Лек крем с манго / Light Mango Cream

Не знам още колко горещи дни са ни останали от лятото, но тази сутрин на  път за работа определено усетих прохладен вятър да нашепващата есен. Въздухът се беше сменил и набързо си дадох сметка, че скоро ще трябва да хвърлям връхна дреха отгоре, когато излизам. 

Обожавам есента, но все още ми се иска да си открадна няколко последни мигове на слънце и не мога да не изтъкна, че дългите дни определено ми се отразяват по-добре, защото времето никога не ми достига. 

Сега дори когато се прибера от работа, мога да запретна ръкави и да спретна някоя бърза рецепта и още да е светло. Ето например днешната е идеална за след работния ден и вдъхновена от две неща:

- вашето желание за някакъв лек и вкусен крем ( писахте затова в Инстаграма и на фейсбук страницата ми, когато ви попитахте какви рецепти искате да видите скоро) 

- моята любов към мангото и желанието да си похапвам още малко "лято" 

Надявам се днешното предложение да ви хареса, тъй като освен много лесно и бързо за приготвяне е и леко и може да го направите и във веган заринат, замествайки продуктите с растителни такива. ( Аз ще ви добавя в скоби предложения какво бихте могли да ползвате) 

А ето и рецептата:

Необходими продукти:

1 бр. манго
захар/ мед/  ксилитол на вкус
1/3 ч.ч млени ядки или запечени кокосови стърготини

300 мл прясно мляко                                              ( ядково мляко- кокос или соя най-добре) 

200 мл течна сметана                                             ( растителна сметана) 

250 г заквасена сметана/ цедено кисело мляко   ( кокосова сметана) 

1 пак. желатин ( 10 г)                                            ( агар - агар за желирането на 500 мл течност)

Започваме като разрязваме мангото и го издълбаваме.

Едната част нарязваме на малки парченца, а другата пасираме с пасатора.

През това време на котлона слагаме да се загрее млякото и сметаната, като ако ползвате кристална захар за подслаждане ( бяла или кафява), може да я добавите още сега, за да се разтвори и тя от топлината.  Ако ползвате мед или ксилитол, може да ги добавите след като дръпнете сместа от огъня. 

През това време поставяме и желатина да набъбне в малко студена вода. След като сместа се затопли, прибавяме набъбналия желатин и дърпаме от огъня, бъркайки, докато се разтопи, напълно.

Прибавяме и пюрето от манго, което е около половин чаена чаша или 100 мл. То ще оцвети и крема. Оставяме крема леко да се охлади, а след това прибавяме и завесената сметана и разбъркваме на ръка с телена бъркалка. На мен лично със сметана повече ми харесва и дори може да я увеличите с поне 100 г, но ако сте на диета, този десерт е вкусен и с кисело мляко. 

Накрая не забравяйте да прибавите и нарязаните на дребно парченца манго, които да усещате вътре в крема. 

Може да добавите още семена чия или защо не и няколко капки ароматен алкохол, ако ще мечтаем за коктейлите на плажа. 

Разпределяме във формички и прибираме в хладилника да стегнат за няколко часа. Умишлено слагаме повече крем с по-малко желатин, за да не получим желе, а по-кремообразна текстура.

Поднасяме в купичка или чинийка,  с украса от ароматните печени ядки, и свежи цветчета или плодове.

С тази рецепта ви давам повече опции и идеи, защото смятам, че всеки трябва да добавя нещо от себе си и така всъщност се раждат най-вкусните неща - Когато някой се осмели да наруши вече установена рецепта и създава нещо свое. <3 

Нямам търпение да видя вашите варианти, може да ми ги изпращате на страницата във фейсбук, за да ги чака в албум или в Инстаграм за стори с  #сготвихслюси или #lussievtimova

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Най-вкусните картофи по селски (с джоланче) / Country style potatoes and Pork Knuckle with Truffle Sauce

Дойде време за вкусните картофи. Ако има нещо сигурно в тази година е, че по-добре да ядем и пием каквото можем, че утрешния ден въобще не е сигурен. Така например аз рядко посягам към картофките. Разбира се обичам ги, но като всяка дама решавам баш лятото да не се изкушавам. А, кога картофките са по-вкусни от лятото? С богата салата, порция цаца, пилешки хапки или друго месце за гарнитура, едни горещи картофки на масата и изстудена бира е просто идеалната вечеря за семейство и приятели. 

Днес рецептата ще е много интересна, защото искам да ви споделя как сами да си приготвите най-вкусните картофи по селски - у дома, а тъй като трябваше да приготвя ястието набързо за мои гости, които "без месо " не сядат на масата и винаги идват с нагласа да ги изненадам нещо ново, което не са опитвали, и по техни думи "отново не разочаровах"!!!.

Преди време си взех от чудесното джоланче от Вера Италия, което е овкусено с трюфели и става за 20 минути във фурната. Не сте яли нещо по-крехко, обещавам ви - и картофите и месото се топят като масло, и което и да изберете да опитате от рецептата тук - няма да съжалявате.
Ако пък идеята с трюфели ви е по-екзотична, може да опитате и това със сос балсамико, който ще опитам аз следващия път. Ако го направите преди мен - споделете ми какъв вкус им! 

Гарнирах всичко с турската морковена салата, която вече ви споделих тук и какво да ви кажа - пак обрах точките. Питахме за всеки компонент по отделно и както винаги, обещах да не пазя тайните за себе си, а  бързо да ги споделя  в блога. Ето ги и тях: 

Необходими продукти:

Месо:

1 бр. Джолан с трюфели ( от тук) 

За картофите по селски:

около 800 г пресни картофи ( измити добре, не белени) 

олио/ зехтин

царевично брашно

галета

червен пипер

черен пипер

шарена сол 

чубрица

сол

Тъй като месцето е почти готово, но все пак трябва да се запече, я на скара, я във фурна, започваме първо с приготвянето на картофките. За целта ги измивам, но ги оставям с кората - тя е тънка и много вкусна. 

                            

Нарязваме ги на полумесеци и ги слагаме в тавичка, като заливаме отгоре с олио - една две по-дебели пръски. Разбъркваме добре с ръце, така че да станат мазнички и изсипваме отгоре : брашното, галетата, подправките ( на вкус) и разбъркваме отново. Нека да има олио, но не да плуват в него - все пак е по-добре да се пържат в него, отколкото да се варят във вода :) 

Количествата са на око, като галетата и брашното може да сложите първо около 2-3 супени лъжици от всяко и да видите дали са ви достатъчни. Ако имате може да сложите и чесън на прах, но аз избягвам чесновият аромат при тези картофки.

Отгоре изваждам от джоланчето, което си е със соса по себе и не го махам, а го слагам така че като се пече, да пада надолу по картофите. Ако не сте хапвали трюфели досега, ще бъдете очаровани от специфичния им аромат, който едва ли човек може да сбърка, веднъж опита ли ги. Самото месо е овкусено идеално, затова не ви препоръчвам да слагате нищо върху него. 

Пъхаме ястието да се пече за около 30 минути на 180 с обдухване - 200 градуса, докато картофките се изпекат, а месцето се зачерви. Обърнете го на два пъти, за да се запече от всички страни. 

Обещавам ви, не сте яли по-вкусни картофи през живота си - ще искате да ги приготвяте така всеки ден. Искам да ви покажа, че може да съчетават различни видове рецепти и да превръщате бързите ястия в шедьоври, като смесвате различни видове кухня. 

И затова да ви кажа и за месото - това е втори такъв месен продукт, който тестват от класиките на Италия. У дома сме големи фенове на италианската кухня - едва ли е тайна за някого, а без месо рядко се сяда на масата, макар и не винаги заради мен. И все пак, очарована съм колко е крехко, ароматно и сочно това месо.

Обикновено за да стане такова си отнема доста време, а в този вариант просто стана чудесно - като за гости в работен ден, когато нямам много време за готвене. 

Обещала съм ви да ви споделям за всичко, което ползвам, затова картофите са от баба, подправките има домашни и купечки, а месото си е от Вера Италия, а сега за да му сложа линка и погледнах, че даже е на промоция, още по-евтино, отколкото го взех.

Много ще се радвам някои от вас да ми се доверят, да го опитата, да приготвят, който и да е компонент от рецептата тук, защото мога да се закълна във всеки един от тях.

В най-чудесните картофки...

в супер крехкото месо...

и чудесната морковена салата ( пак да припомня - рецептата за нея е тук) 

Аз сядам трепет да чакам вашите отзиви и се надявам отново да съм ви изненадала приятно :) 

И да не забравя накрая, остава още ДВА дни да се включите в страхотна ми игра за спечелване на качествен слънчеви очила по избор Kietla, опитайте късмета си - нищо не губите. Цъкнете ТуК! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Пълнозърнеста паста с ароматен сос Пекорино / Pasta with Pecorino and Pepper Recipe

                   

Ех, Италия, Италия - ще си я гледаме още дълго през крив макарон, както се казва. Така ми се пътува, че две не виждам, а с всеки изминал ден се чудя дали поне нещо ще мръдне напред или да очакваме вече и нападение от извънземни на четвърти юли. 

Опитвам се всячески да запазя позитивните мисли, но за целта трябва да ги подхранвам с нещо, като в случая това е вкусна италианска храна. Няма смисъл да правим такава с нашенски продукти, няма какво и да се лъжем, вкусът на пицата с кренвирши от Бакалов не може да се опише и от ХЕИ. 

Затова сега ще ви предложа да се пренесем в Италия, да ме хванете за ръка и да ви разкажа за една много вкусна и интересна рецепта, която си струва да опитате. Всеки един елемент от нея е  различен от предлаганите на пазара ни и мисля, че тази година си заслужава да се насладим поне на хубава храна, ако не друго. Предлагам ви си страхотната пълнозърнеста био паста със зеленчуци и сметанов сос с Пекорино от Вера Италия. 

Да, наистина, отново си напазарувах от там, но Италия така ми липсва, че просто не мога да се въздържа, Всяка една съставка си има история като от приказка и с трепет се ровя и търся нещо, което не съм опитвала и се чудя с какво ли ще ме изненада.

За тези, които им е интересно, ще се радвам да ви ги разкажа,а за другите - пропускайте текста, не бих искала да ви затормозявам с излишна информация.

Вярвам, че и вие заслужавате да "попътувате " с мен, затова ви слагам по една чинийка от вкусната паста и ви каня на един приятелски обяд, където да помечтаем. Ето и рецептата, като отново поставям линкове на продуктите, които съм ползвала: 

Необходими продукти:
300 г пълнозърнеста Био паста "Челентани" №51 ( виж тук)
300 г задушени зеленчуци по избор
200 мл животинска готварска сметана Esselunga ( виж тук)
50 мл прясно мляко
90 г сирене Пекорино ( виж тук) 

пипер микс на зърна на вкус ( виж тук) 
сол

Този път в пазарската ми кошница имаше :паста, пиперен микс, сирене пекорино, животинска сметана ( това е ново в магазина,  при мен трудно се намира такава)  и си купих един салатен зехтин, тъй като си имам за готвене, но исках да си взема и нещо за салатите, по-лекичко. Пък и бутилката ми харесва, тъй като мога да си я допълвам след време, стои чудесно на масата, и цената ме устройваше. Вижте го тук.

Започваме първо във сваряването на пастата. Правя го в тенджера с кипната подсолена вода и ги варя докато станат ал денте.  

Ето защо избрах тази паста: В масовото производство се ползват тефлонови резачки и бързо машинно сушене. В резултат пастата става леко прозрачна и твърда, а когато е сварена отскача в чинията и трудно поема сосовете. При Трафилата ал бронзо за кроенето и рязането на пастата се ползват бронзови резачки. Пастата съхне бавно в специални сушилни. Производственият процес става доста по-бавен и трудоемък, но резултатът е една паста с чувствително по-добри вкусови качества, устойчивост при термична обработка и шуплеста повърхност, която позволява по-доброто абсорбиране на сосовете, с които бива подправяна.

Историята на фирмата също е като приказка, всичко започва с дядо Тулио Сгамбаро, който още 1936 г успява да отгледа висок клас твърда пшеница. Създава фирмата в 1947 г. и вече 3 поколения със страст и отдаденост създават една от най-качествените и вкусни пасти в Италия. 

Докато пастата се вари си задушаваме зеленчуците на котлона в малко зехтин или масло, подправяме със сол. Зеленчуците са на вкус, като аз препоръчвам зелените като - зелен боб, тиквичка, броколи, но и морков за цвят и сладост не е лошо.

След като и те са готови заделям си  ги в чиния, както и отцедената  паста и почваме соса. 

В тигана слагаме животинската сметана и млякото да се затоплят. 

През това време нарязваме сиренето. То е малко като топено сирене, плътно, маслено и овче. Не го споменавах в началото, както не казах и на половинката, който предварително си мисли, че не обича такива сирена, а това почна да ми го подяжда. Не трябва да очаквате същия вкус като овчите сирена при нас, определено е остро, но едва ли бихте предположили, на базата на познатите ви вкусове. Аз ги го хапвах и така, и си мечтаех да го споделя с Ванчето на чаша вино.

Вижте повече за сиренето тук. 

Хубавото е, че и малко количество сирене, ще вие  достатъчно да придадете на соса един уникален вкус. Прибавете към сметана и разбърквайте докато се разтопи напълно. 

След това прибавете пастата. 

а след като са се овкусители хубаво, сложете и зеленчуците. Овкусете със сол, ако ви е малко.

Поднесете ги с малко прясно смлян микс пипер - направо променя играта! 

Може да поднесете ястието с настърган премазан, но аз лично се влюбих във вкуса на Пекориното и си рендосах от него и отгоре. 

Вечерята, обядът, насладата, приказката е сервирана! 

Дано пак съм успяла да ви създам малко настроение, както и да подтикна вашето вдъхновение! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!  

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!