Баклава "Източна приказка" / Baklava "Eastern Tale"

Кажи-речи тия дни баба ми ни извика на село да оберем орехите за да не се "скапуват" (цитати на баба). Аз разбира се нямаше как да не се навия веднага, все пак съм най-големият им консуматор, ако трябваше да я и купувам тая "пустиния", съвсем щях да фалирам. И така аз, Митко, бабето и мама, облечени по последна селска мода (това са дрехите, които са стари и занесени на село за работни), която често включва комбинация от рода на старо розово манто, плетена блуза, с камуфлажни панталони, шапка с козирка и гумени ръкавици. Всеки път с майка ми се смеем какви модни тенденции сме наложили след преобличане.  

И така сговорната дружина отиде да събира орехите. Беше много забавно, тъй като баба ми и Митко, стояха настрани и почти с Е-нжинерна мисъл обмисляха как точно да удрят орехите по високите части, докато ние с мама бивахме бомбардирани от падащите топчета и се "шугавехме" в търсенето им. За да е още по-забавно, баба ми се изтресе на няколко пъти по наклона, от зор заман да не изпусне някой орех :) 

След цялата работа не успяхме да напълним и една кофа с орехи, но пък се посмяхме много. Седнахме да обядваме (в 11 ч. за баба е време за обяд!!!), а аз използвах момента да я разпитам за някоя друга позабравена или любима за нея рецепта от детството. 

Оказа се, че с най-голямо умиление си спомня за тиквеник, който майка й "ненгаш" е правила в "подница", захлупена с "връшник". Заклевам се, трябваше да я питам за почти всяка  дума, но пък след разказа й у мен имаше едно голямо желание да пресъздадем тази рецепта, само и само да може баба ми да опита отново от този приятен за нея спомен.  

Докато намеря начин това да стане обаче, реших да зарадвам сладката си бабичка с десерт, в който съм включила от забавните орехи (не, че баба ми е от ония баби, дето гледат забавни неща) и да я изкуша с нещо също толкова скромно, познато, но и вълшебно. А именно, баклава "Източна приказка". 

Не знам от къде идва името на рецептата, но сигурно наистина е от някоя приказка, защото няма по-вкусно нещо. Отдавна исках да намеря някоя по-интересна рецепта за баклава и сега, когато се влюбих в тази рецепта, сигурно ще се кротна за малко.

Този десерт ще ви изкуши с познатия вкус на нежните кори на баклавата, но вместо да е напоена, тук имаме пълнеж от богат на орехи, пухкав белтъчен крем. 

Желанието да си хапвате парче след парче ще бъде така неустоимо, че ще ви накара да бутнете кантара във фризера и да му кажете да си гледа работата.

А сега, преминавам към рецептите, като първо:

 Необходимите продукти:

1 пакет кори за баница* (450 г)

180 г краве масло

6 бр. белтъци

400 г захар

2 ч.ч* сурови, почистени орехи

2 ч.л. канела

Още:

2 бр. жълтъци

2 с.л. мед

орехи/ шам фъстък за украса

*ч.ч.=200 мл

*- аз използвах специални кори за баклава, които бяха с по-малък грамаж- 350 г

Започвам като отделям белтъците от жълтъците. (В тази вкусотия ще ползваме само два жълтъка, но останалите ще натамъним за един много вкусен карамелен крем, който ще ви споделя скоро )

Разбивам белтъците със захарта "на сняг".

Орехите, които съм дала като мерки са за почистени, но цели. Пускам ги в блендера и ги смилам.

Към смлените орехи прибавям канелата, разбърквам хубаво

и изсипвам всичко при белтъците.

Разбивам отново, за да се интегрира всичко в крема ето така:

Сглобяваме баклавата по следния начин. Разтопяваме маслото. Слагаме една кора в тавичката, намазваме с масло.

Слагаме още един лист, масло, още един лист, пак масло. Тоест три листа, с между тях масло до тук. Слагаме една част от крема. (Подсказка: Разпределете броя на корите предварително, като мисловно разделите крема на 3 или 4 части, не повече.)

Продължаваме пак с кора, масло, кора, масло, кора, масло и отново крем.

Така до края, като последната кора не се маже с масло.

Подвиваме краищата на корите навътре, а последната кора намазваме с леко разбитите жълтъци.

След това с остър нож, много внимание и пуфтене от моя страна почваме да режем баклавата с форми по желание, ето така:

Слагам баклавата да се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 15 минути.

После намаляваме фурната на 150 градуса и печем още 20 минути, баклавата ни вече трябва да е придобила този прекрасен кехлибарен цвят.

Затова, за да не прегори, й слагаме един лист алуминиево фолио, докато се допича.

Готовата баклава "глазираме" с мед....

и украсяваме с шам фъстък или орехи. Вие знаете вече защо избрах орехите :) 

Една хапка от тази баклава и ......забравих за какво ви говоря....

Толкова нежна, мекичка и пълна с орехов крем, че просто си проси кафето! 

Опитайте я и вие! А пък после ми пишете, за да ми благодарите!
Сладки и баклавени почивни дни, приятели!

Харесва ли ви тази рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! Благодаря ви, приятели!