Торта "Естерхази" / Esterhazy Torte

Някак логично е в деня на труда да се почива, нали така?  Почти като да започнеш първия ден от диетата с торта, но след като днешния ден поддържа тази логика, коя съм аз да й се противопоставям. Та това са някакви вселенски закони, може би днес калориите не се броят?! 

Ето защо ви предлагам да използвате дългия уикенд, който така и така е към края си и да си спретнете една невероятна торта, която да ви чака у дома в края на предстоящите работни дни.

Торта "Естерхази" е класика и винаги участник в листата на световноизвестните торти, така че цяло чудо си е, човек да не я опита поне веднъж-дваж в живота си. 

И тази вкусотия носи началото си от Австро-унгарската империя, където явно бая са се облажвали предвид сладкарската им история. Кръстена е на принц Пол Трети Естерхази де Галанта ( последния да затвори вратата), с цел подмазване най-вероятно, така както направиха и вафли Бойко у нас.

Унгарските сладкари обаче създали една невероятна кулинарна магия, която представлява тънки, бадемови платки, обвити в нежен маслен крем, подправен с вкус на коняк или ванилия, залети с бяла глазура и щрихи тъмен шоколад.

При мен всичко се получи идеално с изключени на последното, но аз ще ви обясня защо сгафих и вие няма  да имате този проблем :)
Затова пък вкусът й беше точно такъв какъвто си го представях в описанието - богат, плътен, но същевременно нежен и фин.

Преди да премина към рецептата обаче, искам отново да ви помоля да ми дадете още повече стимул да ви представям винаги добри, изпитани и интересни рецепти, като гласувате за мен в тазгодишните награди на Блоговодител. 

Номинирана съм именно в категориите за торти и сладкиши, които се старая да изобилстват тук, както като количество, така и като качество. А ето как да гласувате за мен: 

Линкът http://kulinarninagradi.com ще ви препрати към официалния сайт на наградите, от където в горния край може да видите думата „гласувай”, която ще ви заведе в полетата за вписване. Използвайки фейсбук вписване става много бързо. (Ще трябва да изчакате няколко секунди да превключи отново на платформата за наградите) От там се вижда пълният списък с категории, като за да дадете гласа си за мен, трябва да отидете на категориите, в които съм номинирана:

С аромат на ванилия (Най-добър блог със сладки печива и десерти)

- Сладко удоволствие (Най-добър блог с рецепти за торти)

Вие сте вотът на публиката, затова гласувате в първата колонка, където надявам се да отбележите с точка Lussi`s World of Artcraft, а след това под него и бутончето - "гласувай".

Благодаря предварително на всеки, който ще го направи, ще сподели публикацията и ще ми помогне да достигна до повече кулинарни запалянковци, които да ме подкрепят! 

Това не е рецепта, която ще направите за 40 минути, но поводи пред нас колкото щеш, а и допълнителни почивни дни, така че нямате оправдание . Ако ви се иска да опитате тази вкусотия, сега е моментът. Ето и самата рецепта:

Необходими продукти:

За блатовете:

8 белтъка

200 мл млени бадеми / орехи

170 г захар

За крема:

8 жълтъка

250 мл прясно мляко

150 г пудр захар

250 г масло

50 г брашно / нишесте

10 г ванилова захар

За глазурата:

1 белтък

200 г пудра захар

1 с.л. лимонов сок

40 г тъмен шоколад

Разделяме жълтъци от белтъци в две отделни, сухи купи. Разбивам белтъците със захарта на сняг. Прибавям смлените на ситно бадеми ( или орехи). По принцип тортата се прави с бадеми, но на много места в Унгария може да я опитате към днешно време приготвен а орехи. Ако ползвам бадеми ги запичам за кратко на сух тиган. 

Прибавям две трети от млените ядки към белтъчената смес и разбърквам внимателно, така че да я оставя колкото може по-въздушна.

            

След това с помощта на лъжица, разпределям сместа върху седем предварително изрязани / очертани кръга от хартия за печене с размери 26 см в диаметър. Най-добре да правим това с блатовете един по един, за да не ни спада много сместа. ( максимум по два във фурната)

Поръсвам отгоре леко с останалите ядки, тъй като така смятам, че стават още по-вкусни :)

Печем всеки блат за около 7 минути на 200 градуса. Оставяме да се охладят напълно платките. Тогава се и отлепват по-лесно от хартията.

Докато пека блатовете, правих и крема, защото явно реших, че имам още 2-3 чифта ръце, но се справих. ( Макар, че беше вечер, бях пила кафе, поспах до по-късно този ден и кипях от енергия)

В купа разбъркваме жълтъците със захарта и ванилията. Прибавяме и бавно от брашното.

            

След това и свареното мляко а тънка струйка, като разбърквам енергично. Връщаме цялата смес на огъня, като разбъркваме докато кремът се сгъсти. 

След като кремът се сгъсти, дърпаме от огъня и оставяме да се охлади леко. Прибавяме маслото като мързеливият начин е да го прибавим на бучки към все още топлия крем и го оставим да се разтвори в него, разбърквайки с телена бъркалка. 

Другият вариант е да разбием маслото на крем с миксера и да почнем да прибавяме бавно по бавно от жълтъчения крем.

Който и вариант да изберете, все ще получите вкусен крем :) 

                   

Сглобяваме тортата като разпределяме крема между готовите, охладени бадемови платки и оставяме в хладилника да стегне. ( При мен това беше за през нощта, но и няколко часа ще са достатъчни) 

На сутринта направих заливката, която представлява най-обикновен айсинг. За целта разбиваме белтъка с пудрата захар и лимоновия сок на бял крем. През това време разтопих в микровълновата шоколада.

Следващата стъпка е да излеем айсинга, а отгоре да направим спирала от тъмния шоколад. След това с помощта на клечка за зъби правим шарките от вътре навън и обратно, така е да се образува шарка като на паяжина. 

Тъй като аз сгафих се ошашках и не успях да снимам метода, но потърсих полезно за вас клипче в тубата и мисля, че това ще ви свърши работа за шарката - тук.

Грешката ми беше, че подцених температурата на белтъка и си мислех, че за малкото време извън хладилника се е затоплил, но Не. 

Веднага щом изсипах шоколада върху айсинга, той почти мигновено стегна и направата на шарката беше доста трудно след това. Опитах се да замажа положението с няколко допълнителни щрихи, но следващия път ще си знам :) 

И така..пътят към щастието е да приемем това, което не можем да променим, затова реших, че вкусът на тортата ще компенсира малко нескопосоната й визия, пък й направих допълнителна украса, която също й придаде индивидуалност. 

Пък и като всяко хубаво или не чак толкова хубаво кулинарно творение и това го очаква само една съдба ...и то е да бъде хапнато.

Усмихната, слънчева и вкусна седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!