Lussi`s World of Artcraft: юни 2024

петък, 28 юни 2024 г.

Пиле с череши / Cherry chicken

Всичко Мара втасала, че и пиле с череши направила. Да не си помислите, че е като "манджата с грозде", това наистина е много вкусна рецепта, която трябва да опитате. Вече мина сезонът на скъпите череши, намират се вече на нормални цени, а може и да имате някоя късна на двора. Става и с вишни. В краен случай замразени също са опция, въпреки че сега са месеците да се наядем на пресни плодове и зеленчуци.

Така се случи, че като няма - няма ( череши), но като има, се чудиш как да ги изядеш. И за щастие попаднах на тази рецепта, която изглеждаше твърде апетитно за да я пропусна, Единствено си спестих маслините, защото реших, че мога да мина и без тях. Доволното количество лук, печен чесън, подправки и апетитния аромат на хрупкава опечена кожичка на пиле е нещо, което не бива да пропускате никога. Пилешкото месо отново е българско, макар и от магазина, защото баба отдавна не гледа животни. За щастие първия вариант е много достъпен и с Лудогорско пиле пак мога да си позволя да хапваме вкусно българско месо по-често.

Обратно към рецептата и опитите ми да ви подкокоросам да си го сготвите, защото много искам аз да съм тази, които ще ви запали по тази комбинация. И ако думите няма да ми стигнат за целта, то със сигурност апетитните кадри и лесна рецепта ще го направят. Не пропускайте да хвърлете по едно око и на видео рецептата, за да се убедите колко лесно се приготвя.

Тази рецепта може да видите и във

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук

и 👉Тик Ток тук!

Необходими продукти:
1 цяло Лудогорско пиле
2-3 големи глави лук
1 глава чесън
1 с.л. мащерка
100 мл олио
сол и черен пипер

За соса:
100 г захар

100 мл вода
125 мл червено вино
200 г череши
2 бр. дафинов лист
черен пипер на зърна

Започваме като нарязваме лука на полумесеци, две скилидки чесън на ситно, а пилето разфасоваме на порции. Слагаме лука на дъното на тавичка, а отгоре разпределяме парчетата пиле.

В купичка слагаме олио, а в него наситнения чесън, мащерката, сол и черен пипер на вкус. С тази смес намазваме хубаво пилето от всички стани, като аз слагам още малко сол отгоре, тъй като хубавото месо винаги е добре осолено. ( Слагаме и разполовена глава лук, която се изпича много добре, допринасяйки за аромата на ястието)

Пъхам ястието да се пече на силна фурна ( 200-200 градус) за около 15 минути, а след това намаляваме на 180 градуса.

Докато пилето се пече на силна фурна, правим соса. В касерола слагаме виното и захарта. Кипваме ги на котлона, а след това прибавяме почистените от костилките череши, дафиновия лист и няколко зрънца черен пипер за аромат. Оставяме сос та тих огън да покъкри и леко да се сгъсти.

След като пилете се запече, изваждаме от фурната и заливаме с част от черешовия сос, който ще го глазира и карамелизира още повече. Може да добавите и черешите или да ги сложите непосредствено преди сервиране.

На ястието му трябва около час да стане готово, не препичайте пилешкото месо, за да не стане сухо. Може да гарнирате с бял ориз или зелена салата.

Убедена съм, че рецептата ще върви и с други плодове. Вие какво мислите?

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova

Харесва ли ви публикацията и моя блог?

Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти !

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на cussivalo@yahoo.com

Благодаря ви, приятели!

понеделник, 24 юни 2024 г.

Трилече / Trilece

Животът ми никога не е бил по-голяма лудница и понякога си мисля, ще успея ли въобще да сготвя днес, пък камо ли да направя десерт. И все пак, ето че на страниците на блога пак се появява такъв. Не е най-изпипаното ми творение, като доста такива напоследък, но да бъда сама и съсредоточена в кухнята е лукс, с които вече не разполагам. Последният път, в който имах неблагоразумието да си помисля, че Боян явно се заиграл спокойно в другата стая бе ден преди рождения му ден в събота, когато правех неговата тортичка по случай предстоящи му празник. Даже снимах част от приготвянето на блатовете, с които той "ми помагаше" като ми подяде бананите за рецептата, още докато са в купата. Но това далеч не беше драмата на деня.

Явно му писна и след като излезе пропълзявайки от стаята, аз продължих с рецептата, фантазирайки си за невероятния й резултат и щастието му щом опита първата си торта, в която няма нищо изкуствено, няма захар, само полезни продукти, но все пак вкусна и тържествена. И изведнъж той се подаде на вратата с някакъв бял мустак и доволна усмивка. Загледах се учудено откъде е набарал някой крем или сметана може би, какво по ..... е това на лицето???! Проследих следата по плочките след него и с най-голям шок установих разсипан препарат за пране по целия под на банята. Очевидно за един ден е отключил ново умение като : намиране, отваряне и изсипване на тежки туби, и разпенването на веществото по пода, до полочването на "белтъци на сняг".

Паниката която ме обзе беше неописуема.

Oпитах се да установя дали този мустак е от пяната в баняната или се е опитал да пие от него. Целия беше хлъзгав и едвам го държах, а аз едва се държах на краката си заради хлъзгавия под. Оттам на кратко макар, че отиде целия ден: бързо пристигане в спешния център в Благоевград, преглед от редица специалисти, извозване с линейка до Пирогов и още прегледи там. За щастие почти веднага се установи, че белият мустак от пяна най-вероятно е само от мацаницата на пода, но за всеки случай беше добре да минем през цялата процедура. Докато майчиното ми сърце се беше свило на десет вида оригами, то за Боян беше един интересен ден, в който си игра с всички сестри и санитари, даваха му да пипа всякакви нови неща в кабинета, да бута носилка, возенето с линейката беше много приятно друскащо за него, докато накрая просто реши да проспи пътя, докато сиренета виеше, а аз се чудех как ще потъна от срам и притеснение едновременно.

За наш късмет и в Пирогов попаднахме на добри хора, които сметнаха, че по-добре да ни консултират още веднъж, пък и да си направим вълнуваща разходка с линейка за спомен за предстоящия рожден ден.

Препоръчаха ми да изключа от диетата му за сега 'перилни препарати" и да се върна да понаправя тортата, която изпекох с превтасали на плота блатове от поне осем часа.

Тортичката стана все пак, но тъй като съществена част от материала нямаше как да се заснеме, ще ви почерпя с друг десерт за повода ни. Вярвам, че ще се хареса на всички - сочно и най-вече БЪРЗО Трилече. Изкушавам се да напиша "Македонско трилече", тъй като именно от там си купих и глазурата за десерта, когато посетихме страната преди около месец. Забелязах , че това там е явно доста популярен десерт, който се сервираше почти във всеки ресторант, но и в магазина продаваха готова глазура за него. Рецептата видях от тук, като малко я модерирах, тъй като съм убедена, че в трилечето, което хапвахме на Дойранското езеро имаше и малко грис. Виждала съм, че има и други варианти за този вкусен и лесен десерт, но за сега грабваме една за ушите и да пробваме.

Тъй като основен фактор за настоящите рецепти е да са бързи за приготвяне, така че и майки, които не бива да мигат и за секунда далеч от детето да могат да приготвят, използвах брашното с набухвател на София мел за кекс.

Тази рецепта може да видите и във

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук

и 👉Тик Ток тук!

А , ето и рецептата:

Необходими продукти:

150 г брашно кекс София мел Кекс

50 г грис София мел

4 големи яйца

200 г захар

щипка сол

За сиропиране:

500 мл прясно мляко

400 мл евапорирано мляко ( или сметана)

300 г кондезирано мляко ( от тежкото)

Още:

готова глазура за трилече ( *или виж рецептата по-надолу)

По желание:

250 мл бита сметана между пластовете

Тъй като рецептата съществува в много варианти, искам да ви дам поне няколко такива да експериментирате с нея и сигурността, че няма какво да сбъркате - винаги се получава нещо много вкусно. Разбира се, че може би много от вас няма да имат тази глазура, затова ще ви дам рецептата да традиционна такава като заместител, но ако имате път към Македония скоро, може би ще искате да си вземете и също така, скоро ще споделя рецептата ( ако е рекъл Господ) за домашна фарситура, която използвах и в предишната рецепта, която смятам, че се доближава повече на вкус, отколкото истинския карамел в случая.

В тази рецепта се разделят жълтъците от белтъците. Вторите се разбиват с щипка сол на сняг, като постепенно се прибавя и от захарта докато получим пухкави и твърди връхчета. След това постепенно прибавяме един по един жълтъците, докато се интегрират добре.

Махаме сместа от миксера и на ръка и с помощта на телена бъркалка, интегрираме сухите съставки. В случая в брашното вече има набухвател, но ако ползвате обикновено такова, добавете поне половин пакетче бакпулвер.

Прехвърляме блата в подходяща тавичка за печене с размери около 20 на 30 см, предварително намазана с масло и брашно или с хартия за печене.

Печем блата в загрята на 170 градуса фурна за около 30 минути, а след като е готов оставяме да се охлади напълно.

Докато блатът се пече, правим соса за сиропирането на сладкиша. В огнеупорен съд смесваме всички съставки за него, като аз имах евапорирано мляко, което си взех от Холандия и леко беше тръгнало да се карамелизира от топлината, затова и цветът на соса стана също леко карамелен. ( Отново, може би няма да имате такова под ръка, ако не живеете в чужбина, но заменете със сметана)

Затопляме соса на котлона за няколко минутки, докато се хомогенизира напълно, а след това заливаме с топлия сос вече изстиналия брат. За по-добро попиване, обърнете плата с долната част нагоре, тъй като тя е по-пореста и попива по-лесно.

Аз не сложих цялата течност, спрях, когато реших, че е поел достатъчно. Прибрах в хладилника да се охлади и да абсорбира напълно.

По желаниe може да сложите пласт бита сметана преди нанасянето на карамелената глазура, аз така направих, макар че да си знаете, така е по-трудно да разнесете глазурата, но не е невъзможно.

Отгоре направих бели шарки с помощта на сметана, като може да видите повече в клипчето по-горе.

И както ви обещах, ако решите може да си направите карамелена глазура от истински карамел, като за нея ще ви трябва:

1 ч.ч. захар, 1/4 ч.ч вода, 3/4 ч.ч сметана или мялко, 2 с.л. масло и щипка морска сол

Слагаме захарта и водата в подходящ съд на котлона. Оставяме захарта да се разтопи и течността да заври, намаляваме на средна температура да къкри, докато постепенно сиропа започва да потъмнява . Когато постигне кехлибарен цвят, дърпаме от огъня и бавно прибавяме сметаната разбърквайки. Към този момент, сосът ще е станал на бучки, но го връщаме на огъня, като го разбъркваме докато се разтворят бучките ( ако не ви се чака много, използвайте жокер - пасатор)
След като соса е готов, слагаме в него и маслото и разбъркваме докато се разтопи напълно.

Оставаме глазурата да стегне малко и излизваме върху десерта.

Както виждате за този десерт съществуват много варианти за напарва и съм сигурна, че далеч не е последният път в който ще го направя.

Да живеят лесните и бързи десерти, защото иначе ми остава само да дояждам останалите ни бонбони от сватбата.

Новото ми семейство все са любители на сиропираните десерти, аз ги препокрих една преди няколко години, но в жегите няма нищо по-хубаво да извадиш добре охладен въздушна и кремообразна сладост от хладилника.

Опитайте и вие, а ако го направите, щракнете снимка и ми я изпратете :)

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova

Харесва ли ви публикацията и моя блог?

Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти !

Благодаря ви, приятели!

сряда, 19 юни 2024 г.

Торта с манго и банани / Mango & Banana Cake Recipe

Приятно ми е да се запознаем, госпожа Вакадинова. И ей така, един ден си с нова фамилия.

Да, сватбата отмина, но еуфорията от нея още не. Сигурна съм, че събитието ще бъде хубав спомен за едни 140 човека, с които го отпразнувахме подобаващо. Вярвайте ми като ви кажа, че ако имах възможност поне още толкова хора бих поканила, ей така да празнуваме, да се радваме, да хапнем, да пийнем, да танцуваме.

Казват хората за сватбите "Двама луди и 300 гладни" и като че ли бяха единици приятелите около нас, които избраха да вдигат сватби през годните. И да имаше такива, бяха по-скоро в тесен кръг или само близки. Аз също си мечтаех за такава сватба, ако трябва да съм честна, хич не си представях цялата суматоха и излишен шум, а интровертът в мен се надяваше на сватба само с четири човека или ако мога да я пропусна съвсем. Каква я мислех, каква стана обаче.

Сватба за чудо и приказ, сватба на която видяхме с Ангел подкрепата на всичките си роднини, които за щастие не са малко, пристигнаха най-близките ми приятелки от чужбина, които не съм виждала повече от 15 години, присъстваха още приятелките ми от училище, от работата ми ( даже и шефката ми дойде от Атина), приятели, които имам покрай блога, общи приятели, семейни приятели, сестра ми и децата, та братовчедите най-сетне се видяха, моята прескъпа останала ми една едничка бабичка и толкова много любими лица на близки и роднини, които сякаш през последните години виждам само във фейсбук или заради тъжни поводи.

Щастливи сме, че ги викнаха да се веселят с нас, да ни видят усмихнати и накипрени, да запазят този спомен за нас през годините, да усетят с нас тази огромна положителна енергия, която витаеше във въздуха.

Мнозина се разплакаха по време на изнесения ритуал, сред зеленината на природата, където се чуваха тези красиви думи за значимостта на семейството и как ние хората се нуждаем един от друг. Оглеждах ги с вълнение, стиснала ръката на на Ачо под арктата, цялата палитра от зелени нюанси, каквото беше темата на нашата сватба и всеки един от тях се беше постарал по свой начин да облече нещо в зелената гама. Нямаше мои и твои, всички си бяхме наши.

Нямахме големи украси, ние бяхме цялата украса Хора се спираха да гледат какво е това красиво зелено парти, а ние дори не бяхме наели агенция и украса. Аз и моята най-добра приятелка, вече и кума, Ваничка си поръчахме разни декорации от интеренет, от покани до етикети за бутилки, до подаръчета, всичко си изработихме сами, с арката и декорацията ни помогнаха отново нашите приятели.

Ако това е да си луд, нека сме луди и още 300 гладни да можем, ще нахраним, защото заслужават. С тези пръстени не сме застраховани от трудностите в живота, но сега, в този момент, с нашето малко ухаещо на сладост човече до нас и всички любими хора живи и здрави няма как да отречем, че тази сватба се отрази добре на всички ни.

Мога още много да разказвам, но няма да ми стигнат публикациите в блога, затова ще премина към днешната рецепта.

Това всъщност беше и нашата торта на сватбата, като аз спретнах същата без украсата и сглобих към стиропорени дъмита, създавайки си сама бутафорна торта.

Първоначално украсих с жива зеленина, но тя бързо увехна и замених с изкуствени. В края на краищата се получи една много ефектна сватбена тортичка без много усилия, а вкусът е точно такъв какъвто и двамата обичаме.

Лека, свежа, с тропически вкус и много лятно настроение. Все пак и двамата сме деца на лятото и носим слънцето в сърцето си. Надявам се и вие да я харесате, а ето и рецептата:

Тази рецепта може да видите и във

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук

и 👉Тик Ток тук

Необходими продукти за 20 см торта:
6 яйца
6 с.л. захар
6 с.л. брашно
1 пак ванилия

Крем:
500 г маскарпоне
350 мл сладкарска сметана за разбиване
150 г пудра захар
1 консерва манго
2 банана

Украса по желание:

кокосови стърготини

пурички

сметана

фарситура жълта

Рецептата е много лесна и според мен дори бърза за приготвяне. Може би защото вече правя пандишпанови блатове със затворени очи, а точно такива ни трябват тук. Разделяме жълтъци от белтъци и в напълно суха купа разбиваме белтъците със захарта на сняг. След това почваме да прибавяме дин по един жълтъците, докато се интегрират в пухкавата смес.

Пресяваме брашното и ванилията постепенно в сместа, като на тъка разбъркваме с телена бъркалка, интегрирайки и сухите съставки в сместа така, че да остане пухкава и въздушна.

Изсипваме сместа в четири тавички с размер от 20 см диаметър и изразяваме. в зависимост от материала на тавичките намажете с олио или сложете хартия за печене на дъното за по-лесно отлепване. Печем блатовете за около 20-30 минути в предварително загрята фурна на 160 градуса.

Оставате да се охладят напълно и тогава отлепете от формичките, така няма да се свият.

За крема, разбийте маскарпонето с изстудената сметана, добавяйки от захарта на вкус. Лично аз слагам много по-малко захар от посочената, защото блатовте са сладки, плодовете също, но за други хора пък няма сладост. Опитвайте крема, докато го разбивате, така ще го направите на вкус.

Сглобяване на тортата: Слагаме блат, отгоре правим три-четири концентрични кръга от крема и межди тях запълваме с парченца манго. (Специалното на тази торта е ,че се ползват големи и дебели парченца плод, така че като я ядеш изпълват със сочността си устата ви. )

Отделно, може да сиропирате със сока от консервата блатовете, като добавите малко вода към нея, за да имате по-голямо количество.

Ако сиропирате блатовете, ви препоръчвам да ги обръщате с долната част нагоре, тъй като нямат кора и абсорбират по-лесно течности.

Слагаме следващия блат и отгоре и процедираме по същия начин, като този път слагаме от големите парченца банани.

Процедираме така и останалите блатове, като слагаме отново манго и крем

и завършваме последно с блат, а върху него само сметана и израняваме.

Прибираме в хладилника да спи една нощ

( На фон се вижда дъмито по което правих височината и размера на тортичката за най-отгоре)

Украсих тортичката с още малко сметана, кокосови стърготни и шоколадови пурички.

За тези от вас, които се чудят какво е това жълтото в средата, това е фарситура, продава се готова без цвят и може да я оцветите, а може да си я направите и сами. Пишете ми в коментар, ако искате да ви покажа рецепта :)