Шоколадова торта "Есен" и 9 години Lussi`s World of Artcraft / Chocolate cake ''Autumn"

Девет години! Как си минаха само, а? Не е малко време, може да побере три холивудски брака в себе си един до друг и пак да остане още един за Никалъс Кейдж. 

Всяка година, щом мине Хелоуин и знам, че годишната наближава, макар да е помня точната дата на първия си пост. Знам, че беше посветен на празника и първите ми опити да ви покажа, че това няма да  е блог само и единствено за рецепти. 

Ако някой ме попита кое е най-голямото предизвикателство за всичките тези години, то това е именно това. Да помниш кой си и защо го правиш. Да не попадаш в кутията на "Топ правилата за успешен блог" или "Какво да не правим в блога". Ако ти си щастлив с направеното от теб, не би трябвало да ти е нужно повече. А, когато човек е наистина искрен в нещата, които прави, хората го усещат. Така и с моето местенце. Създадено с много страх, притеснение, премисляне, но и за баланс - смелост, решителности най-вече дисциплина. Да отговориш на коментарите и да си качиш обещаната рецепта навреме понякога може да ти коства не само излизане с приятели, а и много, много почивни дни.

 Минаха години преди да получа първото си предложение за "платена публикация" и не мога да ви опиша какво е някой да ти предложи да правиш това, което обичаш и сега с удоволствие, само за да напишеш името на марката, която така и така се вижда на всички снимки, които си си правил. От тогава си обещах да работя само с марки, които ме подкрепят и разбират като личност и творец, защото аз не бих се определила нито като кулинар, нито като фотограф, нито като писател, нито като гримьор, но определено обичам да създавам и творя красиви ( понякога страшни), но най-често забавни неща.

Обичам и да пиша за тях. В блога с съчетавам двете си страсти - рисуването с храна и писането. Ето защо за мен винаги ще е важно да има част от мен към всяка публикация. Достъп до рецепти имаме вече от толкава много места, но знаете ли какво ни липсва - да се сближим с някого. А, аз знам, че с всеки разказ ви разкривам част от себе си. Може да ви харесам, може би - не, но няма проблем. Важното е да бъда себе си до последно. А това значи да пиша. 

Това винаги ще бъде блог за четящи хора, за които книгите, разказите и словата са човешки постижения, които заслужават да бъдат запазени. Дори във време, когато всичко се свежда само до коментар с хаштаг и емотиконка.

Понякога си мисля, че както баба ми и майка ми са ми оставили техните книги с рецепти, така, ако ми е писано, ще оставя и аз на своето семейство и част от мен винаги ще остане жива. Къде с думи на мъдрост, къде с куп глупости, но кой е казал, че с възрастта ставаме по-умни? Просто по-малко неща ни изненадват и приемаме нещата по-леко и с усмивка, което в очите на младостта изглежда като някакво древно, джедйско умение за самоконтрол.  

И така, след като миналата година пропуснах да публикувам рецепта за осмата си блого-годинка, сега се налага да ви черпя с двойна торта. Създадох я с много любов, наистина. Влязох в кухнята и си казах, какво не си правила отдавна? Торта като рисунка! Каква да бъде? Каквато хората поискаха : по-есенна, по-шоколадова и най-вече с каквото имам у дома :) . 

Нека ви покажа какво се получи. Първо да ви споделя, че си купих тази триетажна формичка за торта от един вехтошарски магазин в Холандия. Вие може да си ползвате и две тавички с размери 20 см и 15 см каквито са моите два етажа като цяло.  (Дебелина около  3 см всеки )                                                                                                                                                                Тъй като за първи път ползвах такава тавичка, се доверих на едни от най-сигурните блатове, които винаги стават, без опасност от спадане. Знаех, че ще сиропирам тортата с карамелен сироп, така че ще бъде сочна и ще има много шоколад, та поне малко да обхвана желаните от вас елементи ( пък и пасваха и на мен)                                                                                                                                                                                                                                                                                Знам, че искахте и много рецепти с тиква и ще ви кажа как може да я вмъкнете тук, но аз така и не успях да се сдобия с тиква досега и успях да го докарам само на цвят. Ще се опитам да ви дам колкото може повече разяснения в процеса, така че да минем направо към рецептата :) 

Необходими продукти: 

За блатовете общо:

6 бр големи яйца 

2 ч..ч захар ( 400г )

2 ч.ч. брашно 

1 пак бакпулвер

1 ванилия

По желание: оранжева боя, рендосана тиква или pumpkin spice*) 

За сиропиране:

1 ч.ч захар

2 ч..ч вода 

За ганаша:

450 мл течна сладкарска сметана

400 г шоколад ( 50/ 50 млечен и черен) 

Още:

Орехи или лешници

Така..започваме с блата, най-лесните блатове на света според мен, най-класически и бързи за правене. Реших, че ако ще пробвам тази форма, да е с нещо, което съм сигурна, че ще стане, пък и не исках да загубят форма. 

Разбиваме яйцата и захарта на пухкав крем, докато поблее, после прибавяме постепенно пресятото брашно и бакпулвера. Ако искате да са по-ароматни, сложете една ванилия, или пък

някои от моите предложния : малко рендосана на ситно тиква за аромат - блатът може да го понесе, защото е по-тежък или пък подправка за тиквен пай  - смес от канела, карамфил, индийско орехче, джинджифил и бахар. Не прекалявайте с нея, да не стане твърде зимна, но аз се задоволих само с оранжева боичка, ванилия  и щипка канела.  

   

Изсипваме сместа в две намазани с олио и брашно тавичка с размери 20 см и 15 см в диаметър или ако случайно имате като моята - всичко наведнъж до второ ниво. Печем на умерена фурна, около 170 градуса, като времето ще варира ако печете сместа наведнъж или в малки тавички отделно. Може да я изпечете в една средна тавичка от 24 см изцяло и просто да разделите тортата по средата на две.

Докато блата се пече си правим останалите неща - сиропът и ганаша.

На единия котлон в касерола карамелизираме захар до кехлибарен цвят и после добавяме водата, и оставяме втвърдилия се карамел да се разтвори напълно във водата, на тих огън.

На съседния котлон пък кипваме сметаната и дърпаме от огъня. Заливаме нарязаните на по-ситно шоколади, които сме сложили в подходяща купичка и разбъркваме докато получим еднороден, лъскав сос, който ще се сгъсти до крем, след като изстине. 

Връщаме се на блата: Тъй като този блат си бухва и така, си мислех, че може да запълни третото ниво, но всъщност се изду само в средата и се наложи да го изравня, като я извадих след изпичане. 

Обърнах ги почти веднага върху решетка да изстиват и изглеждаха ето така. Толкова добре заемат формата тези блатове, че чак логото се е отбелязало. И вие ли се кефите понякога на такива елементарни неща :) ?

След като блатът изстине напълно го разполовяваме, което ако са в две отделни тавички няма нужда. Този блат е здрав и дебел и може да носи по-малко торте отгоре, без да пропада.

В по големия блат правим дупки с мощта на дръжката на дървена лъжица. Запълваме ги с част от ганаша, който вече е станал на крем и го шприцоваме, или пък ако искате - ползвайте готов течен шоколад. 

  

Сиропираме блата с ароматния, карамелен сироп добре

и отгоре нанасяме още от ганаша, като аз го затоплям леко, за да е по-лесен за мазане. 

Отгоре поръсваме щедро с ядки, в моя случай орехи - тазгодишната реколта на баба :) 

Отгоре слагаме малкото блатче, което може също да сиропираме, макар него да не го пълня с шоколад, тъй като намазвам с ганаш долния пласт на тортата и малкия блат отгоре. Не я измазвам цялата както виждате, защото искам да се показва цвета й. 

Украсата беше микс от цветя от село, орехи, бисквитки и захарни перлички. 

Исках да лъха от нея усещане за есен - топлина, карамел, уют, усещането за малка, селска къщичка, в чиято кухня се кипри ей тази красавица.

Много вкусна торта е това, и ако не беше по-странна форма за печене, щях да си спестя доста обяснение, с което да ви изглежда и по-проста за напарва, защото наистина е така. Продуктите с достъпни, правите си крема и ганаша вечерта за 15 минути, бутате блатовете да се пекат и нека изстиват цяла нощ. На другия ден я сглобявате, сиропирате и украсявате. 

И така, не на последно място да благодаря на всички, които ме подкрепят и най-вече разбират тези девет години! Хубаво е  да усещаш, че имаш съмишленици и да знаеш, че някъде там, в друг град, в друга стая, непознат за теб човек, също изпитва същото и готви понякога от глад, от яд, от любов, от желание да забрави някой или нещо и просто иска да намери вдъхновение за нещо положително! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!