Metal Kitchen: DOWN - Ghost Along The Mississippi Mud Cake Recipe

Ето, че успях този месец да вмъкна и запланувания отдавна пост в Метъл кухня / Metal Kitchen, посветен на една от любимите ми групи - Down. "Синдромът на Down" ме тресе вече месец и половина, тъй като нервната ми система надушваше излизането на новото EP на групата, та затова и трябваше да си взимам музикалното лекарство редовно преди този заветен ден. Ето че Down IV – Part Two вече е факт, а ние вече можем да се насладим и на първото видео към песента: We knew him well!

Както и друг път ще обърна повече внимание на личното ми отношение към музиката им, отколкото на био-, диско- и сцено-графията на групата: Всичко започна няколко години назад.....

Имах щастието да ги гледам на живо през вече изглеждащата далечна 2008 година, която уж беше вчера (а тогава използвах крем за лице, който не беше срещу бръчки). Тогава подгряваха Metallica, но без да омаловажавам величието на групата, за мен Down бяха по-готината част от концерта. И няма как...гласът на Фил Анселмо ми е толкова любим, че с удоволствие ще му позволя да ми озвучава съобщенията за неплатени сметки от мобилни оператори. 

Голяма слабост ми е, и колкото и да е велик за някои, толкова е мразен от други. Но както самият Фил казва - много лесно е да кажеш какво мразиш в този или онзи човек, по-трудно е да можеш да кажеш нещо хубаво за всеки човек. А бе не е точен цитатът, но смисълът е ясен. Вярно, че за някои самият Фил не е пример за безгрешност и морал, но затова пък човекът сам си прави признание в една от любимите ми Learn from my Mistakes.

И преди да си кажете "еееее, ти се оля да говориш за Фил", не мога да го избегна, защото той си е сърцето на тази група. Разбира се да говорим за него и да не споменем Pantera, е все едно да говорим за Веселин Маринов и да не се поизпотим.

 

Pantera ще получат своя mighty пост в тази рубрика - веднага след като завърша малкото резюме (което е на чернова) с петстотин милиона причини защо обичам Pantera. Все още не мога да се наканя да пиша постове за най-любимите си групи, може би защото седна ли, не си представям да стана от компютъра за дълго, дъъълго,  дъъъъълго време. Толкова дълго, че има вероятност да ми поникне брада, но както забелязваме напоследък, това далеч няма да попречи на развитието на кариерата ми :)

Драмата за разпадането на Pantera не е малка и до ден днешен предизвиква спорове в метъл форумите между хората, които следят взаимоотношенията в групите като заемане на позиция в защита на "нашето чедо" срещу "твоя изрод" в дълъг и изтощителен развод. 

И като във всеки такъв процес, има много хвърляне на кал, доста от която се залепи за Фил, спечелил си репутацията на арогантен, егоистичен и т.н. 

Но за мен той е велик и който иска да каже, че е задник, ще му кажа само....

Говорейки за кал, тактически преминаваме към вдъхновението за днешния сладкиш. Една от най-яките песни в албума - Ghost Along The Mississippi, се залепи за известната южняшка рецепта за Mississippi Mud Cakе и така се роди днешното хранително изчадие. Избрах рецептата, характерна за Ню Орлеанс, защото моят човек е родом от там :)

 Ghost Along The Mississippi

 In the morning, it takes me quite a while to clear my head
And as the day moves on, I find it hard to smile at something said
So I took control, priority number one, and that's me
Then I cut the dragon's head off, and put away my gun, so let it be
So let it be

I'm dying prematurely, I'm wasting my life for sure
I'm trying to kill what's happening to me
A ghost along the Mississippi

I never thought before, a life could be so strange, but it is
And I guess my one a day, became ten or twelve or more, and more
But I've got a gift, it's something called my friends or love
With them and I combined, I'll beat an early end, it's been done before

No time of passing away, of losing just one more day
I'm trying to kill what's happening to me
A ghost along the Mississippi

Can't happen to me
Won't do it to me
Can't happen to me
Won't do it to me
Can't happen to me
Won't do it to me

Destroying what's got ahold of me
No more the ghost of Mississippi

 I used to listen to this song once a day... but I guess my once-a-day became 10 or 12 or more. :) 

И такаааа.......така се разкуфях, че забравих, че трябва да си довърша поста. До къде бях стигнала... А, да. Тортата! Рецептата за нея можете да намерите тук. И този път заложих на рисуване на логото, понеже явно се смятам за голяма работа и само се фукам с това. Отново използвах ядлива гел боя и фондан за основа.

                  

Ето и самата рецепта:
2 ч.ч. захар
1 1/2 ч.ч. брашно
1/3 ч.ч. какао
250 гр масло
4 яйца
1 ч.ч. натрошени орехи
1 ванилия ( и уиски :) )

Аз приготвих половината доза от сместа, тъй като ми се стори доста. Пекох в квадратна форма с размери 26 см. Започваме като разбъркваме всички съставки в купа.

                                                 

Добавих орехите, като в оригиналната рецепта са орехи пекан, но в моя град не намерих и заместих с обикновени орехи.


Добавих малко уиски на вкус :)

И хайде всичко в тавичката. Печем в предварително загрята фурна на 160 градуса.

Накрая поръсваме с малко маршмелоу бонбони и разтопен шоколад :) 

                    

И въпреки, че знам, че Фил си пада по италианска храна, едва ли ще откаже едно парче от вкусна южняшка торта.

Какво ще кажеш Фил?

Тази торта върви чудесно с още няколко песни на Down, които са специално за тези, които (и аз не знам как, но) не са чували за тях преди и по някакви неведоми пътища още не са слушали техни песни, за което им прощавам ( от части :) )  :

Stone The Crow

Down - Where I'm going

Beautifully Depressed

Пиле Терияки / Teriyaki Chicken Recipe

 

Днешната рецепта можем да наречем "рецепта по поръчка", защото е заявка от един мой съученик, който поиска да споделя с него хубава рецепта за пиле "Териаки". Да си призная, не веднъж съм го приготвяла и то все по различни рецепти, но тази най ми допада, затова и ето че се озова в блога. Едва ли трябва да уточнявам, че този вид рецепти са за почитателите на японската кухня и въобще по-богатите и интересни вкусове.   

 

Сосът е много наситен на аромати, но същевременно се състои само от няколко най-обикновени подправки. Комбинирах го с гарнитура от бял ориз, който според мен е добре да бъде овкусен само със сол и черен пипер (но малко). Сосът ще попие в ориза и ще го овкуси допълнително.

А какво да кажем за самото пилешко ...крехко и отделящо се от кокала само с един натиск на вилицата:

И без да се бавя много-много, ето и рецептата:

Необходими продукти за соса териаки:

1 с.л. царевично нишесте

1 с.л. студена вода

1/2 ч.ч. захар

1/2 ч.ч. соев сос тъмен

1/4 ч.ч. ябълков оцет

1 скилидка чесън

1 ч.л. настърган или 1/2 ч.л. млян джинджифил

1/4 ч.л. черен пипер

Трябват ви още :

пилешки долни бутчета без кожата (сосът ще стигне поне за около 8 броя)

бял ориз за гарнитура

По желание още:

стрък пресен чесън / кромид

сусам.  / чесън на прах

В подходящ съд слагаме оцета, захарта, соевия сос, нарязания на ситно чесън и черния пипер.

Добавяме и джинджифила, като можете да използвате млян, или да рендосате от корен.

 Накрая прибавете разтвореното в студена вода нишесте към останалите съставки.

Нека сосът да заври, а след това намалете и го оставете да къкри. Тук реших да добавя и пилешките бутчета. 

 

Хубаво е бутчетата да са без кожата, но аз ги сложих с нея, след което тя сама се отдели от тях и падна в соса. Смятам, че пилешките кожички в соса допринасят за обогатяване на вкуса му.

Когато сосът се посгъсти, а пилето е овряло, го пренасяме върху тавичка, застлана с хартия за печене.

Печем първоначално на силна фурна (200 градуса), а след това намаляваме на 180 (с обдухване), като периодично мажем с остатъка от соса.

Готовото пиле сервираме върху плато сварен бял ориз и поръсено с нарязан зелен лук / кромид.

Можете да го поръсите още със сусам или пък малко чесън на прах.

Не мога да ви опиша колко прекрасен е вкусът на това ястие...ще трябва да го опитате сами :)

Всяка хапка е пътешествие!

Бързи чийзкейк пайове с череши / Easy Cheese pies with cherries

Днес искам да ви споделя една много бърза, лесна и чудесна интерпретация на чийзкейк пай с череши. На пръв поглед не е нещо кой знае какво, но вкусът е прекрасен и е една от рецептите, които приготвям винаги в сезона на черешите.

Неведнъж съм споменавала, че у дома сиренето се консумира (от Митко) в промишлени количества, под всякакви форми и рано или късно този вид пайове щяха да се случат. Неговата реакция към сиренето най-точно мога да представя като ето такава:

 ...затова и често ми се налага да го включвам в рецептите :) И макар това да са десертни чийз пайове, тук използвам обикновено краве сирене. Не се спирам на много солено като вкус, но все пак смятам, че комбинацията на хубавото българско сирене с пресен плодов сос от череши е неустоима както за моето семейство, така и, надявам се, за някои от вас.

Като цяло рецептата е интерпретация на този толкова любим и популярен в блога ми десерт за Черешов пай от Туйн Пийкс.

Тъй като можете да погледнете директно от линка необходимите продукти и начин на изпълнение на рецептата, ще опиша само процеса за приготвянето на пайовете.

Забъркваме тестото за кората от рецептата, както и половината като количество от сместа за пълнежа. Може да направите и само една трета, ако не искате да имате много от "соса" за покриване на пайовете.

Тук ще ви трябва и около половин килограм краве сирене, което трябва да нарежете на филийки.

Обличаме всяка филийка със замесеното от нас тесто по горепосочената рецепта, като преди това го разточваме на тънък лист.

В зависимост от дебелината на разточване и големината на сиренето за пълнеж може да излязат различно количество пайове, затова е важно да ги направите според вкуса си. Не се притеснявайте - няма как да сбъркате :)

Готовите пайове печем до зачервяване на кората в предварително загрята фурна на около 180 градуса. Готовите мини пайове сервираме заляти с част от черешовия сос.

Ако си падате по комбинацията на сладко със солено, този десерт е точно за вас. И макар да не можах да ги снимам както обикновено в старателно аранжирана среда, мога само да ви кажа, че това е само доказателство колко бързо изчезват. Самата аз нямам търпение да си ги хапна още топли, топли :)

Грилован лук с топло синьо сирене и балсамико / Grilled onion with blue cheese and balsamic vinegar

След последните ми няколко доста по-обикновени и скромни рецепти се вдъхнових да изненадам себе си и близките у дома с нещо по-така. Истината е, че и днешното предястие не е нито трудно за приготвяне, нито скъпо, но пък изглежда като от петзвезден ресторант. (Не че съм била в такъв, но си представям :) ) Много съм доволна от композицията, която създадох, както визуално, така и вкусово. 

Смятам, че днешното предястие е идеално за всякакви празнични поводи, а сега, както сме в сезона на абитуриентските балове, доста домакини имат нужда от интересни идеи за да впечатлят  гостите си. Вярвам, че това ястие е точно такова и ще остане в мислите ви доста дълго време!

За да го приготвите ви е нужно само:
1 по-голяма глава лук
100 гр синьо сирене (аз използвах Dambert)
малка консерва аншоа
листенца пресен босилек
маслини
тъмен балсамиков оцет

Количеството на продуктите е примерно, тъй като зависи какво количество искате да приготвите.

Започваме като гриловаме нарязания на кръгчета кромид.

Когато е готов от едната страна, обръщаме и гриловаме от другата. През това време слагаме малко от нарязаното синьо сирене върху лука, като го оставяме леко да се разтопи.

Аранжираме в чиния, върху листо/ листа от пресен босилек, с маслини и аншоа.

Слагаме малко от балсамиковия оцет на вкус.

Можете да замените "соса" с микс от тъмен соев сос и светъл балсамиков оцет.

Полента с пържен бекон или иначе казано - Качамак с пръжки :) / Polenta with Fried Bacon Recipe

Едно име на ястието и как променя възприятията ни за него! Като кажем полента с бекон и вече си представям някое завиткано ястие в префърцунен ресторант. А я виж ти - качамак с пръжки. Направо те забива в някоя китна селска гостилница, където специалитетът е баш такова нещо и придружено с хубаво домашно вино. 

Мен ястието ме пренася деветстотин и петдесет години по-рано (или поне така се чувствам), когато дядо ми приготвяше качамак. То май баба ми го приготвяше, но на дядо се падаше тежката задача да го бърка ...и яде. Беше време, в което броенето на калории в яденето още не беше измислено и се ядеше, каквото има.

 

Честно казано оттогава не бях хапвала качамак, пък дори не ми бе хрумвало да го приготвя. Обаче такава хубава домашна осолена сланинка се озова в ръцете ми тези дни и мазната муцунка Митко веднага си поиска нещо чорбаджийско.  

Оказа се по-лесно, отколкото си мислех, а и да си призная, беше по-вкусно, отколкото помня :)

Сега разбрах, че има няколко вариации на приготвяне на качамака - сух и малко по-сочен. В нашия край винаги се прави много сух на големи буци, но аз си го направих по мой си начин - или иначе казано среден вариант. Вие можете да го приготвите според вкуса си, но ако му сложите малко разтопено масълце, сиренце или някоя друга "подправка" няма да го развалите :)

И да не протаквам повече, ето я и рецептата:

За качамака:
500 г царевично брашно
2 л. вода
200 г осолена сланина
150 гр сирене* (по желание)

Във вряла подсолена вода се изсипва брашното и, без да се разбърква, се прави дупка в средата му с дървена лъжица така, че да излиза парата.

Оставя се да поври около час.

През това време изпържваме до златисто нарязаната на парченца сланина. (У дома се харесват супер хрупкави.)

 

След като мине времето за качамака, се маха от огъня и почва да се бърка, докато сместа започва да се отделя от стените на съда.

Сервираме в чиния, като отгоре поръсваме с пръжките и / или наронено сирене. Заливаме с разтопено масло или малко от мазнината, в която е пържена сланината. Може да добавите малко червен пипер към нея.

Определено не е постничко като хапване, но за времето навън напоследък е идеално и хич не му мислим! Наздраве!