сряда, 18 септември 2013 г.

Чийзкейк тарта с праскови / Cheese tart with peaches


От толкова време се каня да направя такъв десерт, че направо не мога да повярвам, че успях. В сериозна заплаха бяха и прасковите, които не се задържат у дома много - много. Исках да създам десерт с украса от плодови рози, но да е нещо мое като творение и разбира се - по-икономично и диетично, но все пак запазващо всички необходими вкусове на добрия десерт.

С няколко намиращи се почти винаги съставки в семейния хладилник се роди тази прекрасна тарта с праскови (или нектарини), като стана много бързо, ако не броим направата на самите рози. Да си кажа честно, те ме поизмъчиха, но не съжалявам. Знам, че с ябълки става по-лесно, тъй като са сухи и не се плъзгат така по пръстите, което ги прави много по-удобни за оформянето на цветя. Но аз бях твърдо решена, че искам да направя тартата с рози от праскови, затова и вроденият ми инат най-сетне влезе в положителна роля.


Спрях се на пълнеж от типа на чийзкейковете, който според мен подчертава идеално вкуса на прасковите, но същевременно запазва десерта много лек и не толкова сладък. Ако и вие обичате свежи, лесни и много вкусни десерти, опитайте този :)


Ето и необходимите продукти:

за коричката:
1 1/2 ч.ч. брашно
3 с.л. захар
1 ч.л. сол
1/2 ч.ч. мазнина (олио, масло)
2 с.л. прясно мляко

За крема:
200 гр крема сирене
2 жълтъка
1 ванилия
2 -3 с.л. пудра захар
80 мл. течна сметана

за украсата: 3-4 праскови (нектарини)

Започваме, като приготвяме тестото за коричката. В купа смесваме сухите съставки, като към тях прибавяме смесените - олио и прясно мляко. 

 

С вилица се обърква всичко, като се оформя средно меко тесто. После с ръце оформяме коричката в избраната от нас форма за сладкиша. Аз имам керамична форма за тарти с диаметър 20 см. и използвах нея. С пръсти притискаме тестото по дъното и стените на съда, създавайки по-възможност равномерен пласт навсякъде. С вилица правим дупки по дъното на коричката, така че да не се надигне при печенето. Слагаме тестото да се запече за около 10 мин. във фурната на 160 градуса.

 

През това време смесваме всички съставки за крема, получавайки хубав, пухкав крем. Когато извадим коричката от фурната, оставете малко да се охлади, а след това изсипете крема.


През това време нарежете прасковите на много тънки резенчета.

 


Започнете да оформяте розички, като завивате лентичките на рулце и надграждате по този начин с останалите резенчета, докато се получат ето такива розички. Разположете ги върху крема:


Можете да поръсите розичките с малко кристална захар, която да се карамелизира при печенето и да добият още по-златист цвят.


Печете сладкиша във фурната на същите градуси, докато кремът стане плътен, а розичките станат тъмночервени.


неделя, 15 септември 2013 г.

Прясно зеле на фурна с наденица / Cabbage with sausage


Тези дни ми е някак есенно, макар тя официално да не е дошла. Да, ама пък на мен официално ми се припи червено вино, което е много голям показател. Освен това онзи ден се наложи да си сложа чорапи и си дадох сметка, че нещата стават сериозни :) Ето затова реших да питам стомаха си дали му се хапва вече по-зимно ястие и се оказа, че е така. Ето къде щяха да отидат две зелки от градината, които тихо и кротко чакаха реда си.

И докато малко се съмнявах дали да качвам толкова проста и традиционна рецепта в блога, Митко се тъпчеше щастливо и ми каза, че всеки трябва да може да си направи такава вкусотия, пък било то и начинаещ кулинар. Убеди ме, какво да се прави :) И ето ги необходимите продукти:

1 бр. по-голяма зелка
2 бр. наденица
3 бр. домати
1 бр. люта чушка
1 ч.л. захар
червен пипер
черен пипер
чубрица
олио
сол

Започваме, като измитото и почистено зеле нарязваме на средно големи парченца.
 

Слагаме в купа и добавяме две-три щипки сол, с които го омачкваме. В малко олио запържваме зелето, докато омекне и намали обема си. Добавяме една ч.ч. топла вода и оставяме да поври няколко минути.

През това време измиваме и нарязваме доматите на малки кубчета. Аз предпочитам да добавям една малка люта чушка (не много люта), вместо чесън. Нарязваме я и нея на ситно.



След като водата е поизвряла, прибавяме доматите и чушката, и добавяме 1 ч.л. захар и още сол / олио -  на вкус. Ако е необходимо, прибавяме още малко топла вода - 1/2 ч.ч.. Разбъркваме хубаво и прибавяме подправките - чубрица, черен и червен пипер. Разбърквайки пържим още няколко минути.


Прехвърляме всичко в подходящ съд за печене. Слагаме във фурната на 200 градуса, докато заври. След това намаляваме и печем до готовност - около 15-20 минути.


През това време нарежете наденицата във форма по желание. Обичам да пека месото отделно от зелето, тъй като ястието запазва лекия си вкус на постно, въпреки наличието на месо отгоре.



Подредената наденичка печем още няколко минути, докато се запече.



Ястието сервираме още топличко, в комбинация със салата от домати или...чаша хубаво червено вино.


Крехкото зеле можете да похапнете и върху филийка, докато навън тихо се сипе хладния дъжд :)


Есента дойде!


вторник, 10 септември 2013 г.

Пинджур




Eсента вече е на прага ни, а това ни подсеща, че е време за затваряне на зимнини. Спомням си,  че когато бях малка, този процес траеше със седмици, и почти всички роднини се изсипваха на село и щъкаха бързо напред-назад, приготвящи различни видове компоти, сладка и туршии :)
С развитието на големите магазини тази традиция позамря, тъй като повечето хора си направиха сметката, че цялото отглеждане, бране, миене и въртене около огнището не си струва за няколко бурканчета с лютеница, които можеш да закупиш на промоция под левче.


Вкусът обаче никога не същият и ето защо има неща, които моето семейство приготвя и до днес. Едно от тях е този любим пинджур, тъй като съдържа много чушки. А повечето ми приятели знаят, че аз съм нещо като Чушковото чудовище и ги ям под всякакви форми. Уникалното на този пинджур е, че може да се приготви в студен вариант като салата с чесън олио и магданоз, или пък просто да го намажеш на филия като лютеница. В студените зимни дни обаче, когато няма време за готвене, ако го запържиш с 2-3 яйца, става страхотна пърженица, която е бърза и лесна вечеря :)

Ако и вие сте сред хората, които все още намират време и възможност за приготвянето на зимнина, може би тази рецепта ще стане любима за вас.
Намирам невероятно очарование в old school готвенето на огнище, и нямах търпение да снимам целия процес.

 
Естествено не може без изненади, като например това да завали в най-неподходящия момент. Добре, че всички у дома сме с инженерна мисъл :) и бързо спретнахме един навес. Преди да премина по-нататък, ще ви кажа необходимите продукти:

5 кг червени чушки
7 кг домати
1 ч.ч. оцет
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. олио
4 с.л. сол (непълни)
още : сол, черен пипер, млян кимион на вкус

Първо измиваме и изчистваме чушките. Те заминават веднага на горещата ламарина, където се опичат хубаво.


За да се белят по-добре е хубаво опечените чушки да слагаме в затворен съд, където да се задушат. Досадната част с беленето им поне няма да е толкова трудна :)


Следващите на ламарината са доматите. Те стават доста по-бързо от чушките и целта ни е да запечем кожата така, че лесно да се бели, но да има и лекия печен вкус :)
 

 Готовите зеленчуци нарязваме на кубчета :

 

През това време в подходяща тава смесваме продуктите за саламурата: захар, олио, оцет и сол.  Разбърква се и я преместваме на огъня. След като заври, бързо и едновременно се изсипват нарязаните чушки и домати.
 

Разбърква се хубаво и се оставя да заври.

След като заври, огънят се намалява и се бърка до извиране на течността - дълъг процес, идеален да си опечете някоя царевица :)

 

Крайният резултат е ето такъв: 


Готовия пинджур мажем първо на филия :), а после затваряме и в буркани, които изваряваме. Можете да овкусите пинджура с изброените подправки или да го оставите така, като добавяте подправките, когато решите как ще го готвите.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...