Помните ли първите си опити да готвите? Не онези в детските години с яйца на очи или пък някакъв бърз кекс, а онези, в които за първи път се изправяте пред изпитанието на мамините и традиционни български гозби.
Спомням си, че преди да замина за Германия записах рецептата на мама за мусака, пиле с ориз и пълнени чушки в един тефтер, с илюзорната представа, че ще мога да ги направя като нея. Когато отидох и разбрах, че не може да направиш пълнените чушки на мама с ориз басмати и чушки колкото глава, които са съвсем различен сорт. Всичко беше различно.
Отне ми време да усъвършенствам рецептите и дори сега не искам да ги готвя, ако мама все още може да ме глези с автентичния им вкус. И все пак, си дадох сметка, че всеки един ден, някое ново момиче или момче ще потърси рецептата им в Интернет и ще иска да ги направи, чудейки се - коя точно е истинската рецепта. Коя се доближава най-точно до познатия ни вкус. Аз не мога да обещая, че днешната рецепта е такава за всички, но мога да ви кажа, че е моята! Нашата семейна рецепта! Това, което отличава готвенето на мама, че знае точно колко и кои продукти подправки да ползва в ястията. Никога няма да я видиш да слага нещо, където не му е мястото и така при нея "малкото е повече".
Дори с половинката спорим понякога коя майка готви по-добре ( както си е реда, с лазерни мечове), но и той признава, че майка ми винаги слага точно толкава колкото и от каквото трябва. Сега я поканих да ви покаже КАК ДА СИ НАПРАВИТЕ САМИ домашно ПИЛЕ ( Пилуе) с ОРИЗ, и то - с правилния ориз.
Много често хората допускат грешката да слагат всякакви зеленчуци или подправки на всички ястия и накрая имат един общ познат вкус. Както казах, мама обаче не прави тази грешка и се надявам да ми се доверите и да опитате рецептата. Оризът е Екстра на Крина, който е чудесен точно за традиционни български рецепти, но сега и закупуването му ще помогне на деца в нужда.
Обратно към рецептата. Пилето с ориз си има своите тънкости, но като цяло е рецепта с много малко продукти и възможността сбъркате. Тъкнкостите само ще определят дали ще бъде вкусно или мнооого вкусно. Може да използвате цяло пиле или пилешки бутчета. Майка ми прави обикновено с три пилешки бутчета за 1 ч.ч. ориз. Тук увеличих бройката, за да запълня тавата, но толкова ще ви излезе и с едно цяло пиле от около килограм и половина месо.
Традиционно, мама и баба винаги са варили пилето предварителни и най-вероятно така е най-стария начин, за да получите хубаво
пиле с ориз. И все пак, не може да се отрече, че месото има вкус леко на разварено и хората го сравняват точно като с пиле за супа.
Друг елемент е, че месото, ако остане за следващия ден не е така вкусно като месото от днешната рецепта. Това е единствената разлика, която съм направила в мамината рецепта и тя самата прегърна промяна след толкава години готвене по нейния си начин, като се убеди, че предварително запечено пилето е в пъти по-вкусно.
При запичането и мазнината от месото в тавата овкусява допълнително ориза и мога да ви кажа, че няма да сбъркате, ако го приготвите точно по този начин. Да започваме.
Необходими продукти:
Първо измиваме и изчистваме месото, ако по него има ненужна кожа, пара и т.н
Нареждаме бутчетатта в подходяща тавичка и слагаме сол от двете им страни. Солта е тънък момент, ако готвите за първи път каквото и да е, защото наистина се чудите колко е достатъчно. Хванете с пръсти сол и просто гледайте да поръсите навсякъде. Няма по-лошо от безсолно месо. Наредете в тавата и залейте с няколко щрихи олио и съвсем малко водичка, колкото да покрива дъното.
Пъхнете във фурната и печете първо на 200 градуса докато заври водата, после намалете до 180. Печете около 40 минути или до моментът, в който като забиете виличка в бутчето ще изтече бистър на цвят сок и изглеждат ето така.
Когато пилето е почти готово се захващаме с ориза.
За целта накълцваме на ситно две средни или една по-голяма глава лук. Аз го правя на чопъра. Отделно си отмерваме ориза, като аз сложих една и половина чаена чаша, но за средна по големина тавичка и една чаена чаша ще ви стигне. Разбира се това зависи и човек какво обича да има повече - ориз или повече месо.
Измиваме го под течаща вода, докато мътната вода започне да става бистра, за да отмие нишестето и ориза накрая да бъде точно такъв какъвто го обичаме - пухкав и с разделящи се зрънца, но и сочен също така.
Единственото нещо, което мама слага на ориза - това е червена чушка. Яла съм стотици хиляди пилета с ориз и мога да ви кажа, че това е и единствения зеленчук, който трябва да има. Виждала съм и моркови, грах и какво ли не, но не са нужни. За разлика от други неща, чушката НИКОГА не я слагаме на чопъра. Тя се нарязва на малки, симпатични кубченца, така че може да я усещате в ориза, със своя неповторим вкус.
В тиган слагаме олио, така че да покрие дъното и загряваме на две трети от мощността на котлона. Прибавяме лука и запържваме докато омекне и стане прозрачен ето така.
След това прибавяме и чушката. Пържим още около минута,
а след това прибавяме ориза и запържваме още за минута-две, докато поеме мазнината и стане по-прозоречен. Овкусяваме със сол и черен пипер. Ние слагаме около 1 с.л. равна сол на една чаена чаша ориз, но наистина това ще варира и в зависимост от вида на солта.
Аз слагам щедро количество млян черен пипер, вие може да сложите и на зърна.
След като оризът е готов, изваждаме тавата с бутчетата. Изваждаме ги внимателно в чиния и си отделяме половината от образувалата се мазнина в тавата.
В тавата разпределяме по дъното ориза,
а отгоре нареждаме бутчетата ( или пилешкото месо, което сме избрали)
Заливаме с хладка до топла водичка ( обикновено я загряваме в тигана от ориза, тъкмо да обере вкусовете и мазнината по него), като мама винаги приготвя ориза 3 към 1. Тоест на 1 чаена чаша ориз 3 ч.ч. вода.
Така го направихме и тук и стана много добре.
Върху самите бутчета леко заливаме с отцедената мазнина от месото, която си заделяме, така че кожата да стане още по-ароматна при печене и пъхаме отново във фурната да се пече на 200 градуса, а след като заври - намаляваме на 180 градуса.
Печем още около 30-40 минути. Става наистина бързо, като може да отваряте фурната и да разпределяте ориза, ако ви се струва, че някъде е отишло повече. Готовия ориз оставяме да почине за малко, за да поеме остатъка от течността в тавата и поръсваме с накълцан песен магданоз.
Аз винаги слагам още малко прясно смлян черен пипер, защото ароматът му и лека пикантност направо ме пренасят в най-скъпите ми детски спомени. Надявам се и за вас да е така и всички съвети и описания да ви помогнат ада се научите да правите най-вкусното пиле с ориз на света.
Ако е така, не забравяйте да ми напишете своя коментар и да ми споделите впечатленията си.
Надявам се моето предложение да ви е от полза и е ако е така, и искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята!
Бъдете здрави и добри,
всичко друго ще се нареди!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!
Страхотна рецепта. И аз знам от баба, че се слага черен пипер и магданоз и винаги съм го готвила така, но без червена чушка. Още днес ще опитам с чушка. 👍
ОтговорИзтриванеЩе се радвам да ти хареса, Непознат! Поздрави сърдечни!
ИзтриванеЛюси, а не е ли много пилешките бутчета да са пекат по два пъти? Те са почти готови още от първото печене 40 мин и след това още 40мин...Иначе изглежда много добре, предполагам, че и на вкус е така 🤗
ОтговорИзтриванеПривет, Радост. Много зависи колко са големи бутчетата и колко ориз ще сложиш после в тавата, След като са почти готови и се сложи ориза отнема доста по-малко време, но това си зависи от вида ориз, колко течност поема и т.н. Посоченото време е ориентировъчно. Поздрави!
Изтриване