На гости ми е Гери и ми носи : Чийзкейк браунис с аромат на праскови

С голям ентусиазъм сядам да пиша този пост, тъй като той не е обикновен пост. Той е пост за гост :) И то много скъп за мен:  Гери от "Мус от краски и мечти". Това толкова мило и  сърдечно момиче, с което макар и съвсем за кратко успях да прекарам малко време преди година. Запознахме се на урока по Аржентинска кухня, за който ви разказах тук. Тогава не успяхме да говорим много, а пък сега ми се струва, че не можеш да ни затвориш устите :)

Обичам да се отбивам в нейното виртуално местенце и да се потапям в нейния нежен свят, изпълнен с всякакви преживявания - весели, смели, авантюристични, а понякога и малко тъжни. Но дори и в тях Гери успява да намери нещо позитивно и поучително, а в начина, по който ще го напише, почти всеки ще разпознае част от себе си. Гери съумява винаги да каже нещо хубаво на хората, ето защо и нейните дружелюбни коментари имат голямо присъствие в блоговете, а пък резултатът е - много приятели, които се радват, че е част от живота им. Аз съм една от тях и затова исках и тя да бъде моят първи гост. 

Все се канех да поканя някого в блога си, някого, на който се възхищавам, и макар сред кулинарните блогъри тази бройка да не е малка, аз реших честта за първи гост да дам на Гери. Възхищавам й се не само, защото готви прекрасно, но и защото е глътка свеж въздух в този сив свят.

И за да не си мислите, че  говоря голословия, ето и следващата причина да посетите блога й - ще ви почерпи с нещо много сладко!

  *******************************************************************************

Пиша и се чудя кога трябваше да се появи точно това писане. Преди месеци? Вече дори не помня... Но се случиха толкова неща. Някои от тях - доста тежки за мен. Не се оправдавам, знам, че човек има ли желание, винаги ще намери начин. Особено за обещанията си. А аз се стремя да ги изпълнявам и не ми се нравят компромиси с любими занимания. Обичам да върша замисленото с мерак, както се казва. Затова изчаквах подходящия момент, в който да впусна себе си в това поредно предизвикателство, носещо ми широоока усмивка.:)

Виновникът за нея е едно лъчезарно и слънчево момиче на име Люси. Люси, която така изпипва детайлите, Люси, чиято главица кипи от идеи - кои от кои по-оригинални (понякога и зловещи ;)), Люси, която ме побърква и ми взима ума с безбройните си и оригинални торти, с нечувани или до болка познати ястия. Как да го опиша... При нея гладът ми е гарантиран, това е. Но пък и очите ми са пълни с тооолкова красота! Люси, да не спи в теб художник?

Искрено се радвам на любовта, с която се вихриш. И искрено ти благодаря за безкрайното търпение, което и ти прояви към моето гостуване. Надявам се да не те разочаровам. И ще се опитам да те умилостивя с нещо сладичко.

Хубаво се разрових из местенцето ти и мисля, че тези два десерта, които в случая са едно цяло, липсват в рецептурника ти. Ако не... Тогава си ме изпреварила. ;)

И така. Идвам с нещо креместо-шоколадово, с едва доловим плодов аромат и много желание. И с пожелание да си оближеш пръстите!

Рецептата е от слънчевата кухня на Ирина. Иринка, благодаря ти за поредното вкусно блаженство! Надявам се да допадне и на домакинята ми. :)

Чийзкейк браунис с аромат на праскови 

Ще се позова на рецептата на Ирина, с малките промени, които направих, а после ще добавя и моя коментар.

Необходими продукти за браунис слоя:

- 125 г масло;
- 125 г черен шоколад;
- 180 г захар, бяла;
- 2 яйца;
- 1 пакетче ванилова захар;
- 80 г брашно;
- 20 г какао;

- щипка сол.

Необходими продукти за чийзкейк слоя:
- 250 г крем сирене (обикновено);
- 50 г захар, бяла;
- 1 яйце;
- 50 г брашно;
- настъргана кора от 1/2 лимон.

Допълнително: 1 по-малка праскова и щипка канела.

Фурната се загрява на 180° C.
Форма с размери 15 х 22 см се покрива с хартия за печене и се намазва с малко олио.
Маслото и черният шоколад се разтопяват на водна баня или в микровълнова фурна на ниска мощност. Оставят се да се охладят за около 5 минути.
Към тях се добавят захарта, яйцата (едно по едно, като се разбърква добре след всяко) и ваниловата захар. Брашното, какаото и солта се пресяват и добавят към сместа. Всичко се разбърква внимателно до получаване на хомогенна смес.

Браунис слоят се разпределя равномерно в покритата с хартия за печене тава.

За чийзкейк слоя крем сиренето се разбива със захарта и яйцето до получаване на фин крем. Добавят се брашното и настърганата лимонова кора и отново се разбива. Получената смес се излива върху браунис слоя и с помощта на вилица се правят въртеливи движения, за да се получи мраморен ефект.

Прасковата се обелва, почиства се от костилката и се пасира. Полученото пюре се ароматизира с щипката канела и 6 ч. л. от него се разпределят върху чийзкейк слоя, като отново се правят леки въртеливи движения (за да нашари повърхността).

Сладкишът се пече 30-40 минути или докато клечка, забита в центъра, излезе с няколко влажни трохи. Охлажда се напълно, след което се разрязва на квадрати.

 ***Обещаният коментар: сладкишът е страхотен, но при следващото му приготвяне ще го променя още малко, за да опитам да постигна желания резултат. А именно - искам да е по-сочен. За целта ще намаля малко брашното (с 1-2 с. л.) в браунис слоя, а от чийзкейк слоя смятам да го изключа напълно. Поради опасения да не разводня сместа (все пак в рецептата се използват цели плодове, а аз използвах пюре), сложих малка част от прасковеното пюре. Следващия път ще сложа или цялата пюрирана праскова, или просто ще я нарежа на парченца върху сладкиша. А защо използвах праскови вместо малини - защото сега е сезонът на прасковите, а моята беше от домашна градина и исках именно тя да овкуси десерта. Още нещо - бих увеличила малко захарта, с около 1/3. Като брой парчета при мен се получиха 12 големи квадрата, които могат да се разполовят на триъгълници.

И все пак: ако изпълнявам рецептата, както е при Иринка, и не следвам промените от "коментара ми", бих поднесла чийзкейк брауниса с топка сладолед, резени пресни плодове или полят с малко плодов конфитюр. Тогава всичко си идва на място. :)

Люси, надявам се сладкишът да ти хареса, както и на всички, които ще го споделят с нас. За мен беше двойно вкусен, защото го съпътстваше вълнението около предстоящото гостуване в твоето местенце.

И да не забравя... Искам да ти пожелая от сърце винаги да носиш тази слънчева усмивка, да пълниш смело джобовете си с мечти и сърцето си с любов! Да не спираш да откриваш красивото във всяка малка частица, да бъдеш все така различна и себе си. Радвам се, че те познавам не само виртуално! А това гостуване е огромен жест към мен, за който съм ти признателна!

Прекрасен ден на теб и на всичките ти читатели, Люсинка!