Рецепти от филми : Крок Мосю / Croque Monsieur from "It's Complicated" Recipe

Ей, в такова време знаете ли какво ми се прави - нищо! А нищо в работен ден е малко невъзможно, но виж след това, е напълно изпълнима задача. Като например, че и тази вечер, както и много други подобни, мързеливи, дъждовни дни, ще си приготвя любимата бърза вечеря - крок мосю. Става за има- няма 15 минути, а върви чудесно с филма  "It`s complicated" / "Не  лесно", от където е и рецептата. 

Така...познахте! Това  е поредната кулинарна вкусотия, която е вдъхновена от някой филм и реших, че днес е идеално време да го опитате, ако не сте имали възможност да го направите досега.

Едва ли има друга сцена в киното, в която някой да възкликва толкова въодушевено за един печен сандвич, от тази, в която Алек Болдуин забелязва, че бившата (Мерил Стрийп) е направила такава вечеря не за който и да е било друг, а за конкуренцията (Стив Мартин).

Това сладко филмче често пускам за фон, когато готвя, тъй като освен много настроение и смях, ми носи голямо кулинарно вдъхновение.

В него Мерил Стрийп играе собственик на пекарна, която започва афера с бившия си съпруг, с който са разведени повече от 20 години, и той вече е женен за доста по-млада жена. 

Комичните случки не са една или две, свързани с терзания за редно и нередно, пушене на доста силна трева и странното усещане да имаш афера с мъжа, с който едва си успявала да седиш в една стая.

Освен невероятната актьорска игра, тук можем да се насладим и на много други сладки моменти - като гледката на перфектната кухня, постъпково правене на кроасани, ароматна вечеря от крок мосю и лавандулов сладолед с мед и една чудесна, голяма и с лъскава глазура шоколадова торта.

И тъй като се познавам, скоро време ще ме засърбят ръцете и ще пусна всичките рецепти от листата, но като гледам през прозореца, днешният ден определено е за Крок мосю. Този вкусен френски сандвич отново има много вариации, но аз си избрах тази рецепта, която бе толкова вкусна, че така и не ме кара да опитам друга. И като други, и тази представих на майка ми за дегустация (като я гледате колко е слаба, ще си помислите, че я храня с арсен, а всъщност яде за трима). И тя като мен се влюби в него и често ме кара да го правя. Тайната тук е чудесният домашен сос бешамел със задължителните елементи за овкусяване.

Препоръчвам да използвате хубав, качествен кашкавал - аз имах още от този, който си донесох от Холандия, но вие можете да купите всякакъв по желание - чедър, грюер, гауда или др.

И така..да преминем към рецептата, но преди това да ви помоля да гласувате за моя блог в годишните награди на Блоговодител! Ако смятате, че моето местенце заслужава признание в следните категории, ще се радвам да получа вашия глас тук:

- Топло от фурната (Най-добър блог за пити, погачи, тутманици и баници) ( гласувайте тук)

- С аромат на ванилия (Най-добър блог със сладки печива и десерти) ( гласувайте тук)

- Сладко удоволствие (Най-добър блог с рецепти за торти)( гласувайте тук)

- Крилце или кълка (Най-добър блог с рецепти с месо и дивеч) ( гласувайте тук), 

А ето и рецептата:

4 с.л. масло

2 с.л. брашно

1 1/2 ч.ч. прясно мляко

сол, черен пипер, индийско орехче

1 с.л. дижонска горчица

4-8 филии хляб (зависи от желаното количество сандвичи) 

4-8 парчета кашкавал 

месо на слайсове: шунка, свинско филе

Започвам като в тиганче слагам две супени лъжици масло да се разтопят.

След това прибавям брашното и разбърквам на кашичка,

която оставям съвсем леко да се запържи.

Прибавям млякото и останалите подправки като горчицата, индийското орехче, черния пипер и солта.

Готовият сос трябва да изглежда така.

Взимаме четири (може и повече) филийки хляб и ги намазвам хубаво от външната страна с останалото масло, както и тавичката, в която ще ги печем.

Отвътре намазвам хубаво със соса ето така, 

а отгоре нареждам от филето и кашкавала (слагам дебели парчета кашкавал, нищо, че това на снимката тук не изглежда така, то бе само първото от няколко :))

Захлупвам филийките и пъхам да се пече в затоплена на 200 градуса фурна за няколко минути.

Маслото придава златиста и ухайна коричка отвън, а сосът в сандвича ще ви накара да се разтопите като кашкавал от удоволствието на вкуса :)

Опитайте още днес и се убедете сами! Скоро ще сте си у дома и няма по-подходяща вечеря, с която да се поглезите, а защо не и в компанията на това приятно филмче!

Усмихнат ден, приятели!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели! 

Рецепти от филми: Джалеби - златото на Индия / Jalebi recipe

От толкова много време искам да пусна тази рецепта, че вече не мога да отлагам. Това се отнася и до всичките ми рецепти в чернови, поне 54 на брой, тъй като може да нямам време да пиша в блога, но това определено не означава, че не намирам време за готвене. 

Ами разбирате, има хора като мен, за които сътворяването на нещо  вкусно е по-скоро храна за душата, отколкото за стомаха. Тази година не започна по плана, който й бях начертала, но животът няма навика да се съобразява с нашите измислени сценарии и често изникват не една и две изненади. Затова пък, въпреки пречките, не оставям котлона студен, миксера - тих, и купите празни.

Ето защо тази вихрушка от предизвикателства ме накара да се понапъна още малко и да ви споделя една златна рецепта за нещо толкова вкусно, колкото и изглежда - Джалеби. 

Знаех за него отдавна, но се вдъхнових да го приготвя едва след като изгледах филма The Hundred -Foot Journey или както го превеждат на български "На един черпак разстояние". 

Един чудесен филм, който съдържа всичко изброено до тук - храна за душата, предизвикателства и разбира се огромна страст към готвенето.

В самото филмче става дума за индийско семейство, което имигрира в малко френско градче и решава да отвори индийски ресторант точно (ама точно) срещу известен ресторант, носител на звезда Мишелин. Е, от там следват и не малко колкото забавни, толкова и не толкова приятни случки, но пък важното е, че този филм завършва щастливо, оставяйки топлина не само в сърцето, но в цялото тяло, което само едно истински добре приготвено ястие може да направи.

И макар по-голямата част във филма да е отделена на желанието на младия индийски готвач Хасан да усъвършенства познанията си във френската кухня, той с най-голямо умиление си спомня за най-любимото му индийско ястие - джалеби.

Вкусните, златни, сиропирани дантели, които майка му е приготвяла.

Гледайки този филм, а надявам се и снимките тук, едва ли може да не ви се прииска да си отделите половин час и да ги приготвите и сами, а най-хубавото е, че това е една изключително икономична и лесна рецепта. Резултатът е повече от вкусен - той е наистина единствен по рода си. Ако искате да завършите деня подобаващо, запишете си рецептата, приберете се и я направете, а през това време си свалете филмчето (така де, да не мислите, че вярвам, че всеки ще търчи да си купи DVD :))

А ето и самите продукти:

1 ч.ч. брашно (добре е една 1/3 от това количество да е грис) 

1 ч.ч. вода

щипка сол

1/ 2 ч.л. бакпулвер

За сиропа:

2 ч. ч. захар

3/ 4 ч.ч. вода

1 ч.л. куркума (или малко шафран) 

1/2 ч.л. лимонена киселина / лимонов сок

Още:

олио за пържене

Започваме като приготвяме първо сиропа. Слагаме продуктите за него, без лимона, да заврат на котлона.  След като сиропът е готов, оставям още няколко минути да поври, за да се сгъсти. Тъй като често ме питате какво да направите, ако ви стане твърде гъст - просто прибавете малко топла водичка и разбъркайте :) 

След като сиропът е готов, дърпам от огъня, добавям лимонената киселина и оставям да се охлади напълно.
Тестото за джалебите приготвям като в купа смесвам сухите съставки,

а след това и водата. Разбърквам с лъжица - не ви трябва миксер. Получаваме тесто, плътно, като за катми.

Загрявам олио в съд на котлона. Температурата трябва да е 2/3 от мощността.
Прехвърлям сместа в пош или както аз направих - в малко по-плътна найлонова торбичка. Изрежете малко връхче и почнете да правите дантелки в олиото ето така:

Аз си приготвям една чаша или купа в която си държа "поша", така че да не изтича, докато чакам дантелките да се пържат - препоръчвам го от сега :)

Веднага след като се изпържат и от двете страни до златисто, ги прехвърлям за "баня" в студения сироп - само потапям, овалвам и изваждам.

Тъй като в сиропа има куркума, има изключително наситен жълт цвят, който допълнително дарява десерта с топлина :)

Освен това е много икономичен - от една чаша брашно излизат доста бройки, както виждате - така че бих нарекла тази вкусотия идеална за "стиснатите" дни, когато има още толкова време до заплата :)

Може да приготвите десерта само от брашно, но по оригинал се използва грис, което прави текстурата им доста по-хрупкава и затова го препоръчвам. Освен това задължително добавете куркумата - тя е важна, не я пропускайте. Важното е да не сме тесногръди като мадам Малъри :) 

Пожелавам ви слънчева и усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели! 

Сладки "Разцепи секундата" и "Сойка-присмехулка" / Split-Second Cookies and Hunger Games: Mockingjay cookies

Забавих се с тази публикация, но така е като реших, че ще си взимам почивка точно преди почивните дни (То пък намерих за какво да се оплача:)) Не, няма такова нещо! Толкова съм щастлива, че колкото и оплякана да беше тази година, поне нейният край се вижда, че и последният месец се очертава да бъде прекрасен. Не само след броени дни ще се видя отново със сестра си (за тези, които не знаят - Мария, позната още като най-страхотната сестра на света), но преди ден се завърнах и от зимна екскурзия из Будапеща, Прага, Виена, Дрезден и Майсен. 

Голяма красота са по време на коледните празници!

Будапеща!

Някои от тези градове съм посещавала вече няколко пъти, като Прага за мен е като втори роден дом. Трябва ми кран и цяла оркска армия за да ме издърпа от там, но все някога трябваше да се прибера и да споделя обещаните рецепти. А те не са хич малко, даже започвам да се съмнявам дали ще успея да ги напиша преди празниците, все пак трябва да ви дам и някой ден преднина за да ги направите. Днешната рецепта обаче няма нужда от много подготовка, защото е супер лесна, но същевременно е може би едно от най-вкусните теста за бисквити. Става много крехка и нежна консистенция, която можете да моделирате, изрязвате с формички или да се спрете на моя вариант, като ладиийки с желе или сладко. 

От същото тесто направих и бисквитките Сойка-присмехулка, които направих за украса на вече познатата ви и много любима Махагонова торта (рецептата тук). Тогава ви обещах, че ще пусна и стъпка по стъпка как съм ги направила и трябваше да изпълня обещанието си, та ето ги и тях. 

Още веднъж ви казвам, че това тесто е много лесно и можете да го съхранявате в хладилника с дни, като от време на време отрязвате парчета и оформяте по различен начин. Можете да добавите към едната част коледни подправки, други да направите с какао, а бе като цяло - рецепта за милиони.

Аз обаче избрах този път да направя тестото под формата на така известните сладки (разцепи секундата), може би защото след изпичане на една ладийка, се нарязва на парчета. Изключително ефектни, нежни и дори да се повторя майко-мила-супер-дупер-вкусни сладки!

Ето и рецептата:

Необходими продукти за тестото:

2 ч.ч. брашно

1 ч.ч. пудра захар

1/2 ч.л. бакпулвер

170 г. краве масло (стайна температура)

1 брой голямо яйце :)

1 ванилия

щипка сол

Още: мармалад, сладко, желе

От изброените продукти замесваме тестото за бисквитите. Аз смесвам първо сухите съставки в купа, след което прибавям маслото и яйцето, които са на стайна температура. Меся с ръце, докато се получи хубаво, леко лепнещо тесто. Оформям на правоъгълник и завивам във фолио за свежо съхранение. Прибирам в хладилника за около час.

След като тестото е стегнало, изваждам и разрязвам на четири части, като взимам една част, а оставям другите в хладилника, отново добре завити във фолиото.

Работим с тестото на части, защото е по-лесно, когато леко е охладено и маслото е още стегнато. От едната част оформих бисквитите за Махагоновата торта, като нарязвах тестото на малки резени, които разточих леко.

След това отпечатвам символа върху бисквитките с помощта на брошка. След това изрязвам кръг с гърлото на чаша.

Остатъка от тестото събирам и омесвам с останалото и така докрай. Можете да използвате различни форми, отпечатъци с коледни елементи или резци за сладки. Готовите сладки нареждам върху хартия за печене.

Ако решите, можете да оформите тестото и по друг начин или именно като сладките Разцепи секундата. За целта всяка от четвъртините на тестото оформете като франзела, като с пръст или дръжка на дървена лъжица, притискайки леко средата, оформете кладенче.

Напълнете това кладенче със сладко или желе по желание. Аз се спрях на желе от кайсии и домашно сладко от малини.

Аз пека две по две в тава, с разстояние между тях, тъй като те намаляват височината си, но увеличават ширината си по време на печене. 

Всичките сладки пека на средно ниво на фурната, която е предварително загрята на около 170 градуса.

След изпичането на сладките, нарязвам парчетата под лек диагонал.

Само как ухае у дома след печенето на коледни сладки....направо е Priceless! Опитайте и вие тези крехки, нежни коледни вкусотии и се убедете сами! Весели празници, приятели!