Ризото по милански - Ризото Миланезе / Milanese Risotto Recipe

Декември 2020-та година е тук или както много хора го определят - последно ниво на Джуманджи. Всички смело се изказват, че само извънземни не са кацали тази година, но аз лично не обичам такива шеги, които все по-често стават истина, затова ще си се усмихна под мустак и ще се прекръстя тайно, хвърляща малко сол зад гърба и почукваща на масата. Бая ни стресна таз година и намирането на забавни теми за разговор не е така лесна задача както когато вашата Люси обикаляше метъл концерти, кулинарни събития или просто мааше килоти по Европа да подпийва греяно винце и да шопингува със сестра си посуда на прИмоция. 

Тази година всички ще гледаме "Сам вкъщи", независимо дали ни хареса или не и ще го съпреживеем както никога досега. Да, разбира се, че има вероятност ресторантите да отворят изведнъж точно преди празника, за да ни "поканят" да спасим бизнеса им със скъпи и изкушаващи менюта и ако имате възможност, разбира се го направете. Аз обаче не смятам да чакам чак до края на декември да си хапна вкусно и да изживея всеки един ден пълноценно. Италианският ресторант у дома работи непрекъснато, защото малко или много е любимата ни кухня и поне два-три пъти месечно имаме нейн представител в менюто. 

Преди време ви попитах коя е любимата ви рецепта с ориз и много от вас отговориха - Ризото Миланезе. 

Явно и вие  добре сте си поживучкали преди това, защото който е имал щастието да хапне истинско ризото по милански, не го е забравил. Ако има ястие, което има златен цвят - това е то и ако има ястие, което ще ви накара да се почувствате като крал, докато хапвате - това отново е то. 

За да разберете как да си го направите, вижте и рецептата,която следва. Отново продуктите са от Vera Italia, от където си набавям истински италиански стоки. 

Необходими продукти:

1 глава лук ( бял най-добре) 

2 ч.ч. ориз Арборио Mondina

1/ 2 ч.ч стар кашкавал Баите

1 пак. шафран Заферано

зехтин екстра върджин

1 литър гореща вода/ телешки бульон

60 г. масло

150 мл бяло вино Пино Гриджо

2-3 скилидки чесън

Още:

Патешко бутче Деликатен вкус

Започваме като нарязваме на по-дребно лука и чесъна. Отмерваме си и ориза. 

                          

Ориз Арборио (Arborio) е най-известният и използван сорт ориз за ризото. Получава името си от едноименно селце в северна Италия, където сортът е култивиран и селекциониран за първи път от Доменико Маркети. Характерен е с едрите си зърна и голямата си способност да абсорбира вода (5 пъти повече от теглото си), което му позволява да набъбва чувствително.

В подходящ тиган слагаме да се загрее зехтин и една супена лъжица масло на средна температура. След това запържваме до прозрачност лука и чесъна.

Прибавяме и ориза  и запържваме за още една-две минути.

Прибавяме виното, като за пореден път се спрях на любимото си Пино гриджо. Виждали сте го ви други мои рецепти и честно казано, откакто се насладих на този сорт вино един прекрасен ден във Флоренция, се заби в сърцето ми като кол на вампир. ( То аз съм си истински Винопир) 

Оставяме го да поеме добре в съставките и да се изпари алкохола.

След това прибавяме шафрана. Заферано е подправката за миланско ризото и една от най-скъпите в света. Без нея няма как да си сготвите автентично Risotto alla milanese. Шафрана е скъпоценна прах, която придава много характерен аромат, цвят и вкус на ястията приготвени с нея. Достатъчно е съвсем малко количество за да се насладите на специфичните и' характеристики. Трябва да се отбележи: италианците са виртуози в производството Zafferano и смело твърдят, че италианският шафран е най-качественият в света. 

                     

Само за секунди ще се насладите на истински златен цвят в ориза. 

Започваме да прибавяме от горещия бульон или вода. Според известния готвач Карло Крако,  ако искате да постегнете по-лек вкус, използвайте само гореща вода, а ако искате повече вкус - телешки бульон. Аз имам домашен костен бульон, който разтворих с малко гореща вода, така че си направих нещо като среден вариант. Както всеки път ризотото се приготвя като се слага черпак по по черпак към ориза от течността. Следващия черпак се слага едва след като първия е изцяло абсорбиран от ориза.

Забележете, че не бива да стане изцяло гъст накрая, нека да има малко течност в него. Последно прибавете още масло 2 с.л. и рендосания стар кашкавал. 

Спрях се на Баите, защото това е твърд, ароматен кашкавал за директна консумация, който е прекрасен заместител на Грана Падано и като цена е по-достъпен.

Освен с шафран, подправям ризотото с черен пипер, макар и малко. Не е типично за тази рецепта, но не и изключено да го видите в нея. Аз обичам леко щипкащия елемент и не бих го пропуснала.

Сервираме го още топло, като аз украсих с малко прясна мащерка, колкото и да е нетипично..само за украса.

И тук дойде въпроса отново? Как да поднеса ястие без месо на половинката, освен ако не е салата или просто друг вид предястие? За щастие не ми се наложи, защото реших да добавя още един продукт към кошницата и това е патешкото бутче деликатесен вкус. Запекох го във фурната със соса, с който е консервиран, в чугунен тиган, в който сложих малко свежи билки и чесън.

Получи се просто превъзходно, а в комбинация с виното просто не знаеш какво да правиш по-напред..да пише, да ядеш или като мен и двете. А още по-хубаво - виното върви и с десерт,. така че просто може да си доливате интензив :) 

Такава симфония се зароди, че ми беше трудно да спра да се наслаждавам на атмосферата, която само един истински италиански ресторант може да ти предложи ...или пък просто малко усилия и вдъхновение у дома. 

Няма търпение да споделите вашите наблюдения и да ми кажете дали и вие като мен не мислите, че това е чудесно новогодишно ястие. Като чиния пълна със жълтици..пък дано и 2021-ва е такава :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Шоколадова торта с кафе и амарети / Glazed cake with amaretti and coffee

Ще каже човек, че вече не правя толкава торти и човек ще сгреши. Правя и то никак малко, но все чакам някакъв по специален повод за да ги пусна в блога. Като наближаващите празници или момент когато наистина ще имате нужда от такава рецепта. Е, нуждата от торта при мен не закъсня особено. Кажи-речи месец след морето, няколко дъждовни дни и огромна доза работа ме накара отново да се размечтая по удоволствието да правя торти и последващо им изяждане. 

Торти, които не винаги са това, което хората познават и мога да изненадам с интересна рецепта, история и съставки. Да си позволя да се затворя в кухнята, да бъркам яйца до пухкавост, добавяйки аромати към тестото като вещица над бълбукаща отвара. 

Да заглаждам ласкав крем, а от фурната да се носи уханието на топло печиво, ванилия и кафе. Нека навън е мрачно и вали...у дома около торта се седи! 

Отдавана се бях нагледала на тази рецепта и знаете, че в блога ми може да намерите всичко - лесно, трудно, диетично, мазничко, полезно и такова, което е далеч от това понятие. Понякога побългарявам рецепти, но понякога правя нещо изцяло със съставките на оригинала, защото няма как да се насладите на истински вкус без оригинални съставки. Италианските рецепти са ми най-достъпни за сега, тъй като знаете, че всичко италианско си взимам от Вера Италия. Считайте го за реклама или не, но когато харесваш неща, можеш да пишеш за тях и това е то. Истината е, че в града и любимата ми пицария също приготвя пиците си с италиански продукти и разликата с останалите е от тук до небето. Не мога да избягам от любовта си към италианската храна и може би е една от малкото която досега се стремя да не " скалъпвам", ако имам възможност да ги направя както трябва.

Днешната рецепта на пръв поглед изглежда като кекс, но уверявам ви, италианците знаят какво правят. Напоените с ароматно кафе амарети в блата се сливат с него на външен вид, но когато хапвате от него, загребвайки и от дебелия пласт глазура, в устата ви определено се получава магия -  сякаш сте изяли торта с крем от бадеми, какао и шоколад. Рядко използвам думата "уникално", защото ще звуча като чалга изпълнител, но тази торта е наистина уникална. 

И този път съм посочила с линковете използваните и закупени от мен италиански продукти, за да си спестим въпросите те от къде е, как се казва точно и колко струва. Оставям изборът на вас, аз моят го направих :) 

Необходими продукти:

За тортата;

200 г масло

300 г захар

4 яйца

2 с.л. мед ( пълни) 

250 г брашно 00 ( бяло, фино) 

1 пак. бакпулвер с ванилия

100 мл мляко ( аз ползвах бадемово) 

80 г мини амарети

150 мл кафе за напояване Excelsior Gem Line

За глазурата:

200 г тъмен шоколад Гандола

200 мл течна сметана

30 мл кафе за напояване Excelsior Gem Line

2 с.л. кондензирано мляко

Започваме като разбиваме първо мекото масло, с меда и захарта на  крем. 

                              

Започваме да прибавяме едно по едно яйцата към сместа, докато се бърка, а крема започва да бухва. 

Прибавяме и млякото, което също е добре да е на стайна температура, за да не пресече маслото. Аз избрах ядково "мляко"( бадемово, такова имах) , но може да си ползват и съвсем обикновено такова или пък дори вода.

Докато сместа се разбива си пресяваме брашното. В оригналата рецепта изрично се споменава използването на такова леко, фино брашно като 00, тъй като наистина се отразява на смета да бъде въздушна.

Прибавяме лъжица по лъжица към маслената смес, а накрая и бакпулвера, като аз слагам едно пакетче от този с вкус на ванилия.

                            

Готовата смес е просто невероятна - хем плътна, хем въздушна. Иде ти да я изядеш сурова с лъжичка.

Пускаме си едно хубаво кафе. Този път реших да опитам и кафето от Вера Италия, тъй като ми го хвалиха дълго време. Самата аз отдавна не пия кафе с кофеин ( то и това оставяше и съвсем нямаше да се спирам), но признавам си, няма такъв аромат като този на кафето. Само като заврях нос  в пакетчето се пренесох отново в Италия, когато удрях по няколко на ден. 

Уханието на кафе се носеше във всеки град, който посещавах и беше част от живота на всеки човек, когото срещах. И до ден днешен ароматът на кафе е един от най-любимите ми на света.

Пуснах едно дълго кафе на кафе машината и се получи страхотен каймак.

За тортата ни трябва форма за торта или тавичка с размери около 22 см, за да стане по-висока. Може да сложите и в 24, за по-нисък вариант на тортата.

Намасляваме добре с олио и слагаме още малко брашно в нея, така че да полепне навсякъде.

Изсипваме в нея около половината смес и изравняваме. 

Напояваме амаретите във вкусното кафе и разпределяме върху сместа. Сложете колкото намерите за добре. Аз слагах на око. 

След това изсипете останалата част от сместа и изравнете отново. Тупнете един, два пъти в масата тавичката, за да се изравни добре сместа.

Пъхнете в предварително загрята фурна на 180 градуса с обдухване и печете около 30-40 минути. След като се запече отгоре, покрийте с фолио за да не загори.

Когато стане готова, изключете фурната, открехнете вратичката и оставате да се охлади в нея.

 

Приготвяме крема като нарязваме около 200 г тъмен шоколад. Този шоколад съм купувала не веднъж  и ви познат и от тази безглутенова торта тук. 

Харесва ми с това, че политиката на компанията е да не ползва генетично модифицирани продукти в производството си, а много често какаото е продукт, който страда точно от това.

В касеролата слагаме нарязания шоколад и сметаната ( ползвах течна за сладкарство) и слагаме на котлона. Когато тръгне да се разтопява, прибавяме малко кафе и кондензирано мляко, като аз ползвах кондензирано, вече сварено, за по-тъмен цвят и силен аромат. Може да ползвате и несварено, но все пак от гъстото.

Ако ганашът ви стане много гъст още в горещ вариант, сложете още малко сметана, така че да стане с такава консистенция:

Той ще се стегне още след като изстине.

Обръщаме вече изстиналата торта върху решетка и заливаме с ганаша, който е тръгнал да се сгъстява леко. Важното е да може да направи дебела покрива, затова не бива нито да бъде горещ, нито твърде гъст, за може глазурата да бъде плътна и гладка.

Съвет: Няколко съвета за по-гладка покривка. Когато обърнете тортата от формата, нека да е с  дъното нагоре. То е най-равно. Ако е бухнала в средата, изранете го, като го изрежете и след това я обърнете, така че това ще бъде долната част на тортата. Почистете краищата на блата от стърчащи трохи, парченца, корички.

Пригответе ганаша малко по-рано и като е тръгнал да се сгъстява измажете тортата с тънък пласт веднъж, докато е още с текстурата на течен шоколад. Оставате я да стегне на стайна температура.

Загрейте пак ганаша на котлона и чак тогава изсипете отново по-течния ганаш върху вече глазираната веднъж торта. така ще си подсигурите по гладка покривка. 

Оставяме тортата да се отцеди от излишния шоколад ( после си го събираме от чистата тавичка отново за друга торта) и я прехвърляме в подходяща чиния/ поднос.

Украсяваме с още амарети, корички портокал/ лимон или по желание.

На снимките освен кафето, може да видите да се "търкаля" и любимият ми винцок Пино Гриджо. Определено тортата си върви и с двете - с кафе за следобедна закуска и с винце - за десерт след вечеря.

Какво ще кажете? Заинтригувах ли ви? Почва ли ви се вече по-сериозно с десертите? Торти искате ли още? Защо не ми напишете в коментар под рецептата :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!