СТРАНИЦИ:

вторник, 1 октомври 2019 г.

Панирани чушки / Fried roasted peppers


Ето, че довтаса и октомври. След морето тия месеци взеха да се търкалят така, както и аз ще направя ако не се спра да ям скоро време. Тази година реших да си гледам здравето и противно на други хора, ми се наложи да ям неща, които не са за диета. То от диети и режими цял живот може да си докараме други болежки, така че хапвайте си от всичко, но с мярка. Тя мярката май ми е по-голяма от на други хора и върху нея трябва да работя, а не върху храната :) 

Е, днес няма какво толкова да му мисля, защото и да се натъпча с днешната рецепта, няма какво толкова да ми се лепне -  Любимите ми панирани чушки!  Обожавам ги! Обожавам ги толкова много, че ако трябва да ям едно нещо до края на живота си сигурно ще бъде чушки, а ако трябва да са един вид - най-вероятно ще са този. 

От малка баба ми казва "Чушкара", защото то това моето не е много в нормите ( мярката както ви казвам ми бяга по тъч линията) По двайсе чушки хапвам на ядене, но без хляб, държа да отбележа. Не искам да имам неща да ме разсейват от тавата и главната цел, дъвченето на ароматни, горещи чушки. 


Поседната седмица, прибирайки се от работа гледах да метна по няколко чушки в чушкопека ( той е троен, да не ме съжалявате много) и малко по малко, понаправих пакетчетата. Проблемът е, че още не са изстинали във фризера като хората и аз почнах да ги вадя и готвя. Но споменът за аромата на чушките при печене е нещо, което не ми даде мира нощес. Сигурна съм, че някой ден може да направят и такъв парфюм "Новият аромат на Пако Рабан - Опечена чушка", с опушени нотки, за него и за нея!

Ако трябва да сме честни тия две месеца все някой ми понамирисва на тоз аромат, че и цели къщи и дворове миришат на него, но това е друга тема ;) Преминаваме по същество, а именно - как да си направим това супер лесно, традиционно, бързо и безумно вкусно българско ястие. Може би някои от вас знаят, но всеки ден в блога се появява някой новак, който хваща тигана за първи път и има нужда точно от такива рецепти. Останалите имате нужда от идеи, а аз имам нужда да се чувствам полезна, защото иначе само консумираме въздух ( и чушки) на тази земя. А ето я и нея: 


Необходими продукти: 
Около 10 бр. печени чушки
2 бр. яйца
5-6 с.л. брашно
сол и подправки по избор
олио за пържене

Още:
сирене и домати за гарниране
магданоз за поръсване

Моите чушки не са кой знае колко огромни, домашно производство от градината на баба, но гледам да са червени. Каквото и да си говорим по-вкусни са си червените. 
Аз ги замразявам небелени и макар малко да е занимавка беленето преди готвене, някак си запазват по-дълго аромата си и са по-вкусни така. Убедете се сами.
Обелваме ги, овкусяваме със сол отвътре и други подправки ако искаме, но според мен тук less is more! 

Овалваме всяка чушка в брашно и редим в подходяща чиния, една до друга, да не се овлажняват. Може да ги приберете за малко в хладилника или да ги оставите за няколко минути в брашното, за да полепне по тях и да не пада в мазнината при пърженето.

                       

През това време разбиваме яйцата, като тъй като са само яйца, не ни пречи да добавим още едно по-късното, ако ни са недостатъчни. Но две трябва да ни стигнат :) 
Разбийте ги набързо с вилица или телена бъркалка, а през това време загрейте олио в подходящ тиган. Потапяйте чушките от двете страни в яйцето, а след това сложете в горещото олио.  


Може да направите и още едно топване след това в галета или още брашно и пак яйце, но аз искам да ям предимно чушки, така че оставям това на вас да прецените според вкуса си.

Както винаги избягвайте да пържите на максимална температура, макар и да ви трябва гореща мазнина, но не и до толкова, че да ви изгори панировката, тъй като няма да е толкова вкусно :) 


 Поднасям ги със сиренце и резенчета домати, тъй като те вървят най-много към ястието.


 Поръсвам ги с магданозец, защото е полезно, пък и на пърженото винаги му трябва свеж елемент според мен. Една, две, десет чушки и това е...бързо изчезват :)


По-популярни са може би чушките бюрек, но аз лично предпочитам панираните. По-лесни са за правене, няма да пълниш сиренето предварително, пък и иначе ядеш повече сирене отколкото чушка. Става ми много солена, а така си хапвам чушчици и си засолвам със сирене, комбинирайки със свежия домат. Така хубаво ухае у дома, че не мога да преценя кое е по-вкусно печената чушка или панираната печена чушка??!

 

Ще трябва да опитам пак ( и пак и пак) за да реша ;) 

Много усмихнат, топъл и красив октомври, приятели! 

 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/  Само там може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!




3 коментара:

  1. По-хубаво от червената чушка, е само печената червена чушка, казва вуйчо ми! А за панираната изобщо няма какво да коментираме!

    ОтговорИзтриване
  2. Здравей, а ще стане ли с Чушки от буркан?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей, Петя :) Бях в отпуска и сега вече мога да отговаря на запитванията. Ще стане и с чушки от буркан, но трябва да са тези, които нямат оцет, тъй като иначе имат вкус на туршия.

      Изтриване