СТРАНИЦИ:

събота, 25 август 2018 г.

Имамбаялдъ / İmam bayıldı - eggplant stuffed with onion, garlic and tomatoes


Такива хубави зеленчуци имах под ръка напоследък, че щеше да е грехота да не ги оползотворя за нещо наистина вкусно. Така и така си поискахте, пък и ви обещах повече рецепти с патладжани и ето, че пристига втората. Общо взето - рецепти има, снимки - има, време няма да седна да ви ги напиша. Но макар и събота сядам да ви "гощавам" с идеи, защото храна си трябва всеки ден. Честно казано не бях готвила това ястие по този начин досега, но нямаше как да подмина тази рецепта, която видях от сайта на Йоана
В блога ми няма много турски рецепти, но мислите ме навяват натам напоследък, тъй като си мисля за едно близко, приятелско сърце, което скоро ще се отправи натам - любимата ми Марта. Почти е невъзможно да кажеш това име, без да усетиш топлинка и да не си представиш усмивка, а ако прочетете как хубаво пише тази дама, едва ли ще излезе от мислите ви скоро..както стана и с мен. Много красив и светъл човек, който заслужава цялото щастие на света, а аз й го пожелавам, макар с три дъщери около нея тя вече да си го е подсигурила.




С Марта сме си другарчета по писма и тъй като нямах време да отговоря на последното й все още, тъй като тези дни не съм се прибрала от задачи, ( но ще го направя, мила ;)), така ме разчуства с последните си думи, че ги нося с мен и добре, че е пустия телефон, та мога да си ги препрочитам, когато се почуствам унила и сякаш никой не ме разбира.


Марта е красива българка, чиято любов я отвежда в Турция и макар да знам, че тя това ястие сигурно го е хапвала милион пъти, и сигурно ще я зарадвам повече с някоя народна, мамина гозба, която да й напомня на дома, исках да направя нещо по-смело : да превърна едно турско ястие в нещо по-близко, което да й напомня на дома и приятелите. ( Вярно е, че това ястие много от нас си го приемат и като част от нашата национална кухня, да не излезе, че не съм го казала ;)) 



Тук стрелям малко в мрака, тъй като дори не знам дали обича патладжани, но за да се презастраховам, ще кажа, че тази рецепта я хапнаха и такива, които не ги ядяха ( да, толкова е добра) и второ - обещавам да ти приготвя още много други :) 
Днес например трябва да наваксам готвене за цяла седмица, а и да ми стигна пак за толкова - ще има месо, ще има торти, ще има и салати, а ако времето ( и силите) позволят, може и някоя зимнина да спретна :) 

Затова преминавам направо към рецептата, а аз се надявам да ви хареса и да я направите. Тогава разбира се, ще се радвам да ми пишете с отзиви , защото няма нищо по-приятно за мен да ги чета.




Необходими продукти:
3-4 бр . патладжани
1 голяма глава лук
2-3 бр. зелени и червени чушки
3 бр. домати
4 скилидки чесън
1 ч.л. кимион
сок на половин лимон
1 с.л. концентрирано доматено пюре
1 ч.л. захар
 сол / черен пипер на вкус
половин връзка магданоз
олио/ зехтин

Започвам като подготвям зеленчуците. Аз имах много хубави домашни, бели патладжанчета, които измих и обелих на шарени ленти - ту да има, ту да няма кора. Направих разрез по средата на всеки един от тях, ( не докрай) , за да може да се пълни после и ги накиснах в купа със студена вода, в която сложих сол ( около 2 ч.л.) и сока на половин лимон. ( Може да пропуснете второто) 


През това време си подготвям останалите зеленчуци. Нарязвам лука и чушките на не много дребни парчета, като аз се спрях на различни видове чушки - червени и различно зелени :)
Слагам всичко в купа, а в друга чинийка слагам нарязаните на кубчета домати и нарязаните на по-дребно скилидки чесън.
След около половин час отцеждам патладжаните и ги подсушавам. В подходящ тиган, слагам малко олио, като по рецепта е със зехтин, но знам, че много от нас си го правят с олио и бих искала да напиша и тази опция.               

                        

Запържвам патладжанчетата за кратко от всички страни, изваждам ги и ги оставям в съда, в който ще ги печем.
В същия тиган запържвам лука, чесъна и чушките, докато поомекнат.


После добавям нарязаните домати и доматеното пюре, и овкусявам със захарта и кимона. 


Оставям доматите да покъкрят, като разбърквам периодично, докато получа хубав сос и след това подправям със сол и черен пипер - на вкус.


Накрая прибавям половината от накълцания магданоз и пълня патладжаните с тази плънка, като слагам от остатъка около тях. Може да допълните малко водичка в съда, за да уврат леко при печенето и да не се запече твърде бързо.


Пъхам ястието да се пече за около 40 минути на 180 градуса, като при мен бе по-малко времето, тъй като патладжаните бяха по-малки, пък и почти всичко е готово кажи-речи :) 


Готовото ястие отново поръсвам с пресен магданоз, 


а който иска може да му добави и малко начупено сиренце, както предлага Йонка :) 


Аз мога да ви кажа, че един живот не стига и един патладжан не стига да се насладите на тази вкусотия, затова бъдете мъдри хора и си напарвате двойна доза. Толкова сочно, ароматно и апетитно ястие не е за изпускане.
Аз се захващане със съботното шетане ( и готвене), а на вас ви пожелавам един много усмихнат и красив уикенд! 



Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



10 коментара:

  1. Ох как обичам постни манджички Люси,ама много -понеже само такива ям(веганче съм си)!Благодаря за прекрасното и вкусно предложение мила!Слънчева и спорна неделя ти желая 😍

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Гале! лятото наблягам на такива ястия, пък и е по-леко за стомаха! Скоро ще "зазимя" кухнята, но докато има зеленчуци, ще наблягам на тях :) Поздрави и усмивки!

      Изтриване
  2. Люси, отново страхотна рецепта! Ще опитам и този версия. Аз имам една подобна рецепта от старите тефтери, от една баба от Хасковско, но няма чушки, а моркови. Ако искаш опитай и този вариант, иначе рецептата е едно към едно!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Привет, мила :) Да, мисля, че съм хапвала с моркови, но честно казнао с чушките повече ми хареса. не само, че си обичам много чушки, но и не ми сладни толкова. Но може би след време ще направя и тази с моркови за блога, така че ще попитам за твоята рецепта :) Ей, тъй! да я имам :) Усмихнат ден!

      Изтриване
  3. Прекрасна рецепта. В момента я правя. Исках да споделя във фейсбук, но не се ориентирах:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря много за оставените отзиви! Може да ми пишете винаги на страничката на блога и да ми пращате снимки с вашите ястия по мои рецепти :) Поздрави и усмивки!

      Изтриване
  4. Миличка Люси,благодаря ти от сърце!!!:)Така ми стопли душата,че почувствах криле на гърба си:)...Ще си позволя да цитирам един колоритен журналист - издател на кулинарни сборници, за съжаление, отдавна покойник, Цаньо Сърнев..Та той описваше усещането от вкуса на една питка, доколкото си спомням, "турта в чирипня" беше рецептата (може би някъде от Врачанския край), като усещането, че "като я опиташ, все едно те е целунала майка ти и ти е простила"...Така стана и с мен, като прочетох твоите мили слова в тази прекрасна и затрогваща публикация.И аз изпитах такова усещане...Благодаря ти от цялата си душа, Люси!Много ме трогна, а пък патладжаните, без да преувеличавам, са ми по-вкусни понякога и от мръвка:).Много ги обичам,имам-баялдъто също много ми е любимо, и непременно ще го опитам в твоя прочит. Прегръщам те силно,мила приятелко!Благодаря ти!Марта:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти отново, душичке сладка! Гушкам те силно и скоро ще си отделя време ти отвърна на последните редове. Пак ме размислиха за разни неща, но ти си такъв литературен извор! Пък и онази баклавичка дето казваш...ще трябва да я опитам! Целувки!

      Изтриване
  5. Люси,
    типичните летни ястия са любими и в нашето семейство.Чудесен избор на рецепта.Прекрасно изглежда.
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря отново, мила! Никога не подминаваш моя публикация и това впечатлява искрено! Прегръщам те !

      Изтриване