Рецепти от филми : "Бохемска рапсодия" и тортата на кралицата / Movie recipes : Queen Cake - A Bohemian Rhapsody

Толкова много вдъхновение има в днешната ми публикация, че трудно намирам думи, с които да я започна. От деня, в който разбрах, че ще правят филм за Куийн, до първия трейлър, до почти божественото преживяване в киносалона, където никой нямаше време да яде пуканки, да си гледа телефона или да обсъжда скучни моменти от филма, защото такива просто няма.

Потъваш в едно безвремие на вечна класика, безсмъртни идеи, смели новатори, истински творци и магията на музиката в най-чистата й форма. "Бохемска рапсодия" е филмът, който ме накара да изпадна в мини транс и невъзможност да си вдигна дупенцето от седалката в киносалона, докато и последната буква от кредитите не беше изминала, а сърцето ми туптеше забързано от цялото  рок-опера изживяване, от което дори не знаех, че имам такава нужда. Събуди в мен толкова голям заряд за живот, който не мислех, че ще намеря в края на 2018-та година, която се оказа за мен безмилостна и изтощителна като песен на Фики.

 За пръв път от толкова време исках да си забърша прахта от барабаните, да се заровя в книгите, които лежат почти до всяко канапе у дома и да събирам всяка следа от красота и творчество около мен и да го вложа в следващата си публикация,  музикална или кино тема, защото за Бога - ако обичам нещо повече от готвенето и яденето, то това е музиката и киното. 

Обичам ги дотолкова, че като малка джобните ми за месеца отиваха за касетки  на рок, метъл групи или пък филмова музика  вместо в лавката за закуски, на което дължах стройната си фигура. 

Явно бая съм си погладувала тогава та сега нямам наяждане, но за мое щастие вече мога да ги съчетая в едно. Пригответе вилиците и започваме :) 

"We will, we will eat you!

С музиката на Куийн се сблъсках за първи път, когато още бях съвсем малка и увещавах дядо ми да не ме води на детска, а да обикаляме града и да пием кафе с неговите приятели в пенсионерския клуб, докато аз подчертавам всякак буква "г" във вестник Дума. Дааа, виждате накъде бият нещата във времеви план. Тогава имаше едно предаване - "Телевизионен справочник" и чат-пат пускаха някоя и друга западна песен, като изборът не беше много голям.

 Спомням си моментът, когато пуснаха отказ от концерта Live aid и погледът ми се прикова като в намаление на щанда за захар и брашно. Още тогава знаех, че моята малка, черна, бъдеща рок душица ще живее за моментите, които да съпреживявам музиката от големи стадиони до малки зали, но все така близо до първоизточника. 

И до днес днешен разорения ми гъз живее сред плочи, дискове, касетки и мърч от почти всеки концерт, на който кракът ми е стъпвал, но снимки почти нямам. Когато съм там - забравям за всичко. Ако отдавна не сте изпитвали това чувство, предлагам ви да си пуснете "Бохемска рапсодия" и да си го припомните.

 Един от финалните кадри, на стадиона Уембли и спускането на камерата над многобройната публика кара сърцето да ти се преобръща все едно се качваш на гондола. Филмът е изпълнен с такава енергия, че почти не можеш да седиш на седалката без да си тактуваш с крак и заслужено получи номинации за Оскар в множество категории, като спечели не малко от тях. 

За тези, които казват, че филмът не е кой знае какво и сексуалната ориентация на Фреди Меркюри все още им влияе за формирането на обективно мнение така все едно лично са я поели отзад, мога да кажа - kill yorself. 

Хубавите филми не винаги трябва да бъдат over the top complicetd и edgy като някой черно-бял Incredibly Strange Film Festival филм за живота на коминочистачите от Гватемала. 

Няма лошо един филм да ти носи радост, цвят, живот и настроение, което да гърмиш в колата до дупка на път за работа. 

Реми Малек взе Oскара за въплъщението си във Фреди съвсем заслужено и макар да ми стана мъчно за Виго, който направи също чудесна роля и го заслужаваше, щом Лео успя да устиска, вярвам,  че и великия Арагорн ще излезе мъж на място.

Едва ли има кой да отрече, че Реми Малек успя да съживи Фреди Меркюри така, както само китайската индустрия ще направи сега с парцали на тема Queen това лято. Само стойте и гледайте! 

"

"..and another one bites the cake

Влюбена съм в този филм, в тази музика, в тези актьори, в тези музиканти, в цялата работа по създаването на това наследство, което може да бъде пускано на мисловно-непропускливите в час по музика, пък белким се ориентират малко в някой по-стойностен жанр - така поне им е поднесено сдъвкано :) 

Мога да говоря с години за музиката на Куийн и за филма, но ще пристъпя към рецептата, защото тя не е случайна. 

Реших да приготвя тортата на кралица Елизабет, за която се знае, че е единствената торта, която кралицата приготвя сама. Първоначално не ми се видя кой знае колко привлекателна  като вкус, но в името на самата идея на поста реших да се спра на нея. След като прочух, че това е любимата торта на много хора, си казах, че може би наистина крие някакъв таен вкус, който не виждам ясно в съставките.

Още повече, че съдържа фурми, които не мога да кажа, че обичам. И все пак, правих Лепкав тофи пудинг, който е близо като вкус и ми хареса затова и сметнах, че ще ми допадне все пак. 

Модерирах крема на тортата, който в оригинал се запича отгоре, само като кокос, масло и мляко, но аз го upgrade-нах така, че се получи нещо като гигантска меденка от тези пълнените, който обожавам!!! Явно и вие, защото това е и топ рецептата в блога. Ами мога да ви кажа, че все едно ядеш торта със същия вкус, без цялата там игра по овалване, печене, дълбане и какво ли не.

И макар да бях under pressure какво ще се получи от цялата какофония в главата ми, се заех с работа :

Необходими продукти:

1 ч.ч. фурми

250 мл вода

1/2 ч.л. сода

375 г брашно ( около 1 1/2 ч.ч.) 

1 ч.л. бакпулвер

125 г масло

125 г кафява захар

1 ванилия 

1 яйца

1 ч.ч. орехи 

За крема:

100 г шоколад

100 мл течна сметана

200 мл прясно мляко

кокосови стърготини ( около чаша) 

млени какаови бисквити закуска ( около чаша) 

1/3 ч.ч. захар

100 г масло

ч.ч.= 250 мл

Започваме като нарязваме фурмите на средно малки парчета и ги слагаме в касерола. Добавяме водата и содата и оставяме да поврат около три минути. Оставяме да се охладят.

                             

През това време разбиваме маслото и захарта за блата на крем, а след това прибавяме яйцето.

В купа смесваме брашното, ванилията и и бакпулвера и започваме да прибавяме към маслената смес. Прибавяме и меките и сочни форми, които сме отцедили леко от водата, но сме оставили малко течност, за да може да овлажни сместа. Накрая прибавяме орехите, като аз сложих смес от орехи, малко фъстъци и лешници за по-богат вкус :) 

Постарах се да не ги разбивам много на ситно, тъй като исках да се усещат добре в блата.

                             

Готовата смес наподобява мекото тесто за меденките и е доста по-гъсто от обикновеното кексово за блатове. Въпреки това работете с него така :)                                                       Във форма за торта, моята бе квадрат с 22 см на страна слагаме хартия за печене на дъното и намазняваме с олио. Разпределяме половината смес, като може да си помагате с намазнени ръце или опакото на лъжица, която също да потапяте в олио, тъй като смета ще лепне. Постарайте се да я разперелите равномерно.

Печем във фурната на 180 градуса за около 15 -20 минути до суха клечка.  

Обръщаме върху решетка и оставяме блата да се охлади напълно, а в същата тавичка изпичаме и втория блат :) 

Повтаряме процедурата!

Кремът е моя хрумка, но знаех какво ще подхожда и исках да го постигна, макар на пръв поглед да не звучи или пък изглежда много добре. Обещавам ви - този крем ще се появява и в други мои торти занапред, затова си го запишаАЙте от сега ;)

 В касерола слагаме млякото, сметаната и захарта да се загреят на котлона. Прибавяме млените бисквити и кокоса и след като набъбант, дърпаме от огъня и прибавяме маслото и начупения на ситно шоколад. Разбъркваме докато всичко се хомогенизира и стане хубава каша. 

Може да я опитате, но не ви предупреждавам - води към пристрастяване и ще си изядете крема. Оставете да се охлади някъде, за да стегне.

Украсих тортата без ясня идея как точно искам да се получи, което се вижда и няма какво да се оправдавам.


 За стените на торта се вдъхнових от този костюм на Фреди, като изрязах черни ромбове от фондан.






 Отгоре пък има неговия силует , отново от фондан, декорация от шоколадов ганаш и позлатени фурми, защото the show must go on.

Определено исках да я направя малко по-красива отколкото се получи накрая, но смятам, че усетиш ли колко сърце е вложено в нещо, мигновено става по-привлекателно в твоите очи.

Тези от вас, които сме следят в инстаграм, научиха за този торта по-раничко, тъй като ви обещах там да ви издавам някои тайни какво се готви у дома и ви благодаря, че още от вас се включиха и ме последваха. За тези от вас, които са пропуснали, ето моят акаунт отново тук -  https://www.instagram.com/lussievtimova/ 

Вече сме на финалната права на днешната публикация, с която започвам не само март месец, но и се надявам все по-често да успявам да ви представям такъв вид публикации, вдъхновени от музиката и киното. 

Смятам, че изкуството е това, което ни доближава до божественото и определено се стремя да подкрепям всеки един човек, 

който желае да създава нещо от нищото - дали ще е музика, текст или просто кулинарно  произведение, ние сме създадени с това уникално качество да представяме емоциите си по уникални начин, да пеем за страховете  си, да рисуваме за любовта си и да се борим с невежеството и неправдата посредством думи и дела

Моят петък ще продължи да върви по музиката на Куийн, готвенето на нови рецепти и вкусно похапване от тази невероятна торта, достойна за кралски особи. Сигурна съм, че няма да съжалявате ако направите едно или всичките тези три неща.

На  вас пожелавам един щастлив и усмихнат уикенд, а аз си пожелавам да не надебелея много от всичко, което ям :) 

   

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!