. Определено ястието си изисква чаша и студено бяло вино и да му се насладите както трябва. 

Ако досега не сте лимоново ризото, препоръчвам ви да го направите, а ако искате да се снабдите с този ориз, вижте тук или попитайте къде около вас го продават на страницата на Крина във фейсбук!

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Ризото с лимец и аспержи / Еinkorn risotto with roasted asparagus ( Vegan, gluten-free)

По това време на годината с Ваничка обичахме да си правим един ден само по ресторанти - хапваме салата на ново място, после пием кафе в друго заведение, което сме набелязали, после отивахме в някой магазин за козметика да си купим някоя помада, хайде и на следобедно хапване в някое китно заведение и темата беше приемно здраволсовна. 

Какво ли не обикаляхме по София и то не бяха веган кюфтенца, смутита и био магазинчета, което ни караше да се чувстваме толкова отговорни към себе си и света. Друг е въпросът, че вечерта прекарвахме в някой метъл бар, където също наблягахме на веган продукти от ечемик, малц, и картофи но в алкохолен вариант. 

Но нека да продължим със здравословната тема, защото истината е, че както се забелязва и в блога с годините ми става все по-любима. Признавам си, никога няма да ми писнат десертите, но дори и любимата ми торта не предизвиква в мен вълнение, колкото това да сътворя нещо вкусно със съвсем нови и различни продукти. Още повече, че като го ям да не чувствам вина, защото е част от балансираното хранене. 

Днешната рецепта е точно такава. Все още не мога да се върна на пълен режим на диета, макар да се опитвам през ден честно казано. Затова и реших, че докато карантината трае, поне да се опитам да поставя основите й с ястия, които са здравословни, супер вкусни и определено ще се отразят добре на организма ми. 

Звездата на днешното ястие  Лимецът. Готвила съм вече с  него ТУК и ТУК и след като от магазин Зелен решиха да ме предизвикат с още една рецепта за лимец, знаех какво точно ще приготвя без да се замисля. Любимото си ризото с лимец. 

Предизвикам ви и вас да го опитате, защото обещавам ви, ще се почуствате в пет-звезден ресторант и леко ще разтърси основите ви дали ризотото с ориз всъщност е най-вкусното? 

В рецептата присъстват още любимите ми аспержи, веган-пармезан ( направо съм изумена как е направен, абсолютен вкус на пармезан), лешници и още куп вкусотийки, които си набавих от магазин Зелен. 

Ще сложа линкове към описанието на продуктите за да може да цъкнете :) върху тях и да видите грамажи, съставки и друга важна за вас информация и да не се се налага да ги описвам в статията. Този път уцелих в десетата и няма продукт, който да се е изложил :) Но да се върнем към лимеца и тази красота в чинийка: 

Необходими продукти: 

Около 100-150 г Лимец Био класа

1-2 скилидки чесън

2 кубчета зеленчуков бульон Green-Bio Tropic

1/2 ч.ч. рендосан веган пармезан Violife

шeпа сурови лешници Био Класа

200 г аспержи

зехтин екстра върджин, Green Bio -Tropic

 По рецепта е хубаво да пуснем лимеца на един -два импулса на кухненски робот, за да се раздроби леко. Моят обаче е твърде "паянтов" и нищо такова не се случи. За щастие ястието стана и така и може би, ако го начупите ще се приготви една идея по-бързо, но не е задължителен елемент. 

Следващата стъпка да разтворим две кубчета ( може и едно и половина, за да не е толкова солен) от бульона в литър вода. Прибавяме и нарязани на ситно чесън за да го ароматизираме. За първи път опитах такъв бульон и наистина ми харесва. Заклевам се виждат се цели парченца зеленчуци щом го разтворите :) 

                           

 Загряваме малко зехтин в тиган на котлона, 

и прибавяме лимеца. Разбъркваме го 3-4 минути, докато пусне аромата си и започваме да прибавяме черпак по черпак от бульона. Започваме с един черпак, като намаляваме температурата на по-слабо до средна степен. Моята беше на 3-4 от общо.

Едва след като лимецът поеме целия бульон, тогава слагаме втория черпак. 

Процесът е по-бавен, отнема около 40 минути, затова аз си направих и един веган десерт в същото време, но за него в друга публикация ;)  

                            

Използваме времето също и да запечем аспержите и лешниците във фурната. 

 За целта почистваме аспержите  от дебелите стволчета, измиваме ги, като нарязваме две от тях на дребно, а други оставяме цели. Измиваме и лешниците и ги слагаме до тях. Слагаме пръска зехтин на аспержите, а на лешниците - щипка сол. 

Печем във фурната на 200 градуса за около 10 минути. аспержите трябва да са още ярко зелени и леко хрупкави. 

През това време рендосваме и пармезана. Наистина ме впечатли тази чудесия- и на вкус и на текстура го докарва. Най-интересно ми беше дали има същите свойства и ще се разтопи в ризотото както трябва. 

След като лимеца омекна и се посвари, накрая прибавих и пармезана към него. 

Стана идеално! Той се разтопи, стана една супер ароматна каша, а към самото ризото добавих нарязаните аспержи,които вече бяха изпечени охладени. 

Поднасяме в чиния като отгоре поставяме целите аспержи, малко нарязани печени лешници и още шипка от пармезана.

Ако и вие като мен като отидете на ресторант се пулите в менюто и накрая все пак винаги избирате ризото, тази рецепта е за вас. Толкова вкусно, креместо, а свежите аспержи и ядките просто го правят незабравимо. Нищо чудно сега да го включат и в менюто на ресторантите :) 

Дали от бульона или от пармезана, ястието стана една идея по-солено за мен, затова го опитвайте и добавете вода ако е така или просто по-малко от пармезана. И все пак, аз съм човек, който консумира доста малко сол и половинката често посяга към солницата за моите ястия :) Аз обаче да си кажа всичко, защото как да съм ви максимално полезна, ако премълчавам нещо ?! 

 Направих ястието във веган вариант, но вие може да използвате и истински пармезан, а искам да уточня, че макар лимецът да съдържа глутен, той всъщност е добър за хората с глутенова непоносимост, тъй като е в много по-ниски количества. Освен това протеинът, който влиза в състава на зърното - глиадин, се оказва нетоксичен за страдащите от цьолиакия. 

Надявам се с днешната ми рецепта да съм ви дала не само храна за размисъл, но и харна за душата и стомаха, Още хубаво настроение, желание за експериментиране и най-вече стимул да си спретнем нещо по-здравословно и щадящо природата :)  

Ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

 Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Мароканска супа с червена леща / Moroccan Lentil Soup

След благичко- сладичко и топло хлебче-бебче, идва ред на супичка - вкусничка! Забелязвате ли колко вече ми е прегряла плочата, а ? Опитвам се да скрия този факт от вас, но той избива като пъпка преди важна среща. Забелязвам, че на някои хора им е скучно даже у дома, а как е възможно - не знам. Толкова ястия има за опитване, толкова проекти за творене, пък  ако  толкава не ви се твори, е го на - пролетното почистване и то чака. Аз нали съм си умна го отложих за по-натам, а то и пролетта се отложи, затова се отдадох само на похапване. 

Не мога да се оплача от скука и това е. Още си ходя на работа, още се налага да излизам, работя с пълна пара и въобще не усещам разлика, освен че телефонът не звъни толкова често, за да мога да казвам на приятелите, че нямам възможност да изляза. А, как ми липсват те само? 

Сладките приказки на Марта и да се взирам с греещите й се очи и нежна бенка на бузата, невротичните размишления на Ванчето с голяма доза сарказъм и самоирония, новите музикални проекти на Коцето, който ми подава слушалки да чуя най-новата му песен, шегите на Давидко, енергията на Алекс и греещата усмивка на Лин, която пък подробно ми описва някоя случка от ежедневието си, докато избухва в смях. ( Трябва скоро да й се обадя, защото все го отлагам) 

Хубаво нещо са приятелите и сега повече от всякога усещаме нуждата на "статистите" в живота ни. Не всеки ден може да се виждаме, не винаги можем да си кажем какво мислим и какво ни се е случило, така не ни достига време, но пък със сигурност усещаме липсата им. Те са като "пилешка супа за душата" или в моя случай мароканска супа за душата! 

След всички вкусотийки, време беше да загреем стомахчето и с така обещаната от мен Мароканска супа, с която си облизвахме пръстите няколко дни у дома.  Топихме в нея от вкусния Домашен хляб без месене, който виждате и на снимките.

Самата леща получих като подарък от Кауфланд България и е част от тяхната Био линия. Ето как я приготвих: 

Необходими продукти:

1 по-голяма глава лук

1 по -голям морков

3 скилидки чесън

1 малък стрък праз

олио/ зехтин

2 ч.л. млян кориандър

1 ч.л. млян кимион

1 ч.л. куркума

1/2 ч.л. червен пипе

2 ч.л.черен пипер

сол на вкус

400 г млени домати

2 ч..ч червена леща

около 1, 2 л зеленчуков (ли месен ) бульон или вода

За поднасяне:

магданоз, лют пипер на люспи, лимон

Препоръчваме ви да започнете като си приготвите всичко необходимо на масата. Нарежете на ситно ( или в чопър) лука, морковите, праза и чесъна. 

Измийте добре лещата и я отцедете от водата.

В подходящ дълбок тиган или тенджера сложете олио или зехтин на дъното и загрейте на средна степен. Сложете нарязаните не ситно зеленчуци да се запържат докато омекнат, като разбърквате периодично.  

                            

Прибавяме подправките и разбъркваме докато се усети аромата им. 

След това прибавяме бульона и лещата и оставяме супата да къкри на тих огън, докато лещата и зеленчуците се сварят. Накрая прибавяме млените домати и оставяме да покъкри още десет минути. Подправяме с още сол, ако е необходимо.  

                          

Пасираме лещата с пасатора, но може да не е всичко, за да не е като крем супа, а на места - тоест да с останат и парченца от самата леща. Един начин е да прехвърлите половината супа в отделен съд и там да я пасирате и после да върнете е при не пасираната част, но според мен е излишно цапане на съдове ;) 

Щом е готова поръсете е нарязан пресне магданоз, лют пипер и изстискайте малко лимонов сок а свежест. 

Просто става идеална за топене - не можах да се въздържа да я опитам докато е още гореща тази леща :) 

Не пропускайте лимона - направо е game changer, както каза половинката! 

Така и така зимата се завърна, време е да се затоплим с малко ароматна супичка, а пък скоро ще имаме време и за приятелите, надявам се.

И вие сте част от тях, така че надявам се и на вас да се е усладила. Ако е така, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

До нови срещи, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!

Благодаря ви, приятели!