Бишкотена торта с портокали и шоколад / No-bake Light Orange & Mascarpone Cake

За много години приятели! 

Точно седмица по-късно от новата година и започвам с първата публикация за годината. Все още не мога да се възстановя от всички емоции, часова разлика, изтощението от последните месеци на 2018-та и леките здравни неразположения, които изпитвам през студените месеци. 

В мен обаче надеждата е два пъти повече от сега, защото макар земята да е направила кръгче около слънцето и да няма кой знае какво значение, се радвам, че оставих тази изтощителна година зад гърба си. Беше изпълнена с толкова предизвикателства и не винаги от добрия вид, но се надявам да съм положила стъпките за едно по-красиво и щастливо бъдеще. 

Пожелавам и на вас 2019-та да ви носи само положителни емоции и ентусиазма, който изпитваме в началото на годината било то да сме по-добри, отговорни или да не преяждаме :), да не ни напуска, ако не до края на годината, то не толкова бързо. 

Но да не рискувам да звуча като депресивно президентско слово, ще ви разкажа малко весели моменти от изминалата Коледа и разбира се каква е днешната тортичка. 

С моята сестра Мария

Както знаете, обикновено прекарвам коледните празници със семейството си в Холандия, където живее сестра ми. Същата къща обитава и най-малкият и чисто нов член на нашето семейство, племенникът ми Ноа, който е най-забавното, добричко и нежно детенце, което може да има. 

За една седмица успях да сваля няколко килограма от тичане покрай него, да развия очи и на гърба, малко торбички под същите, тъй като става нечовешки рано и да се наслаждавам на най-сладкия звук на земята - неговия малък детски смях, който ти изпълва сърчицето. 

Леля и Ноа

Сутрин рано се промъкваше в стаята ми и идваше да се гушне, докато вдишвах от бебешкото му ухание заровила носле в меката му косичка. Гръбчето му се вдигаше при всяко вдушване, а с малките си ръчички обхващаше лицето ми и се смееше насреща, знаейки че леля му ей сега ще го сбори и нагъделичка.

Опасявам се, че може да си помисли, че съм торбалан, защото все му повтарях, че ще го изям, но най-много да научи, че торбалана не е никак страшен, а по-скоро забавен, защото постоянно го гони. 

С майка ми прехвърляхме "топчето" една на друга, ако някоя от нас имаше нужда да свърши нещо, но въпреки присъствието на възрастен, човекът една ли познава по-бързо животно от подрастващо тръгнало да върши беля. 

Мими и Ноа

Така например в рамките на един час Ноата успя да счупи яйце, да разлее чаша с мляко, да цопне е в кофа с вода по дупе и да я разлее от тавана на къщата, по стълбите чак до последния етаж. 

Разбира се, след това помогна да забърсваме като държеше парцал четири пъти по голям от него, но смееш ли да му вземеш нещо като го стиснал сякаш животът му зависи от него. Да се радваш на дете е да се радваш на всеки един миг от живота си отново, така както си забравил, че може да го виждаш и да му се наслаждаваш. 

С мама 

Заредих се с голямо количество снимки и клипчета, които да гледам в края на деня сега, когато съм далеч от тях, и да не забравям, че не бива да падам духом каквото и да става, тъй като децата копират нашето поведение и ако искаме най-доброто за тях, ние трябва да сме най-добрият пример. 

Тъй като Ноа е още малък, не му даваме захар освен плодове и ако случайно докопа нещо, но не можах да пропусна да направя някоя и друга тортичка за зетя. 

Той е изключителен съпруг и баща и заслужава да го угоя като всеки друг.

Тъй като в по-голямата част от времето бяхме навън, нямах много време за големи кулинарни произведения, затова пък има супер бързи и лесни торти като днешната. Помните, разказах ви за Коледната къщичка от бишкоти тук, как ще я превърна в торта и това е точно тя.  

Супер лесна и вкусна, бишкотена торта без печене с портокали и шоколад. Не остана човек, който да не беше възхитен от вкуса й, но не се съмнявах в това. Понякога ти трябват няколко хубави продукта, които знаеш, че си вървят идеално един с друг и малко въображение. 

Тортата украсих с мини бисквитки, които наскоро видях, че са пуснали в магазина, вариант на познатите ни от много години бисквити в стандартен размер. Казвам го за да не си помислите, че тортата е чак толкова огромна ;) Но няма да губим повече време, залавям се с рецептата и ще ви говоря само за нея:

Необходими продукти:

Около 350 г бишкоти 250 г маскарпоне

300 мл сладка течна сметана за разбиване

3 бр. портокал

100 г шоколадови капки

200 мл вряла вода

Украса:

1 пак. мини бисквити ( за украса)* по желание

2-3 бр.  портокал

Тъй като тортата е с бишкотите от къщичката, може да видите на снимката как се подава от горния край. Разбира се, че може да си я направите с всякакви бишкоти :) На снимката съм хванала и сметаната, която ползвам, тъй като често ми задавате този въпрос. Тя е растителна, тъй като е по-трайна, бухва повече и няма риск да я пресека от пребиване с миксера. 

Формата за тортата е 24 см диаметър.

Тъй като по бишкотите вече имат захар и маслен крем със захар, смятам, че не е нужно много подслаждане. Нареждам част от бишкотите на дъното на тортата.

Изстисквам сока на два протокола ( може и три, в зависимост от големината им) и прибавям една чаена чаша врява вода. Ако портокалите са кисели или пък ползвате нови бишкоти, може да искате да подсладите сиропа с една-две лъжички захар. 

През това време разбивам сметана на сняг, а след това прибавям малко по малко от маскарпонето, което е на стайна температура, докато получа пухкав крем. 

Може да добавите захар при разбиването на сметаната, ако обичате по-сладки торти, но ако ползвате вече подсладена сметана не мисля, че е необходимо. В случай, че накрая кремът не ви е сладък, винаги може да добавите още малко захар, но най-добре да е пудра, за да не рискувате да има хрупкави елементи.

Моите бишкоти бяха измазани вече с маслен ( захарен) крем и сладостта на крема ми беше идеална и така.

С готовия портокалов сироп сиропирам бишкотите, както и всеки следващ пласт от тях. 

Гледам да си го разпределя, така че да ми стигне.

Върху бишкотите намазвам част от крема, а отгоре разпределям от шоколадовите капки и малки парченца портокал ( най-добре почистен от ципите). Често ме питате и за капките, като тях купувам от Кауфланд в пликчета или в Лидл на кутийки, но мисля, че пуснаха от този вариант също в Кауфланд вече.

Отгоре реда още един ред бишкоти и повтаряме процедурата.

Правя общо три пласта от бишкоти и завършвам всичко измазвайки с останалия крем.

Пъхам тортата в хладилника да стегне и да поемат всички аромати.

Аз винаги го правя за една вечер, но и няколко часа ще стигнат.

На следващия ден украсих тортата с малките бисквити и нарязани портокали.

Мой съвет е да направите резанките по-тънки, за да се режат по-лесно парчетата след това или просто ги нарежете на четвъртини, а не на кръгове, тъй като аз малко се поозорих :) 

Тортата е супер мекичка и сочна, а лекотата на крема обръща бишкотите като снежна обвивка. Малките парченца тъмен шоколад са достатъчни да ви задоволят апетита за какао, без да става натрапчиво , а самата текстура на капките ми е една от най-любимите. Те са много по-меки за разлика от обикновения шоколад, а комбинацията им с портокал е направо класическа.

Аз ви оставям с тези сладки кадри и ви пожелавам не само прекрасен ден, весел празник, ами и една чудесна и много щастлива година, приятели!
Бъдете добри един към друг, обичайте се и се радвайте на живота!

Честита 2019-та година! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!