Lussi`s World of Artcraft: Завита Мусака / Moussaka Roll

Слушала съм аз за такива истории, но не ми се бяха случвали. Аз се славя с това, че съм много отговорен, паметлив и въобще организиран човек. Ако например ми предстои пътуване след седмица, ще съм организирала почти целия си багаж в списък отрано, ще съм подредила всичко, ще съм свършила всички задачи, които трябва преди пътуването и дори тези за "след", за да не изостава нищо. Никога не забравям нищо, никога не загубвам вещи, винаги съм нащрек и винаги подготвена. До днес!

Така се случи, че излизаме с буболечката на разходка, майка ми се обади, че е в поликлиниката на преглед и си тръгва, та да я пресрещнем. Събрах най-необходимото за детето в раницата си (да, аз не нося дамски чанти, а раница) и даже сложих малко платнени торби за пазар, да мина през магазина на път за вкъщи. Срещнах се с мама, че даже и с леля ми, която вървеше буквално два метра пред мама : ни едната вижда, ни другата. Помислих си, нещо да не са се скарали, но всяка забила поглед в плочките, угрижени и мислещи своите човешки тревоги, не забелязват, че вървят една пред/ след друга. Спрях и такава хубава случайна среща стана, приказки, оплаквания и хайде да изпратя едната на спирката, после и другата, че всяка от тях към различна посока.

По едно време седнах на пейка само да изчакам мама да мине през аптеката и после потеглих към магазина. Влязох в него с усмивка, планираща как ще купя туй-онуй, и ха да бръкна да извадя торбата да бутам там ( аз кошница не взимам с презумпция да не купувам много, но не се получава обикновено) и какво да видя, раницата ми я няма. Няма я върху гърба ми, няма я в коша на количката, раница няма по дяволите. Там са пари, документи, банкова карта.

Заклевам се, кръвта напусна тялото ми се сетих, че единственият вариант е да е останала на онази пейка, на която поседнах да изчакам мама. Поне на пет пресечки нагоре по булеварда. Ами сега? Какво да правя първо?! Да тичам до там? Да звъня в банката да спрат картата? Да мина направо през банката, та аз нямам дори лична карта да докажа коя съм. За капак бебо тъкмо заспа и аз не смея да тичам с него, но вече си представям как след талкова години и аз си загубвам документите, пишат ме по фейсбук групите, по телевизия и радио обявяват каква съм забравана и как някой източва и последните капки- стотинки от анорексичната ми банкова сметка.

И като всеки нормален човек първото нещо, което правя в момент на паника е разбира се да се обадя....на мама! "Мамоо, какво да правя, къде да ходя???"

Жената беше готова да слезе от автобуса, макар и болна, да търси с мен пустата раница из града. Аз препускам по булеварда потичвайки леко, зачервила бузи от срам, шок и ужасът от това насилствено кардио. Докато мама се опитваше да ме успокои и накара да си спомня детайли от деня, ми подхвърли " ти сигурна си ли си, че беше с раница, маме? ". Аз твърдо заявявам, че не само бях, но помня как я опаковах и сложих на гърба си, а освен това, кога ме е виждала без раница! ( Усещате накъде бият нещата, нали?) Не след дълго жената ме убеди първо да мина през вкъщи да погледна, като за първи път в живота си молех да съм толкова изтрещяла, че да не съм взела нещо, отколкото да съм го загубила. И за щастие, това и стана. Раницата си седеше стегната на стола у дома, а кой беше внедрил спомените ми за слагането й на гърба ми е мистерия, която ще разкажат в следващия епизод на Досиетата Х.

Хора, дали от недоспиване, дали от "майчински мозък", дали вече от възрастта, както мама лекичко подметна, но ето ме и мен в редиците на забравящите. Има ли членски внос? Усещам, че далеч няма да е послания път, в който не знам какво съм правила, но за щастие, днешната рецепта я помня и искам да я споделя с вас преди да я забравя съвсем. Тя е за руло Мусака или Завита мусака, както искате му казвайте. Малко по-обогатена рецепта е, има кашкавалче и чушЧи и е много, много вкусно. Сигурна съм, че ще ви хареса. Майка ми през годините го е правила с пилешко, с кайма и всякакви други вариации и сега ще ви споделя една от тях. Разбира се с ВИДЕО, което да гледате, когато поискате....ако забравите нещо :)

Тази рецепта може да видите и във

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук

и 👉Тик Ток тук!

Необходими продукти:
Около 1 кг картофи
Около 400 г кашкавал ( може и повече)
400 г кайма
400 мл млени домати ( + вода)
100-150 г брашно
2 яйца
1-2 чушки
1 глава лук
1/3 връзка магданоз
подправка за кайма, черен пипер, чубрица, сол

Започваме като в малко мазнина запържваме на умерен огън нарязания на средно лук, докато омекне. Прибавяме каймата, като разбира се може да промените количество и дори вид на месото. Запържваме я и нея, докато стане готова и прибавяме нарязаните на кубчета чушки, по възможност шарени и по-месести, така се усещат повече.

Аз ползвах малко червена и жълта и подправките. Сложете подправките, които обичате да ядете в каймата, за всеки те са различни, но никога няма да сбъркате с черен пипер и подправка за кайма или скара. Прибавяме и доматите и разбъркваме. Аз ползвам домати от консерва и доливам малко вода, така че да оставя соса да покъкри водата да изври. По този начин месото се овкусява от доматите, а самия сос става по-вкусен. Вие може да ползвате различни видове домати, пресни, доматен сок или други.

Важното е накрая да остане соса на мазнина и да се сгъсти.

Докато сос къкри, приготвяме картофите.

В купа смесваме предварително сварените картофи ( количеството е приблизително), с две яйца, половината кашкавал и около чаша, чаша и нещо брашно. Добавяме сол, ако кашкавалът не е много солен и обичате повече соленко. Разбъркваме всичко на една еднородна маса.

Имайте предвид, че колко брашно ще поеме сместа зависи много от вида на картофите, затова имайте едно наум. Също така ви препоръчвам да замесите сместа, когато картофите са по-скоро изстинали. Накрая прибавяме и нерязания магданоз, моят беше замразен, защото в последния момент видях, че нямам пресен.

Така създадената смес, разпределяме в правоъгълна тавичка, моята е тази от фурната, застлана с хартия за печене. Пъхаме да се изпече на 200 градуса за около 20-30 минутки, докато се запече леко, но гледайте да не я изсушите прекалено.

След като картофения блат е готов, изваждаме от фурната и разпределяме отгоре от каймата, а върху нея

слагаме още малко кашкавал и навиваме на руло. Отгоре слагам още кашкавал, тъй като с него никога не може да прекалите :)

Запичаме за още 10 минути във фурната.

Ако има нещо, което може да направи муската по-вкусна, това може да е кашкавала и кремообразните картофки, добавката от месести чушки и свеж магданоз. Абе каквото и да си говорим, понякога няколко съставки, дават голяма разлика. Ето например, всеки който го опитва му казва "онова вкусното кашкавалено", вместо завитата мусака. Няма търпение да ми споделите вие какво мислите, как го нарекохте, какви са отзивите и колко пъти ще го приготвите само в рамките на един месец :)

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova