Мързелива сарма в кексова форма / Stuffed Cabbage in a bundt pan

Как започвате новата седмица? С кафе, с настроение, с липса на такова, с много задачи или..? По-голямата част от нас не могат да се разсънят до обяд и се чудят къде отидоха почивните дни, че не ги усетихме/ В работата обикновено ни чака малко от ангажиментите, които сме отложили с надеждата,  че"от понеделник" ще ни е по-лесно да ги довършим, а идеята да се приберем и да готвим ни изморява още от сутринта.

Аз се притичам на помощ тогава, защото съм царицата на планирането,списъците и общо взето имам готови решения, бързи и вкусни рецепти за седмични менюта от тук до Великден. 

Макар тези дни времето да беше толкаво меко и приятно, че започваш да се настройваш за мартеници ( като гледам магазините от сега ни подкукоросват), всъщност има цял месец до тогава, а синоптиците предупреждават, че студеното време отново се задава. 

Предлагам ви да се подсилите с едно от най-любимите и вкусни неща за българина през зимата, а именно киселоto зеле. Шеги много се написаха около Коледа, но истината е, че аз така и не се наядоха на сармички, защото у нас винаги изчезват бързо. Сега обаче, когато е останало още някоя кисела зелка, а нямам толкова време в края на деня да си играя да ги завивам, ви предлагам една много полезна рецепта за мързелива сарма. Идеята за нея не е нито моя, нито нова и съществува от край време, макар всеки да придава свой собствен прочит. А ето го и моят:

Необходими продукти

600 г кайма ( смес)

1 глава лук

1 ч.л. кимион

1 ч.л. чубрица

1 ч.л. черен пипер

2 ч.л. червен пипер

2/3 ч.ч. ориз

1 с.л. соев сос Kikkoman

1 ч.ч. вода

2 скилиди чесън

няколко листа киселео зеле

олио

сол

Както виждате, нужни са ни малко продукти и една форма за кекс. Моята бе такава. Намазвам я добре с олио, за да предотвратя залапването на зелето по съда при печенето

Започвам като в тиган с олио запържвам за няколко минути нарязания на ситно лук и чесън. Най-добре да работим на по-умерена температура, за да не рискуваме да ни загори. 

След това прибавяме ориза ( почистен и измит) и запържваме за още 3-4 минути, докато стане по-прозрачен. Изсипваме всичко в подходящо съдче на страна, и в същия тиган, запържваме каймата.

Има кайма, която се раздробява по-лесно и може да я добавим направо към ориза, но има и такава, която ще ни трябва доста бъркане и натискане с вилицата, затова  е добре да го направим по отделно. 

Запържвам я в олио ( добавете малко, ако е необходимо), докато се раздроби добре и връщам отново ориза при нея. Овкусявам със соевия сос и подправките и разбъркваме добре.  Прибавям около една чаена чаша вода ( може и повече) и оставям ястието да къкри ( под капак или фолио) на тих огън, докато оризът набъбне.

Докато плънката се готви, покривам формата добре със зелеви листа. Реших да не пиша бройка, която е толкова подвеждаща. Разбира се, че зависи колко големи листа използвате, дали има много твърди части, които е добре да изрежете, за да може сармата да е по-стабилна като форма след изваждане и така нататък. 

Аз имах една малка и една средна зелка, от които късах горените листа, стараейки се да се застъпват. Листата бяха тънки и крехки и направих поне два пласта за основа, тъй като не исках да се разпокъса горния лист, ако залепне или се запече повече. Гледайте да облечете формичката и около средата, като може да стърчат листа, които след това ще ползваме да подвием всичко.

След като плънката е готова, изсипвам я във формата върху листата ето така:

Изравнявам, като притискам леко сместа, за да може след това да е стабилна и да запазва формата си след обръщане. Покривам с още няколко листа и подвивам, всички краища.

Слагам още два щриха олио и доливам водачка, така че да има около един пръст  над зелето.

Пъхам сармата да се пече за около час на 170 градуса във фурната. Покрийте с фолио, ако тръгне да се запича прекалено отгоре.

След като ястието е готово, може да го оставите да се охлади леко, а след тава го обърнете върху поднос.

Не можа да си представите уханието, което се разнася просто....

Хубавото на това ястие е, че е вкусно и студено, което го прави идеално не само за седмична вечеря, но и за идеален обяд в работата. 

Опитайте го и вие и няма за какво да ми благодарите ;) 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!