Все още съм в еуфория от гостуването на сестра ми през изминалата седмица. И макар вече да си замина, заедно с най-вкусното нещо, което ако не да съм яла, поне съм опитвала с целувки - нейния сладък Ноа, пухкав и сладък, тяхната визита ме зареди по един невероятен начин, с много любови кулинарно вдъхновение.
Освен, че се събрахме за кръщенето на бебока, за което може би ще ви разкажа повече следващия път, за пръв път от вече четири години успях да се разходя със сестра ми в родния ни град, обсъждайки какво се променило, кое си е все същата небивалица, колко хора са заминали и защо по дяволите дразнещите винаги си остават тук :) Ноата беше неотлъчно до нас, пържейки се на благоевградските жеги приятно дремещ в количката, която почти до скоро изглеждаща огромна за него. Сякаш за дни порасна и до края на ваканцията краката му се подаваха все повече и повече от нея.
Освен, че се събрахме за кръщенето на бебока, за което може би ще ви разкажа повече следващия път, за пръв път от вече четири години успях да се разходя със сестра ми в родния ни град, обсъждайки какво се променило, кое си е все същата небивалица, колко хора са заминали и защо по дяволите дразнещите винаги си остават тук :) Ноата беше неотлъчно до нас, пържейки се на благоевградските жеги приятно дремещ в количката, която почти до скоро изглеждаща огромна за него. Сякаш за дни порасна и до края на ваканцията краката му се подаваха все повече и повече от нея.
Дали майка ми ( баба му) го прехранваше, но към края на почивката сестра ми се обърна към него в колата и каза : " Как е малкия ми дебеланко?" :) , защото и тази баба си беше свършила работата както трябва.
Е, ако трябва да сме честни бебенцето си е съвсем добре, даже по-фино от много други, но си става дете и малкото, кротко вързопче с всеки изминал ден се превръща в все по-силна машина за скубане, бъркане в очите и откакто се пръкнаха двата зъба и хапе, мишонката!
Добре, че не сме фенове много на играчките у дома, та да развива повече въображението си, пък и без това като малък инженер първата му работа е да издири кабелите. Неговите малки бебешки ръчички са толкова сладки пухкави, че трябваше да ги заместя с нещо, което да ми напомня на тях, като тези точно толкова пухкави и вкусни кифлички с крем.
Може да ги поднесете с или без пудра захар, с пълнеж от крем или течен шоколад - аз избрах и двете. У дома пак зауха невероятно, затова реших да внеса този аромат и у вас с рецептата. Ако са ви грабнали, не губете време и си ги направете още днес - денят е дълъг, а на топло тестото втасва бързо! Ето как стават:
Около 600 г брашно София Мел Класик
250 мл прясно мляко
3 яйца
5 с.л. захар
20 г жива мая
100 г масло
1/2 ч.л. сол
Още:
1 яйце за намазаване
крем пудинг по желание
течен шоколад
Започваме като шупваме маята в леко затопленото мляко, като сме прибавили една супена лъжица от захарта. През това време в купа разбиваме с миксер яйцата и останалата захар на крем.
Към него прибавяме постепенно от пресятото брашно ( със солта), шупналата мая и
разтопеното масло. Може да замените половината от последното с олио.
Прибавете повече или по-малко брашно, в зависимост от това, колко ще поеме до получаването до гладко, леко лепнещо тесто, което ще оформим на топка и ще поставим в намаслен съда да втаса, покрит с кърпа.
При мен отне по-малко от час, но у дома е нетърпима жега!
Изчакайте го да се увеличи двойно на обем и разделете на 10-12 топки, в зависимост от това , колко големи кифли искате да получите.
Вземете едно топче и го разточете на правоъгълник. В единия край направете прорези ето така, а в другия поставете от плънката - в този случай крем- пудинг, приготвен по описанието на опаковката.
Завиваме хубаво и притискаме, за да не се разтече крема по време на печенето и
нареждаме в тава, предварително застлана с хартия за печене. Оставям кифлите още за малко да втасат, увеличавайки размера си. Преди печене намазваме с леко размито с прясно мляко яйце.
Част от кифлите направих с пълнеж от течен шоколад, като процедурата е абсолютно същата.
Пекох в предварително загрята фурна на 190 градуса за около 20 минути.
Не мога да ви кажа, кой от двата вида ми харесаха повече, защото ми се наложи да изям доста с шоколад,
и още толкова с крем, преди да реша, че ще се пръсна, но не мога да избера.
Аз ви предлагам да ги опитате и да ми кажете какво мислите :)
До тогава - усмихната седмица!
Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
Олеее, Люси, това трябва да се опита! Още повече че възможностите за пълнежа за безкрайни - всякакъв вид по-гъст крем би могъл да свърши работа, шоколад, мармалад, че защо не и по-твърди плодове!
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Наде :) наистина може да се експериментира доста с пълнежа :) Поздрави!
ИзтриванеЗдравей, Люси!
ОтговорИзтриванеПрекрасно изглеждат кифличките и със сигурно ще ги направя в близките дни. Чудех се само може ли мая на прах вместо жива мая? И самото тесто за кифличките сладко ли е? Хрумна ми идея, понеже рецептата изглежда много лесна и бърза, че може да се направят като кифлички със сирене за закуска - едни от любимите ми от детството, но може би тестото е прекалено сладко и трябва да сложа по-малко захар?
Поздрави и продължавай все така с вкусотийките!
Благодаря ти, Розалия! Да, може и със суха мая - няма проблем. Не е чак толкова сладко тестото, но ако все пак правиш солено такова - я намали :) Поздрави и усмивки!
ИзтриванеФантазия! Люси, да е жив и здрав Бебока! Много е сладък. Поздрави!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, Кате <3 Прегръдки!
ИзтриванеУникална рецепта както винаги. Благодаря Люси!
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Ники! Поздрави сърдечни!
ИзтриванеСамо на мен явно не ми се получава ното една ваша рецепта.
ОтговорИзтриване