Признавам си, днешната рецепта не е нещо, което бих се наела да правя просто ей така. Десертни еклери- да, но солени? За чий....интерес биха били, ако не ги правите за парти, рожден ден, кетъринг или друго събитие, където ви трябва храна на хапки. Рецептата сама по себе си е добра и е хубаво да я имаме точно за тези поводи и празници, но бихме ли я направили и без тях? Аз казвам "ДА"!
Точно така реших да я спретна. Имах брашно, масло, останали кашкавали и сирена в хладилника и реших, че искам да приготвя нещо просто в името на доброто старо удоволствие от експерименталното готвене. Без повод, без нужда, просто защото да готвим е хоби само по себе си. Ако и вие като мен все по-често зацикляте в рутината на добрите стари, добре познати рецепти и си "заделяте" цял списък с такива, които чакат "подходящия повод" искам да ви хвана за ръка и да ви кажа, че всеки ден е повод. Не отлагай удоволствието пък било то да е нова бира в магазина, съблазнителна рецепта или нова поза за ..йога.
И така, въоръжена с няколко продукти под ръка, които присъствуват във всяко домакинство и заразителен хъс, забърках едни солени еклери наред с много други неща, които ще видите в блога в следващите дни. Още докато ги пекох от фурната се разнесе аромата на печивото с кашкавала и реших, че в реда на нещата е да ги опитвам през 5 минути дали са все така вкусни.
Опатках около 15 еклера, от периода на изпичането им до изстиването им, че и след това. Това не ме изненада, а по-скоро това, че когато майка ми дойда да си събере вересиите ( тоест всичко, което съм наготвила ) и тя подпука точно еклерите. Толкова вкусни неща бях направила и накрая пак те спечелиха.
Дали заради страхотната си finger food форма, дари заради кокетните си дипли или ухание на кашкавалка, но с доста по-нежно и пухкаво тесто, тези еклери откраднаха шоуто. А стават толкава лесно, че не е за вярване защо не ги правим постоянно. Много искам да науча дали и при вас се е получило същото и дали сте имали търпението да ги напълните с някаква плънка от още сирена, например. :)
Ето и рецептата, пък ще говорим повече после. Аз направих двойна доза на дозата, която следва, но тъй като излязоха доста вие преценете дали искате повече или по-малко. Бързо се изяждат, само да си кажа :)
Необходими продукти:
140 г брашно София мел Екстра
200 г кашкавал ( моцарела и пармезан микс най-добре)
50 г крема ( или топено) сирене
200 мл вода
70 г масло
1/2 ч.л. сол
черен пипер на вкус
шепа кълцан магданоз
4 големи яйца
Вече съм ви показвала как да си направите вкусни сладки еклери ( виж тук рецептата), които знаете, че се правят от парено тесто. Убедила съм се, че за парено тесто най-подходящо е брашно Екстра на София мел.
По същия начин правим и тестото тук. Слагаме водата и маслото да се загреят на котлона и щом тръгнат да кипват изсипваме наведнъж брашното и бъркаме енергично за около две минути, така че да не остава сурово. Хубаво е да не работите на максимална степен на котлона.
След като тестото е готово, ще се отдели от стените на съда и ще се оформи на топка. Оставете го да се охлади леко и почнете да прибавяме яйцата едно по едно. Едва след като първото яйце напълно се е интегрирало в тестото прибавяте второто.
Признавам си, понякога си трябва повечко сила, затова от един момент нататък си помагам с бъркалката на миксера.
Тестото трябва да стане такова, че бавно да почне да се точи от бъркалката.
( съвет: ако ви стане по-сухо, може да добавите малко прясно мляко на тънка струйка докато се бърка тестото, за да го спасите - опитвала съм и после си става пак идеално)
Препоръчвам ви обаче да направите горната стъпка едва след като сте добавили всички останали съставки - рендосания кашкавал ( моцарела и пармезан), кремата или топено сирене, защото тяхната влага ще окаже влияние също на тестото. Може да добавите различни видове сирене и кашкавал, но ви препоръчвам да са ситно рендосани, за да не нарушат формата на тестото при шприцоване.
Подправете последно тестото с магданоз, сол ( ако има нужда от още), черен пипер и други подправки по ваш вкус.
Прехвърлете го в пош с по-голям накрайник и шприцовайте върху хартия за печене.
Пъхаме еклерите да се пекат в предварително загрята фурна на 220 градуса за около 10 минути и след това намаляваме температурата на 190 , като печем за още 20-25 минути. Ако обичате еклерите по-меки, може да ги извадите и една идея по-рано, като внимавайте с отварянето на врата твърде рано, за да не спаднат.
Хубаво е да се запекат добре и влагата да излезе, но да не ги препичате. Първата ми тава пекох повече и станаха по-тъмни, но втората оставих сякаш по-сурова и пак станаха чудесни, без да спихват.
Само ако имаше как да си отворите устата и да ви метна една за да се убедите за какво ги говоря, но ето НА, трябва да тренирам върху себе си :)
Е...... не е толкова лошо :)
Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята!
Бъдете здрави и добри,
всичко друго ще се нареди!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
