Постни мъфини с портокалови корички "Еленчето Рудолф" / Rudolph the Red-Nosed Reindeer Cupcakes

Не зная как е при вас, но у дома коледното меню за празниците се планува много по-рано. Започват едни списъци кой какво ще приготви, кой какво иска (или не дай си Боже не иска) и какво трябва да се купи (не дай си Боже да трябва да се поръчва), да се обикаля за подаръци и винаги имаме един специален роднина, за който никой никога не знае какво да купи, защото си има всичко (или не дай си Боже не харесва нищо), но пък винаги ти подарява нещо и трябва да върнеш жеста. 

 

Подаръците у дома са много важни, защото когато растяхме със сестра ми, живеехме много скромно (да не кажа бедно - що пък да не го кажа), и така за подаръците не бяхме и чували. Най-голямата радост бе, ако имаше нещо сладко, пък ако е шоколад, значи наистина е Коледа. Може би затова и до ден-днешен не мога да си взема порцията сладости и радости в  живота и винаги ще намирам повод да зарадвам близък с някое подаръче, защото няма нищо по-хубаво на този свят от това да видиш сияеща от изненада усмивка на лицето на любим човек. Подаръците според мен винаги носят повече удоволствие на този, които ги дава, особено ако е улучил право в десетката с такъв. Усеща се една такава гордост.

Това, което обичам най-вече в подаръците за Коледа обаче са опаковките. През годината можем да си купуваме неща, но никога не са придружени с весела опакова и сърцераздирателна картичка, която свири по най-досадния възможен начин. Любимата ми част от подаръка е именно вълнението при самото разопаковане и мистерията, която се крие зад гланцовата хартия :) 

 

    

И макар детето в мен да не отказва подаръци, по-скоро е "алчно" за магия. Магията на празника, на семейното щастие и уют, на смеха, разнасящ се из стаите, от "оплакването" след поредното "много ядох, но беше много вкусно", на тишината, която остава на края на вечерта, когато сме си легнали, а в камината догаря огъня, коледните лампички на прозореца разсяват мека светлина, а навън вали ли, вали пухкав сняг.

 

И ето, че пак се отплеснах мечтаейки за предстоящите празници, които отново ще прекарам със сестра си - как да не кажа, че е най-хубавото време от година!

 

Затова, както казах, се готвя от рано и днес ще ви представя една любима коледна рецепта, която си отлежава в чернови вече година и чакаше реда си в блога. Това са чудесните постни мъфини, които правя много често, по Рецептата  на любимата ми Дианка от "Опитайте". Смятам я за майстор в постните десерти и често правя от нейните рецепти, като тази е една от любимите ми.

Хубавото е, че можете да приготвите мъфините по-рано и да ги украсите по-натам (ако останат де).

Ако използвате растителна сметана и намерите "постни елементи" за украса, както направих аз, можете да ги направите изцяло постни, което гарантирам няма никога да разберете. Такъв невероятен вкус!

Ето и самата рецепта:

За мъфините:

5 с.л. какао
2 с.л. олио
1 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.ч. портокалов сок
1 с.л. портокалова кора
1/4 ч.ч. сусамов тахан
1 ч.ч. брашно
1/2 ч.ч. захар
1 ч.л. кафе
1 ч.л. ябълков оцет
1/2 ч.ч. вода
щипка сол

В една купа смесваме сухите съставки - пресятото брашно, какаото, кафето, захарта, бакпулвера и солта.

 

В друга купа всички останали - сока, олиото, оцета, сусамовия тахан и портокаловите корички. След това прибавяме мократа към сухата смес и разбъркваме. При мен беше малко сухо, затова и прибавих около половин чаша вода, макар и да го няма в рецептата на Диана :)

След това изсипвам сместа във форма за мъфини, предварително намазнена и набрашнена. При мен излязоха 7 броя мъфини.

Пека ги в предварително загрята фурна на 150 градуса около 20 минути. Проверете с дървена клечка дали са добре изпечени преди да ги извадите. И все пак не ги препичайте, хубаво е да не са много сухи :)

След като ги изваждаме от фурната, ги оставяме да се охладят напълно.

За украсата:
100 мл сладка сметана за разбиване
черешки за носле
мини претцели за рогата
бонбонки за очички

Шприцовайте разбитата сметана на връх върху мъфините и украсете по желание с описаните продукти. Можете да прибавите какао към сметаната и да направите еленчетата кафяви.

       

 Очичките направих като нарисувах малки бонбонки тик-так :) 

 

Та такива ми ти мъфини се получават накрая...весели , червеноносковци - еленчета - Рудолф :) 

 

 Всички ще ги обикнат, опитайте!