Значи прибирам се аз от работа и си казвам. "Ей, сега ще си почина и оная книга дето са ми останали три листа за допрочитане ще я изям с парцалите, да довърша нещо днес." Довърших аз! Довърших и малкото продукти в хладилника, защото пак се захванах да готвя. Първо да се чуя с мама, с баба ( и тя се е притеснила заради мен, че нещо ми се обаждат едни болежки), да отговоря на няколко служебни мейла, на няколко коментара в блога и то като мине едно време си казвам, "Абе какво ще му почивам". Ай да избутам още някой час до вечеря, че сега за никъде не е. И така всеки ден, дами и господа!
Представлението е просто и участникът е един и същ, защото не знам как но си вярвам, че всеки един ден ще си почина, ама хей го на - пак съм в кухнята и мия съдове от поредната вкусотия. Но този път всички са виновни!!! Приятелят ми с това, че от дни мрънка за баклава, а той сладко не яде по принцип. Аз съм си виновна, че изкопах рецептата за кюнефе и пак си напълних фантазиите със сиропирани сладкиши. Вие, които така се развълнувахте от идеята за тях, че почнахте да ги изкарвате един по един от блога и накрая времето, което е ту мрачно, ту слънчево, толкаво драматично като турски сериал и аз просто накрая се убедих, че е време да спретна нещо сиропиранко. Again!
И така, разрових се за баклава, която не съм правила и ето че насреща ми се изправи таз баклава с кокос. Машала, викам си! Това е чудесно. хем лятно, хем есенно, хем баклава, хем пък кокос. Има и орехи, има и сироп ..има ли да му се чудя?
Нямаше никакво време, защото вече се бях запътила до кварталното магазинче, за да купя пакет кори за баница, макар и момчето ми да казва, че вече го бойкотираме. Май му смениха собствениците, след като ремонт направиха, но вече не зареждали неговите семки и у дома имаше тридневен траур, че в квартала, в който живеем вече няма "вкусни семички".
Но както и де, пак се отплеснах. Така и така нямаше как да види, бегом до магазина, хайде във вкъщи и се захванах с рецептата. Нея видях оттук, а как я направих, вие вижте пък тук:
Но както и де, пак се отплеснах. Така и така нямаше как да види, бегом до магазина, хайде във вкъщи и се захванах с рецептата. Нея видях оттук, а как я направих, вие вижте пък тук:
Необходими продукти:
3 ч.ч. кокосови стърготини
1 1/2 ч.ч. орехи
2 бр. ванилия
1 ч.ч. прясно мляко
1/4 ч.ч. мед
20 листа кори за баница
113 г разтопено масло ( и малко олио)
За сиропа:
2 ч.ч. вода
3 ч.ч захар
2 с.л. лимонов сок
Започваме с приготвянето на сиропа, тъй като аз предпочитам да заливам топлите сладкиши със студен сироп. Знам, че някой избират обратния вариант, но за мен така сладкишите се попарват изведнъж и много често стават на каша. Слагаме захарта и водата на котлона да заврат, като аз удвоих дозата. Рецептата като цяло е добра, но я адаптирах леко, тъй като смятам, че има как да стане по-вкусен и сега ще ви го кажа.
След като водата заври, прибавяме лимоновия сок и оставя сиропът да къкри още 10 минути поне, докато се сгъсти.
През това време смиламе орехите, като аз го правя на чопъра и се стремя да не е съвсем на ситно, за да се усещат при хапване ;) Може да увеличите орехите за сметка на кокоса, ако решите, аз така и така правих почти всичко на око :)
В купа слагаме орехите, кокосовите стърготини , меда и ванилията.
Накрая прибавяме и млякото, като аз добавих и още малко, тъй като ми стана сухичко, а рецептата беше дадена и с четири чаши кокос. Вие преценете сами, но е хубаво да не е и много влажно, защото все пак десертът ще се сиропира.
В подходящ тавичка слагаме десет листа кори за баница ( баклава) , като всеки един от тях сме намазали с масло. Отгоре разпределяме цялата кокосова смес равномерно и заглаждаме.
Процедираме по същия начин и с останалите десет листа, а след това режем на ромбчета като за баклава ето така:
Намазваме с останалото масло ( аз винаги си смазвам маслото с малко олио, за да ми е по-лесно) и пъхаме във фурната да се запече до златисто, на 180-200 градуса.
Както се казва, то ще се познае когато е готов - ще ви замирише на хрупкави запечени кори и масълце и ще изглежда ето така. Залейте я тогава с вече студения сироп ( сложете му повече или по-малко лимон, в зависимост как ви харесва повече) и я оставате да престои.
Баклавата може да поеме и още сироп и повече ядки и всякакви аромати, затова ви съветвам, специално с тази вкусотия, да се доверите на усета си.
Затова и я украсих освен с кокос и малко суров шам-фъстък, не само за повече цвят, но и още повече вкус!
Една по различна баклава, която носи спомени за слънчево лято, но и ухание за уютна есен. Опитайте я и се убедете сами!
До сладки срещи, приятели!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
ПРЕКРАСНО,МОЖЕ БИ И ВКУСНО, БРАВО !
ОтговорИзтриванеБлагодаря ви :) Поздрави!
ИзтриванеЗдравей Люси,баклавата ще стане ли добре без орехи,и с какво бих могла да ги заменя ??? Например...сухи плодове...??? Благодаря...
ОтговорИзтриванеЗдравей, Поли! Да, би могла да ги замениш, или с други ядки, които обичате - шам фъстък, лешници, сухи плодове както казваш :) Няма къде да сбъркаш, сладичкото си е сладичко и без нищо :) Поздрави и усмивки!
Изтриване