Замислям тази публикация от 2017-та година, когато в една студена вечер аз, майка ми и моят добър приятел Давид отидохме на кино на филма "Убийство в Ориент експрес".
Освен, че майка ми е голям фен на Агата Кристи и успя да запали и мен по нея в детските ми години, не бях гледала нищо от нейните екранизации на голям екран досега.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgQoDbIcZmcrdYJwWE-zvrK0dylqdqVRGRKesYfgcpkJxcoXsttF7o0rf8R98mX6x7op3C-dKLUBIW_-gV1pgUvkn8_Ss6nHD5DHt55Qd1iGzaHglaMiI_DbmIcp5LnxYEU6T87uIS6brS3/s400/tumblr_owpkbb2Rak1vb0wipo4_r2_540.gif)
Сега когато навън е толкова снежно и студено, както в кадрите от него, реших, че е назрял моментът да извадя снимките, които направих на тази вкусотия, която спретнах ден след прожекцията. Доста време се начакаха в чернови, но и тази година както всяка ще се опитам да ви предложа интересни и вкусни рецепти, по завладяващ начин, един от който е вдъхновен от филмите. Скоро ще отделя всички рецепти от филми в нова категория на блога, а стига времето да ми позволи, надявам се да продължа и някои рецепти от Метъл кухня. Но да продължа по темата и да ви разкажа какво точно ме завладя в днешната рецепта.
Майка ми си спомня как с фенерче под завивките е чела "Десет малки нагърчета", защото баба и дядо не са й давали да седи до късно.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiwPwoP3qKgtYhKa7OJ9KEK2ohBUpLO4SmgVgccGe2IKP6F87hgJ_9dcMJlP22BraQgP4Qy5yEOliuqerin59Ajw-hkDqlBJIz0WOITgSgycOMiYbqeyHiPSJ_ArQTa1Er10mJim-1kdu2U/s400/tumblr_oz8u3iE4Ds1vww08oo4_r2_500.gif)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhlb9Q7rr47DPXeadunFB7PKZLF1xaujR0P4Pj8wO51nvEG4DsitN8IqeGVpgPj28kj_0H3iBMs8NUeeCNLzJb7VLIvBoAUh5RW-dlSO4Hqdl4QGIxJuC7KWxJN8tzmoQV3iLKiMf9HTuYX/s1600/tumblr_p45qhmRU2z1vww08oo1_r1_250.gif)
Ако не сте гледали филмчето, или пък чели книгата, съветвам ви да го направите, защото е идеално за сезона, а за да не му мислите ви предлагам и подходящо хапване към него - този супер мекичък турски хляб.
Може би един от най-любимите ми хлябове за изминалата година и половина и малко ме беше яд, че все не стигах да ви споделя рецептата, но исках да е посветена на филма и да го направя с правилното настроение.
Може би един от най-любимите ми хлябове за изминалата година и половина и малко ме беше яд, че все не стигах да ви споделя рецептата, но исках да е посветена на филма и да го направя с правилното настроение.
Е, дано чакането си е заслужавало, защото хлябът определено си! Вижте обаче и самата рецепта:
Необходими продукти:
1/2 кубче жива мая ( около 20 г)
100 мл олио
50 мл хладка вода
1 ч.л. захар
1 ч,л. сол
За намазване:
1 бр. жълтък
1/ 2 с.л. кисело мляко
1/2 с.л. прясно мляко
1/ 2 с.л. олио
бял и черен сусам за поръсване
Започваме като замесваме тестото. В купичка смесваме млякото, водата и захарта и разтваряме маята. Оставяме да шупне на топло.
През това време пресяваме брашното и слагаме две трети от него в купа, прибавяйки олиото и солта, разбъркваме и прибавяме шупналата мая.
През това време пресяваме брашното и слагаме две трети от него в купа, прибавяйки олиото и солта, разбъркваме и прибавяме шупналата мая.
Месим като прибавяме постепенно и от останалото брашно, докато получим меко, не лепнещо тесто.
Слагаме в намаслена с олио купа, покрито с кърпа или стреч фолио да втаса на топло и да удвои обема си. Обикновено му трябват около 40 минути, но вие може да забързате процеса във фурната на 50 градуса.
След като тестото е готово, прехвърлете тестото върху леко набрашнен плот, оформете на топка и го сплескайте, така че да излезе въздуха от него. Разточете го с ръка (или точилка ) така че да получите кръг, който да прехвърлите в тавата от фурната, предварително застлана с хартия за печене.
С пръстите оформете борд, около два сантиметра от края на хлебчето, отново в кръг.
След това с помощта на дланта оформете по диагонал и вършените линии на хлебчето първо в едната посока, после и в другата така че да се пресекат и да станат на решетка.
Тъй като тестото бухваше почти веднага и се опасявах, че следите ще изчезнат при печенето, накрая минах всичко с резеца за пици, но не натисках докрай, за да не се наруши целостта на тестото.
Оставяме го да втаса още веднъж, макар при мен да бяха нужни само няколко минути и намазваме хлебчето с разбитите в купичка жълтък, два вида мляко и олио.
Поръсваме със сусама и пъхаме да се пече на 200 градуса за около 20 минути.
Златисто-кафявият му цвят и неустоимото му ухание ще ви подскажат кога е готов, но като цяло очаквайте да стане изключително бързо. С какво ще го гарнирате вие избирате, но аз ви предупреждавам, че дори кубче сирене ще ви е достатъчно :)
Това е хляб, който е мек веднага от фурната и няма нужда от задушаване, а най-хубавото е, че остава мек и след като изстине. За това тесто се спрях на брашното за баница София мел, което го прави много подходящо за подобни рецепти и вие също ще се убедите в това.
Изваждайки го от фурната забелязах, че тази книга е останала в библиотеката на майка ми, което малко провали плановете ми за фото сесията, но добре, че я имам и като компютърна игра - куест, която препоръчвам на всеки, който обича логически задачи :)
Все пак ние трябва да разберем, кой по дяволите е убиецът във влака??!!
Ако съм събудила любопитството ви и най-вече апетита, ще се радвам да ми споделите мнението си за което и да е било от двете неща в публикацията, а ако ви е харесала много ще се радвам да споделите и самата публикация, за да може да достигне до повече хора :)
Вкусна и приключенска седмица, приятели!
п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)
п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)
Благодаря ви, приятели!