Лимоново ризото / Lemon Risotto recipe

Заради натоварената работна седмица в офиса, решавам да се отдам на кулинарни творчество през уикенда. Хем да си наготвя за работната седмица, хем да усетя сладостта на живота, като пътувам по света от вкъщи. Тази година май само с това ще си останем, но затова пък кулинарията е способна точно на това - с всяка хапка, глътка и аромат да ви пренесе на някое конкретно място. Ето например, онзи ден по път за работа ме пекна едно слънце, което не беше типично за ранно сутрин. Пътят ми минава през магазинче за мелене на кафе и отдалече се разнесе онзи истински аромат на кафе, силно, наситено и тутакси се пренесох в Италия. 

Имам чувството, че там въздуха на това си мирише непрекъснато. 

Така се върнах  в спомените си, когато бях последно там -пиех кафе с големината на напръстник, а после цяла вечер играех брейк денс с краката под завивките от нерва. Плюсках ризото и пица на корем където ми видят очите, а бялото вино се лееше като вода при всяко сядане в заведение. 

Ех, какви красиви спомени. Не беше минал деня и вече знаех, че ще си направя ризото съвсем скоро, а за истинско ризото задължително ви трябва Ориз Арборио. 

С изненада открих, че и Крина имат такъв вече! Обичам ориз в картонени кутии, по-лесно ми е за съхранение някакси. За вкусно ризото си трябва ориз за такова  и ви съветвам, дори и да правите компромиси с много неща от рецептата, не жертвайте ориза! 

Реших, че ще направя едно свежо лимоново ризото, което ми се въртеше в главата така и така, като го гарнирах и с малко гъбки, защото така красиво ми се усмихваха в зеленчуковия магазин. Цяла щайга дребни печурки, като меки копченца, които ти иде да глътнеш цели. Взех и лимони, шафран и хайде към вкъщи. А ето какво последва! 

Необходими продукти:

1 1/2 ч.ч. ориз Арборио на Крина

1 л. зеленчуков бульон

1 глава лук

2-3 скилидки чесън

2 ч.л. зехтин

2 бр .лимони

1/2 ч.ч. бяло вино/ шампанско

щипка шафран

4 с.л. маскарпоне

1/ 2 ч.ч. пармезан рендосан

сол/ пипер

Още:

2-3 с.л. масло

200 г печурки

сол

1 ч.ч.=200 мл

Започваме като рендосваме само жълтата част на лимоните и изстискваме сока на един лимон. 

В подходящ съд затопляме зеленчуковия бульон ( аз използвах био бульон на кубчета), като побавяме лимоновата кора и шафрана.

                             

Докато бульона завира, слагаме тигана на котлона заедно със зехтина да се загрее. В чопър ( или на ръка) нарязваме на ситно лука и чесъна - аз обичам повече чесън :) 

Прибавяме го към затопления зехтин и задушаваме, докато омекне. Важното е да работим на умерен огън, за да не прегорят. 

След това прибавяме и ориза и бъркаме още около минута. Овкусяваме със сол и прясно смлян черен пипер, а след това прибавяме алкохола. Оставяме го да се изпари напълно и започваме да прибавям черпак по черпак от бульона. 

Прибавяме един черпак и оставяме ястието да къкри, като го разбъркваме периодично, и даваме време на ориза да се свари и да абсорбира бульона. Едва след като "изпие" целия черпак бульон, прибавяме следващия. Така процедираме, докато оризът се свари напълно. 

Когато е готов, прибавяме прясно изцедения лимонов сок, маскаронето и пармезана. 

 Разбъркваме докато сирената се отпусната и поличим красива кремообразна смес. Около 2-3 минути преди това, на съседен котлон може да загреем малко масло ( смесено с олио, за да не прегаря) и добавям нарязаните гъбки - ако са малки като моите може и цели или на половинки) 

Запържваме ги до златно кафяво и ги сервираме върху ризотото.

Не мога така лесно да ви опиша невероятната комбинация от свежест на и крема сирената с маслените гъбки. Определено ястието си изисква чаша и студено бяло вино и да му се насладите както трябва. 

Ако досега не сте лимоново ризото, препоръчвам ви да го направите, а ако искате да се снабдите с този ориз, вижте тук или попитайте къде около вас го продават на страницата на Крина във фейсбук!

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Романтика в храната: Черен ориз с песто и салата с таледжо / Romantic food : Black rice with pesto and taleggio salad

Ако още не сте разбрали от всичките ми излияния през годините, вашата Люска е романтична натура, и да, наистина не ми е нужно един празник, за да чувствам каквото чувствам или да досаждам с романтични бележки, ястия и послания, но определено няма да подмина повод за да го направя! 

Та аз всяка година чествам нова година, дето нито е нова, нито година, нито пък я разбирам много много, но защо да си затварям очите за хубавите моменти в живота, когато те са пред мен. Пък и с какъв акъл да отказвам повод за вкусна храна, нов десерт и възможност за масаж...на краката да кажем :) ?! 

И тази година попрегледах кувертите по ресторантите за празника с надеждата да намеря нещо, което да ме накара да го чествам навън, но и този път - греда! Колкото и префърцунено да го опишат, пържолата с гъбен сос ( но този път с конфи от броколи) си все пържола с гъбен сос (същата от Нова Година :) 

Казах си, пак най-хубавият ресторант ще бъде у дома и нямам грам съмнение в думите си! 

Признавам си, този път имах и вдъхновение помощник в лицето на Вера Италия, които ме изненадаха с чудесен пакет, с който да създам романтично ястие. Доволни от представената идея от мен за празника от миналата година, тази година те решиха да ме изненадат! :)

 Звездата в него е черен ориз, който е известен афродизиак. Толкова се въодушевих, защото всъщност с всичките компоненти пак можех да създам ястие, което е в рамките на моята диета, да си хапна невероятно вкусно, да си пийна нещо страхотно и в ПАКЕТА освен десерт, намираш и подарък - стъклена чаша! Всичко за по-малко от цената на един куверт за същата вечер в най-застреляната градска кръчма! Да живее Вера Италия! 

Нямам търпение да ви разкажа малко за всеки един от компонентите на пакета, защото зад всеки се крие нещо уникално (избягвам да използвам любимата дума на плеймейтките, но понякога нещата наистина са такива), което ще ви убеди, че това на пръв поглед непознато ястие е най-добрата вечеря за празника, която може да приготвите ТАМАН за 40 минути. 

Ще се постарая да бъде обрана, но и изчерпателна в информацията, с която да ви убедя, защо си заслужава да си спестите определени усилия, и да се отдадете на приготовления в друга област,  за да може да се насладите още повече на вечерта.

И след като за повечето хора любовта трябва да се показва целогодишно, а не само в един ден, сигурна съм, че такива рецепти ще им трябват за през цялата година. 

Преди да премина към рецептата, която е по-проста от любителите на думата "уникално", искам да подпечатя, че любимата част от пакета ми е именно десерта, който на пръв поглед може да ви се стори странен, но stay with me - това е най-подходящия десерт за такива вечери!

Ето какво използвах в моето меню днес, като поставям линкове към продуктите, ако ви интересува състав и по-подробни информация: 

Около 200 г черен ориз Venere

Около 150 г сирене Таледжо

100 г пилешко месо печено

2-3 ч.л. Песто Дженовезе

2-3 ч.л. Балсамиков оцет

зелена салата по избор 

твърдо сирене ( пармезан) за поръсване ( аз използвах този, който имах от последната си поръчка) 

600 мл пилешки/ зеленчуков бульон 

ягоди

Още:

Вино Casa Paladin 1962 – Салбанело Паладин

Портокалов корички в 70 % черен шоколад

Ягоди

Готов пакет ТУК! 

Тъй като най-трудната част от една  специална вечеря е да я сервирате топла, без да се налага да висите край печката, реших тази да е по-скоро студена, за да избягаме от стреса. Черният ориз  е идеален за целта, защото се хапва най-добре в салата или гарнитура. Имах малко останало печено пиле, което пазех за питателна диетична салата и знаех, че ще се съчетае перфектно. 

Черният ориз, или така нареченият Venere, е характерен с уникалния си аромат и цвят, който има благодарение на пигмент в люспата си.

Произлиза от Китай, но благодарение на вкусовите си и витаминозни качества, днес се отглежда в цяла северна Италия. Името си получава от стари вярвания на китайците, че гозбите, приготвени с него, са афродизиак.

Черният ориз е интегрален, малко калоричен, богат на фибри, фосфор и други минерали като калий, цинк, селен. При термична обработка изпуска много специфичен и приятен аромат на прясно изпечен хляб и сандалово дърво.

Сложих около 190- 200 г да се свари на котлона в бульон, което отнема около половин час или повече. ( Съвет - най-добре го накиснете за няколко часа в студена вода)  Имайте предвид, че е по-различен от обикновения ориз и не пуска нишесте. Опитвайте го -омекне ли така, че да го хапвате спокойно, готов е ! 

                             

Овкусих го съвсем леко с готовото песто Дженовезе. Сами знаете, че истински хубавото песто се прави с пресен босилек, кедрови ядки, висококачествен зехтин и пармезан, който може да ви отнеме много повече време и средства, отколкото този готов вариант. 

Сложих две чаени лъжички в отцедения ориз, така че да ми хареса на вкус и разбърках добре, за да го овкуся. Може да добавите и повече по желание, но аз знаех, че ще добавя и към салата от него, и реших да не прекалявам. 

Следващата стъпка - нарязах таледжото Първо го нарязах на кубчета, но го изядох! :) 

 Обожавам това сирене, какво да се прави. После реших, че ще седи по елегантно да е на слайсове и тъй като е много маслено, ще видите, че с ориза и салатата, това ястие ще ви засити достатъчно, без да ви става тежко. 

                                   

В подходяща чиния слагаме ринг и запълваме с вече овкусения ориз и притискаме добре, така че да запълни формата. Издърпваме го нагоре и готово - вече вдигнахме цената на яденето с девет лева :) 

Нареждаме около него свежа салата - маруля, рукола, бейби спанак, а в единия край, като ветрило слайсовете таледжо и нарязани ягоди. 

Поръсваме всичко с малко размито песто (в още зехтин или пък вода) и балсамико, за да има и кисела нотка.

Слагаме върху ориза нарязаното на кубчета пилешко месо, завършвайки с още малко песто, а отгоре рендосваме от твърдото сирене / паремзан. 

Балансът  на вкусове в тази салата/ ястие е просто божествен и най-хубава част е, че не идва от часове готвене, а просто от употребата на висококачествени продукти, които са вкусни сами по себе си! 

Не пропускайте да сложите допълнително от останалите сирена на масата, за да се "подслаждате" докато си пийвате от виното :) 

Изборът на вино също не е случаен, защото Paladin може да намерите само във Вера Италия в България! 

Деликатната мекота на Malbech и богатата тъкан на Cabernet са съчетани в много приятното вино, с перфектен баланс, който се адаптира към всеки случай. Той задоволява нуждата от леко ежедневно хранене, често състоящо се от едно ястие. Поради своята пивкост и свежест (температура на сервиране 14°) е идеално, за любителите на червено вино, дори и в горещите летни месеци. 

                          

И след като всичко е толкаво лесно, вкусно и чудесно, защо да се затормозяваме  със сложен десерт ??!!

И тук не мога да взема кредит за идеята, защото от магазинчето сами са съобразили, че лекият десерт е по-подходящ за романтичните вечери :) Захаросаните портокалови корички покрити с този страхотен тъмен шоколад бяха като наркотик, към който се пристрастих веднага. Толкова вкусни различни от всички, които съм опитвала подобни продукти на нашия пазар. 

                      

 Напълно в духа на празника, към пакета си взех и една чашка от магазина, на която да оставям бележки на половинката сутрин, макар да не са това, което може би той се надява :) Но пък са си самата истина! В секцията "Изгодни предложения", пък може да намерите също чудесни пакети, както и този, който ви представих! 

И така, дали с идея за гозба за подарък, за нещо друго, все се надявам да съм била полезна, защото за Бога, беше супер вкусно! 

Ще се радвам да ми споделите вашите впечатления и се надявам днешната рецепта да ви е харесала, а ако е така, не забравяйте процедурата : Ударете ми едно рамо ( лайк) на страничката във фейсбук и ме последвайте в инстаграм! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!

Благодаря ви, приятели!

Мъжка лазаня с бекон / Bacon Wrapped Lasagna

Ето, че почти преполовихме и този месец, а аз още не мога да се съвзема. Ще кажеш, че съм му ударила страшна почивка по празниците, но ви уверявам,че въобще не е така. Всеки знае, че с дете почивка няма, рано се става, цял ден се тича, а събере ли се семейството на едно място и всеки ден да се готви, все не е достатъчно.
Ето, че 2020-та започна, а аз още се чувствам като ударена с мокър парцал - не мога да се наспя, не мога да се наям ( това второто е по-страшно), а желанието ми излизане навън е обратно пропорционално на трупащите се причини да го направя, наред с желанието да си запазя работата. На всичкото отгоре и диета реших да правя,( както знаете) и днешното ястие не влезе в нещата, на които се насладих.

Причината за днешната рецепта е мъжкото присъствие в живота ми, което настоява за лазаня, ама с повече месо. Понякога се почват някакви блянове за милфьой с бекон, супа с месни пръжки вместо крутони и лазаня, но с два вида месо. Така и така съм на диета и депресията е мой верен спътник, реших, че поне хората около мен  нека да са щастливи, пък техните усмивки радват и мен. 

Наистина се радвам, че го направих, защото се получи ей тази красавица, която ме съблазняваше с чудните си дипли. Знаете за моето правило "италиански ястия - с италиански продукти", затова и този път си набавих повечето неща от Вера Италия. 

След правниците има много оферти, като много исках да купя истински хубава панчета ( бекон), вместо някое менте от магазините. Беше ми важно, за да не си разваля хубавата лазаня с някой миришещ на гадно бекон, а италианската панчета е така вкусно осолена, че няма равна. Корите за лазная също са съвсем различни от тези в магазините, в което може да се убедите и сами. С ярко жълт цвят, благодарение на яйцата, а шуплестата им структура поемат сосовете много по-добре.

Спрях се и на друг вид кашкавал - Баите - защото е по-изгодният вариант на пармезана, отново с високо качество и невероятен вкус. 

За мое щастие за сега съм отрязала само сладкото и тестените продукти ( все пак е зима, хелоу) и затова успях да шмугна няколко хапки от панчетата и кашкавала в устата и .......OSM ( O Sole mio) , напълно разбирам защо човек му иде да запее на италиански.

Рецептата за този вид лазаня се "въргаля " из нета от доста време и ето, че дойде време и аз да я тествам. 

Изключително съм доволна от резултата, макар и лично да не успях да я опитам в готов вариант, но пък мъжката половина остана много доволна. Определено е рецепта, която бих пригодила и друг път, защото като цяло става бързо, пък е и ефектна и може да се сервира за специални случаи. Ето я и нея: 

Необходими продукти:

1 пак. кори за лазаня с 38% яйца

400 г кайма смес

400 г панчета ( италиански бекон) 

400 г млени домати

1 с.л. италиански подправки за месо

150-200 г кашкавал Баите

500 мл сос Бешамел *

1 глава лук

зехтин

Както винаги, и този път съм сложила активни линкове върху продуктите, които може да ви интересуват каква марка са. 

Рецептата е много лесна и затова бързам да ви я споделя - може пък да решите да я направите за вечеря ;) 

Панчетата е в кръгла форма, затова аз реших да я срежа по средата и да ползвам парчета във формата на полумесеци за покриване на формата. 

Ползвах силиконова форма за хляб с размери 21 х 11 см в основата.

Отрязах два-три резена от бекона, които запържих в сух тефлонов тиган. Исках да видя вкуса на месото, дали е достатъчно солено и колко още мазнина да добавя. Лапнах си няколко вкусни късчета, добавих още една-две лъжици нарязан бекон и запържих с още 2 - 3 с.л. зехтин. 

                            

малко след това прибавих нарязания на ситно лук, докато омекна, а веднага след това и каймата. Може да ползвате и по-малко кайма, но както казах - у дома се яде повече месо :) 

                            

Работим на средна степен на огъня, за да не прегорим лука и каймата, като овкусяваме с италианските подправки на вкус. Добавете сол, ако е необходимо, макар, че панчетата върши същата работа :)

Накрая прибавяме млените домати и разбъркваме. Обикновено добавям още 100 мл вода, ако са от консерва, за да може да поизври течност и сосът да се ароматизира повече. 

                             

През това време подготвяме останалите съставки за лазанята - рендосваме кашкавала и кипвам вода за корите. Може напълно спокойно да ги слагате директно от кутията, но аз обичам преди да ги редя да ги потапям за кратко ( няколко секунди)  в топла вода. така ми е по-лесно да си отчупя парче, ако искам да си натаманя корите по формата. 

                             

Приготвяме си и сос Бешамел*, който съм описвала десетки пъти, затова тук само ще сложа линк към най-близката рецепта, която може да ползвате, макар повечето от вас, сигурно да го знаят наизуст.

След като всичко е готово почваме да сглобяваме ястието.

Във формата поставяме лист от попарените кори за лазаня, а отгоре нареждаме малко от каймата. 

                           

Върху него слагаме няколко супени лъжици от бешамела, не е нужно да е плътно покрито и поръсваме с кашкавала. Повтаряме с нова кора и така докрай. 

При мен отидоха към пет- шест кори, като някой начупвах и наслагвах, тъй като формата ми се увеличаваше във височина. 

Завършваме отново с пласт от бекона, като се стремим хубаво да облечем лазанята от всички страни, като пристискаме леко накрая, за да стане една обща и стабилна фигура.

                            

Може да приберете ястието да стегне в хладилника за около час, преди печене, но аз не го направих - инсталирах го във фурната на 180 градуса и пекох около 40 минути до час. 

 

След като яденето е готово, го оставяме да се охлади напълно и след това го обръщаме върху подходяща чиния или поднос.

Може да поръсите отгоре отново с кашкавал и да запечеше на грил функция във фурната.

Аз реших да я снимам в по-студен вариант, за да мога да отрежа тези красиви парчета. 

Да не ви заблуждава обаче - загреете ли я, сосовете пак се отпускат, кашкавалът се разтопява и няма кой да чака да снимам - 

направо ми я нападат с вилицата :) 

Надявам се моето предложение за зимно вечеря да ви е харесала, а пък ако искате да видите моите диетични "мъчения" ще гледам да ги споделям в Инстаграм акаунта си, за да не дотягам, но знам, че много от вас искаха да видят какво хапвам по време на диета. 

А, сега ви оставям с още малко вкусни кадри и не забравяйте - близките ни трябва да ядат, независимо каква диета спазваме ;) 

Усмихната седмица, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!