Лучник "Люси"/ Luchnik - Bulgarian onion pie

За какво да ви разкажа днес, като в последно време от работа - вкъщи, от вкъщи - на работа. Животът ми толкова вълнуващ като световното първенство по надбягване с охлюви. За съжаление не чак толкаво спокойно, защото стресът дебне отвсякъде и вече се усещам, че както си сънувам, си преговарям задачите за деня, като с прекъсване за реклами. Така съм навила пружината, че като нищо ще изскочи кукувичката накрая :) 

Понякога си мисля дали така са всички възрастни хора - правейки по сто неща на ден, половината от които не са им ясни, ама никак и се надяват да се случи чудо. Дори с готвенето напоследък само стрелях напосоки, без да му мисля много-много. Прочиствах шкафовете тази есен и като заизвадих едни ми ти брашна, оризища и какво ли не от новобранската на Хитлер, за щастие някои още в срок и си казах, ей сега ще стане като "Mystery box"от Masterchef.

 Ще насъбера едни продукти от кол и въже и ще видим дали съм такава кулинарка, за каквато ме мислите. От бабчето имах една торба лук, която имаше нужда да се прочисти и едно пакетче ръжено брашънце на София мел, което си бях взела с цел да се храня по-здравословно. Амин! 

Реших, че ще си спретна един вкусен лучник, но както на мен ще ми хареса. Да има вид, да е вкусен, да има тесто и лук, но в идеално съотношение. Ами какво да ви кажа - стана нещо чудесно просто. Направих го на пластове, така че да има от ароматния лук на две нива и се спрях само на пълнеж от жълт лук. Знам, че някои хора смесват лук и праз, но лично според мен е най-добре да си изберете само от единия вид. 

Повечето лучници в България се оформят като питка, тутманик или баница, но защото съм аз трябва да дам нещо от себе си и реших да го оформя повече като пай. Прилича на десерт и като нищо може да го сервирате на ресторант или пък на по-изискана вечеря. За вкуса да не говорим - толкова е вкусен, че може да измести всички пици, които знаете! 

Почивните дни са за това, да се насладим спокойно на хубавата храна, а ако си направите повечко, може да има за през седмицата. A ето какво ви трябва: 

Необходими продукти:

400 г Био ръжено брашно София мел

350 г брашно София мел класик ( плюс още за доомесване)

10 г суха мая

1 с.л. захар

350 мл хладка вода

1 с.л. кисело мляко

2-3 с.л. олио

1 с.л. сол

Още:

Около 1 кг лук

подправки : сол, черен пипер, червен пипер, чубрица

1 яйце

Започваме като си пресяваме брашното. Слагаме две трети от него в купата на миксера ( или просто подходящ съд, ако ще месим на ръка) и правим кладенче. Прибавяме в него маята, захарта,  хладката вода, киселото мляко и по ръба на съда от олиото.

                      

Пускаме тестото да се меси с приставка за тесто (или на ръка) като в последствие добавяме и солта. Оформяме меко, не лепнещо тесто и го слагаме на топло да втаса и да удвои обема си - може да отнеме час или ако искате да е по-бързо, го поставете в намазана с олио купа във фурната на 50 градуса, добре покрито. 

През това време си почистваме и нарязваме лука на ситно, но не твърде много както е с чопъра например. 

                             

Запържваме го в малко олио на средна степен на котлона, докато поомекне и стане прозрачен. Овкусяваме с го със сол и подправки на вкус - аз съм написала кои ползвам, но вие може да добавите или извадите от тях.

                             

Разбъркайте и опитайте!  Оставете го да се запържи още докато придобие красив карамелен цвят. 

През това време от готовото тесто ( заделете си една по-голяма част) разточете една кора, която да покрие тавичката  - моята беше с диаметър 28 см, както и да излиза леко отстрани. 

Когато лукът е готов ще изглежда ето така,а  вие го оставете леко да се охлади: 

Сложете половината част от лука върху кората, завийте го с стърчащите парченца тесто отвън, като ги подвиете навътре. Сложете и  втората част от лука:

                           

С останала ни част от тестото направете украсата на лучника, като аз първо разточих една кора, която минах с този резец за тестото ( за пай), който пак ме засърбяха ръцете да използвам. 

От изрезките пък оформих рамка и скромна украса отстрани. 

Преди да пъхнете лучника да се пече го намажете с леко размитото с вода яйца ( или пък само жълтък), за по-тъмен и лъскав  цвят след изпичане.

 

Печем лучника на 190-200 градуса за около 40 минути, като след като се сдобие с хубав цвят, покриваме с фолио, за да не прегори. 

След като е готов го оставяме да се задуши, покрит с найлонова торбичка, за да може да омекне още повече. 

А после - режеш и ядеш! Ръженото брашънце явно само тази рецепта си е чакала, защото си пасна идеално. Засили красивия есенен цвят на ястието, а уханието е такова, че може да накара и най-големия враг да помоли за прошка, само и само да го почерпите.
 Ако ви се случи - направете го! Храната е и затова - да ни сближава!

Усмихнати почивни дни, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!